Решение по дело №66298/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 февруари 2025 г.
Съдия: Мария Стоянова Танева
Дело: 20231110166298
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2655
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Б.К.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20231110166298 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
347080/04.12.2023г. от КЛЕАНИНГ - БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, п.к. 1000, район „Овча купел“,
ж.к. „Овча купел“, бл. 610, вх. Б, ет. 5, ап. 15, представлявано и управлявано от
С.З.Д., ЕГН: **********, в качеството му на Едноличен собственик на
капитала и Управител, чрез процесуалния му представител – адв. Е. М. В., със
служебен адрес: обл. Пловдив, гр. Пловдив, ул. „Житен пазар“ №9; срещу
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ СГРАДА „МЕТРО СИТИ“, БИЗНЕС
ЦЕНТЪР, код по БУЛСТАТ: *********, с административен адрес – гр.
София, п.к. 1000, р-н „Младост“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. 1 и 2,
представлявано и управлявано от Председателя на Управителния съвет на
етажната собственост – Д. К.ов Р., ЕГН: **********.
Видно от приетото и приложено като доказателство ч. гр. д. № 37348 по
описа на СРС за 2023г, на 04.07.2023г. е било депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за
сума в общ размер от 1453,34 лв., от които – 1260 лв. – главница, и 193,34 лв. –
лихва за забава за периода: 24.05.2022г. – 02.07.2023г. Претендира се и лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението (03.07.2023г.) до
окончателното изплащане на задължението. В закрито разпоредително
заседание, проведено на 24.07.2023г., съдът уважил искането и е издал заповед
за изпълнение против длъжника. Така издадената заповед била връчена на
длъжника, като същият, в срока по чл. 414 от ГПК, депозирал възражение
срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по
реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. В срока по чл. 415, ал. 4
1
ГПК, заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК, като във връзка с изложеното
съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 и чл. 266 ЗЗД и иск с правна квалификация – чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване
за установено, че ответникът, в качеството на неизправна страна по
неформален договор за услуга (изработка) от м. април 2022г. дължи на ищеца
сумата от 1 260 лв., представляваща главница – дължимо възнаграждение за
извършено през месец април 2022г. почистване на сграда Бизнес център
Метро Сити, за което е издадена фактура № **********/09.05.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 193,34 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 24.05.2022г. до 02.07.2023г.. Претендират се и
сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Ищецът - „КЛЕАНИНГ - БГ“ ЕООД, твърди, че ответниците
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ СГРАДА „МЕТРО СИТИ“, БИЗНЕС
ЦЕНТЪР, код по БУЛСТАТ: *********, с административен адрес – гр.
София, п.к. 1000, р-н „Младост“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. 1 и 2,
му възложили да почиства сградата на Бизнес Център Метро Сити, което
включвало измитане, измиване, дезинфекция и подсушаване на асансьорите и
площадките на всички етажи и офис секциите, в работни дни, а веднъж
месечно - в неработен ден, и извършване на основно почистване на сградата,
включващо измиване/избърсване, дезинфекция и подсушаване на външните
стъклени входни врати на бизнес центъра, на первазите и парапетите по
стълбищата, измиване, дезинфекциране и подсушаване на цялата кабина на
асансьорите, измиване на стъклените врати и преградите на партерния и на
всеки от другите етажи. Дружеството твърди, че е изпълнило качествено и в
срок възложената му работа, като е почистил Бизнес центъра през м. април
2022г., а ответникът приел извършената работа (услуга) без възражения. Била
издадена и Фактура № **********/09.05.2022 за дължимото възнаграждение,
в размер на 1260лв. Тя била осчетоводена както от ответника, така и от ищеца.
Въпреки това, дължимата сума не била заплатена. Посочено е, че съгласно
трайната съдебна практика, след като фактурата е била отразена в
счетоводните регистри на дружеството на длъжника, е налице приемане на
извършената работа от поръчващия, дори и да не е бил подписан двустранен
приемо-предавателен протокол. Счита, че с осчетоводяването на фактурата
вкл. и в дневниците за покупките, продажбите и ползването на данъчен
кредит, ответникът недвусмислено е признал задължението си към ищеца,
като е доказано и съществуването на задължението в пълен размер.
Ищецът твърди, че, тъй като е изпълнил задълженията си по
облигационнното отношение между страните, му се дължи възнаграждението
по посочената фактура, още повече, че работата била приета. Тъй като
Фактурата била получена от ответника на 09.05.2022 и не била платена в 14-
дневния срок по чл. 303а ТЗ, се дължала и лихва за забава за периода от
2
24.05.2022 до 02.07.2023.

Моли се да бъде признато за установено вземането на „КЛЕАНИНГ -
БГ“ ЕООД по издадената срещу ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ СГРАДА
„МЕТРО СИТИ“, БИЗНЕС ЦЕНТЪР, код по БУЛСТАТ: *********, Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 37348 по описа на СРС, 78 с. за 2023г., за сумата от 1
260 лв., представляваща главница – дължимо възнаграждение за извършено
през месец април 2022г. почистване на сграда Бизнес център Метро Сити, за
което е издадена фактура № **********/09.05.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата,
както и сума в размер на 193,34 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 24.05.2022г. до 02.07.2023г. Претендират се и сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
С молба от 27.06.2024, ищецът е извършил изменение на размера на
иска, под формата на намаляване, като с оглед заключението на представената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, в която е изчислен размерът на
законната лихва за периода от 24.05.2022 до 02.07.2023г. в размер на 150,97
лв., претендираният размер е намален до тази сума, като съдът е десезиран за
разликата до пълния предявен размер, а именно – за горницата над 150,97 лв.
до 193,34 лв. Волеизявлението е потвърдено и с молба от 10.07.2024г.
С оглед молбата на ищеца от 04.11.2024, в която е уточнено, че
претенцията, предмет на настоящото производство, е срещу вход 2 на
процесната сграда, представлявана от Управителя на Етажната собственост –
К. Р., и направеното в съдебно заседание от 28.01.2025 оттегляне на иска по
отношение на вх. 1, е прекратено производството по отношение на Етажна
собственост Метро Сити Бизнес център, бул. „Ал. Малинов“ № 51, вх. 1.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ СГРАДА „МЕТРО СИТИ“, БИЗНЕС ЦЕНТЪР, код по
БУЛСТАТ: *********, е подало отговор на исковата молба, с която се оспорват
така предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразяват, че
между страните по делото са налице договорни отношения в описания в
исковата молба обем. Посочва, че към исковата молба не са представени
договор между страните, валиден към момента на издаване на фактурата, с
предмет – посочения обем от услуги, за конкретния месец. Оспорва се
размерът на претендираната сума и както и че издадената фактура е получена
от ответниците на посочената от ищеца дата. Спори се също така, че услугата
е предоставена в съответствие с уговореното, както и че е приета без
забележки. С молба от 07.10.2024г. е направено възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираното задължение. Моли се
така предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски,
като е направено възражение за прекомерност по отношение на
претендираните от ищеца разноски.
3
В съдебно заседание от 28.01.2025г. ищецът, представляван от адв. В.,
поддържа депозираната искова молба и уточнителната молба, като моли за
уважаване на предявените искове, както и за присъждане на претендираните
разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът, редовно пР.ан, не
изпраща процесуален представител.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:

На 16.01.2025 е постъпила молба от Етажната собственост на Бизнес
център Метро Сити, вх. 2, с административен адрес: гр. София, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. 2, чрез Председателя на Управителния съвет
– К. Р., в която е посочено, че Етажната собственост Бизнес център Метро
Сити е учредена на 29.08.2023г., а процесната фактура е била издадена срещу
друга Етажна собственост, намираща се на същия адрес, но с друг БУЛСТАТ, а
именно – *********, поради което моли да бъдат заличени като ответници,
тъй като не са имали договорни отношения с ищеца. Представя извлечение от
Регистър БУЛСТАТ за Етажна собственост с БУЛСТАТ: *********, съгласно
което последната е представлявана от Д. К.ов Р.. След служебно направена
справка от съда в Регистър БУЛСТАТ, беше установено, че информацията за
така посочения председател е вписана на 30.06.2020.
След служебно изискана справка, по делото е прието и приложено като
доказателство и писмо от Столична община, Район „Младост“ с вх. №
174387/29.05.2024г., видно от което съгласно Протокол от Общо събрание от
14.04.2022г, Етажната собственост се е разделила на два входа – вх. 1 и вх. 2,
като за председател на Етажната собственост на вх. 1, за срок до 2г, считано от
18.04.2022г., е избрана Боянка Калчева, а на Етажната собственост на вх. 2 – за
срок до 2г., считано от 29.08.2023г. – К. Р.. Съгласно чл.179, ал.1
ГПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата
му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията
пред него и за извършените от него и пред него действия. В чл. 193 ГПК е
предвидена възможност да бъде оборена тази обвързваща доказателствена
сила, каквото оспорване не е извършено от ответника в настоящото
производство. Процесното писмо е подписано от кмета на СО – район
„Младост“, в качеството му на длъжностно лице, като на същото е положен и
печат. В случая издателят на документа е упражнявал удостоверителна
компетентност, като е отразил, че след направена проверка в Регистъра на
Етажната собственост е установено, че процесната сграда е разделена на два
входа, всеки от които представлява отделна Етажна собственост, както и че
посочените лица представляват Етажните собствености. По съществото си,
документът е официален свидетелстващ, защото материализира изявление на
длъжностно лице в това му качество. Свидетелстващ е, тъй като е резултат
от възприети от автора му факти и материализира неговото удостоверително
изявление. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда
4
доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на
органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в
документа. Това означава, че до доказване на противното, съдът е длъжен да
счита, че фактите, отразени в официалния свидетелстващ документ
действително са се осъществили.

Като доказателство по делото е представена процесната Фактура №
**********/ 09.05.2022, за сума в размер на 1260 лв. с ДДС. Фактурата е
издадена от „КЛЕАНИНГ - БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, а като получател по
нея е посочена Етажна собственост Метро Сити Бизнес Център, с БУЛСТАТ:
*********. Като основание за възникване на задължението е посочено –
„Почистване на Бизнес Център м. април 2022г.“ и е посочена банкова сметка,
по която да бъде извършено плащането. Представената фактура не съдържа
подписи и печати нито на издателя, нито на получателя.

По делото е изслушано и прието без възражения заключението по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което преценено по реда на чл.
202 ГПК, следва да бъде кредитирано в цялост, като обективно, обосновано и
компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че след проверка в
счетоводството на ищеца – „КЛЕАНИНГ – БГ“ ЕООД, е установило, че
процесната фактура е осчетоводена от дружеството и е посочена в дневника за
продажби, като е подадена и справка-декларация в ТД на НАП. По отношение
на проверката в счетоводството на ответника – Етажна собственост Метро
Сити Бизнес център, посочва, че въпреки че е положило съответните усилия и
е направило многократни опити да се свърже с ответника, но не му е
отговаряно нито по телефон, нито по имейл, поради което не може да
отговори на въпроса дали процесната фактура е осчетоводена от ответника. От
извършената проверка в счетоводството на ищеца е установено, че ответникът
не е извършил плащане по процесната фактура. Общият размер на
задълженията на ответника към ищеца е установен в размер на 1260 лв., а
лихвата за забава за периода 24.05.2022г. до 02.07.2023г. е изчислена в размер
на 150,97лв.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното
от правна страна:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 266 ЗЗД и иск с правна квалификация
чл. 86, ал.1 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието
на валидно облигационно отношение между страните, по силата на което
ответникът му дължи претендираните суми – възнаграждение за поръчка,
както и че е изпълнил възложената работа. В тежест на ответника е да докаже
евентуално плащане или обстоятелства, които го освобождават от
задължението за плащане, включително че ищеца не е изпълнил уговорената
услуга.
5
Договорът за изработка, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите
на чл. 258 – чл. 269 ЗЗД, е двустранен, неформален и консенсуален.
Писмената форма не е условие за неговата действителност и сключването
му може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени
средства. Основното задължение на изпълнителя, в процесния случай -
„КЛЕАНИНГ - БГ“ ЕООД, като страна по договора за изработка, е да изпълни
възложената му работа – да почиства сградата на Бизнес Център Метро Сити,
което включвало измитане, измиване, дезинфекция и подсушаване на
асансьорите и площадките на всички етажи и офис секциите, в работни дни, а
веднъж месечно - в неработен ден, и извършване на основно почистване на
сградата, включващо измиване/избърсване, дезинфекция и подсушаване на
външните стъклени входни врати на бизнес центъра, на первазите и
парапетите по стълбищата, измиване, дезинфекциране и подсушаване на
цялата кабина на асансьорите, измиване на стъклените врати и преградите на
партерния и на всеки от другите етажи, съобразно поръчката на възложителя -
Етажна собственост Метро Сити Бизнес център, бул. „Ал. Малинов“ № 51, вх.
2, а основното право – правото на възнаграждение за извършената и приета
работа. Основните задължения на Възложителя - ответник се свеждат до
задължението да приеме извършената съгласно договора работа и да заплати
на изпълнителя възнаграждение. Разполага с правото да откаже приемане на
работата, която не съответства на поръчката му, а в случай на отклонение от
поръчката - да поиска поправяне на работата в даден от него подходящ срок
без заплащане; или заплащане на разходите, необходими за поправката,
съответно -намаление на възнаграждението. Може и да се откаже от договора,
при наличие на предпоставките по чл. 268 от ЗЗД.
В настоящия случай, договорът за изработка е сключен между лица,
които имат качеството "търговци", във връзка с упражняваната от тях дейност,
поради което по отношение на сключената сделка са приложими общите
разпоредби на ТЗ и субсидиарно -общите разпоредби на ЗЗД за договорите, а в
частност - специалните разпоредби на ЗЗД – 258 - 269, регламентиращи
договора за изработка.
Съгласно разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. Поръчващият пък има задължение
(съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД) да приеме изработеното, т. е. това не е само
негово право, но и задължение. Приемането, като правно действие,
представлява фактическо получаване на изработеното и признанието, че то
съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато
реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или
мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата за
извършена съобразно договора (Решение по т. д. № 1056/2009 г., II т. о.,
решение по т. д. № 621/2012 г., I т. о., решение по т. д. № 728/2010 г., II т. о.
и Решение № 218 от 23.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 3709/2015 г., II т. о.;
Определение № 583 от 16.08.2011 г. по търг. д. № 1046/2010 г. на ВКС, II т. о).
Затова и законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение, а в случай, че не го
стори – се прилага презумпцията, че работата е приета.
6
С оглед установяване наличието на облигационно правоотношение
между страните, което е и първият елемент от фактическия състав,
установяването на който е в тежест на ищеца, последният е предоставил
фактура от 09.05.2022 за възнаграждението за дейностите, които ищецът
твърди, че е извършил, а Възложителят – възложил.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, фактурите отразяват
възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от
ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по
ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено
признание на задължението по тях (Решение № 45 от 28.03.2014 г. по т. д. №
1882/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009
г. на II Т. О., Решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на II Т. О.,
Решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II Т. О). Фактурата
представлява частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис от
получателя, положен от лице, което е отговорно да оформи съответната
стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени
фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък
доказателство за облигационна обвързаност между страните. Отразяването на
фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата
съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване. Неподписаната от получателя фактура, която
не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в
дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по
която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не
установява приемането на работата, нито доказва сключване на договор за
изработка (Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т.
о., ТК; Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о.,
ТК, Решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II т. о.,
ТК; Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о.,
ТК; Решение № 23 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о.,
ТК; Решение № 109 от 7.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 465/2010 г., II т. о.,
ТК; Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г., II т. о.,
ТК; Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК).
За да послужи една неподписана от Възложителя по договор за
изработка фактура като доказателство за възникване на отразените в нея
задължения, тя следва да съдържа реквизитите на съществените елементи на
конкретната сделка - вид на стоката/услугата, стойност, начин на плащане,
имената на издателя и получателя, времето и мястото на съставянето , както
и да е отразена е в счетоводните регистри на двете страни, доколкото
вписването в дневниците за продажби и покупки на изпълнителя и
възложителя, както и отразяването на стойността в справките-декларации
по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за
възникването и изпълнението на облигационното правоотношение, по повод
на което фактурата е била съставена (Решение № 45 от 28.03.2014 г. по търг. д.
№ 1882/2013 г. на ВКС, I т. о,. Решение № 47 от 08.04.2013 г. по т. д. №
7
137/2012 г. на II Т. О. и Решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009;
Решение № 218 от 06.01.2017г. по т.д. № 3572/2015г., І т.о. на ВКС, Решение
№ 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; Решение № 71/22.06.2009 г. по
т. д. № 11/2009 г.; Решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г.; Решение
№ 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; Решение № 96/26.11.2009 г.
по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009
г., ІІ т. о.; Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о.; Решение
№ 103/11.07.2014 г. по т.д. № 2334/13 г. на ІІ т. о.).
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира, като пълно, подробно, всеобхватно, задълбочено и съответно на
останалия доказателствен материал, се установява, че процесната фактура
**********/09.05.2022г. е намерила отражение в счетоводството на
„КЛЕАНИНГ – БГ“ ЕООД и е посочена в дневника за продажби, като е
подадена и справка-декларация в ТД на НАП. Доколкото обаче процесната
фактура не съдържа подпис на получателя и не са налице данни за
осчетоводяването от ответника, нито за включването в дневника му за
покупки, както и липсата на данни за ползван данъчен кредит не може да
бъде направен недвусмислен извод за съществуване на процесното
правоотношение, съответно - за признание на задължението.
Следва обаче да бъде взето предвид, че причината за липса на
достатъчно информация относно осчетоводяването на процесната
фактура, по данни на вещото лице, е поведението на ответника. Вещото
лице е положило необходимите усилия да събере информация от
счетоводството на ответника, като е правило многократни опити да се свърже
с ответника, но не е получило отговор нито по телефон, нито по имейл. При
изготвяне на съдебна експертиза, страните са длъжни да окажат необходимото
съдействие на вещото лице и да му предоставят достъп до необходимите му
документи, които имат отношение към предмета на делото. В настоящия
случай са налице данни, че вещото лице е положило необходимите усилия да
се свърже с ответника, но проявеното пасивно поведение от страна на
ответника е станало повод за неполучаването на достъп до счетоводството на
ответника и невъзможността вещото лице да отговори на част от поставените
му задачи.
В този смисъл и доколкото в съдът изрично е указал на страните да
окажат пълно съдействие на вещото лице при изготвяне на експертизата,
както и неблагоприятните последици от неизпълнението на това тяхно
задължение, съдът намира, че следва да приложи чл. 161 от ГПК.
Приложението на чл.161 от ГПК съставлява санкция за
недобросъвестното поведение на страната, която е попречила за попълване
на делото с доказателства.
Разпоредбата на чл.161 от ГПК не предвижда задължение за съда, във
всеки случай на неоказано съдействие за представяне на документ от значение
за спора, да признае за съществуващи определени факти, а само възможност
да ги приеме за осъществили се, с оглед обстоятелствата. Съдът счита, че с
оглед на всички обстоятелства по делото и с оглед прилагането на чл. 161
8
ГПК, приема, че процесната фактура е била осчетоводена от ответника.
Съгласно Решение № 235 от 09.01.2018 г. по т. д. № 726/2017 г., Т. К., ІІ
Т. О. на ВКС и Решение № 5/15.03.2010 г. по т. д. № 390/2009 на I т. о. на ВКС,
е застъпено становището, че при приемане от страна на възложителя на
работата в изпълнение на поетите с договор за изработка задължения на
изпълнителя, възложителят дължи заплащане на възнаграждение, при
положение, че не е възразил, че изработеното не съответства на договореното.
Липсата на подобно възражение при приемането се приравнява на признание
за съответствие. В настоящото производство не бяха събрани доказателства,
от които да бъде направен извод, че ответникът е възразил своевременно
срещу извършената работа.
На следващо място, следва да бъде разгледано и релевираното от
ответника, в условията на евентуалност, възражение за изтекла погасителна
давност. Настоящият съдебен състав намира, че то е неоснователно,
доколкото вземането не попада сред изрично посочените в чл. 111 ЗЗД, които
се погасяват с тригодишна давност. В б. „а“ на посочената разпоредба е
предвидено, че с кратката погасителна давност (тригодишна) се погасяват
вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност.
Доколкото обаче договорът за изработка не създава задължение за престиране
на труд, а на трудов резултат, приложима е общата 5-годишна давност
(Решение № 211/28.04.2010 г. по т.д. № 66/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; Определение
№ 126/23.02.2009 г. по т.д. № 571/2008 г. на ВКС, І ТО и др.). На следващо
място, задължението за възнаграждение по няма периодичен характер.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, възложителят следва да
заплати възнаграждение за приетата работа. В закона липсва специална
разпоредба относно момента на настъпване на изискуемостта на вземането за
възнаграждение, който да е определящ за началния момент, от който започва
да тече давностният срок по чл. 114, ал. 1 ЗЗД. При договора за изработка
задължението за заплащане на възнаграждение е изискуемо след приемане на
работата от Възложителя, но ако същото е уговорено със срок, до настъпване
на срока, то не е изискуемо (Решение № 211/15.01.2015 г. по т. д. № 3568/2013
г. на ВКС). Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване
на иск или възражение. Според разпоредбата на чл. 422 ГПК, искът за
съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал.1 ГПК. От тази дата и докато трае съдебното производство относно
вземането, давност не тече (чл. 115, ал.1, б. "ж" ЗЗД). В настоящия случай,
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постъпило в съда на
04.07.2023г., а искът по чл. 422 ГПК е предявен в срока по чл. 415, ал.1 ГПК,
поради което давността е прекъсната и е спряла да тече, считано от
04.07.2023г., към който момент не е бил изтекъл предвиденият 5-годишен
давностен срок.
За пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че дори и да беше
приложима 3-годишната давност, тя не би била изтекла, доколкото се
претендира заплащане на възнаграждение за м. април 2022г., по фактура,
издадена на 09.05.2022г., а Заявлението за издаване на заповед на изпълнение
9
е подадено едва около година и два месеца след издаването на фактурата.
По аргумент от чл. 109 от ЗЗД, вр. чл. 154, ал.1 от ГПК, доказването, че
едно задължение е платено, е в тежест на длъжника, липсата на доказателства
в тази насока налага извода, че към момента на приключване на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд, сумата не е била заплатена от
ответника на ищеца. По така изложените съображения, съдът намира, че искът
по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 266 ЗЗД
е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен в
пълния претендиран размер, за сумата от 1 260 лв.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:

Съгласно чл. 294, ал.1 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е
уговорено друго. Нормата на чл. 86, изр.1 от ЗЗД постановява, че при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. За основателността на иска
трябва да се установи наличие на главен дълг и изпадане на ответника в
забава. Доколкото несъмнено се установи наличието на главен дълг, следва да
се установи от кой момент ответникът е изпаднал в забава за заплащането на
процесната фактура. В издадената от ищеца фактура №
**********/09.05.2022г. не е уговорен срок за плащане. Съгласно чл. 303а, ал.
3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. Когато възложителят е приел издадения данъчен документ, в който е
описан видът на услугата и стойността , и е посочена банкова сметка за
плащане на възнаграждението, и след като задължението му за плащане на
възнаграждението е станало изискуемо с приемането на извършената работа,
отразяването в счетоводните книги на възложителя е ирелевантно за
настъпването на падежа на задължението на поръчващия - той вече е
настъпил. В такава хипотеза, издадената и приета фактура има действието на
покана за плащане на изискуемото възнаграждение чл. 84, ал. 2 от ЗЗД
(Решение № 233 от 02.12.2014 г. по търг. д. № 4690/2013 г. на ВКС, I т. о.).
Издаването на фактурата обективира изпълнението на данъчното задължение,
а изпращането на получателя представлява покана за плащане (Решение №
158 от 07.11.2013 г. по търг. д. № 1128/2012 г. на ВКС, Решение № 233 от
02.12.2014 г. по търг. д. № 4690/2013 г. на ВКС). Следователно, срокът за
изпълнение следва да започне да тече от датата на издаването на фактурата –
09.05.2022г., а ответникът е изпаднал в забава, считано от 24.05.2022г.
В заключението си по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е
изчислило размера на мораторната лихва върху главницата, за претендирания
период - от 24.05.2022 до 02.07.2023, в общ размер на 150,97лв., като с оглед
уважаването на главния иск в пълен размер, следва да бъде присъдена и
претендираната лихва за забава.
Следва да бъде присъдена и претендираната законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
10
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
С оглед всичко гореизложено, предявените искове се явяват основателни
и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

По разноските:
При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, има ищецът.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС с
решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, следва да бъдат
присъдени разноски в заповедното производство, в общ размер на 429,06 лв.,
включващи адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лв., и държавна такса
– 29,06лв. Претендираните в исковото производство разноски включват
адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лв., внесен депозит за съдебна
експертиза – 300 лв., и държавна такса, в размер на 71,34 лв., или общо 771,34
лв. разноски в исковото производство. Съдът намира, че с оглед фактическата
и правна сложност на делото, изготвянето на допълнителни становища и
явяването в съдебно заседание, възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, се явява неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ СГРАДА „МЕТРО СИТИ“, БИЗНЕС
ЦЕНТЪР, код по БУЛСТАТ: *********, с административен адрес – гр.
София, п.к. 1000, р-н „Младост“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. 2,
ДЪЛЖИ на КЛЕАНИНГ - БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, п.к. 1000, район „Овча купел“, ж.к. „Овча
купел“, бл. 610, вх. Б, ет. 5, ап. 15, за сумата от 1 260 лв., представляваща
главница – дължимо възнаграждение по неформален договор за услуга
(изработка) за почистване на сградата на Бизнес Център Метро Сити за
Етажна собственост Метро Сити Бизнес център, бул. „Ал. Малинов“ № 51, вх.
2, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
37348/2023 г. по описа на Софийски районен съд – 04.07.2023г., до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 150,97 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 24.05.2022г. до 02.07.2023г.

11
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ СГРАДА „МЕТРО СИТИ“, БИЗНЕС ЦЕНТЪР, код по
БУЛСТАТ: *********, с административен адрес – гр. София, п.к. 1000, р-н
„Младост“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. 2, да заплати на
КЛЕАНИНГ - БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, п.к. 1000, район „Овча купел“, ж.к. „Овча купел“, бл.
610, вх. Б, ет. 5, ап. 15, сумата от 429,06 лева, представляваща направени в
производството по ч. гр. д. № 37348/2023г. по описа на Софийски районен съд
разноски и сумата 771,34 лева, представляваща направени в
първоинстанционното исково производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12