Р Е Ш Е Н И Е
№ 137 19.10.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище, четвърти състав,
на деветнадесети септември
две хиляди двадесет и трета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Ивелина Станкова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 122 по описа за 2023 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл.9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на М.Д.Й., ЕГН-**********
*** против Акт за установяване на задължение /АУЗ/за данък върху недвижими
имоти и такса за битови отпадъци № 554-1/24.03.2023г., издаден от В.П.
специалист „МДТ“ в Община Търговище, потвърден с Решение №РШ-Щ1Т-12809.06.2023г. на Началник отдел
„МДТ“ при Община Търговище. С посочения АУЗ по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК в
тежест на М.Д.Й., ЕГН-********** са установени, за данъчни периоди-2019г., 2020г., 2021г., 2022г., задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ в общ
размер на 121.60 лева за всички данъчни периоди, в т.ч главници и лихви, както
и задължения за такса битови отпадъци/ТБО/ в общ размер на 120.93 лева, за всички данъчни периоди, в т.ч главници и лихви, общо всички
задължения/ДНИ+ТБО/ в общ размер на
242.53 лева /главници и лихви/. Задълженията
са установени за недвижим имот –жилище по партиден №*****, с административен
адрес: гр.Търговище, бул. „***********.
В жалбата като основание се навежда
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се становище, че в АУЗ липсва
посочване на правното основание за определяне на задълженията, а именно на
основание на кои разпоредби са направени изчисленията, какви ставки са
приложени и върху каква основа, за всеки от съответните данъчни периоди- по
години, както за ДНИ, така и относно компонентите за ТБО. Навежда се, че
сочените в АУЗ Наредба за местни данъци на Община Търговище е отменена с
решение на съда по ад.№126/2019г. на Административен съд-Търговище, а Наредба
за местните такси и цени на услуги на Община Търговище е отменена с решение на
съда по ад.д.№127/2019г. на Административен съд-Търговище. Излага се становище,
че оспореният акт не съдържа задължителните реквизити по смисъла на чл.59,
ал.1,т.7 от АПК. Моли се оспорения АУЗ да бъде отменен като незаконосъобразен и
преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по същество и
законосъобразно определяне на дължимите размери на ДНИ и ТБО, за недвижимия
имот предмет на акта.
В съдебно заседание оспорващата
Й. поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Представя писмени бележки,
в които излага становище за липса на материална компетентност на лицето, издало
АУЗ-В.П., тъй като последната е следвало да издаде АУЗ не сама, а заедно с
останалите лица, определени в Заповед № З-01-1049/17.12.2019г. Навежда, че в
АУЗ липсват основанията за определянето на задълженията, данъчната основа и
данъчната ставка. Излага становище, че за двата вида задължения, различни по
своя характер са ползвани едни и същи данъчни основи- данъчната оценка на
имота, което е незаконосъобразно. Излагат се подробни доводи, обосноваващи
неправилно приложение на чл.25 от ЗМДТ, тъй като в подадената от оспорващата
декларация по чл.14 от ЗМДТ от 15.07.2009г. същата е декларирала процесното
жилище като основно и това обстоятелство е непроменено през годините до
настоящия момент. Навежда, че подадените от нея декларации касаят определянето на таксата за битови отпадъци и не следва
да се отнасят като обстоятелства от правно значение за определянето на данъка.
Излага се становище, че при заявяване ползването на намаление за такса за
битови отпадъци се декларират други обстоятелства, различни от относимите по
чл.25 от ЗМДТ и е недопустимо да се смесват с цел определяне на данък в
по-висок размер. Навежда се, че не са налице по делото доказателства по какъв
начин са уредени правните последици, съгласно чл.195,ал.2 от АПК след отмяна на
Наредбите с влезлите в сила решения по ад.д.№126/2019г. и ад.д.№127/2019г. по
описа на Административен съд-Търговище, а именно по-какъв начин ОбС е приел, че
ще се определя за стария период дължимите задължения за данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци. Излага се
становище, че определените задължения за 2019г. и 2020г. се явяват такива по
Наредба от 2020г. за стари периоди, без да е имало решение по чл.195, ал.2 от АПК. Навежда се, че в района на бул. „Митрополит Андрей“ услугите
„сметосъбиране“ и „транспортиране на битови отпадъци“ не се предоставят от
Общината, тъй като от страна на реката липсва улица, тротоари и кофи за смет и
изобщо инфраструктура. Излага се и становище за липса на мотиви и в Решението
по чл.155 от ДОПК, с което АУЗ е потвърден. Моли се оспорения АУЗ и Решението,
с което същият се потвърждава да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Началник на отдел „МДТ“ при Община Търговище в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В.К.,
която изразява становище за
неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки, в които излага становище,
че през 2015 г. от страна на оспорващата е подадена Декларация с №
**********/29.12.2015г., в която, на стр.4,таблица 4 не е отбелязано че
жилището е основно. Излага доводи, обосноваващи законосъобразност на оспорения
АУАН. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Оспорващата
М.Д.Й. и Д.З.Й.от 12.05.2009г. са собственици на недвижим имот, с
предназначение жилище,апартамент с иден. ***по КККР на гр.Търговище с площ ***кв.м.
и административен адрес: гр.*******.
На 15.07.2009г.
оспорващата Й. *** Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№******/15.07.2009г. С
посочената декларация е декларирала, че е собственик на ½ ид.ч от
недвижим имот –апартамент, находящ се в гр.Търговище на „****. Със същата Декларация на стр.4,таблица-4, Й. е декларирала и че жилището е „основно“ за
нея.
На
28.12.2018г. Й. *** Декларация с вх.№***** по чл.19, ал.5 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги за освобождаване от такса
за битови отпадъци. С посочената декларация Й. е декларирала за 2019г., че недвижим имот - апартамент,
находящ се в гр.Търговище на „**** няма да се ползва през цялата година.
На 02.12.2019г. Й. *** Декларация с
вх.№656 по чл.19, ал.5 от гореописаната Наредба.
С посочената декларация Й. отново е декларирала че за 2020г. недвижим имот - апартамент, находящ се в
гр.Търговище на „**** също няма да се ползва през цялата година.
От
приложеното по делото заявление с рег.№*****/28.12.2018г. на М.Д.Й. *** се установява, че със същото Й. е поискала за недвижим имот -
апартамент, находящ се в гр.Търговище на бул.„**** статут на основно жилище,
както и същия да бъде освободен от ТБО за 2019г.
По
така подаденото Заявления е бил изготвен Писмен отговор с
рег.№94-00-78/09.01.2019г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Търговище, с
който Й. се уведомява, че за промяна на статута на жилището и, находящо се на
бул.„**** от неосновно в основно следва
да подаде Декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Въпреки дадените от съда указания
по делото не са ангажирани доказателства посоченото писмо да е надлежно
съобщено на Й..
Съгласно приложената по
делото Заповед № 3-01-1049/17.12.2019г. на Кмета на Община Търговище лицето В.Т.П.-
специалист в отдел „МДТ“ в Дирекция „БФМДТ“ при Община Търговище е определено
да изпълнява правата и задълженията на
орган по приходите при установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и
такси.
На 24.03.2023г. на М.Д.Й. е съставен Акт за установяване на
задължения /АУЗ/ №554-1/24.03.2023г. Актът е съставен на основание чл.107, ал.3
от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл.9б от ЗМДТ. Актът е издаден от В.П.
на длъжност –специалист „МДТ“ при Община Търговище. С АУЗ №554-1/24.03.2023г. в тежест на М.Д.Й. за установени задължения за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за
периоди-2019г., 2020г., 2021г., 2022г., всичко в общ размер на 242 лева
и 53 стотинки. В Акта като фактически основания е посочено, че задълженията са
за недвижим имот с партиден №7405238257000, съставляващ жилище с адрес: гр.Търговище,
бул. „***********. Като фактически основания се сочи, че задълженията на Й. са за ½ ид.ч. върху посочения
недвижим имот, който е с данъчна оценка за 2023г. от 30797.10 лева за целия имот, и такава от
15398.55 лева за притежаваната от Й. ½
ид.част. По отношение на начина на определяне на задълженията за данък
недвижими имоти /ДНИ/ като фактически основания в АУАН са посочени единствено
размерите на задълженията, както следва: за 2019г. размер на дължима главница
от 23.41лв и размер на лихви от 8.55 лв, всичко общо в размер на 31.96. лева;
за 2020г. размер
на дължима главница от 25.81лв и размер на лихви от 6.83 лв, всичко общо в
размер на 32.64. лева;за 2021г. размер на дължима главница от 25.67лв и размер
на лихви от 4.20 лв, всичко общо в размер на 29.87 лева; за 2022г. размер на дължима главница от 25.54лв
и размер на лихви от 1.59 лв, всичко общо в размер на 27.13. лева. За всички периоди-2019г., 2020г.,
2021г., 2022г., в тежест на Й. са установени задължения за ДНИ в общ размер на
121.60 лева /общо главници и лихви/.
По
отношение на начина на определяне на задълженията за такса битови отпадъци
/ТБО/ като фактически основания в АУАН са посочени единствено размерите на
задълженията, както следва: за 2019г. размер на дължима главница от 21.07 лв и
размер на лихви от 8.55 лв, всичко общо в размер на 31.96. лева; за 2020г. размер на дължима главница от 20.96 лв и
размер на лихви от 5.55 лв, всичко общо в размер на 26.51. лева; за 2021г.
размер на дължима главница от 29.56 лв. и
размер на лихви от 4.83лв, всичко общо в размер на 34.39 лева; за 2022г.
размер на дължима главница от 29.41лв и размер
на лихви от 1.83 лв, всичко общо в размер на 31.24 лева. За всички периоди-2019г.,
2020г., 2021г., 2022г., в тежест на Й. са установени задължения за ТБО в общ
размер на 120.93 лева / общо главници и лихви/.
Акт за установяване на
задължения № 554-1/24.03.2023г., издаден от l=m- специалист „МДТ“ в Община
Търговище е съобщена на М.Д.Й. на 29.03.2025г., видно от приложеното по
делото известие за доставяне /стр.11/.
Посоченият акт е обжалван от Й. по административен ред с жалба с рег.№
РД-02-2792/10.04.2023г.
С Решение №РШ-Щ1Т-12809.06.2023г. на Началник отдел
„МДТ“ при Община Търговище обжалвания от Й.
АУЗ № 554-1/24.03.2023г., на В.П.
специалист „МДТ“ в Община Търговище е
потвърден. Решението е съобщено на Й. на
14.06.2023г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.18/.
В Решението като мотиви са изброени
единствено доводите на Й., изложени в жалбата и до решаващия орган. Останалите
мотиви съставляват буквално възпроизвеждане на съдържанието на законовите норми
на чл.107, ал.3 от ДОПК, чл.7, чл.8, чл.9,
чл.10, чл.11, чл.12, чл.14, ал.5 от ЗМДТ и чл.59,ал.2 от АПК.
Жалбата на М.Д.Й. срещу АУЗ
№ 554-1/24.03.2023г., на В.П. специалист „МДТ“ в Община Търговище е подадена до Административен съд-Търговище
на 28.06.2023г. с вх.№РД-02-4726/28.06.2023г., чрез органа издал оспорения акт.
По делото са представени
графици за събиране и транспорт на отпадъци на 1306 броя контейнери тип „Бобър“
в гр.Търговище, в т.ч. и за район 2, който обхваща ул. „Митрополит Андрей“,
както и пътни листи към тях за всички месеци на 2022г.; на 2021г.; на 2020; на
2019г.
По делото е представено
изготвено до М.Д.Й. Писмо с рег №РД-02-1646/22.03.2023г. на Началник отдел-С. Й.,
за което по делото не са ангажирани доказателства, че същото е било надлежно
съобщено на Й..
Така установената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по
делото писмени доказателства. Съдът не
коментира представената от процесуалния представител с писмената защита
Декларация с вх№**********/29.12.2015г. на Й., тъй като същата се явява
несвоевременно представена и не е приета като писмено доказателство. Съдът не
коментира и представената по делото Декларация на Й. с вх.№**********/28.12.2017г.,
тъй като същата е приложима за 2018г., който период не е относим към предмета
на доказване. Относимите периоди на задълженията, предмет на настоящото
производство са 2019г.,2020г.,2021г. и 2022г.
При така установеното, съдът намира жалбата за
допустима по следните съображения:
Жалбата
е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу акт, подлежащ на съдебно
оспорване, при спазване на законовото изискване актът преди това да е бил
оспорен по административен ред като задължителна положителната процесуална
предпоставка. Жалбата е подадена от надлежна страна-адресат на акта и при
наличие на правен интерес.
По
основателността на жалбата съдът, след като извърши проверка на посочените от оспорващия
основания, както и след служебна проверка по чл.168 от АПК, прави следните
правни изводи:
От
приложената по делото Заповед №
3-01-1049/17.12.2019г. на Кмета на Община Търговище по делото се доказа, че
издателят на оспорения АУЗ- В.Т.П. е длъжностно
лице, определено на основание чл.4, ал.3 от ЗМДТ, да изпълнява правомощията на орган по приходите. Всяко едно
от определените в посочената Заповед лица може самостоятелно и независимо от
останалите, изброени в Заповедта лица, да осъществява правомощията на орган по
приходите и в тази връзка самостоятелно да издава АУЗ за местен ДНИ и ТБО и доводите
на оспорващата в тази насока са неоснователни. По изложените съображения, съдът
приема оспореният АУЗ за издаден от материално компетентен орган. Решение №РШ-Щ1Т-12809.06.2023г. на Началник отдел
„МДТ“ при Община Търговище, като издадено от ръководителя на звеното за местни
приходи в съответната община, също се явява издадено от материално компетентен
орган, по аргумент на чл.4, ал.5 от ЗМДТ.
По отношение на
съответствието на оспорения акт с процесуалните правила, съдът намира следното.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗМДТ
„… Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10,
ал.1, към 1 януари на годината, за която се дължи.…“. Данъчната оценка на имота
за всяка година е различна и размерът и се посочва в ежегодно съобщение за
дължимите данъци. В оспореният акт е посочена данъчната оценка на имота само за
2023г., която не може да служи като основа за определянето на задължението за
ДНИ за годините 2019г.,2020г.,2021,2022г. Отделно от това, задълженията за ДНИ
за посочените години са в различни размери, което означава че тяхното
определяне е извършено от органа въз основа на приложени различни основи или
данъчни ставки, за което обаче в
оспорения акт липсва информация. В оспореният АУЗ изобщо липсват като
фактически констатации на органа размерите на данъчните оценки за процесния
имот за годините 2019г.,2020г.,2021,2022г., за които са установени
задълженията.
Съгласно чл.15 от Наредба за
определяне на размера на местните данъци на територията на Община Търговище,
във връзка с чл.22 от ЗМДТ „Размерът на данъка върху недвижимите имоти се
определя в размер на 1.65 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия
имот…“. В оспореният АУЗ изцяло липсват
констатации на органа, както по отношение на основата, така и по отношение на
приложената от органа данъчна ставка, за всяка година по отделно, при
определяне на размерите на задълженията за ДНИ на Й. за 2019г.,2020г.,2021,2022г.
В АУЗ като мотиви на органа са отразени единствено
размерите на дължимия данък, като изцяло липсва яснота във волята на органа за
механизма, по който са определени тези размери на задълженията и за четирите
години. Съдът извършва преценката си за законосъобразност на акта като изхожда
единствено от мотивите на органа такива, каквито са изложени в акта.
Недопустимо е мотивите на административния акт да бъдат допълвани след
приключила процедура по неговото издаване и неговото съобщаване и чрез доказателства
и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното му обжалване.
Едновременно с
гореизложеното съдът намира за необходимо да посочи, че разпоредбата на чл.15
от горепосочената Наредба е била последно изменена с Решение №31 по Протокол
№44/29.11.2028г. в сила от 31.12.2018г. С Решение №153/16.10.2019г. по ад.д.
№12882019г. на Административен съд-Търговище, влязло в сила на 25.06.2020г.,
съдът е отменил Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Търговище, приета с Решение
№31 по Протокол №4429.11.2028г. По делото не са налице данни и не са ангажирани
доказателства, как са уредени правните последици, съгласно чл.195, ал.2 от АПК,
след влизане в сила на посоченото съдебно решение. В тази връзка още по-неясна остава волята на
органа, след отмяна на изменението в чл.15 от Наредбата, каква данъчна ставка същият
прилага и въз основа на коя норма, при изчисляване на задълженията на Й. за
2020г.,2021г.2022г.
По отношение на частта на
оспорения АУЗ, с която се установяват задължения
в тежест на М.Д.Й. за ТБО, съдът намира следното:
Под общото наименование
такса за битови отпадъци /ТБО/ законодателят е обединил таксите за няколко по
вид услуги, свързани с битовите отпадъци- сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Всяка от тези отделни услуги има свой
собствен предмет и цел и именно поради това законодателят изрично е посочил в
чл.62 от ЗМДТ, че размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка
услуга поотделно. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на
Община Търговище /Наредбата/ размерът на таксата битови отпадъци също се
определя за всяка от гореизброените
услуги поотделно. Последното е необходимо, не само с оглед
изричната норма на чл.62 от ЗМДТ, но и с
оглед необходимостта от доказване на реалност на извършване на услугата като
отделен вид. Отделната дължимост за всеки вид услуга изисква отделното и
определяне като стойностно изражение от страна на органа по приходите. В оспорения акт, както и в Решението, с което
той се потвърждава, органът е обобщил задълженията на Й., като не са посочени
стойностните изражения на отделните видове услуги, за които се претендира
таксата, за всяка година по отделно.
В оспорения АУЗ липсват
констатации на органа и относно размера на основата, върху която е изчислена
таксата. Същата е елемент от ТБО, тъй като размерът на таксата се изчислява и
определя като стойност върху нея. Съгласно чл.67, ал.6 и ал.12 от ЗМДТ Общинският съвет приема
основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл.62, както
и начина на изчисляване на размера на таксата с Наредба. Съгласно чл.23 ал.1 от
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и
права на територията на Община Търговище „размерът на таксата за жилищни имоти
на физически лица…се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота,
съгласно Приложение №1 към наредбата. Съгласно Приложения №1 към посочената
Наредба, в приложимите му редакции, размерът на годишната ТБО за жилищни имоти
на физически лица е 1.9%0 промила. Посочената Наредба обаче е приета с Решение
№3 по Протокол №6/31.03.2020г. и е в сила от 31.03.2020г. Предвид това
нормата на чл.23, ал.1 от посочената Наредба и ставките по Приложение №1 към
нея не могат да бъдат основания за определянето на основата и ставките за определяне
на задължения за заден период-2019г. В оспорения АУЗ не се сочи въз основа на кои нормативни
основания органът определя основата и ставките за изчисляване на задълженията на Й. за ТБО за 2019г.
В оспорения АУЗ изобщо
липсва посочване на размерите на данъчните оценки за процесния имот за годините
2019г.,2020г.,2021,2022г., които са различни за всяка от посочените години. В
оспорения акт е посочена единствено данъчната
оценка на имота за 2023г. Последната
обаче не може да служи като основа за определянето на задължението за ТБО за
годините 2019г.,2020г.,2021,2022г.
В оспореният АУЗ изцяло
липсват констатации на органа, както по отношение на основата, така и по
отношение на приложените от органа ставки за изчисляване на таксата за всяка от
услугите по чл.62 от ЗМДТ, които са различни. В оспореният акт като мотиви
на органа са отразени единствено
размерите на дължимите ТБО, като изцяло липсва яснота във волята на органа относно
механизма, по който са определени тези размери. Не става ясно при определянето
на задълженията на Й. за ТБО за 2019г. и 2020г. отчетени ли са от органа
подадените от нея Декларации за освобождаване от ТБО, приложими за тези години.
Отделно от горното в тежест
на административния орган е да докаже, че е предоставял услугите, за които
претендира заплащане на съответните такси. По делото са представени
доказателства за предоставянето само на услугата- сметосъбиране и
сметоизвозване. По отношение предоставянето на останалите услуги не са
ангажирани доказателства, с което констатациите на административния орган в
оспорения АУЗ в тази част се явяват недоказани.
На основания всичко
гореизложено, съдът намира оспореният акт за издаден при пълна липса на мотиви
на органа относно елементите и механизма, по който са определени задълженията
на Й., както за ДНИ, така и за ТБО за 2019г.,2020г.,2021,2022г. Последното
съставлява съществено нарушение на законовите изисквания за форма и съдържание
на акта, водещо до ограничаване не само на правото на защита на адресата на
акта, но и до ограничаване правомощието на съда да извърши съдебен контрол за
материална законосъобразност - до колко действителната воля на органа е
постановена в съответствие с материалния закон.
Изискването за мотивираност на АУЗ не е постигнато и с издаването на Решение №РШ-Щ1Т-12809.06.2023г. на Началник отдел
„МДТ“ при Община Търговище. Последното също не съдържа фактически основания на
органа относно елементите и механизма,
по който са определени задълженията на Й., както за ДНИ, така и за ТБО. В
последното са възпроизведени само съдържанията на законови разпоредби без излагане
на собствени фактически основания на решаващия орган.
Приложеното по делото писмо Писмо
с рег №РД-02-1646/22.03.2023г. на
Началник отдел-С. Й. по никакъв начин не замества мотивите на органа. Същото е
издадено преди оспорения АУЗ и от орган, различен от компетентния орган по
приходите, провел производството по установяване на задълженията. Едновременно
с това по делото не се доказа посоченото писмо да е било и съобщено по какъвто
и да е начин на Й..
По всички гореизложени
съображения съдът приема оспорения АУЗ и Решението, с което същият се
потвърждава, за издадени при съществени нарушения на процесуалните правила и на
законовите изисквания за форма и съдържание- отменителни основания по
чл.146,т.2 и т.3 от АПК и следва същите да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
Следва преписката да се
върне на органа по приходите в Дирекция „МДТ” при Община Търговище за ново
произнасяне, съобразно указанията дадени
с настоящото решение и след изясняване на всички факти и обстоятелства
от значение за правилното решаване на индивидуалния случай на Й., съгл.чл.5 и
чл.3 от ДОПК и след обсъждане на
наведените от нея възражения за неправилно приложение на чл.25, ал.1 от ЗМДТ, съгласно
чл.35 от АПК, във връзка с пар.2 от ДР от
ДОПК, както и при излагане на
мотиви на органа.
При новото провеждане на
производството компетентният орган по приходите следва да има предвид, че промяната
на статута на жилището от основно в неосновно се извършва единствено по реда
разписан по чл.27 от ЗМДТ, а именно чрез подаване на нарочна декларация. Видно
от приложената по делото Декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх.№******/15.07.2009г., оспорващата Й. е декларирала процесното
жилище като основно за нея. Подадените от оспорващата Й. декларации за
освобождаване от ТБО, не са декларации по смисъла на чл.27 от ЗМДТ. Последните
имат друга цел и немогат да бъдат основание за промяна на статута на жилището
на Й. от основно в неосновно и за неприложение на чл.25 ал.1 от ЗМДТ. По делото
не се доказа Й. да е подавала нарочна декларация, в която да е декларирала като
неосновно жилището си на ул. „****.
Видно дори и от приложената към писмената защита на ответника Декларация с вх.№
**********/29.12.2015г., че в същата изрично на стр.4, таблица 4 с кръгче
е декларирано, че жилището е „основно“ за Й..
Предвид изхода на
делото и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва искането на оспорващата за
присъждане на разноски да бъде уважено, като същите следва да се възстановят от
бюджета на Община Търговище.
Следва Община Търговище да бъде осъдена да заплати
на М.Д.Й. направени по делото разноски в
размер на 10 лева, съставляващи
платена държавна такса.
Воден
от горното и на основание чл.160, ал.1 и ал.3 от ДОП, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение
за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци № 554-1/24.03.2023г.,
издаден от В.П. специалист „МДТ“ в Община Търговище, потвърден с Решение №РШ-Щ1Т-12809.06.2023г. на Началник отдел
„МДТ“ при Община Търговище, с който на основание чл.107, ал.3 от ДОПК в тежест
на М.Д.Й., ЕГН-********** ***, за периоди-2019г., 2020г., 2021г., 2022г., са
установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ в общ размер на 121.60 лева за всички данъчни
периоди, в т.ч главници и лихви, както и задължения за такса битови отпадъци
/ТБО/ в общ размер на 120.93 лева, за всички данъчни периоди, в т.ч главници и
лихви, всичко общо като задължения /ДНИ+ТБО,/ в общ размер на 242.53 лева /главници и лихви/.
ИЗПРАЩА /като правно действие/
преписката на орган по приходите в Дирекция
„МДТ” при Община Търговище за ново произнасяне по същество, съобразно
указанията дадени в мотивите на настоящото решение, в 30-дневен срок, след
влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Търговище да заплати на М.Д.Й., ЕГН-********** *** сумата от 10 /десет/
лева, съставляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване, по
аргумент на чл.160,ал.7, изр. второ от ДОПК.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Председател: