РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Кюстендил, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тина Р. Малинова
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело №
20241520102719 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр.***, ул. "***" *, против "КАПИТАЛ АКАУНТИНГ"
ЕООД, ЕИК: *********, гр. К., ул."М." **, бл.**, вх. *, ет.*, ап.*,
представлявано от управителя А. С., с която е отправено искане за признаване
на незаконно уволнение на ищцата, както и неговата отмяна, а също и искане
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата дължимо й се за
периода от 01.09.2024 г. - 11.09.2024 г., трудово възнаграждение в размер на
268,33 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
до окончателното издължаване. Иска се и присъждане на направените
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата се намирала в трудово
правоотношение с ответното дружество, като изпълнявала длъжност
„отчетник, счетоводство“ с месторабота гр. К., при месечно трудово
възнаграждение в размер на 933 лева и ДТВ за трудов стаж и професионален
опит в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж. Трудовият й договор №
023/28.03.2024 г. бил прекратен със Заповед № 010/09.10.2024 г., считано от
09.10.2024 г. Тази заповед ищцата получила по пощата на 14.10.2024 г. и като
правно основание за издаването й била посочена разпоредбата на чл.330, ал.2,
т.6 от КТ във вр. чл.190, ал.1, т.2 от КТ, а като причини: „неявяване на работа
повече от 2 последователни дни“, като изтъква, че налагането на
дисциплинарно наказание и прекратяването на трудовия договор били два
различни института на трудовото право и се излагат подробни съображения в
тази посока.
Твърди се, че цитираната заповед била незаконосъобразна, тъй като
1
посоченото в същата правно основание сочело за дисциплинарно уволнение.
Заявява се, че на ищцата не било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, което да послужи за основание за прекратяване на трудовия
договор по чл.330, ал.2, т.6 КТ. Твърди се още, че заповедта била
незаконосъобразна, защото в нарушение на чл.193, ал.1 КТ работодателят не е
поискал писмени или устни обяснения от работника за конкретното
нарушение на трудовата дисциплина, което било самостоятелно основание за
отмяна на уволнението съгласно чл.194, ал.2 КТ.
Заповедта страдала и от друг порок, водещ до ограничаване правото на
защита на ищцата - липса на посочване на конкретно дисциплинарно
нарушение с неговата характеристика - време на извършване. Непосочването
на време на извършване на нарушението възпрепятствало освен правото на
защита на ищцата, но и изчисляването на преклузивния срок, след изтичане на
който се погасявало правото на работодателя да наложи дисциплинарно
наказание, поради което била нарушена разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ -
липсвало посочване кога е извършено нарушението.
Заявява се, че ищцата не била извършила соченото нарушение на
трудовата дисциплина.
Твърди се и, че работодателят не й е изплатил дължимото й трудово
възнаграждение за времето от 01.09.2024 г. до 11.09.2024 г. в размер на 268,33
лева, което й се дължало заедно със законната лихва за забава, считано от
месеца за който се дължала.
Отправено е искане до съда да признае за незаконно и да отмени
уволнението на ищцата Д. Д. М., с ЕГН: **********, обективирано в Заповед
№ 010/09.10.2024 г., издадена от управителя на "КАПИТАЛ АКАУНТИНГ"
ЕООД, ЕИК: *********. Иска се и съдът да осъди ответника "КАПИТАЛ
АКАУНТИНГ" ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на ищцата дължимото й
трудово възнаграждение за времето от 01.09.2024 г. до 11.09.2024 г. в размер
на 268,33 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
исковата молба до окончателното издължаване. Претендират се и разноските
по делото.
С молба вх.№ 14238/12.12.2024 г. ищцата уточнява периода на
претенцията за лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на
иска до окончателното издължаване.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Твърди се, че исковата молба била нередовна, защото не ставало ясно дали
ищцата оспорвала обстоятелството, че не се е явявала повече от два
последователни дни на работа. Счита се, че предявените искове са допустими,
но неоснователни. Иска се да бъдат обявени като безспорни по делото
обстоятелствата, че ищцата е работела по безсрочно трудово правоотношение
с ответното дружество като изпълнявала длъжност „отчетник, счетоводство“ с
месторабота гр. Кюстендил при месечно трудово възнаграждение в размер на
933 лева и ДТВ за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за
всяка година трудов стаж
Не се спори, че със Заповед № 010/09.10.2024 г. трудовият договор на
2
ищцата бил прекратен поради дисциплинарно уволнение по чл.190, ал.1, т.2 от
КТ във вр. чл.330, ал.1, т.6 от КТ, поради неявяване на работа повече от два
последователни дни, както и че заповедта била връчена на ищцата на
14.10.2024 г. по пощата.
