Решение по дело №31898/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 март 2025 г.
Съдия: Виктория Мингова
Дело: 20231110131898
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4554
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.................
при участието на секретаря ...................
като разгледа докладваното от ................. Гражданско дело № 20231110131898
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ...................., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК срещу ................... обективно
кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено,
че ответникът дължи на ищеца на основание договор за наем № .................
следните суми: сумата в общ размер от 1440 лв., представляваща сбор от
дължимата наемна цена по договора за периода от м. .............. включително
– иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл.
228 ЗЗД; сумата в общ размер от 3332,54 лв., представляваща сбор от
дължими суми за изразходвана електрическа енергия за ......................
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл.
228 ЗЗД; сумата в общ размер от 219,41 лв., представляваща консумативни
разходи за потребена вода за периода от .................... иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 228 ЗЗД ;
сумата от 39,80 лв., представляваща незаплатен остатък от дължимата за
имота такса смет за периода от ................... иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 228 ЗЗД; сумата в общ размер от
2221,20 лв., представляваща неустойка, дължима на основание чл. 6.1 от
договор за наем № ................. за периода от ................... включително – иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД; ведно със законната лихва върху
вземанията от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
.................., до окончателното плащане, както и за сумата в общ размер от
807,21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
1
лихва върху вземанията за консумативни разходи, от която: лихва за забава
върху главницата за електрическа енергия в размер 746, 09 лв. за периода от
.................... включително иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; лихва
за забава върху главницата за вода в размер 50, 47 лв. за периода от .................
включително иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; и лихва за забава
върху главницата за такса смет в размер 10, 65 лв. за периода от ....................
включително иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 33874/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на наемодател,
сключил с ответника, в качеството му на наемател, договор за наем №
................. за отдаване под наем на недвижим имот, находящ се в гр.
......................... представляващ едноетажна сграда (тип метална конструкция)
със застроена площ от 209 кв. м и оградена дворна площ от 866 кв. м за срок от
една година, считано от .................. Посочва, че била уговорена наемна цена от
360 лв. на месец с вкл. ДДС, дължима ежемесечно до десето число на месеца,
за който се дължи съответният наем. Сочи, че е изправна страна по договора,
като липсват оплаквания от каквото и да било естество от страна на
наемателя, които да водят до извод за неизпълнение от ищеца. Твърди, че
ответникът не е изпълнявал поетите с договора задължения за заплащане на
наемната цена и консумативните разноски, поради което счита, че същият е
неизправна страна по договора. С оглед изложеното, предявява претенция за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата в общ размер от 1440 лв., представляваща сбор от дължимата наемна
цена по договор за наем № ................. за периода от м. .............. (или четири
месеца по 360 лв. с ДДС), сумата в общ размер от 3332,54 лв., представляваща
незаплатен остатък от стойността на изразходвана електрическа енергия за
......................, сумата в общ размер от 219,41 лв., представляваща незаплатен
остатък от консумативни разходи за потребена вода за периода от ....................,
сумата от 39,80 лв., представляваща незаплатен остатък от дължимата за
имота такса смет за периода от ................... Твърди, че в чл. 6.1 от договора
страните уговорили, че наемателят ще дължи неустойка в размер на 0,1 %
върху сумата на наема, ведно с начисления ДДС за всеки просрочен ден до
петнадесетия ден забава, а от шестнадесетия ден насетне наемателят ще
дължи неустойка в размер на 0,2 % върху сумата на наема, ведно с начисления
ДДС за всеки просрочен ден до окончателното изплащане на сумата, предвид
което претендира установяването на дължима от ответника неустойка в общ
размер от 2221,20 лв. за периода от ................... включително. Посочва, че в чл.
6.3 от договора страните са постигнали съгласие за заплащане на законна
лихва от наемателя при допусната от него забава в плащанията на дължимите
суми за консумативни разходи, с оглед което ищецът претендира и
заплащането на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главниците за консумативни разходи в общ размер от 807,21 лв. за периода от
...................., подробно описани в уточнителна молба от ................. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил
2
отговор на исковата молба от ответника, въпреки че препис от исковата молба,
ведно с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за
възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника,
са били редовно връчени на ответника по реда на ГПК.
На ...................... по делото е проведено първо редовно открито съдебно
заседание, за което ответникът е бил редовно призован по реда на ГПК. В
призовката за насроченото съдебно заседание повторно е разяснена
възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
насрещната страна.
Независимо от посоченото, ответникът не се явява в откритото съдебно
заседание, не изпраща процесуален представител, който да го представлява в
същото, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищецът е поискал
съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие
на законовите предпоставки за това.
Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид
данни по делото и събраните доказателства, намира от правна страна
следното:
Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ ответникът да не е представил в срок
отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или
чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да
са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и
6/ предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от
ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.
В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът
намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да
бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените срещу
ответника искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по
същество на спора (чл. 239, ал. 2 ГПК).
По отговорността за разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в
общ размер 211,20 лева (161,20 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК) в
заповедното производство, а в исковото производство сторените от ищеца
разноски са в общ размер 378,52 лева (278,52 лв. държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК).
3
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
................... дължи на .................... сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33874/2019 г.
по описа на СРС, 119 състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 228
ЗЗД: сума в общ размер от 1440 лв., представляваща сбор от дължимата
наемна цена по договор за наем № ................. за периода от м. ..............
включително, ведно със законната лихва от .................. до окончателното
плащане; сума в общ размер от 3332,54 лв., представляваща сбор от дължими
суми за изразходвана електрическа енергия за ......................, ведно със
законната лихва от .................. до окончателното плащане; сума в общ
размер от 219,41 лв., представляваща консумативни разходи за потребена вода
за периода от ...................., ведно със законната лихва от .................. до
окончателното плащане; сумата от 39,80 лв., представляваща незаплатен
остатък от дължимата за имота такса смет за периода от ..................., ведно със
законната лихва от .................. до окончателното плащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в общ размер от 807,21 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземанията за консумативни разходи, от която: лихва за забава върху
главницата за електрическа енергия в размер 746, 09 лв. за периода от
.................... включително; лихва за забава върху главницата за вода в размер
50, 47 лв. за периода от ....................; лихва за забава върху главницата за такса
смет в размер 10, 65 лв. за периода от ....................;
- на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата в общ размер от 2221,20 лв.,
представляваща неустойка, дължима на основание чл. 6.1 от договор за наем
№ ................. за периода от ................... включително, ведно със законната
лихва от .................. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК ................... да
заплати на .................... сумата от 211,20 лева, представляваща разноски в
производство по ч. гр. д. № 33874/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, както и
сумата от 378,52 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните, като в съобщението до
ответника се укаже възможността в едномесечен срок от връчването да
подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата
отмяна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4