Протокол по дело №72430/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5224
Дата: 13 март 2023 г. (в сила от 13 март 2023 г.)
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20211110172430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 5224
гр. София, 09.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
Сложи за разглеждане докладваното от ВА Гражданско дело №
20211110172430 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:34 часа се явиха:
На второ четене, след спазване на разпоредбите на чл. 142, ал. 1, изр. 2
от ГПК.
ИЩЕЦЪТ Д. Л. Й. – редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, се
явява лично и с адв. К., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ А. Л. С. – редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2
ГПК, се явява лично и с адв. К., с пълномощно по делото и адв. С, с днес
представено пълномощно, преупълномощена от адв. К., с пълномощно по
делото.
ОТВЕТНИКЪТ Й. Л. Б. – редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК,
се явява лично и с адв. Ю., с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е. Н. Г. – редовно призован, не се явява.

СТРАНИТЕ /поотделно/ – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА заявление от 13.02.2023 г. от вещото лице професор Е. Н.
Г., в което същият заявява, че е ландшафтен архитект и не притежава
необходимите знания и компетентност да отговори на поставените задачи по
допуснатата експертиза. Уведомява съда, че в ЛТУ са налице специалисти,
които могат да отговорят на формулираната задача, като съдът докладва и
разпореждане от 15.02.2023 г., с което е разпоредено да се изпрати до ректора
на ЛТУ, с оглед посочването на лица с необходимата компетентност за
назначаването им като вещи лица.
ДОКЛАДВА писмо до ректора на ЛТУ, като понастоящем по делото не
е постъпил отговор във връзка с определянето на вещи лица.

Адв. К. – Водим допуснатия ни свидетел.
Адв. К. – Водим предходния ни свидетел, в случая на очна ставка. На
този етап нямам други доказателствени искания.
Адв. К. – На този етап нямаме други доказателствени искания.
Адв. Ю. – На този етап нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ въведе явилия се свидетел в съдебната зала допуснат на
страната на ответника А. С..

СНЕМА самоличността на свидетеля:
НС – 43, осъждан, реабилитиран по право, без дела със страните,
страните са мои роднини - майка вуйчо и леля.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на свидетеля.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по реда на
чл. 290 НК.

СВИДЕТЕЛЯТ – Наясно съм с наказателната отговорност. Обещавам да
кажа истината.

2
СЪДЪТ на основание чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК разясни възможността на
свидетеля, предвид роднинската си връзка, да откаже да дава показания.

СВИДЕТЕЛЯТ – Разяснено ми е правото. Желая да свидетелствам.

РАЗПИТ на свидетеля:
На въпроси на адв. К. – свидетелят отговори:
През 2007 г., м. 09. или м. 10. отидох във въпросната къща в кв.
Кремиковци със сегашната ми дама, с която живея на съпружески начала.
Седнахме на втория етаж при вуйчо ми и с неговата вече бивша съпруга.
Обясних му какво искам да правя с къщата и защо искам да се преместя там.
Преди това съм живял под наем. Очаквах първото си дете през 2008 г., което
не се случи, тъй като дамата претърпя спонтанен аборт. През 2007 г. водихме
разговори, седнахме с вуйчо и жена му и с Мария обсъдихме нещата и
съответно нямахме от тяхна страна някакъв отказ. Преди това бях споделил
на майка ми моите намерения и тя беше говорила с леля ми за това какво аз
искам да правя, да живея на първия етаж и да създам семейство. От м. 10.2007
г. до 03.2008 г. сме извършвали ремонтни дейности на цялата къща,
подменили сме на 90 процента от всичките неща, по инсталация,
водопроводи, канализации, настилки, стени, тавани, разширили сме отворите
на две от стените, които не са носещи стени, поставени са железобетонни
конструкции над отворите, които са разширени. Всичко след това е затворено,
бетонирано и април 2008 г. влезнахме да живее на етажа. Живяхме там до
2018 г. или края на 2017 г. През това време от 2008 г. до 2018 г. никой не
предяви искове аз да не живея там, да ми е искал ключ или други неща. Д. е
идвала на гости, носила ми е подарък на къщата. Упрекна ме, че не съм
направил камина, която изградихме на първия етаж, че била отворена, че била
със стъкло, че нямало да мога, със скарата, която ми беше донесла като
подарък, да си пека кюфтенца или кебапчета вътре в скарата. До този момент
не съм получавал покани за финансови претенции. Докато започна делото,
никой не е предявявал някакви искове за заплащане на месечни наеми или
други. Когато леля се връща от Испания е отсядала при майка ми и нейния
син, който около два месеца си прави зъбни импланти, съответно той е бил
през цялото време при майка ми в жилището в ж.к. „Младост – 2“, бл. 215, ет.
3
17, ап. 121. Държа да отбележа, че съответно леля ми и сегашният й съпруг
също си имат жилище в ж.к. „Дружба“.

На въпроси на адв. Ю. – свидетелят отговори:
До ден днешен единствените неща, които сме правили по къщата, това
сме аз и вуйчо ми. Тя няма никакво участие. Когато и той си е идвал сме
говорили за оправяне на покрива, защото покривът беше в лошо състояние.
На леля ми отговора беше „аз не живея там, аз няма да вкарвам никакви пари,
вие живеете там“. Ние сме правили дренажи, правили сме канализации, тръби
за водата, обличали сме цялата къща отвън с декоративен камък, оградата сме
правили, пътеки около къщата, облагородили сме двора, и вуйчо може да
каже в какво състояние беше.

На въпроси на адв. К. – свидетелят отговори:
От 2018 г. досега майка ми има ключ и съответно имаше и по едно
време имаше и при братовчедката ми Моника Б.а, защото имаше проблем с
алармата и която живее на втория етаж със съпруга си и детето. Майка ми
ходи там. Събота и неделя ходят, защото ходят на работа. Ползват си
сутеренния етаж.

На въпрос на адв. К. – Имате ли представа на кой са вещите във всички
стопански постройки и в двата двора?

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА въпроса, свидетелят е допуснат за изясняване на
обстоятелства за ползването на жилищния имот.

На въпроси на адв. К. – свидетелят отговори:
4
Майка ми 2007 г. беше разговаряла с нея и има такова разрешение
дадено от нея да ползвам имота. Аз не съм разговарял с леля ми в тази насока.
Нямам писмен документ за това разрешение. Не съм получавал разрешение
от леля ми за събаряне на стени и за правене на такъв ремонт. Не съм
разговарял с нея, за да ми даде такова разрешение за събаряне на стени и
правене на ремонт.

На въпроси на адв. К. – Разполагате ли с проект, на базата на който сте
направили разрушенията на първия етаж?

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА въпроса, свидетелят е допуснат за изясняване на
обстоятелства за ползването на жилищния имот.

На въпроси на адв. К. – свидетелят отговори:
Не съм присъствал на разговори, когато леля ми е искала ключ от майка
ми и брат й. До момента на завеждане на делото, никой не е искал от мен да
заплащам наем за въпросното помещение. След завеждане на делото съм
запознат, че има покана за наем, за ключ не знам. Мисля, че на 05.12., когато
бяхме на делото тук, тогава стана въпрос за ключ. До тогава на мен лично
никой не ми е искал ключ. Не знам дали е предоставен.

На въпроси на адв. К. – Има ли Д Й. в момента ключ, за да влезе?

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

5
НЕ ДОПУСКА въпроса, същият не касае субективни възприятия на
свидетеля, а касае субективни оценки.

На въпроси на адв. К. – свидетелят отговори:
Не знам леля ми да е обитавала етажа преди или след завеждане на
делото. Идвала е на гости. Аз пребивавам във Франция и не знам дали може
да влезе в къщата. Не съм постоянно тук, за да знам дали тя е имала някакви
такива намерения, дали е искала от майка ми ключ. Аз даже в момента и аз
нямам ключ. Ключът е в майка ми.

СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме повече въпроси.

СЪДЪТ намира, че следва да приключи разпита на свидетеля и да го
освободи от съдебната зала.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля и го освободи от съдебната зала.

Адв. К. – Моля да допуснете по реда на чл. 176 ГПК отговор на въпроса:
давала ли е съгласие Д Й. на ответницата А. за ползването на сутеренния етаж
от жилищната къща, само от А., или само от сина й, давала ли е съгласие Д Й.
за извършване на ремонт, за събаряне на стени на сутеренния етаж. Моля тези
въпроси да бъдат зададени и на А..
Адв. К. – Възразявам. Всичките тези информации може да бъдат
доказани с необходимата СТЕ, досежно подобренията, които са извършени в
имота. Считам, че свидетелите отговориха вече на въпроса, как е бил ползван
имота и на какво основание. Не считам, че следва да се допускат повече
свидетели на ищцовата страна, ако се допусне, моля и на нас да се допусне за
тези обстоятелства.
6
Адв. К. – Това е във връзка с чл. 174 ГПК.
Адв. Ю. – Искането не касае доверителя ми. Ще се въздържа от
становище. За очна ставка не чух искане.

СЪДЪТ като взе предвид становището на страните, намира че така
направеното искане по реда на чл. 176 ГПК е процесуално недопустимо, тъй
като се явява преклудирано. Нещо повече, дори и съдът да счете, че същото
не е преклудирано, предвид останалите доказателства по делото, същото се
явява не необходимо, като съдът, включително с оглед споменатото искане за
очна ставка, съдът счита, че същата е безпредметна, като съдът ще цени
свидетелските показания по делото по реда на чл. 172 ГПК. Нещо повече,
доказателственият способ по реда на чл. 176 ГПК практически е безполезен в
случая, доколкото единствено отрицателните твърдения, така наречените
признания, биха ползвали страните, поради което, съдът счита, че останалите
в положителен аспект или така наречените твърдения нямат да имат никаква
доказателствена стойност, поради което полагането на подобни процесуални
усилия е безпредметно.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 176 ГПК
за допускане обяснения на ищеца и на ответника по формулираните в
днешното открито съдебно заседание въпроси.

Адв. К. – Моля да ми бъде предоставен срок, за да представя входящ
номер на жалба подадена в полицията от Д Й. за това, че за пореден път не е
допусната в нейната бащина къща. В полицията не дават веднага входящ
номер и моля да ми се даде възможност да представя входящ номер с писмена
молба.
Адв. К. – Считам, че не е относимо към спора. Жалбата е право на
страната. Ние все още сме в спор, досежно ползването на имота и на какво
договорно основание той може да се ползва.
7
Адв. Ю. – Моля да недопускате така направеното от ищцовата страна
искане. Касае се за писмено изявление от страна по делото, което не би могло
да има доказателствена стойност.

СЪДЪТ счита, че дори да са налице предпоставките на чл. 147, т. 1 и т.
2 ГПК представянето на жалба до полицията практически е неотносимо към
предмета на правния спор, поради което искането за предоставяне на срок,
респективно искането за приемане на подобни доказателствени средства,
каквото практически жалбата не представлява, тъй като в същото са
обективирани твърдения на страна и се упражнява право, то същото се явява
безпредметно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за предоставяне на
възможност да ангажира жалба с входящ номер до органите на МВР във
връзка с процесния недвижим имот, съответно допускането, респективно
недопускането й в същия.

СТРАНИТЕ /поотделно/ – На този етап нямаме други доказателствени
искания.

СЪДЪТ като взе предвид, че делото не е изяснено от фактическа страна,
намира че следва да го отложи за друга дата.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 04.05.2023 г. от 11:00 ч., за която
дата и час страните редовно уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК.
8

Протоколът е изготвен в СЗ, което приключи в 12:03 ч.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9