Излагат се подробни доводи за това, че уволнението било
законосъобразно.
Твърди се, че нямало законова пречка налагането на дисциплинарно
наказание уволнение и прекратяването на трудовото правоотношение без
предизвестие да са обективирани в една заповед. Неоснователно било
оплакването, че не била спазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ.
Сочи се, че след като ищцата не се била явила на работа на 12.09.2024 г.
и не била отговорила на телефонни повиквания, й бил изпратен имейл на
личната електронна поща с отправяне на въпроса защо не се е била явила на
работа, като й били поискани обяснения и посочване на адекватна причина за
отсъствието й в натоварен за дружеството момент, като на следващия ден –
13.09.2024 г., отново й бил изпратен имейл, в който било посочено, че била
налице „ситуация неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни“.
От работодателя била изготвена и покана изх.№ 55/16.09.2024 г., с която
на основание чл.193, ал.1 КТ ищцата била поканена да даде обяснения в
тридневен срок. Пратката, съдържаща тази покана била изпратена на
постоянния адрес на ищцата, но останала неполучена, защото последната не
се явила да я получи в пощенската станция. Твърди се, че работодателят е
изпълнил законовите изисквания, а ищцата не е дала обяснения по своя вина,
т.е. правото й на защита не било нарушено. Не били представени на
работодателя искане (молба) за ползване на отпуск, болничен лист, молба за
прекратяване на трудовия договор или какъвто и да е било друг документ,
установяващ извинителна причина за неявяването на работа на ищцата.
Заявява се, че липсата на пълно и подробно описание на фактическите
основания за дисциплинарното уволнение не водели до опорочаване на
заповедта.
Твърди се, че претендирайки възнаграждение за период до 11.09.2024 г.
ищцата признавала, че не се е явявала на работа след тази дата.
Оспорва се изложеното в исковата молба досежно приложението на
чл.195, ал.1 от КТ.
Изрично се заявява, че не се оспорва, че на ищцата се дължи
възнаграждение за периода от 01.09. до 11.09.2024 г., в посочения в исковата
молба размер, като в тази връзка е предявен и насрещен иск по чл.221, ал.2 от
КТ, в условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния
иск за прогласяване незаконосъобразност на уволнението на ищцата,
последната да бъде осъдена да заплати на ответника (ищец по насрещния иск)
сумата от 1 866 лева - обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестие (60) дни, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от дата на предявяването до окончателното
изплащане. Претендират се и направените разноски.
3
В писмения отговор е инкорпориран и насрещен иск, предявен в
условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск за
прогласяване незаконосъобразност на уволнението на ищцата, да бъде
осъдена същата да заплати на ответника (ищец по насрещния иск) на
основание чл.221, ал.2 от КТ, сумата от 1 866 лева. Съдът не прие за
съвместно разглеждане предявения с отговора на исковата молба, насрещен
иск и отдели от производството по делото насрещната искова молба с правно
основание по чл.221, ал.2 от КТ.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата не се явява лично, а се
представлява от адв. Д. Д.. Същият поддържа исковата молба и оспорва
представените от насрещната страна разпечатки от имейл кореспонденция,
като твърди, че не представлявали документи по смисъла на ГПК и не
следвало да бъдат приети като доказателства по делото, както и че не са
достигнали до ищцата. Оспорва и редовността на връчването на Покана с изх.
№ 55/16.09.2024 г. с оглед отбелязването „непотърсено“ на изпратеното от
ответника писмо, както и обстоятелството, че в това писмо въобще се е
намирала и описаната покана с посоченото в нея съдържание. Сочи се, че
постоянният адрес на ищцата бил този, отразен в исковата молба и същият не
бил напускан или променян през последните 5 години, като се спори и
относно мейла на ищцата. Иска се да бъдат уважени предявените искове по
изложените в исковата молба съображения и тези в съдебното заседание,
както и да бъдат присъдени извършените по делото разноски.
Ответното дружество се представлява от управителя А. С. и от
пълномощника адв. Ц. К., която поддържа отговора на исковата молба, излага
подробни съображения във връзка с поцедурата по снемане на обяснения
съгласно чл.193 от КТ, като представя писмени документи за това, че на 16.09.
ищцата, след неявяването й на работа в течение на два последователни
работни дни, на следващ присъствен ден била сключила трудов договор с друг
работодател. От ответната страна се поддържа, че процесната заповед за
уволнение била законосъобразна, както и че в издадената заповед за
уволнение била инкорпорирана и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Заявява се, че в конкретния случай била приложима
разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ. Иска се по съображенията, изложени в
отговора на исковата молба и тези в писмените бележки, които ответната
стрна представя в съдебно заседание, да бъде поставен съдебеният акт по
делото.
В хода на устните състезания управителят на ответното дружество
изразява становище досежно поканата и нейното връчване от пощата.
По делото са ангажирани писмени доказателства и са дадени
свидетелски показания.
След задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, преценен поотделно и в неговата съвкупност и като взе предвид
изложените от страните доводи, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
С оглед заявеното от страните и с приетия от тях без възражения доклад
4
по делото, съдът обяви за безспорни и за ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с
ответното дружество, като е заемала при него длъжността „отчетник,
счетоводство“, с месторабота гр. Кюстендил при месечно трудово
възнаграждение в размер на 933 лева и ДТВ за трудов стаж и професионален
опит в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж, а със Заповед №
010/09.10.2024 г. трудовият договор на ищцата е прекратен на основание
чл.190, ал.1, т.2 от КТ във вр. чл.330, ал.1, т.6 от КТ, поради неявяване на
работа повече от два последователни дни и заповедта е връчена на ищцата на
14.10.2024 г.
Доколкото е направено изрично признание от ответника, за безспорно по
делото е обявено и обстоятелството, че на ищцата се дължи от ответника
възнаграждение за периода от 01.09.24 г. до 11.09.2024 г. в посочения в
исковата молба размер от 268,33 лева, тъй като през този период същата е
работила.
Горното се установява и от приетия по делото доказателствен материал,
сред които са приложени заверени копия на личното трудово досие на ищцата
Д. Д. М., част от което е и трудов договор № 023/28.03.2024 г., от който става
ясно, че е сключен между ищцата, като работник/служител от една страна и
ответното дружество, в качеството му на работодател, от друга. Видно от
съдържанието на трудовия договор е и, че същият касае процесния период,
доколкото е сключен като безсрочен такъв, считано от 28.03.2024 г.
Въз основа на представеното заверено копие на Заповед №
010/09.10.2024 г. за прекратяване на трудов договор № 023/28.03.2024 г. се
потвърждава обстоятелстово, че трудовото правоотношение между ищцата Д.
М. и ответника „КАПИТАЛ АКАУНТИНГ“ ЕООД е прекратено на 09.10.2024
г. и то на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр. чл.190, ал.1, т.2 от КТ, с посочени в
заповедта причини за прекратяване на трудовия договор: "Неявяване на
работа повече от 2 последователни дни." От съдържащото се в личното
трудово досие на ищцата заверено копие на заповедта за прекратяване на
трудовия договор става ясно, че същата й е връчена срещу подпис на
14.10.2024 г., като е представено и заверено копие на известие за доставяне,
получено от ищцата на същата дата.
От представените от ответника заверени копия на извлечения от
електронна кореспонденция, осъществена чрез мейл, с дати 12.09.2024 г. и
13.09.2024 г. се установява, че от електронна поща с адрес /имейл адрес/
- ****** до електронна поща с адрес /имейл адрес/ ****** са написани
съобщения от Н. М. с описаното в тях съдържание.
Представено е и заверено копие на подписана от ответника -
работодател, Покана изх.№ 55/16.09.2024 г. до ищцата, съгласно която на
основание чл.193, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с извършено от нея
дисциплинарно нарушние в периода от 12.09.2024 г. до 16.09.2024 г.,
изразяващо се в неявяване на работа без представяне на оправдателен
документ, й е указано, че следва в тридневен срок, считано от получаване на
уведомлението, да представи писмени обяснения по повод извършеното
5
нарушение. Приложено е и заверено копие на пощенски плик от „Български
пощи“ с подател „КАПИТАЛ АКАУНТИНГ“ ЕООД и получател Д. М. с адрес:
гр. ****, ул. „***“ №*, с печат от 16.09.2024 г. и отбелязване на пратката като
„непотърсена“, като от плика не става ясно какво е неговото съдържание.
