Решение по дело №569/2024 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 420
Дата: 18 октомври 2024 г. (в сила от 18 октомври 2024 г.)
Съдия: Татяна Черкезова
Дело: 20244500500569
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Русе, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Силвия Павлова

Татяна Черкезова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело №
20244500500569 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Т. С. М. е обжалвала решението, постановено по гр.д. № 6172/2023г. на
Русенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск,
на основание чл. 432 от КЗ, за сумата над 3000 лева, като иска въззивната
инстанция да й присъди още 7 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деликта до окончателното
изплащане. Развива оплаквания за допуснати от районния съд нарушения на
материалния и процесуалните закони, и необоснованост на съдебния акт.
Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба ЗД“БУЛ ИНС“АД в отговора си
изразява становище за неоснователност на жалбата, иска потвърждаване на
първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно,
претендира разноски за въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по
същество, е частично основателна.
Предмет на делото е иск по чл. 432 ал.1 от КЗ.
1
От ангажираните по делото доказателства от фактическа страна се
установява следното :
На 19.05.2023г. в с.Р., обл.Р., при маневра на заден ход С.П.С., с
управлявания л.а. „Пе. ****“ с ДК № Р**** КМ, блъснал жалбоподателя Т.
М., която паднала на пътното платно. След инцидента последната била
настанена в отделение Неврохирургия на УМБАЛ “ Канев “АД , с
оплаквания за болки в главата и в ръката, и световъртеж, като провела 4 дена
болнично лечение /диагностика и медикаментозно лечение/. Било установено,
че има сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична
симптоматика, охлузвания на окосмената част на главата и на десен лакът.
Впоследствие провела и 65 дни домашно-амбулаторно лечение.
След ПТП пострадалата станала напрегната, неспокойна, изпитвала страх
от коли, което наложило консулт с психиатър, поставил диагноза :
разстройство в адаптацията, и провеждане на медикаментозна терапия.
За допуснатото нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП – движение на водач на
МПС на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението, водачът С.С. бил санкциониран с НП №
**********/30.05.2023г. на ОДМВР – Русе, и му било наложено
административно наказание.
За процесния автомобил имало валидна застраховка „ Гражданска
отговорност “ на автомобилистите, сключена с ответното дружество, което не
изплатило обезщетение на пострадалата, след като тя предявила писмена
претенция.
Правилно въз основа на така установеното и доказано от фактическа
страна районният съд е приел, че предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е
основателен, тъй като увреденото лице има право на претенция за вреди към
застрахователя, при който е сключена валидната към датата на ПТП
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за автомобила на
виновния водач, и е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ. Доказана е и
причинната връзка между процесното ПТП и последвалите увреждания за
пострадалата и проведеното лечение.
Анализът на ангажираните по делото доказателства е обусловил извода на
първоинстанционния съд, че при ПТП на пострадалата били причинени
болки и страдания - при лечение и възстановяване от получените охлузвания
и кръвонасядания на главата и десет лакът, както и от мозъчното сътресение,
резултат от удар, при падането върху асфалта на пътното платно. В период от
2 месеца, в който била и неработоспособна, тя изпитвала общо
неразположение, главоболие, световъртеж. Районният съд е приел наличието
на пряка връзка между претърпяното ПТП и развилите се впоследствие у
пострадалата неспокойство, уплаха и притеснения от евентуален друг подобен
инцидент, като логична последица от ПТП. Освен тези обичайните последици
за пострадалата, по делото са ангажирани писмени доказателства, че тя е
провеждала консултации с психиатър и медикаментозно лечение, след като
специалистът й поставил диагноза : „ разстройство в адаптацията“. Отчетени
съвкупно с данните от СМЕ, че два месеца след инцидента при контролен
2
преглед от неврохирург пострадалата все още се е оплаквала от главоболие и
световъртеж, настоящата инстанция намира, че възстановителният период е
продължил повече от 2 месеца, в които пострадалата е провеждала домашно
лечение, и в този период е имала нужда от помощ и подкрепа в ежедневието
си, в каквато насока са свидетелските показания. Макар съд.лекар да сочи, че
няма данни да не се е възстановила анатомично и функционално, в
заключението по СМЕ приема, че субективните оплаквания от главоболие,
стягане в очите и ушите, световъртеж и отпадналост са свързани с
установената черепно-мозъчна травма и са част от основанието за поставяне
на диагнозата – сътресение на мозъка, и че периодът на възстановяване е
индивидуален, в по-редки случаи може да е няколко месеца.
Изложеното дава основание да се приеме за безспорно доказано
наличието на неимуществени вреди, резултат от виновното поведение на
водача на МПС, застраховано в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, изразяващи се в
претърпени болки и страдания.
Въззивната инстанция намира, че отчитайки какви конкретни негативни
изживявани – физически и психически, е имала пострадалата, как са се
отразили върху начина й на живот и ежедневието й в периода на лечение и
възстановяване, данните, че не са напълно преодолени психологическите
последици от ПТП, следва да се определи обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5 000 лева, което се явява съответно на доказаните по
делото търпени от пострадалата болки и страдания, и справедливо, съобразно
чл.52 от ЗЗД.
Поради изложеното, атакуваното съдебно решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение над 3 000 лева
до 5 000 лева, ведно със законната лихва от датата на получаване на писмената
застрахователна претенция на ищцата от ответното дружество, до
окончателното изплащане, и се осъди последното да заплати още 2 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди / общо 5 000 лева/, като се отмени
съденият акт и в частта за разноските, и се потвърди в останалата обжалвана
част. В частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди от
138,20 лева и за неимуществени вреди от 3 000 лева, като необжалвано
решението е влязло в сила.
Предвид частичната основателност на в.жалба, и съобразно уважената и
отхвърлената част от предявените искове, разноските следва да се
разпределят, както следва :
- за първата инстанция :
- на процесуалния представител на ищцата ответното дружество следва
да плати, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, съобразно уважената част от иска за
неимуществени вреди, на основание чл. 7 ал.2 т.3 от НМРАВ – 1/3 от 1750
лева – сумата от 583 лева, а по иска за имуществени вреди – сумата от 400
лева / общо 983 лева/,
- на ответника, с оглед направеното основателно възражение за
прекомерност на претендираното адв.възнаграждение, отчитайки конкретно
3
извършените фактически и правни действия в първоинстанционното
производство, ищцата следва да плати за адв. възнаграждение по двата иска -
960 лева / с вкл.ДДС /, както и сумата от 152 лева - за сторените в първата
инстанция деловодни разноски.
- за втората инстанция:
- на процесуалния представител на ищцата ответното дружество следва
да плати, съобразно уважената част от в.жалба, адв.възнаграждение от 400
лева, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, а на процесуалния представител на
ответника, отчитайки конкретно извършените фактически и правни действия
във въззивното производство в.жалбоподател следва да плати 360 лева / с
вкл.ДДС /.
По сметка на Русенския районен съд ответникът по в.жалба следва да
заплати д.т. върху размера на присъденото обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди – сумата от 206 лева, и сумата от 133 лева, за сторени от
БС в първата инстанция деловодни разноски, съразмерно на уважените искове.
Така мотивиран, Окръжният съд



РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 503/16.04.2024г., постановено по гр.д. №
6172/2023г. на Русенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Т. С. М., ЕГН **********, против ЗД „БУЛ ИНС” АД иск на
основание чл. 432 от КЗ, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП в размера над 3000 до 5 000 лева, ведно със законната лихва от
26.05.2023г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските по
делото, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.”Д. Б.” № **, ДА ПЛАТИ на Т. С. М., ЕГН **********,
сумата от още 2 000 лева / общо 5 000 лева / обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 26.05.2023г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.”Д. Б.” № **, ДА ПЛАТИ на адв.Б. К. от САК на основание чл. 38
ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 983 лева за
първоинстанционното и въззивното производства.
ОСЪЖДА Т. С. М., ЕГН **********, ДА ПЛАТИ на ЗД „Б. ИНС” АД,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Д. Б.” № **, сумата от 1472
лева разноски за първоинстанционното и за въззивното производства.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.”Д. Б.” № **, ДА ПЛАТИ по сметка на Русенския
районен съд сумата от 206 лева - д.т. върху уважените искове, и сумата от 133
4
лева за сторени от БС разноски в първата инстанция съразмерно на уважените
искове.
В ЧАСТТА, с която са уважени искът за обезщетение за имуществени
вреди и искът за неимуществени вреди в размер на 3000 лева,
първоинстнационното съдебно решение като необжалвано е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5