РЕШЕНИЕ
№ 787
гр. Благоевград, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102040 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№2040/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по иск с правно основание основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр.
с чл.410 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от „Йе със седалище и адрес на
управление гр.Спротив Ю. В. С., ЕГН **********, с адрес гр.Б М
В исковата молба се твърди, че ответникът Ю. В. С. е била абонат на дружеството - ищец
„Йе, с предишно наименование „Т по силата на сключени Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер от 2.11.2020г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с
предпочетен номер от 11.12.2019г. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си
по договорите, вследствие на което те са прекратени едностранно от „Й на 09.02.2021г. на
основание т.19б от ОУ. Сочи се, че задълженията за предходен период в общ размер на
154.25 лв. са обединени във Фактура №**********/15.11.2020г. и Фактура
№**********/15.12.2020г. Към настоящия момент длъжникът имал задължение за
предходен период в размер на 154.25 лв., формирано както следва: 64.64 лв., дължими за
период 15.10.2020г.-14.11.2020г., от които: по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 11.12.2019г. сума в размер на 20.87 лв., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; По договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 2.11.2020г. сума в размер на 43.77
лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; Сумата
от 89.61 лв., дължими за период 15.11.2020г. до 14.12.2020г., от които: по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 11.12.2019г. сума в размер на 23.89
лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; По
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 2.11.2020г. сума в размер
на 43.73 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги,
както и сума в размер на 21.99 лв. за услуга Плати с Теленор от Google Play Store. Твърди се,
че всички непогасени и изискуеми задължения на Ю. В. С. в размер на 154.25 лв. са
обединени във Фактура №**********/15.02.2021г. за клиентски номер *********, със срок
на плащане 15 дни от дата на издаването им, която към настоящия момент не е заплатена от
длъжника.
Твърди се, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Ю. В. С. е било образувано ч.гр.д.
№20231210100484, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 154.25 лв., която заповед е връчена на длъжника при условията
чл.47, ал.5 от ГПК
Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да признае за установено в
1
отношенията между страните съществуването на вземанията по издадената срещу ответника
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№484/2023г. по описа на РС-Благоевград.
Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.
Назначеният на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника – адв.Р.
А. Н. е подала писмен отговор на исковата молжба, в който оспорва иска по основание и
размер. Оспорват се твърденията в исковата молба, че ответникът Ю. В. С. е сключила с
ищеца Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 11.12.2019г. и
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 02.11.2020г., както и че
ищецът е предоставил реално на ответника услуга, за която последният да дължи
претендираните суми. Оспорва се дължимостта на претендираните вземания и техния
размер, както и правото на „Й да обединява всички сключени договори с едно лице и да
издава една обща фактура за задълженията по тях. Оспорва се, че за тези суми са издадени в
срок посочените в исковата молба фактури. Прави се възражение за погасяване по давност
на вземанията на ищеца на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД. По изложените съображения се
иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът „Й, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебно заседание ответникът Ю. В. С. се представлява от назначен особен
представител – адв.Р. Н., която оспора иска и моли за отхвърлянето му.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съкупност, съдът приема следното от фактическа страна:
От представените по делото в оригинал договори, се установява, че страните са обвързани
от валидно сключени договори за мобилни услуги, както следва:
- Договор за мобилни услуги от 02.11.2020г. с предпочетен номер +359*********, с избран
абонаментен план Тотал +, при месечен абонамент за първоначалния срок на договора –
26.99 лв. за 24 месеца, и 29.99 лв. след изтичане на първоначалния срок, и уговорен срок на
действие 24 месеца – до 02.11.2022г.
- Договор за мобилни услуги от 11.12.2019г. с предпочетен номер +359*********, с избран
абонаментен план Тотал +, при месечен абонамент за първоначалния срок на договора –
22.99 лв. на месец, и 31.99 лв. след изтичане на първоначалния срок, и уговорен срок на
действие 24 месеца – до 11.12.2021г.
Задълженията на ответницата във връзка с предоставянето на мобилни услуги по
сключените два Договора за мобилни услуги за мобилни номера +359********* и
+359*********, се отчитат по клиентски №*********. За текущите задължения на
ответницата за мобилни услуги, операторът е издал следните фактури:
1.За отчетен период 15.10.2020г. – 14.11.2020г. е издадена Фактура №
**********/15.11.2020г., с начислени за периода: Разговори, данни, съобщения и други
таксувани услуги – 7.86 лв., месечни еднократни такси /абонаменти; доп.пакети/ -73.66 лв.;
отстъпки - минус 14.22 лв. или всичко на обща стойност с ДДС – 80.76 лв. Срокът за
плащане на фактурата е 30.11.2020г.
Представена е детайлна справка за потребените мобилни услуги през посочения отчетен
период за всеки от двата мобилни номера +359********* и +359*********, от която се
установява следното:
-за мобилен номер +359********* са начислени: 27.20 лв. за абонаментна такса и 3.63 лв.
за други таксувани услуги, или общо: 30.83 лв.
-за мобилен номер +359********* са начислени: 32.24 лв. за абонаментна такса и 4.23 лв.
за други таксувани услуги, или общо: 36.47 лв.
Така общо за двата мобилни номера начислените абонаментни такси възлизат на 54.99
лв., а другите таксувани услуги – 7.86 лв., или общо дължима сума за отчетния период –
67.30 лв. без ДДС, или 80.76 лв. с ДДС.
2.За отчетен период 15.11.2020г. – 14.12.2020г. е издадена Фактура №
**********/15.12.2020г., с начислени за периода: Разговори, данни, съобщения и други
таксувани услуги – 13.20 лв., месечни еднократни такси /абонаменти; доп.пакети/ -53.15 лв.;
отстъпки - минус 10 лв. или всичко на обща стойност с ДДС – 67.62 лв., както и е начислена
сума от 21.99 лв. за Google Play, обща сума по фактурата – 89.61 лв. Срокът за плащане на
фактурата е 30.12.2020г.
Представена е детайлна справка за потребените мобилни услуги през посочения отчетен
период за всеки от двата мобилни номера +359********* и +359*********, от която се
2
установява следното:
-за мобилен номер +359********* са начислени: 19.16 лв. за абонаментна такса;
-за мобилен номер +359********* са начислени: 22.49 лв. за абонаментна такса; 13.20 лв. за
други таксувани услуги, и 21.99 лв. за Google Play.
Oбщо дължиматa сума за отчетния период – 89.61 лв. с ДДС.
Така общото задължение по двете фактури възлиза на сумата от 170.37 лв. С Кредитно
известие №**********/15.01.2021г. задължението от 170.37 лв. е намалено с 16.12 лв.,
поради което остава дължим остатък от 154.25 лв.
На 06.01.2023г. ищецът „Йеттел България“ е подал в СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесната сума от 154.25 лв., препратено по
подсъдност на РС-Благоевград. Заявлението е уважено и е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №338/08.04.2023г. по ч.гр.д.№484/2023г. по описа
на РС-Благоевград за горепосочената сума. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От доказателствата по делото се установява, че страните са сключили валидни договори за
мобилни услуги, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера,
при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и потребени други услуги.
Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.
Следователно абонатът е бил наясно още при сключване на договорите какви услуги ще му
бъдат предоставяни и каква цена ще дължи за тях, като е поел задължение да заплаща
уговорената месечна абонаментна такса. Месечният абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и се заплаща от потребителя
ежемесечно, в размери, съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. Видно от представените договори, на длъжника е била връчена и
ценовата листа за предоставяните услуги от оператора, които следва да се заплащат според
техния вид. Процесните договори са редовни от външна страна и обвързват страните с
договорените им задължения.
Съдът намира, че предвид наличието на валидни договорни правоотношения между
страните през процесния период за доставка на мобилни услуги по всеки един от процесните
договори за мобилни услуги, ответникът дължи заплащане на договорените месечни
абонаментни такси по договорите, независимо от потреблението на услуги през съответния
период, тъй като породилите действие договори, вменяват в задължение на абоната да
заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по договорите.
Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги.
Ищецът претендира за процесния период и суми за използвани услуги, които са извън
месечните абонаментни такси. От приетите по делото подробни разпечатки /детайлно
потребление/ се установяват извършените от потребителя изходящи обаждания в и извън
мрежата на мобилния оператор, както и други ползвани услуги, техния брой,
продължителността на провежданите телефонни разговори и съответната дължима такса за
тях. От разпечатките се установява, че начислените абонаментни такси за всеки от
периодите във фактурите, както и предоставените на абоната услуги по вид, стойност и
размер, изцяло съвпадат с фактурираното и отразеното като крайна стойност по размер и
вид на услугата във всяка една от фактурите. Действително, фактурите като частни
свидетелстващи документи, изходящи от едната страна - кредитор, не са основание за
плащане, но в случая представените счетоводни документи не са нарочно създадени от
ищеца за нуждите на процеса, а приложенията към тях /справките за детайлно потребление/
отразяват данните за използваните услуги според автоматизираната система на доставчика -
ищец, поради което съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са
извършени, т. е. отчетените и фактурирани мобилни услуги са предоставени, което обуславя
изправност на ищеца като страна по договора за мобилни услуги и което от своя страна е
породило парично задължение за ответника - абонат за заплащане на стойността им.
Направеното от ответника, чрез особения му представител, оспорване на потреблението на
мобилни услуги е твърде общо, като същият не е възразил срещу описаното в справките
потребление извън абонаментната такса чрез посочване на конкретни обстоятелства,
3
поставящи под съмнение същото.
Горното установява фактът, че мобилният оператор е предоставил на абоната достъп до
електронната си съобщителна наземна мрежа за процесния период и за този период абонатът
е ползвал отразените в подробната разпечатка услуги в посочения обем и стойност. Ето
защо, съдът приема, че цитираните фактури и приложенията към същите, установяват
доставката на изброените в тях по видове услуги. Ищцовото дружество е остойностило
предоставените услуги и определените от него като дължими суми е следвало да бъдат
заплатени от ответника в уговорените срокове, което не е направено /Решение №47 от
26.01.2023г. по в.гр.д.№961/2022г. на Окръжен съд – Благоевград; Решение №488 от
11.09.2023г. по в.гр.д.№769/2021г. на Окръжен съд - Велико Търново и др./. В съдебната
практика се приема, че разпечатката за детайлно потребление за мобилен номер, както и
фактурите и извлеченията от списъците за услугите по партидата на потребителя, са годни и
относими доказателствени средства. Известно е, че доставената мобилна услуга не оставя
във времето материална или веществена следа за съдържанието си, остава единствено
дигитална следа за самото й осъществяване. Местата, където се регистрира информацията,
че определена услуга е осъществена /извън устройството на потребителя/, са само при
съответния доставчик на мобилните услуги. В момента на доставянето на услугата тя
автоматично се регистрира, тоест за осъществяването й остава електронна следа, отчетена от
оператора. Следователно, ако е отбелязано такова регистриране, това означава, че услугата с
описаните параметри е доставена, а информацията за нея се залага едновременно в
различните системни програми, чрез които се извършват калкулациите, фактуриранията,
справките, отчетите и т.н. Това прави безпредметно назначаването на експертиза, тъй като
информацията, сформирала лога на разпечатките е същата, която ще ползва вещото лице, за
да изготви заключението си. Не съществува друг източник, паралелен на горепосочените и
намиращ се в трето лице, от който да може да се извлече тази информация. Тъй като
оставената информационна следа касае само вида, продължителността, обема, адресата и
мястото на извършената услуга, а не нейното реално съдържание, то посредством
експертиза не могат да се предоставят повече данни от тези, намиращи се в детайлната
разпечатка, представена от ищеца /посредством експертизата не е възможно да се изслуша
разговор, да се прочете текстово съобщение, да се види историята или съдържанието на
трафика/ - Решение №161 от 23.05.2018г. по в.гр.д.№219/2018г. на Окръжен съд – Сливен.
Особеният представител на ответника е направил възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания.
Според разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съобразно
разясненията в Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълк.д.№3/2011г. на ОСГТК на
ВКС, вземанията на доставчиците на комуникационни услуги са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност, доколкото
задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Съгласно чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая вземането по Фактура №
**********/15.11.2020г. със срок за плащане 30.11.2020г. е станало изискуемо на 1.12.2020г.
/чл.84, ал.1 от ЗЗД/, а вземането по Фактура № **********/15.12.2020г. със срок за плащане
30.12.2020г. е станало изискуемо на 31.12.2020г. От тези дати е започнала да тече кратката
тригодишна давност, като същата не е изтекла към датата на подаване на заявлението –
06.01.2023г., когато същата е била успешно прекъсната.
Предвид гореизложеното своевременно наведеното от ответника възражение за изтекла
давност се оказва неоснователно, а претенцията като доказана по основание и размер следва
да бъде уважена.
С оглед изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сторените разноски в заповедното производство – 10.75 лв. за държавна такса и 206.36 лв. за
адвокатско възнаграждение; както и сторените разноски в исковото производство – 75 лв. за
държавна такса, 400 лв. за особен представител и 480 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, че
Ю. В. С., ЕГН **********, с адрес гр.Б дължи на „Й със седалище и адрес на управление
гр.С, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №338/08.04.2023г. по ч.гр.д.№484/2023г. по описа на РС-Благоевград:
- сумата от 64.64 лв. /шестдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/, дължими
за период 15.10.2020г. до 14.11.2020г., от които: по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 11.12.2019г. сума в размер на 20.87 лв., представляващи
непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, и
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 2.11.2020г. сума в
размер на 43.77 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги;
- сумата от 89.61 лв. /осемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/, дължими за
период 15.11.2020г. до 14.12.2020г., от които: по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер от 11.12.2019г. сума в размер на 23.89 лв., представляващи абонаментна такса и такса
за потребление на мобилни услуги, и по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 2.11.2020г. сума в размер на 43.73 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги, както и сума в размер на 21.99 лв. за услуга Плати
с Т ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на подаване на
заявлението пред Районен съд София – 06.01.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ю. В. С., ЕГН **********, с адрес гр.Б да заплати на „Йсъс седалище и адрес
на управление гр.С сумата от 217.11 лв. /двеста и седемнадесет лева и единадесет стотинки/
за разноски в заповедното производство, от които 10.75 лв. за държавна такса и 206.36 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 955 лв. /деветстотин петдесет и пет лева/ за
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5