Видно от представените по делото от ТД на НАП София, офис
Кюстендил справки е, че ищцата е сключила трудов договор от 16.09.2024 г. с
друг работодател Основно училище „Иван Вазов“ гр. Кюстендил, който не е
прекратен към датата на справката /10.01.2025 г./
От показанията на свидетеля Н. Б. М., заемащ длъжността
"счетоводител" в ответното дружество „КАПИТАЛ АКАУНТИНГ“ ЕООД,
които съдът кредитира с оглед всички събрани по делото доказателства и
съгласно чл.172 ГПК като последователни, логични и правдиви, се
установява, че с ищцата са колеги, като същата е била на работа последно на
11.09.2024 г., а на 12 и 13.09.2024 г. същата не се е явила. Свидетелят заявява,
че той лично на 12.09. и на 13.09. я е търсил по телефона и след като на
12.09.2024 г. не му вдигнала телефона, й написал мейл от неговия такъв, с
който искал тя да обясни защо не е дошла на работа и дали има някакъв
проблем. От показанията се констатира, че телефонният номер на ищцата е
бил известен на свидетеля поради обстоятелството, че са колеги, а имейла й
му е бил предоставен от нейната автобиография (CV), с което е
кандидатствала при започване на работа. Свидетелят потвърждава, че до
ищцата е изготвена покана, която е била изпратена на адреса й по лична карта,
а от пощата са върнали писмото като непотърсено от получателя около 8-9
октомври. Изразява убеденост в изпращането на имейлите до ищцата, но не и
затова дали са прочетени от същата. Заявява, че ищцата редовно излизала в
болнични и непредвидимо.
Останалите представени по делото писмени доказателства, приети и
приложени по делото, не променят крайните изводи на съда, поради което не
следва да се обсъждат подробно.
Съобразявайки гореизложената установена фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна, следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.128, т.2 КТ.
По иска с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
При разпределение на доказателствената тежест, съдът е указал на
страните, че по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се
установи съществуването през процесния период на трудово правоотношение
между ищеца и ответника, издаването на заповед за уволнение,
прекратяването на трудовото правоотношение, дата на връчване на заповедта,
като в тежест на ответника е да докаже законността на уволнението, както
и основанието/ята, въз основа на които е извършено то, дисциплинарното
нарушение, дата на извършване на нарушението, спазване на процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание, поискани обяснения на работника,
мотивиране на заповедта и издаването й при спазване на сроковете за това.
С оглед горното и от събраните и подробно обсъдени по-горе писмени и
6
гласни доказателства се установи безспорно, че през процесния период между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала при ответника длъжността „отчетник, счетоводство“, с
месторабота гр. Кюстендил и при получавано от нея месечно трудово
възнаграждение в размер на 933 лева и ДТВ за трудов стаж и професионален
опит в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж. Доказа се и, че
впоследствие трудовото правоотношение на ищцата с ответника е прекратено
със Заповед № 010/09.10.2024 г. за прекратяване на трудовия й договор №
023/28.03.2024 г., която й е връчена на 14.10.2024 г.
Според дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение №
4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК работодателят може да
прекрати трудовия договор с работника, упражнявайки това свое субективно
преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които
законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при
уволнение на икономически по-слабата страна. Хипотезите на прекратяване
на трудовия договор от работодателя без предизвестие са уредени в чл.330 КТ.
Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия договор
по чл.330, ал.1 и ал.2 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление и при
наличие на посочените предпоставки. Волеизявлението се индивидуализира
чрез съдържанието си, а това са правните последици, които се цели да
предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за
прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за
прекратяване. Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация.
В случая с процесната заповед по отношение на ищцата е реализирана
дисциплинарна отговорност за неявяване на работа повече от два
последователни дни. Дисциплинарната отговорност се осъществява при
виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по
трудовото правоотношение чрез налагане на предвидено в закона
дисциплинарно наказание, което за да бъде законосъобразно е необходимо
заповедта, с която се налага, да е мотивирана и да съдържа всички реквизити
по чл.195, ал.1 от КТ, да е извърешно нарушението от работника, което е
виновно, а наложеното наказание да му е съответно и в срока по чл.194 от КТ,
но преди всичко следва да са поискани обяснения от работника съобразно
изискванията на чл.193 КТ за нарушението, за което е наказан.
Принципно за спазване на изискванията съдът не следи служебно, а се
произнася само по въведените от ищеца доводи за незаконност.
Задължителен елемент от заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание са мотивите й, т. е. тя следва да отговаря като съдържание на чл.195
от КТ. Това е формално изискване, въведено с императивна правна норма,
чието неспазване опорочава заповедта и я прави незаконосъобразна само на
7
това основание, защото съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако
не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Немотивирането
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл.195, ал.1 от
КТ прави невъзможна преценката за изпълнението на останалите изисквания.
Именно това налага съдът да следи служебно за наличието на задължителната
форма по чл.195, ал.1 от КТ на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, т. е. дали тя съдържа нарушителя, нарушението, кога е извършено
последното и какво е наказанието и законният му текст, въз основа на който се
налага.
Изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за
уволнение е въведено с оглед указанието на чл. 189, ал. 2 от КТ за
еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от
КТ и възможността на наказания работник да упражни правото си на защита в
хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е в съответствие с чл. 195, ал.
1 от КТ. При наложено дисциплинарно наказание няма пречка нарушението
/за което е наложено наказанието/ да бъде индивидуализирано и в друг
документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало
достояние на наказания работник. Целите на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от
КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника
или служителя начин. В този смисъл Решение № 177 от 17.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 7430/2013 г., III г. о., ГК.
С оглед горното, видно от Заповед № 010/09.10.2024 г. за прекратяване на
трудов договор № 023/28.03.2024 г. е, че работодателят - ответник не е спазил
формалните законови изисквания при изготвянето й за налагане на
дисциплинарно наказание. Това е така, тъй като в заповедта липсват
дати/период на посоченото нарушение, доколкото в нея е посочена единствено
причината за прекратяване на трудовия договор на ищцата, а именно
"Неявяване на работа повече от 2 последователни дни", но без да е описано
конкретно и ясно кои точно са тези повече от два последователни дни
/дата,месец,година/период/, работни ли са и т.н., т.е не се разбира кога е
извършено нарушението. Датите/периодът на нарушението не може да бъде
индивидуализиран дори и чрез поканата от 16.09.2024 г., доколкото тази
покана не е интегрирана в заповедта, същата не е посочена като приложение
към нея, заповедта не препраща към нея, поради което не може да се приеме,
че нарушението в заповедта е индивидуализирано в достатъчна степен.
Предвид изложеното следва, че Заповед № 010/09.10.2024 г. за прекратяване
8
на трудов договор № 023/28.03.2024 г. е незаконосъобразна, тъй като в нея не е
посочено кога, на кои дати /в какъв период/ е извършено описаното
нарушение, т.е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не
съдържа всички задължителни реквизити на чл.195, ал.1 от КТ, а липсата на
който и да е от тях има за последица незаконосъобразност на наложеното
дисциплинарно наказание. Тази непълнота не може да бъде санирана в хода на
съдебния спор. Ето защо оплакванията на ищцата в тази посока се явяват
основателни, а посоченото е самостоятелно основание за отмяна на заповедта,
с която е прекратено трудовото й правоотношение.
По отношение на заявеното от ищцовата страна, че за бъде прекратен
трудовият договор на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ следвало преди това да
бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение", съдът намира тези
доводи за неоснователни, доколкото съгласно задължителната практика на
ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав,
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ е едновременно и заповед за дисциплинарно уволнение,
като работодателят с едно волеизявление и с един акт налага дисциплинарно
уволнение и прекратява трудовото правоотношение, поради което
волеизявления от типа например: "на основание чл. 330, ал.2, т. 6 КТ
прекратявам трудовото правоотношение" и "налагам дисциплинарно
наказание "уволнение" са равносилни и имат едни и същи правни последици -
прекратяване на трудовоправната връзка между страните /така и в Решение № 43
от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4082/2013 г.; Определение № 183 от 14.03.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 4410/2017 г./ И когато работодателят издаде само заповед, както е
и в настоящия случай, основаваща се на разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
той прекратява трудовото правоотношение по дисциплинарен ред именно с
тази заповед. Освен това, КТ не предвижда изискване за издаване на две
заповеди, а именно първа – за налагане на дисциплинарно наказание и втора –
за прекратяване на трудовото правоотношение и затова е напълно достатъчно
издаването на една заповед, с която се налага дисциплинарното наказание
уволнение, за да се приеме, че трудовоправната връзка е прекратена по
дисциплинарен ред. В този случай тази заповед трябва да съдържа
реквизитите, визирани в нормите на чл. 330, ал. 2, т. 6 и чл. 195, ал. 1 от КТ. В
този смисъл са Реш. № 135/06.06.12 г. по гр. д. № 994/11 г. на ВКС, ІІІ г. о. и
Реш. № 43/10.02.14 г. по гр. д. № 4082/13 г. на ВКС, ІV г. о.
Колкото до доводите на ищцата за неспазване на чл.193, ал.1 от КТ се
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
9
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Ал.2 гласи, че когато работодателят предварително не е
изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения,
съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по
същество, а ал.3, че разпоредбите на предходната алинея не се прилагат,
когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или
дадени по негова вина. От посоченото следва, че обясненията трябва да са
дадени пред субекта на дисциплинарна власт, а не пред друг орган, но е
допустимо поискването на обяснения да бъде извършено от упълномощен от
работодателя, служител, като не е необходимо формално упълномощаване.
Обясненията трябва да са достигнали до работодателя преди налагане на
наказанието.
Освен че законът не предвижда изискване за форма, в която обясненията на
работника или служителя да бъдат дадени, нито има изискване за формално
иницииране на дисциплинарно производство, работодателят не е длъжен да
уведомява работника, че е започната процедура по ангажиране на
дисциплинарната му отговорност, нито пък да посочва обективните и
субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му
квалификация; достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде
изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват
обясненията. Решение № 174 от 3.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 691/2012 г., IV
г. о., ГК.
По отношение на оспорванията от ищцата на разпечатките от имейлите,
представени от ответника, съдът счита, че съгласно § 11 ДР ЗЕС "електронна
поща" е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена електронна
съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в
крайното оборудване на получателя, а според § 22 ДР ЗЕС "Интернет" е
система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им
позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа.
Електронната поща (имейл), когато е изпратена чрез интернет и съдържа
изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по
смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и
за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, тъй като имейлът представлява текстово
съдържание, съхранявано в електронна форма. Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките
му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК той се представя по делото именно
върху такъв носител като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, какъвто
10
настоящият случай е, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание. Ето защо възражения
срещу доказателствената стойност на представените на хартиен носител
електронни документи не следва да се приемат за основателни. (Решение №
188 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4473/2019 г., III г. о.; Решение № 77 от
17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2040/2014 г., IV г. о.; Решение № 303 от
7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2013 г., IV г. о.). Независимо че
електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не
се ползва с формална доказателствена сила, то не е правно нищо, не е
тъждествено на пълна липса на волеизявление, тъй като и електронният
документ, както и писменият, може да бъде и неподписан. Принципно
представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му,
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще
бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е
издателят му (Определение № 8 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 134/2020 г.,
II т. о.; Определение № 249 от 11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 892/2010 г., I т.
о.). Въпреки правилото обаче, че не е необходимо потвърждаване на
получаването на електронно изявление, за да се смята, че то е получено от
адресата (чл. 8, ал. 1 ЗЕДЕП), изпращането и получаването на процесните
имейли в случая се явява недоказано, доколкото по делото липсват данни за
подаден отговор с имейл от ищцата до имейла на разпитания по делото
свидетел, който е неин колега. Също така по делото не се установи с
категоричност, че ищцата е действителният титуляр и че има достъп до
електронна поща с адрес: **************, като този имейл адрес не се
открива и в личното трудово досие на ищцата, т.е няма данни последната да го
е предоставила на работодателя за кореспонденция с нея. В този смисъл няма
информация и за телефон, предоставен от ищцата. На следващо място,
предвид факта, че свидетелят заяви, че са колеги с ищцата и доколкото от
доказателствата по делото не се констатира по никакъв начин същият да е бил
овластен с дисциплинарни правомощия, то следва да се приеме, че свидетелят
не е бил и надлежно упълномощен от работодателя да изисква обяснения по
реда на чл.193, ал.1 от КТ от ищцата, камо ли по електронна поща. Както бе
споменато и по горе, правомощието да се налагат дисциплинарни наказания,
респективно да се искат обяснения от работниците при констатирани
нарушения на трудовата дисциплина, е елемент от работодателската власт,
която принадлежи на работодателя по трудовото правоотношение и се
упражнява от него или от изрично упълномощени за това лица.
Следователно, съдът не взима предвид представените от ответната страна
разпечатки на електронните съобщения от електронен адрес (имейл) на
11
свидетеля Маринов.
По правило заповедта за прекратяването подлежи на връчване лично срещу
подпис или по пощата с обратна разписка (чл. 195, ал. 2 КТ), като
относно връчването чрез пощата на поканата на ищцата за даване на писмени
обяснения, следва да се отбележи Решение № 60177 от 17.01.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 3778/2020 г., III г. о., ГК, според което, за да е надлежно връчването
по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е
и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила,
уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от
Закона за пощенските услуги. Разпоредбите на гражданското право се
прилагат субсидиарно и спрямо трудовите правоотношения, когато
специфичното им съдържание и цели не изключват такова приложение.
Писмените граждански волеизявления, каквото е и писменото искане на
работодателя от работника или служителя на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ,
пораждат действие с достигането им до адресата /по арг. на чл.13, ал.2 и чл.14,
ал.1 от ЗЗД/. При непълнота на правната уредба на трудовите правоотношения
се прилагат субсидиарно правилата на гражданското право, въпреки че този
въпрос поради липса на Граждански кодекс не е общо уреден.
В конкретния случай от доказателствения материал се констатира, че от
страна на работодателя-ответник е изпращано писмо до ищцата, като видно от
приложеното заверено копие на плика на писмото е, че същото е изпратено на
адрес: гр.***, ул. "***" 1, който адрес съвпада с постоянния такъв на ищцата
съгласно личната й карта, както и с този, съдържащ се в личното й трудово
досие. Липсва спор между страните, че на същия този адрес на ищцата е
връчена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
От данните по делото за връчването на писмото на ищцата обаче не може да
се установи по безспорен начин колко пъти, на кои дати и какъв е периодът, в
който са правени опити да й бъде връчено писмото, за което се твърди, че е
съдържало поканата за даване на писмени обяснения по реда на чл.193, ал.1 от
КТ. Не се установява и дали в пощенската кутия на адресата е било оставено
писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на
пратката в пощенската станция, нито какъв срок е бил предоствен на адресата
да се яви в нея за получаване на пратката, дали е изпращано второ писмено
служебно известие и т.н. Поради това не може да се се направи, респективно
да се сподели изложения от ответника, аргумент, че обясненията на работника
не са били изслушани или дадени по негова вина и че работодателят е бил
поставен в невъзможност да поиска обяснения. Следва да се допълни и, че по
делото не бяха събрани и данни за осъществено връчване при отказ на
работника, както и за проведено преди налагането на дисциплинарното
наказание, изслушване на работника от работодателя, с оглед възможностите
,които чл.193, ал.1 от КТ предвижда за това по какъв начин да бъде изпълнено
вмененото с посочената разпоредбата, задължение на работодателя.
Отделно от горното, стана ясно, че върху пощенския плик не е отбелязано и
съдържанието му, което води до липса на доказаност, че именно с него на
ищцата е била изпратена и сочената от ответника, покана за даване на
12
писмени обяснения, поради което не може да се направи извод, че именно
процесната покана е била в плика. В конкретния случай, видно от копието на
плика, е поставен щемпел и печат на пощенската станция и подпис на
служител с отбелязване, че пратката е "непотърсена", а при липса на данни за
фактическо връчване, не би могло да се счита, че пратката е доставена на
получателя. Текстът на чл. 195, ал. 2 от КТ няма предвид само изпращането на
заповедта за уволнение по пощата /респ. поканата за даване на обяснение/, а
получаването й от адресата, т.е. не е достатъчно известието да е изпратено по
пощата с обратна разписка, а трябва и да е получено от адресата. В този см.
Решение № 160 от 12.04.2011 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 264/2011 г.,
ГК.
По изложените съображения и с оглед липсата на категорични данни за
изпълнена редовна процедура по връчване на процесната покана за даване на
писмени обяснения от ищцата, настоящият съдебен състав счита, че
работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал.1 от КТ,
доколкото не е установено отправената от ответника до ищцата, покана за
даване на обяснения да е достигнала до нея, както и същата да е била
изслушана от работодателя и причината за това да е недобросъвестно
поведение на служителя. Поради липса на данни за валидно връчване чрез
пощенския оператор - работодателят е следвало да прояви по-голяма
активност в тази насока преди да пристъпи към налагане на дисциплинарно
наказание. Възможността на работника/служителя да се защити в процедурата
по чл.193 от КТ е съществена част от дисциплинарното производство и
неспазването й е абсолютно отменително основание.
С оглед гореизложеното, искът за отмяна на уволнението като
незаконосъобразно се явява основателен и следва да бъде уважен съобразно
посочените мотиви.
По иска с правно основание чл.128, т.2 КТ:
При разпределение на доказателствената тежест, съдът е указал на
страните, че по иска с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следното съществувало
между страните за процесния период валидно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът, в качеството му на работник/служител е престирал
труд в полза на ответното дружество, в качеството му на работодател,
заеманата от ищеца длъжност, размерът на дължимото му се трудово
възнаграждение за процесния период и че претендираното от ищеца
неизплатено възнаграждение е действително било уговорено с работодателя
ответник, както и че то е било част от съдържанието на трудовото
правоотношение. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на
ответното дружество е било да докаже плащане на претендираното от ищеца
трудово възнаграждение в посочените размери.
В разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ е регламентирано, че работодателят е
длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Това задължение е неизменна част от
основното съдържание на възмездното трудово правоотношение, по което
13
работникът или служителят престира работната си сила. В настоящия случай е
безспорно между страните и изрично признато от ответната страна още с
отговора на исковата й молба, че ищцата е полагала труд при ответното
дружество в периода от 01.09.2024 г. до 11.09.2024 г. включително, за което й
се дължи съответно трудово възнаграждение в претендирания размер от
268,33 лева. Не са представени доказателства за погасяване на така
определеното задължение до приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция, поради което искът ще бъде уважен изцяло като
основателен. С оглед на това ще бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
11.11.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
При този изход на спора и пълно уважаване на предявените искове,
разноски се дължат на ищцата. От същата е представен списък на разноските
по чл.80 ГПК, в който е посочен единствено разход за адвокатско
възнаграждение на процесуалния й представител адв. Д. в размер на 500 лева,
доказан с приложения по делото договор за правна защита и съдействие – т.1
от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г., по тълк. дело №6/2012 г. на
ОСГТК, ВКС.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответното дружество ще бъде осъдено
да заплати на ищцата сторените разноски в размер на 500 лева.
Тъй като става въпрос за трудов спор, ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от
ГПК. Предвид изхода на делото обаче, дължимата такава за производството,
следва да бъде заплатена от ответника по сметка на КРС, на основание чл. 78,
ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, в общ размер на 130 лева за всеки иск, която
сума следва да бъде внесена по сметка на съда. В случая не е приложима
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът не е направил
признание на иска по чл.128, т.2 от КТ, а признание на факти. Освен това, не
са налице и двете предпоставки на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а
именно: признание на иск и ответникът да не е станал повод за образуване на
делото. Поради това отговорността за разноски е бъде разпределена съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ, уволнението на Д. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ул.
"***" *, извършено на със Заповед №010/09.10.2024 г. на работодателя
"КАПИТАЛ АКАУНТИНГ" ЕООД, ЕИК: *********, гр. К., ул."М." **, бл.**,
вх. *, ет.*, ап.**, представлявано от управителя А. С., с която на основание
чл.330, ал.2, т.6 във вр. чл.190, ал.1, т.2 от КТ, е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата за длъжността „отчетник, счетоводство“.
14
ОСЪЖДА, на основание чл.128, т. 2 от КТ, "КАПИТАЛ АКАУНТИНГ"
ЕООД, ЕИК: *********, гр. К., ул."М." **, бл.**, вх. *, ет.*, ап.**,
представлявано от управителя А. С., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр.***, ул. "***" *, сумата в размер на 268,33 лева,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за времето от 01.09.2024 г.
до 11.09.2024 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба - 11.11.2024 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, "КАПИТАЛ
АКАУНТИНГ" ЕООД, ЕИК: *********, гр. К., ул."М." **, бл.**, вх. *, ет.*,
ап.*, представлявано от управителя А. С., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр.***, ул. "***" *, сумата от 500 лв., представляваща
направени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, "КАПИТАЛ
АКАУНТИНГ" ЕООД, ЕИК: *********, гр. К., ул."М." **, бл.**, вх. *, ет.*,
ап.**, представлявано от управителя А. С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд-Кюстендил, сумата от 130 лв.,
представляващи дължима се в производството държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок, считано от
датата на обявяването му – 28.01.2025 г., по арг. от чл.315, ал.2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните – арг. от чл.7, ал.2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
15