РЕШЕНИЕ
гр.София, 21.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
1317 по описа за 2016 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С.В.Н. *** твърди, че в
резултат на ПТП, настъпило на 16.03.2013г. са му причинени телесни увреждания.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на л.а. „Мерцедес
250 ТД“ С.Б.Г.. Ищецът се намирал в друг л.а. „Пежо 206“ заедно с приятелите си
на паркинга до кметството на с.Чепинци. При управление с висока скорост л.а.
„Мерцедес“ не е успял да вземе завоя и се блъснал в л.а. „Пежо 206“, който от
своя страна бил притиснат в стоманенобетонен пръстен с диаметър 1,10м. В
резултат на описаното ПТП ищецът е получил
контузия на гръдно-коремна област, наличие на течност в малкия таз,
данни за руптура на слезката със субкабсулен хематом. Заради възстановителния период ищецът е бил
дълго време в неплатен отпуск. Наложило се да напусне работа, тъй като не можел
повече да вдига тежко, а работата му била свързано с това. Имал страх от
шофиране, посещавал психолог. Продължава да изпитва болки. Ищецът сочи, че
увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника, валидна към
датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на
причинени вследствие на ПТП имуществени
и неимуществени вреди. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение
за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 40 000лв.,
ведно с лихвата от деня на увреждането. Процесуалният му представител
претендира за разноски.
Ответникът З.К.„Л.И.” АД оспорва
иска по основание и размер. Оспорва твърдените травми, тяхната тежест и причинно
следствената им връзка с ПТП. Счита, че описаните в исковата молба отношения на
ищеца с работодателя му не са относими към спора, тъй като на обезщетяване
подлежат само преките и непосредствените вреди. Намира размера на иска за
прекомерно завишен и несъобразен с конюнктурата в страната.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С решение от 9.06.2014г. по НАХД №
2646/14г. на СРС С.Б.Г., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
16.03.2013г. около 21,50ч. в с.Чепинци,
по ул.“Стара планина“ с посока на движение от околовръстен път към разклон за
с.Негован, в района на площада пред кметството на с.Чепинци, при управление на
МПС л.а. „Мерцедес 250ТД“ с рег.№ ********нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20 ал.2 и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице: на пътничката от л.а. „Пежо 206“ с рег.№ ********Е.Е.С.и
на пътника в л.а. „Мерцедес 250 ТД“ С.В.С.– престъпление по чл.343 ал.3 пр.3
б.А пр.2 вр. чл.343 ал.1 б.Б пр.3 б.А, пр.2 вр. с чл.343 ал.1 б.Б пр.2 вр.
чл.342 ал.1 пр.3 от НК. В мотивите на
решението е посочено, че ищецът се е намирал на шофьорското място в л.а. „Пежо
206“, и в резултат на ПТП на ищеца е било причинено временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Поради това и причиненото му увреждане не е
съставомерно по см. на НК. В констативния протокол от ПТП от 16.03.2013г.,
съставен от дежурен ПТП при СДВР ПП са посочени пет пострадали от това ПТП -
водача на л.а.“Мерцедес“ С.Г., водача на л.а. „Пежо“ С.Н., И.И., пътник в л.а.
„Пежо“, Е.С., също пътник в л.а.“Пежо“ и Стоян Станчев, пътник в
л.а.“Мерцедес“.
Назначената по делото САТЕ
установява следния механизъм на ПТП: на 16.03.2013г. около 21,50ч. в с.Чепинци
по ул.Стара Планина в посока от ул.Училищна към ул.Лесновъдска се е движел л.а.
„Мерцедес“ с рег.№ */******, управляван
от С.Б.Г. със скорост около 100км/ч. Преди площада на кметството той е преминал
през остър ляв завой и за да го преодолее е използвал похвата „сечене на
завоя“, за да увеличи радиуса на траекторията си и по този начин е навлязъл в
лявата пътна лента. Малко преди площада на около 19м. водачът е задействал
спирачките и по неизвестни причини е насочил автомобила си надясно. В резултат, е ударил с предния си ляв ъгъл
лявата страна на паркирания л.а. „Пежо 206“ . Ударът е бил приплъзващ и
завъртайки се по часовниковите стрелки л.а. „Мерцедес“ е ударил с лявата си
страна лявата страна на л.а. „Пежо“ и го е отхвърлил в посока на движението си
до бетонния пръстен, където се е ударил с предната си част. Л.а. „Мерцедес“ е продължил напред и завъртайки се, се е
спрял на десния тротоар, завъртян на 180 градуса. Причината за настъпването на
ПТП е в действията на водача на л.а.“Мерцедес“, който се е движел с висока
скорост 100 км/ч в населено място и е действал с органите на управление
неадекватно, поради което е загубил контрол над управлението на автомобила
си.
Назначената и изслушана по делото съдебна медицинска експертиза установява,
че при процесното ПТП ищецът е получил контузия на гръдния кош и корема довели
до временно разстройство на здравето неопасно за живота, и субкапсуларен хематом (кръвонасядане под
капсулата) на слезката (далака) с малък излив на свободно подвижна течност в
корема, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Тези
увреждания са в резултат на ПТП. Ищецът е постъпил по спешност в Първа
Хирургична клиника при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов". При постъпването се е
оплаквал от болки в лявата гръдна половина и корема. В обективния статус е
отразено, че е бил в задоволително общо състояние с болезнен при дълбока палпация
корем. Извършено е рентгеново изследване на белите дробове, сърцето и корема,
при което не са установени травматични увреди, както и при контролно рентгеново
изследване на 18.03.13г. При извършената на 16.03.13г. коремна ехография е
установено наличието на малко течност в малкия таз, а слезката е неуголемена с
неравни очертания на долния полюс и част от конкавната й повърхност. Извършен е
скенер (КТ), при което е установено, че слезката е с неголям по обем
субкапсуларен хематом (кръвонасядане под капсулата/обвивката на далака).
Проведената контролна ехография на корем показва намаляла по обем течност в
малкия таз, а долния полюс на слезката, все още е леко разширен, умерено
нехомогенна с намаляващ размер на хипоехогенната зона - 6мм. и судкапсуларен
хематом, най-вероятно в стадий на организиране върху конкавната повърхност на
далака. Проведено е лечение с инфузионни разтвори, бронхолитици, обезболяващи,
лечебна физкултура и диетична храна. Изписан е на 21.03.2013г. с подобрение, в
добро общо състояние и окончателна диагноза: Контузио торакоабдоминалис
(гръдно-коремна контузия).
Видно от Обменна карта от 25.03.2015г. от ВМА, на С.В.Н. е извършена
контролна ехография на корем, при която в долния полюс на слезката е описан
субкапсуларен хематом с размер 23/21мм, като не се е видяла свободно подвижна
течност в корема. Поставена е диагноза: Хематома субкапсуларис лиенис
(кръвонасядане под капсулата на далака). Извършените контролни кръвни
изследвания от Централна клинична лаборатория при ВМА не показват отклонения и
са в референтни стойности.
Според заключението на вещото лице за период от около три месеца ищецът е
търпял болки и страдания като през първия те са били с по-интензивен характер. Описаните
травматични увреди би трябвало след този период да отзвучат, но и към момента
на експертизата ищецът се оплаква от периодични болки в горния ляв квадрант на
корема. Перспективата на описаните травматични увреди е добра – при контролните
прегледи на 04.04.2013г. и 08.04.2013г. е отразено, че липсва патологична
находка в областта на гръдния кош, а от коремната ехография - липсват данни за
свободно подвижна течност в корема, паренхимните коремни органи, включително и
слезка са без особености. Изслушан в съдебно заседание вещото
лице не може да обясни медицинските
причини за периодичните болки на ищеца в областта на корема. Според него не бил
трябвало да има причина, която да води до болка, тъй като хематомът в областта
на слезката е резорбиран напълно.
Ищецът е ползвал общо 66 дни отпуск за временна нетрудоспособност , като в
болничните листове е посочена диагноза: Травма на далака и Гръднокоремна контузия. Кръвонасядане на
далака.
На 19-ти и 23-ти април 2013г. ищецът е бил консултиран с ортопед
травматолог и хирург по повод наличието все още на болки в гърдите и дясната
коремна половина и е продължена временната нетрудоспособност.
Отделно от това ищецът е ползвал отпуск - платен (в размер на 14 дни,
считано от 21.05.2013г.) и неплатен (от 12.06.2013г. до 11.07.2013г.) по
здравословни причини.
Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца на 21.11.2017г. Последният е
съобщил, че се страхува да вдига
тежести. Получавал периодични болки в левия горен коремен квадрант, подуване на
корема и нередовна дефекация. Представил на вещото лице контролни рентгенови
снимки на бял дроб и ехографии на корем от 04.04.2013г. и 08.04.2013г., в които
е отразено, че липсва патологична находка в областта на гръдния кош, а от
коремната ехография - липсват данни за свободно подвижна течност в корема,
паренхимните коремни органи, включително и слезка са без особености. Обективно
ищецът е бил в добро общо състояние, контактен, адекватен. Вещото лице счита въз основа на приложената
документация по делото, че при ищецът е бил наличен посттравматичен шок и му е
било препоръчително ежеседмично посещение при психолог с оглед преодоляването
му. Към настоящия момент няма ограничения за вдигане на тежко от ищеца. За
период от около 4 месеца ищецът е бил неработоспособен за физически труд и за
около месец за нефизически труд.
Св.Мая Михайлова, съседка на ищеца,
си спомня, че го е видяла в болницата на носилка, целия в кръв и с порезни
рани. Престоял там около седмица. Имал затруднено дишане, ходел трудно, превит
на две. Чувствал болки в гърба, таза, дърпания, прерязвания. Бил дълго време в болнични и отпуск. Ходел
често на прегледи. Имал страх, не излизал от вкъщи, отказвал да шофира. Това състояние
продължило около 7-8 месеца. Посещавал и психиатър, който го насочил към психолог.
Преди катастрофата ищецът работел във „Фрешмаркет“ в с.Бенковски. След
катастрофата повече не се върнал на работа, защото лекарите му забранили да
вдига тежко.
В с.з. на 3.10.2017г. ищецът обяснява, че преди два месеца е започнал
работа като шофьор.
Автомобилът Мерцедес С-200 е имал сключена ЗЗГО при ответника по полица №
22113000692686 покриваща 27.02.2013г.- 26.02.2014г., вкл. и датата на ПТП –
16.03.2013г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлото в сила
решение по чл.78а от НК / което им последиците на присъда/ от 09.06.2014г. на
Софийски районен съд, съдът приема, че водачът на л.а. „Мерцедес“ С.Б.Г. е
виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие, в което е участвал
ищеца. Деянието му е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината -
непредпазливост. Участието на ищеца в ПТП е установено от протокола за ПТП на
СДВР, който не е оспорен от страните. Решението на наказателния съд не
установява увредата за ищеца и пряката причинно-следствена връзка между
деянието на водача на л.а. „Мерцедес“ и настъпилите за ищеца телесни
увреждания. Това обаче се установява от събраните други доказателства. Въз
основа на изслушаната съдебна медицинска експертиза съдът приема, че е налице
пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилите
травматични увреждания на ищеца. Същите са му причинили телесни болки и душевни
страдания. Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане - деяние от водач на МПС, извършено виновно (непредпазливо) и
противоправно, вреда за ищеца по делото и наличие на причинна връзка между
деянието и вредата. В резултат на ПТП за ищеца са настъпили неимуществени вреди
– болки и страдания от получената травма, от лечението и нейния възстановителен
период, и последиците от травмата.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./,
увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност".
Между застрахователя и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно
сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за
процесния ден 16.03.2013г. Последният е основание за възникване на прякото
право на ищцата срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства
(чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера на задължението на
застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от деликтното
обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на
болките и страданията, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава[1]. Преценявайки събраните по делото
доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за
преживените от ищеца болки и страдания от получената травма, последвалото
лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от
травмата и прогнозата за състоянието на ищеца, както и неговата възраст, във
вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и
съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната година,
съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 25 000лв.
Ищецът е бил на 19 години към датата на ПТП. Търпял е интензивни болки през първия месец след
травмата и по-слаби през следващите два месеца. Бил е неработоспособен за
период от 4 месеца. Напуснал е работа, тъй като се е притеснявал да вдига
тежко. Търсил е работа без физическо натоварване. Към настоящия момент ищецът е
възстановен физически, въпреки че продължава да чувства периодични болки в
областта на корема. Освен телесни повреди, от ПТП ищецът е получил и
постравматичен стрес. В резултат е станал затворен, имал страх да шофира. Към
настоящия момент е вече възстановен, тъй като работи като шофьор.
Искът за разликата до първоначално
предявения размер от 40 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
В
исковата молба ищцата претендира обезщетение ведно с лихвата за забава от деня
на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред
третите лица –ищцата, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното
увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да
е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради
което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на
увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната
разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на
застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без
да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования,
така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищцата
обезщетение от 25 000лв. се дължи от деня на увреждането - 16.03.2013г. до
окончателното изплащане на сумата.
По
разноските.
Ищецът
представя списък с разноски. Претендира такива в размер на 1600лв. за платена
държавна такса и 460лв. разноски за експертизи. Неговият процесуален
представител претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от
ЗАдв.
Ответникът не
претендира разноски.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват направените от него разноски съобразно
уважената част от иска /62,50%/ - 1287,50лв. Претенцията на процесуалния и
представител за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38
от ЗА е неоснователна, тъй като по делото липсват доказателства, че
процесуалният представител е оказвал на ищеца безплатна правна помощ. Договор
за процесуално представителство в този смисъл не е представен.
Разноски за
бюджета на съда не са правени.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.”
АД, ЕИК */****** със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на С.В.Н.,
ЕГН ********** с адрес *** на основание
чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 25 000 (двадесет
и пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинени от ПТП на
16.03.2013г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания,
причинени виновно от застрахован при З.К.„Л.И.” АД по застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № 22113000692686, период на покритие от
27.02.2013г. до 26.02.2014г., водач С.Б.Г., ЕГН **********, и на основание
чл.86 от ЗЗД лихвата за забава върху главницата от 16.03.2013г. до
окончателното й изплащане, и сумата 1287,50лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
първоначално предявения размер от 40 000лв. ведно с лихвата за забава от
датата на увреждането, като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
адв.Ч. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: