Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….. 30.11.2018г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 29 октомври
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 3109, по описа за 2018 година
Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „...АД гр.София,
чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на 16.05.2018 г. получили
съобщение за постъпило възражение срещу издадената в полза на Банката заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д № ... г., по описа на
Районен съд - Стара Загора. Във връзка с подаденото от длъжника М.П.И. възражение,
за ищеца се поражда правен интерес да предяви, по отношение на същия длъжник, иск
по чл. 415, във връзка с чл. 422 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 21.05.2010 г. между „...АД, от една страна, и
М.П.И., ЕГН **********, и М.Г.К., от друга страна, е сключен Договор № .... г.
за банков кредит, по силата на който Банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит, в размер на 1080 лева за погасяване на
съществуващи задължения по кредитна карта с реф. № 013РКО-А-7449/25.04.2007 г. Крайният
срок за усвояване на кредита е до 01.06.2010 г. Предоставеният кредит е изцяло
усвоен до пълния размер на предоставената сума на 26.05.2010 г. Средствата по
кредита са предоставени и отчетени по банкова разплащателна сметка с IBAN: ***, открита на името на единия от Кредитополучателите, а именно М.Г.К., ЕГН **********,
в Банката.Кредитът е следвало да бъде издължен по разплащателната сметка на 36
броя равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и в размер съгласно
Договора за кредит и приложения към него погасителен план - Приложение № 1.За
ползвания кредит в Раздел II, т. 4 от Договора за
кредит Кредитополучателите са се задължили да заплащат на Банката годишна лихва
в размер на Базовия лихвен процент на Банката за лева, увеличен с надбавка от
9.2093 пункта. Към датата на сключване на Договора за кредит Базовият лихвен
процент на Банката за евро бил в размер
на 8,7907 % годишно.Съгласно Раздел II, т. 10 от Договора за
кредит плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в
Раздел II, т. 4 лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в
неработен ден.Усвоеният кредит бил погасяван по главница на дати и със суми,
подробно описани в таблица в исковата молба.
Сочи, че кредитът е в
просрочие, считано от 26.08.2012 г. - общо 2000 дни към 15.02.2018 г.,
включително. По кредита са просрочени 10 вноски по главница, дължими на падежи и в размери, както следва:
33.60 лева, дължими на 26.08.2012 г.; 34.12 лева, дължими на 26.09.2012 г.;
34.80 лева, дължими на 26.10,2012 г.; 35.19 лева, дължими на 26.11.2012 г.;
35.85 лева, дължими на 26.12.2012г.; 36.29 лева, дължими на 26.01.2013 г.;
36.86 лева, дължими на 26.02.2013г.; 37.60 лева, дължими на 26.03.2013 г.;
38.01 лева, дължими на 26.04.2013 г.; 38.79 лева, дължими на 26.05.2013 г. Общ
размер на просрочената сума по главница: 361.11 лева.
По кредита са просрочени
10 вноски по лихва, дължими на падежи и в размери, както следва: 5.60 лева,
дължими на 26.08.2012 г.; 5,08 лева, дължими на 26.09.2012 г.; 4.40 лева,
дължими на 26.10.2012 г.; 4.01 лева, дължими на 26.11.2012 г.; 3.35 лева,
дължими на 26.12.2012 г.; 2.91 лева, дължими на 26.01.2013 г.; 2.34 лева,
дължими на 26.02.2013 г.; 1.60 лева, дължими на 26.03.2013 г.; 1.19 лева,
дължими на 26.04.2013 г.; 0.58 лева, дължими на 26.05.2013 г. Общ размер на
просрочената сума по лихва: 31.06 лева.
Крайният срок за
погасяване на кредита бил 26.05.2013 г., съгласно Раздел I, т. 3 от Договора за кредит.
Въпреки поетите с
Договора за кредит задължения, Кредитополучателите не обслужвали кредита, не
изпълнявали своите задължения и не извършвали плащания за погасяване на дълга.
Ищецът се обърнал със
заявление към съда по реда на чл. 417 за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, с цел предприемане на принудителни действия. Съдът
издал заповед за незабавно изпълнение като
разпоредил М.П. И., ЕГН **********, и М.Г.К., ЕГН **********, да заплатят в режим
на солидарност на „....., следните суми: 361.11
лева - просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението; 31.06
лева - просрочена договорна лихва, начислена за периода от 26.08.2012 г. до
26.05.2013 г., включително; 482.42 лева -
просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 26.08.2012 г. до
15.02.2018 г., включително;25.00 лева -
платена държавна такса;50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Въз основа
издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, Банката
подала молба за образуване на изпълнително дело. Срещу Кредитополучателите било
образувано изпълнително дело № 20187650400963 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, с
peг. № 765 на КЧСИ.
Твърди, че задължението
не е погасено към момента на депозиране на настоящата искова молба. Общият
размер на претендираното в настоящия процес вземане, включващо главница и лихви
към датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителния лист -
16.02.2018 г., е в размер на 667.71 лева, от които: непогасена главница -
361.11 лева; обезщетение за забава, дължимо за периода от 16.02.2015 г. до
15.02.2018 г. - 306.60 лева.
Ищецът моли, съдът да
постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, че
ответникът М.П.И., ЕГН ********** му дължи сумата от общо 667.71 лева, от
които: непогасена главница - 361.11 лева; обезщетение за забава, дължимо за периода
от 16.02.2015 г. до 15.02.2018 г.- 306.60 лева.Претендира за направените
разноски в заповедното производство, както и за тези в настоящото производство.
В законоопределения
срок ответникът М.П.И. е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва
предявения иск по размер и по основание, тъй като паричното задължение било
частично погасено лично от него. Твърди, че сумата по кредита е усвоена лично
от него. Съгласно твърденията на ищеца – Банката, крайният срок за погасяване
на кредита е 26.05.2013г. и в тази връзка прави възражение за изтекла
погасителна давност, тъй като кредиторът
не е упражнил правата си за събиране на остатъка от вземането си по кредита и
задължението е погасено по давност по
реда на чл. 110 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
процесуалния си представител, който поддържа предявения установителен иск. Ответникът
не се явява и не се изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Видно от приложеното ч.гр.дело … г.,
по описа на СтРС, на основание чл. 417 ГПК, съдът е издал Заповед за незабавно изпълнение
№ …..2018г. и изпълнителен лист от 21.02.2018г., като е разпоредил ответникът М.И.
и солидарния длъжник М.К. да заплатят на
ищеца „...АД гр. София сумата от 361.11 лева - за главница, ведно със законната
лихва, считано от 16.02.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 31.06
лв. – договорна лихва за периода 26.08.2012г. до 26.05.2013г., сумата от 482.42
лв. Обезщетение за забава за периода 26.08.2012г. до 15.02.2018г., както и
сумата 75 лв. – разноски по делото.
В срока по чл.414 ал.2 ГПК, ответникът по настоящото дело е депозирал
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. В указания едномесечен
срок заявителят е предявил иск относно вземането си против възразилия длъжник.
В приложеното към
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от
счетоводните книги на „...АД гр. София е отразено, че по Договор за банков кредит № 013LD – R – 000953 от 21.05.2010г. съкредитополучателите
М.И. /ответник/ и М.К., са просрочили
просрочили десет погасителни вноски. Кредитът е с настъпил падеж на
26.05.2013г. Общият размер на задълженията възлиза на 874.59 лв.
Видно от представения по делото Договор за банков кредит
№ ....2010г., „...АД гр. София /Банката/ предоставили на съкредитополучателите М.И.
/ответник/ и М.К., кредит в размер на 1080лв.,
с която сума да бъде погасено съществуващо задължение по кредитна карта с реф…...
Посоченият в договора краен срок за погасяване на кредита е 26.05.2013г.Договорена
е годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на Банката, увеличен с
надбавка 9.2093 пункта, годишен процент
на разходите от 24.96%, еднократна такса за разглеждане на искането за кредит
от 40 лв., комисионна за отпускане на кредита в размер на 2 %, като общата
дължима сума по договора възлиза на 1476.41 лв.
По делото е представен погасителен план към договора за банков кредит, от
който е видно, че сумата по кредита е разсрочена на 36 погасителни вноски,
всяка от 39.30 лв. .
Ответникът не оспорва, че кредитът е
усвоен. В депозирания писмен отговор на исковата молба прави възражение за
изтекла погасителна давност на претендираното вземане за периода след
26.05.2016г.. Заявява готовност да погаси остатъка по кредита.
По делото е изслушана съдебно – икономическа експертиза, чието заключение
съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Видно от същото, към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда, общият размер на
задължението на ответника е както следва: 361.11 лв. – главница; 31.06 лв. –
договорна лихва, начислена за периода 26.08.2012г. – 26.05.2013г.; 482.42 лв. –
обезщетение за забава за просрочени плащания. Към датата на подаване на
исковата молба по настоящото дело, ответникът, поради извършени частични
плащания, остава да дължи 361.11 лв. – главница, и 306.60 лв. – лихва за забава
за просрочени плащания за периода 16.02.2015г. – 15.02.2018г./в съдебно
заседание вещото лице уточнява периода/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът стига до средните правни изводи:
От правна страна производството по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК
представлява иск за признаване съществуване на вземането,който се предявява от
кредитора след възражение от длъжника и в това производство по същество се
установява дали вземането съществува или дали е изискуемо.В конкретния случай ищецът
претендира установяване на вземанията му за заплащане на главница и лихви по
договор за банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ. По силата на договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне в определения
срок.
В случая, страните по делото са
обвързани от облигационно правоотношение по силата на сключен Договор за банков
кредит № .... по силата на който ищецът предоставил на ответника паричен заем,
в размер на 1080 лева, която парична сума е усвоена от ответника, а последният,
на основание така сключения договор, се задължил да върне сумата на 36 месечни
погасителни вноски, посочени в приложения към договора погасителен план. От
заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че след датата
на депозиране на заявление по чл. 417 от ГПК, ответникът е извършвал частични
плащания, като остава неизплатена сумата от 361.11 лв. – главница, и 306.60 лв.
– лихва за забава за просрочени плащания за периода 16.02.2015г. – 15.02.2018г.
Налице е неизпълнение на
сключения договор за банков кредит, което следва да се вмени във вина на
ответника И.. В конкретния случай, неизпълнението на договора е във формата на
частично неизпълнение - непрестиране на сумите 361.11лв. за главница, 306.60 лв. - лихва
за забава за просрочени плащания за периода 16.02.2015г. – 15.02.2018г., които суми се дължат по Договор за банков кредит
№ 013LD – R – 000953 от 21.05.2010г. Ето защо,
предявеният установителен иск, по отношение на претендираните суми се явява
основателен.
Относно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност:
При договора за кредит е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, то
това не превръща тези вноски в периодични
плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора/ Решение № 261 от 12.07.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК/. Следователно по отношение на
вземания, произтичащи от договор за кредит важи пет годишната давност, съобр.
разп. на чл. 110 от ЗЗД.Считано от датата на
предявяване на иска, за която съобразно правилото на чл. 422 от ГПК се смята
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 16.02.2018 г., всички
погасителни вноски за главница с падеж преди 16.02.2013г. са погасени по
давност. Видно от извлечението от счетоводните
книги на Банката, по кредита са
просрочени десет вноски по главници, които са били дължими както следва: 33.60
лв., дължими на 26.08.2012г.; 34.12 лв., дължими на 26.09.2012г.; 34.80 лв.,
дължими на 26.10.2012г.; 35.19 лв., дължими на 26.11.2012г.; 35.85 лв., дължими
на 26.12.2012г.; 36.29 лв., дължими на 26.01.2013г.; 36.86 лв., дължими на
26.02.2013г.; 37.60 лв., дължими на 26.03.2013г.; 38.01 лв., дължими на
26.04.2013г.; 38.79 лв., дължими на 26.05.2013г. Общата дължима сума за
главница, преди 16.02.2013г., възлиза на 209.85 лв., като вземането за тази
сума се явява погасено по давност. Останалата претендирана главница до размера
на 361.11 лв. остава дължима от ответника – сумата от 151.26 лв. До този размер
следва да бъде уважена предявената претенция по чл. 422 от ГПК, като в
останалата част, до претендираните 361.11 лв., подлежи на отхвърляне, като
погасена по давност. Върху дължимата главница следва да се присъди и законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 16.02.2018г.
Казаното дотук по отношение на погасителната давност
спрямо вземанията за погасителни вноски, не се отнася за вземанията на ищеца,
претендирани, като обезщетение за забава на плащанията по всяка една непогасена
погасителна вноска, определено по размер на законната лихва, считано от деня,
следващ падежа на всяка от вноските до датата на завеждане на иска. Съгласно
чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно в случая се касае
за обезщетение за неточно във времево отношение изпълнение на договорно
задължение, което се определя по размер от законната лихва, считано от деня на
забавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД вземанията
за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. Следва да се посочи, че не се погасяват по давност всички
изтекли лихви за забава, а само тези, които са били дължими в срок от три
години преди предявяване на иска (в случаите на иск по чл. 415 ГПК преди
предявяване на заявлението по чл. 410 в съда по арг. чл. 422, ал. 1 ГПК). Това
е така, защото лихви се дължат за всеки изминат ден след изпадане в забава на
длъжника (така Решение № 504/11.04.2006 г. по гр.д.№ 3251/2004 г. на ВКС, IV
г.о.; Решение № 2648/10.10.1978 г. по гр.д.№ 1767/1978 г. на ВС, I г.о.)
Към момента на подаване
заявлението по чл. 417 ГПК в съда съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД е прекъсната
давността. Обезщетението за забава върху главницата се дължи за период от три
години от преди предявяване на иска /подаване на заявлението/ до датата на
подаване на заявлението. Или обезщетението за забава е дължимо за периода 16.02.2015г. –
15.02.2018г. В случая претендираните от ищеца лихви изцяло попадат във
визирания период, поради което изчислената от вещото лице сума в размер на
306.60 лв. представляваща лихва за просрочие, дължима за периода 16.02.2015г. –
15.02.2018г. се дължи от ответника. Предявеният установителен иск, касаещ
обезщетение за забава, в претендирания размер и период, следва да бъде изцяло
уважен.
С оглед на изложеното, съдът
следва да признае по отношение на ответника съществуването на вземането на
ищеца, в размер на 151.26 лв., представляваща главница, ведно със законната
лихва считано от 16.02.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 306.60 лв., представляваща обезщетение за
за забава за просрочени плащания за периода 16.02.2015г.
– 15.02.2018г., съобразно Договор за банков кредит
№ ....., за което вземане е
издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
№ …. по ч.гр.д. № …/2018г.,
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски,
съразмерно с уважената част от иска. Дължимата сума за разноски в заповедното
производство възлиза на 57.01 лв. / като съдът е взел в предвид извършеното
частично плащане от ответника след подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/.
Дължимата сума за разноски в настоящото производство е в размер на 360 лв.,
съобразно приложения списък на разноски.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.И., ЕГН **********,***,
че дължи на "...АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. Драган Цанков № 37, представлявана от Неделчо Неделчев,
Севдалина Василева, Светослав Молдовански и Светозар Попов, сумата от 151.26
лв., представляваща главница, ведно със законната лихва считано от 16.02.2018г.
до окончателното й изплащане; сумата от
306.60 лв., представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания за периода 16.02.2015г. – 15.02.2018г., съобразно Договор за банков кредит № ......, за което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК
№ …., по ч.гр.д. № … по описа на РС – Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК, в частта за претендирана главница
за сумата над 151.26 лв. до претендираните 361.11 лв., поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА М.П.И., ЕГН **********,***, да заплати на "...АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. Драган Цанков № 37, представлявана от
Неделчо Неделчев, Севдалина Василева, Светослав Молдовански и Светозар Попов, сумата
в размер на 57.01 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д. № …. по
описа на СтРС, както и сумата от 360 лв., представляваща направените по
настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :