Решение по дело №1023/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 652
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20191630101023
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

№. 652 / 25.10.2019 г.

Р Е Ш Е Н И. Е

 

25.10.2019 година, г. Монтана

 

В   И. М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД Г. МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 03.10.2019 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА,

 

при секретаря Елена Ефремова и. с участието на прокурора..........................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1023 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                  Предявен е иск с правно основание чл.410 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.49 ЗЗД.

 

               Ищецът, З.. “. В. И.. Г. Е. 0., със седалище и. адрес на управление на дейността: г. С. р. “. п. №. 5., представлявано заедно от Изпълнителните директори Н. Д. Ч. и. К. Р., чрез процесуалния представител адвокат П.И..А.,xxx е предявил иск срещу  А. “. И.. Б. 0., г. С. с правно основание: Чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и. цена на иска по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ : 127.10 лева

              В исковата си молба твърди, че на 01.09.2017г. сключили застраховка ,,Б. К. С.” с Е. xxx, по силата на която застраховали за всички рискове лек автомобил марка ,,Мерцедес”, модел „Е 300 ЦДИ”, с рег.№. М 2666 ВН, със срок на действие на застраховката за периода от 01.09.2017г. до 01.09.2018г., за което издали на застрахования застрахователна полица №. 4..

              На 28.05.2018г., на път с., съставляващ част от републикански път ІІІ 101, на около 2 км, след с.М., Е. xxx, при управление на застрахования от тях автомобил марка ,,Мерцедес”, модел „Е 300 ЦДИ”, с рег.№. М 2666 ВН, при разминаване с идващ насрещно автомобил, е попаднал в необезопасена и. необозначена неравност (дупка) на пътното платно, стопанисвано от А. „П. И.. вследствие на което са причинени материални щети на управлявания от него автомобил – увредена предна дясна гума.

              Мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР и. Протокол за ПТП не е съставен съгласно чл.6, т.4 от Наредба №. Із-41/12.01.2009г. за документите и. реда за съставянето им при ПТП и. реда за информиране между МВР, комисията за финансов надзор и. информационния център към гаранционния фонд.

              Съгласно т.6 от глава ІІІ на раздел „К.” от Общите условия на застрахователя, които са неразделна част от застрахователния договор, при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на събитието застрахователят обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до щети по външните корпусни детайли /броня, калник, врата, преден/заден капак, панел, страница и. таван - т.6.2.1, а съгласно т.6.3 за щети по гуми и. джанти и. декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и. неравности на пътното платно, застрахователят може да обезщети до две гуми и./или джанти и./или тасове при представени писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС.

              В случая свидетел на настъпилото ПТП е лицето Петьр Н.К. xxx, чиито обяснения са дадени в Декларация, приложена към щетата.

              За настъпилото застрахователно събитие образували щета №. 4. /. №. 5./ по описа на З.. “. В. И.. Г.”.

              Щетата на застрахования автомобил възлязла на сумата от 127.10 лева, която заплатили с преводно нареждане на 26.06.2018г. на собственика на увреденото МПС - Е.Е.Х..

              Съгласно Чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и. обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата и. има право на регресен иск.

              Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за движение по пътищата лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и. сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и. сигурно придвижване и. за опазване на околната среда от наднормен шум и. от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от Закона за пътищата Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и. поддържането на републиканските пътища.

              В случая ответникът не е обезопасил и. обозначил с необходимите маркировки препятствието (дупката) на републиканския път, като с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования от тях автомобил.

              С писмо изх. №. Л 00266/14.01.2019г., получено от ответника на 21.01.2019г., го уведомили, че встъпват в правата на увредения и. го поканили да им възстанови доброволно сумата от 127.10 лева, но същата не е заплатена и. до настоящия момент.

              С писмо изх.№. 5.. А. „П. И.. чрез поделението си Областно пътно управление-гр.Монтана, им отговорило, че участъка от пътя, на който е възникнало произшествието не попада на територията на ОПУ- Монтана и. не се поддържа от това областно пътно управление.

              Молят съда да постанови  решение, с което:

              На основание чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането да се осъди ответника А. „П. И.. Б. 0., а. г. С. 1., б. №. З., да заплати на З.. “. В. И.. Г.” Е.: 0., със седалище и. адрес на управление на дейността: г. С. р. “. п. №. 5., сумата от 127.10 лева /сто двадесет и. седем лева и. 10 стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №. 4. /. №. 51-0420- 365/18/ по описа на З.. “. В. И.. Г. на основание застрахователна полица №. 4.., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.

