ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 690
гр. Перник, 17.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500556 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 3751/12.05.2022 г. от И. Г. В. против
Определение № 490 от 29.04.2022 г. по гр.д. № 2454/2021 г. на РС - Дупница, с което
исковата молба на жалбоподателя е върната, поради недопустимост на предявения иск и
производството по делото е прекратено.
В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение като се
иска продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Сочи се, че определението
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Възразява се, че ищецът има правен
интерес от водене на исковото производство както относно преписката, образувана по
негова жалба, така и относно преписките, образувани по жалби от майка му. Твърди, че
прекратяването на производството противоречи на целите на ЗОДОВ, на нормите на
общностното право и съдебната практика на Съда на ЕС, като посочва конкретни съдебни
решения.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, е допустима.
Производството по гр.д. № 2454/2021 г. на РС - Дупница е образувано по подадена от
И. В. искова молба, с която срещу Прокуратура на Р България по изложените в исковата
молба обстоятелства е предявен иск за заплащане сумата от 2 600,00 лв., представляващи
неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия
на Прокуратурата по преписки с №№ 1446/2014 г., 1475/2014 г. и 1916/2014 г. по описа на
РП – Кюстендил, ДП № 1273/2015 г. по описа на РП – Кюстендил, представляващо
нарушение на нормите на Европейския съюз – Директива 2012/29/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета – съображения 19 и 66 от преамбюла, чл. 2; в Хартата на основните
1
права на ЕС – преамбюл, чл. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 47 §§ 1 и 2, чл. 48, ал. 2; Договора за ЕС –
преамбюл, чл. , чл. 4§3; чл. 6§3, чл. 19, §1, ал. 2, както и практиката на Съда на ЕС.
С Разпореждане № 1322/04.10.2021 г. на РС производството по делото е оставено без
движение като съдът е указал на ищеца да поясни петитума на иска си като посочи
претендираната сума от 2600 лв. относно кои конкретни действия на прокуратурата и по кои
наказателни производства/предварителни проверки се претендира.
В изпълнение на дадените указания, ищецът е посочил, че основава иска си на чл.2в
от ЗОДОВ и счита, че е нарушено правото му на защита и на справедлив процес по следните
преписки с №№ 1446/2014 г., 1475/2014 г. и 1916/2014 г. по описа на РП – Кюстендил, ДП №
1273/2015 г. по описа на РП - Кюстендил.
С Определение № 381/01.04.2022 г. съдът е установил, че исковата молба не отговаря
на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, поради което е указал на ищеца да изложи
твърдения, обосноваващи правния му интерес от предявяване на иск за обезщетяване на
вреди от действия на Прокуратурата по преписки/досъдебни производства, образувани по
жалби на майка му (починала); да конкретизира вредите, които лично той е претърпял и в
резултат от кои актове, действия или бездействия по кои преписки, както и техния размер.
Също така твърдените от ищеца действия, бездействия до какви нарушения на правото на
ЕС са довели и какви вреди са му причинили.
С молба вх.№ 3158/19.04.2022 г. ищецът е изложил обстоятелства в изпълнение на
указанията, като описва подробно и по същество предмета на всяка една от преписките като
навежда твърдения, че неимуществени вреди са произтекли за него лично от действията на
прокуратурата по всяка от цитираните преписки и досъдебно производство. В отговор на
изискването на съда за конкретизация на вредите, уточнява следните суми за претендирани
обезщетения, със съответните обезщетения за забава: За вреди произтекли от нарушение на
ПЕС при работа на прокуратурата по преписка № 1446/2014 г. по описа на РП – Кюстендил
– претендира сумата от 1000 лв. с начален момент на забава 19.05.2014г.; За вреди
произтекли от нарушение на ПЕС при работа на прокуратурата по преписка № 1475/2014 г.
и ДП № 1273/2015г. по описа на РП – Кюстендил – претендира сумата от 1300 лв. с начален
момент на забава 30.09.2016г.; За вреди произтекли от нарушение на ПЕС при работа на
прокуратурата по преписка № 1916/2014 г. по описа на РП – Кюстендил – претендира
сумата от 300 лв. с начален момент на забава 18.11.2015г.
Относно правният интерес да предявява настоящия иск за вреди по преписки, чиито
жалбоподател е майка му, посочва,че доколкото двамата са живеели в едно домакинство и
са полагали общи грижи за имота, то счита, че претендираните неимуществени вреди са
лично претърпени от ищеца в резултат от действията на прокуратурата по всички цитирани
в исковата молба преписки и са настъпили и за него, защото по всяка от упоменатите
преписките и ДП ищецът е бил ангажиран лично чрез своите усилия и възможности да
предоставя наличните доказателства, да прави искания за липсващи такива и по всякакъв
начин да подпомогне разкриването на обективната истина. Заявява, че именно разривът
между действителността и предприетите/или неизвършени действия от държавните
институции в конкретния случай е източник на неимуществени вреди за ищеца.
С обжалваното Определение № 490/29.04.2022 г. съдът е върнал на осн. чл. 130 ГПК
исковата молба като е приел, че ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви
иск за обезщетяване на неимуществени вреди от действия на Прокуратурата по преписки, по
които не е участвал като страна, а именно по пр. № 1475/2014 г.; № 1619/2014 г. и ДП №
1273/2015 г. По отношение на пр. № 1446/2014 г. съдът е приел също така, че искът е
недопустим, като е посочил, че от изложеното в исковата молба не може да се приеме, че
съдът е надлежно сезиран с иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ във вр. чл.4, §
3 от Договор на ЕС.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд съобразява, че относно
2
иска за неимуществени вреди, които ищецът е претърпял, породени от незаконосъобразни
действия и бездействия на Прокуратурата по пр. № 1446/2014 г. поради нарушение на
приложимото право на ЕС, проц. легитимиран ответник, предвид фактическите твърдения в
исковата молба, е процесуалният субституент на държавата – Прокуратура на Р България. В
исковата молба са посочени конкретни нормативни актове и норми на правото на ЕС, които
ищецът счита да са нарушени от действия и бездействия на Прокуратурата. За редовността
на исковата молба по чл.2 от ЗОДОВ е достатъчно да се претендира обезщетение за
причинените неимуществени вреди, като предметът на спора е очертан в рамките на
обичайните негативни преживявания за съответното действие или бездействие на
разследващите органи, прокуратурата или съда. Съдът е надлежно сезиран за обезщетяване
на неприятните чувства, усещания и преживявания, независимо дали в исковата молба тези
неимуществени вреди са подробно описани. (Решение № 63 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 5124
/ 2015 г. на ВКС, 3-то гр. отделение). В исковата молба са посочени конкретни нормативни
актове и норми на правото на ЕС, които ищецът счита да са нарушени. В прекратителното
си определение съдът сочи, че от изложените фактически обстоятелства, не можело да се
приеме, че съдът е сезиран с иск на основание чл.2в, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ. Спорният предмет
на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира претендираното
или отричано пред съда спорно материално право чрез фактическите си твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба и формулирания във връзка с тях петитум. Въз
основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя правната
квалификация на иска и ако той е допустим, разрешава въведения с исковата молба правен
спор. Съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация, а задължение на съда
е да подведе фактическите твърдения на ищеца под приложимите материалноправни норми
и по този начин да посочи действителното правно основание на иска за обезщетение.
Допустимостта на иска се преценява въз основа на изискванията на закона за конкретните
видове искови производства и въведените с исковата молба твърдения, очертаващи
предмета на спора - Определение № 16 от 12.01.2011 г. по ч. пр. д. № 621 / 2010 г. на ВКС.
Предвид това настоящият въззивен състав приема, че доколкото производството е
инициирано от проц. легитимирано лице с правен интерес от претендираното право,
насочено е към надлежен ответник, то искът за неимуществени вреди, които ищецът е
претърпял по посочената преписка е редовен и допустим.
Относно претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди от действия на
Прокуратурата по преписки, образувани по жалби на майката на ищеца (починала), а
именно по пр. № 1475/2014 г.; № 1619/2014 г. и ДП № 1273/2015 г. принципно правилно РС
е приел, че съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ, при смърт на увредения, неговото право на
обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е
било предявено пред съд от увредения. Правото на обезщетение за неимуществени вреди е
лично право на ищеца - наследник, което той е придобил по силата на наследственото
правоприемство, като условие за това е правото на обезщетение за неимуществени вреди да
е възникнало и да е упражнено от наследодателя приживе. В исковата молба и последващите
уточняващи молби действително не се сочи, а не се и твърди, че майката на ищеца е
предявила приживе своите искови претенции за обезщетяване на понесени неимуществени
вреди в резултат на действията на Прокуратурата по посочените преписки и досъдебно
производство, по които е подала жалби.
Същевременно обаче материалноправната легитимация сочи кой е носителят на
спорното материално право, а процесуалната - определя надлежната страна в процеса.
Процесуалната легитимация следва от твърденията в исковата молба, дори те да не
отговарят на истината, а материалната - се определя от доказателствата по делото. В
настоящия случай, в уточняваща молба с вх.№ 3158/19.04.2022 г. ищецът твърди и ясно е
посочил и разграничил за кои действия и бездействия и по кои преписки и досъдебно
производство на Прокуратурата и за какъв конкретен размер предявените и претендирани
3
неимуществени вреди касаят конкретно понесени лично от ищеца неимуществени вреди.
Изрично е заявил и твърди, че всички претендирани неимуществени вреди са лично
претърпени от ищеца в резултат от действията на прокуратурата по всички цитирани в
исковата молба преписки вкл. и по пр. № 1475/2014 г.; № 1619/2014 г. и ДП № 1273/2015 г.
Тези твърдения определят и процесуалната легитимация на ищеца да предяви исковата
молба за защита на твърдяното от него право. Дали това право действително принадлежи на
ищеца е въпрос на основателност на исковата молба, а не на допустимостта й. С оглед на
това извън предмета на проверката за допустимостта на конкретния иск е дали
претендираните неимуществени вреди са лично претърпени от ищеца в резултат от
действията на прокуратурата и останалите елементи от фактическия състав на специалната
деликтна отговорност по ЗОДОВ, доколкото това са въпроси, които подлежат на изследване
и на преценка по съществото на спора, която първата инстанция дължи да даде с решението
си, а не са процесуални предпоставки за допустимост на исковата молба.
Предвид всичко гореизложено, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното
определение следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на същия състав на
РС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.
Разноските, включително за настоящето производство, следва да бъдат разпределени
от първоинстанционния съд с оглед крайния резултат по същество на делото.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 490 от 29.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 2454/2021 г.
по описа на Районен съд – Дупница.
ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Дупница за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявените искове съгласно мотивите на настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4