              Претендират направените в хода на производството разноски.

              Ответникът А. „П. И.” г. С. чрез юрисконсулт Даниела Пъневска, отдел „АО” при Областно пътно управление Монтана - специализирано звено на АПИ, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.

              Считат, че така предявеният иск е неоснователен.

              Не спорят, че пътния участък, на който е реализирано пътно-транспортното произшествие на 28.05.2018г. на РП ІІІ- 101 е част от републиканската П. мрежа и. същата се управлява и. стопанисва от А. „П. И.”.

              Оспорват така предявената искова молба в частта относно място на произшествието. Пътният участък, на който е настъпило ПТП, в резултат на което са причинени имуществени вреди на л. а марка „Мерцедес“ модел ,,Е 300 ЦДИ“ с ДК №. М 2666 ВН, управляван от Е.Е.Х., не попада на територията на Областно пътно управление Монтана.

             Посочения участък, 2 км след с.М. (мястото на инцидента), попада на територия, която се управлява и. стопанисвана от А. „П. Областно пътно И.“ чрез Областно пътно управление- Враца, гр. Враца.

             С оглед изложеното основание и. заявения петитум на иска, се претендира обезщетение от виновно неотстраняване на дупка на пътя и. неизпълнение на задължение за ремонт и. поддръжка на пътя с правна квалификация на спорното материално право по чл. 49 от ЗЗД.

             За да се суброгира в правата на увредения кредитор, ищеца следва да установи настъпването на всички елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за причинените имуществени вреди - повреда на лекия автомобил при ПТП, настъпило в резултат на наличието на препятствие на пътя - необезопасена и. несигнализирана дупка на пътното платно, поради неподдържането му от страна на собственика, неизпълнение на задължението да поддържа пътната настилка в безопасно състояние и. да обозначава образувалите се дупки на пътното платно.

             От представените с исковата молба доказателства, няма приложени такива, от които да е видно, че необезопасената и. несигнализирана дупка на пътното платно е на участък , който се поддържа от ОПУ Монтана.

             Видно от картата на републиканската П. мрежа на сайта на АПИ, пътя на който е настъпило произшествието се обслужва от А. „П. И.“ чрез Областно пътно управление- Враца.

             Предвид изложеното Областно пътно управление Монтана не е пасивно легимитирано да отговаря по предявения иск, тъй като участъка, в който е настъпило пътнотранспортното произшествие е настъпило на път, който не се управлява и. поддържа от Областно пътно управление Монтана.

             Молят съда на основа на така представените факти, да остави без разглеждане исковата молба на З.. „Б. В. И. Г.” срещу А. „П. И.” чрез Областно пътно управление Монтана, гр. Монтана като неоснователна.

            Доказателствата по делото са писмени и. гласни.

             Допусната е и. назначена съдебно-автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.Е.К., приета от съда и. не оспорена от страните.

             Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите на страните по свое убеждение и. при условията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

             Съгласно  чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, която норма се явява приложима като материалноправна норма към разглежданата хипотеза, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и. обичайните разноски, направени за неговото определяне и. може да реализира пряк иск срещу деликвента. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и. ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и. 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа на основание чл. 49 от ЗЗД т. е., вредите да са причинени от служители на ответника, с тяхно виновно и. противоправно поведение. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

             От събраните по делото доказателства се установява, че по време на действието на сключения между ищеца и. застрахования от 01.09.2017г. Договор за застраховка ,,Б. К. С.”, по силата на която е застрахован за всички рискове лек автомобил марка ,,Мерцедес”, модел „Е 300 ЦДИ”, с рег.№. М 2666 ВН, със срок на действие на застраховката за периода от 01.09.2017г. до 01.09.2018г., за което е издадена на застрахования застрахователна полица №. 4..  

           Не се спори и. относно факта, че на 28.05.2018г., на път с., съставляващ част от републикански път ІІІ 101, на около 2 км, след с.М., Е. xxx, при управление на застрахования автомобил марка ,,Мерцедес”, модел „Е 300 ЦДИ”, с рег.№. М 2666 ВН, при разминаване с идващ насрещно автомобил, попаднал в необезопасена и. необозначена неравност (дупка) на пътното платно, т.е.  настъпило е предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото имущество са били нанесени вреди, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 127.10 лВ.  Мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР и. Протокол за ПТП не е съставен. Съгласно т. 6 от глава ІІІ на раздел "К." от Общите условия на застрахователя, които са неразделна част от застрахователния договор, при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на събитието застрахователят обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до щети по външните корпусни детайли /броня, калник, врата, преден/заден капак, панел, страница и. таван - т. 6.2.1, а съгласно т. 6. 3 за щети по гуми и. джанти и. декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и. неравности на пътното платно, застрахователят може да обезщети до две гуми и./или джанти и./или тасове при представени писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС. В случая свидетел на настъпилото ПТП е лицето П.Н.К., чийто показания са дадени в проведено открито съдебно заседание.

             За настъпилото застрахователно събитие е образувана щета №. 4. /. №. 5./ по описа на З.. “. В. И.. Г.”.

             Щетата на застрахования автомобил е от 127.10 лева, която е заплатена с преводно нареждане на 26.06.2018г. на собственика на увреденото МПС - Е.Е.Х..

           От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Е.К., се потвърждава стойността на нанесената шета в размер на 127.10 лева. В заключението си вещото лице посочва, че причина за настъпване на произшествието е липсата на съответна сигнализация на подходящото място за наличие на препятствие (дупка), както и. че възникналата щета по процесното МПС е в причинна връзка с претърпяното ПТП.

          От показанията на изслушания по делото свидетел  П.Н.К., който е пътувал в увредения автомобил, се установява, че причината за ПТП – то е  голяма дупка на пътя, с приблизителни размери 40 - 50 см. Свидетелят установи също, че обозначителни знаци не си спомня да е имало, целият път не е бил добър, в отсрещната лента се е движел автомобил и. шофьорът не е могъл по никакъв начин да реагира, за да избегне преминаването си през дупката. Същият е очевидец на станалото ПТП. Заявява, че случилото се ПТП е станало в светлата част на деня и. пътят е бил сух.

          Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и. гласни доказателствени средства и. от заключението на съдебно-техническата експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и. компетентно изготвени.

         Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и. обичайните разноски, направени за неговото определяне.  Съдът намира, че са налице условията за уважаване на исковата претенция. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, управлението на пътя е възложено на ответника А. "П. И." чрез Областно пътно управление гр. Монтана. Задълженията по поддръжката на пътя обвързват Агенцията. В настоящия случай служителите на ответника са проявили бездействие, като не са изпълнили задълженията си за ремонт и. поддържане на пътя в съответствие с чл. 30 във връзка с чл. 29 от Закона за пътищата, както и. задълженията си по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП да поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и. да ги отстрани във възможно най-кратък срок. По силата на закона на ответника като стопанин на републиканския път е възложено да полага грижа по недопускането и. отстраняването на дупки по републиканските пътища на страната. Отговорността на агенцията като гаранционно-обезпечителна е обективна, независимо от наличието или липсата на вина. Ответникът отговаря за действията или бездействията на лицата, на които е възложено поддържането в изправност на републиканския път. Агенцията е била длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване безопасността на пътното платно, да запълни процесната дупка, както и. до извършване на ремонтните дейности - да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението, своевременно, на подходящите за това места.

          Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 127.10 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №. 4. /. №. 51-0420- 365/18/ по описа на З.. “. В. И.. Г.” на основание застрахователна полица №. 4.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2019 година - датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.

        Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца по делото сумата от 540, 00 лева - реализирани в производството разноски /50 лева – държавна такса, 150 лева – депозит за съдебна експертиза, 40 лева – депозит за свидетели и. 300 лева – адвокатско възнаграждение/.

        Водим от горното, съдът

                                            Р Е Ш И.:

        ОСЪЖДА А. "П. И.", Е. по Б. 0. – г. С. пл. „Македония” №. 3 ДА ЗАПЛАТИ на З.. "Б. В. И.. Г.", Е. 0. със седалище и. адрес на управление г. С. р. Триадица, пл. "Позитано" №. 5., представлявано от изпълнителните директори Н. Д. Ч. и. К. Р. следните суми:

-         127.10 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №. 4. /. №. 51-0420- 365/18/ по описа на З.. “. В. И.. Г.” на основание застрахователна полица №. 4.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2019 година - датата на предявяване на иска до окончателното и. изплащане;

-         540.00 лВ. направени в хода на производството разноски.         

        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: