РЕШЕНИЕ
№ 1181
гр. Кюстендил, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20241520102020 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Инв. АГ“,
рег. №СНЕ-114.725.653 в Търговския регистър на К. А., Шв., чрез „Ин. АГ“-
клон България КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
С., бул. „Б.“ №***, ет.*, офис **, представлявано от А. И., чрез адв. Б. П. от
САК, с посочен съдебен адрес в гр. С., ул. „П.“ №*, бл.*, вх.*, ет*, офис **,
срещу „Бл. тр.т“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. К., ул. „Д.“ №**, ет.*, ап.*, представлявано от управителя Зв. Бл., ЕГН
**********.
В исковата молба се твърди, че ответникът „Блажевски транспорт“
ЕООД, ЕИК ********* е дружество, имащо за предмет на дейност вътрешен и
международен автомобилен транспорт на стоки, извършвани директно или
като подизпълнител, както и дейности по други спомагателни услуги,
свързани с превоз на стоки по шосе.
Ищцовото дружество „Инвойтикс АГ“, чрез своя клон в България
„Инвойтикс АГ“, ЕИК *****, има предмет на дейност изпълнението от името
на клиента на набор от услуги, които включвали наред с другото, бързото
изплащане на фактури, управление на вземания и обработка на плащания,
заедно с управление на просрочени вземания.
Между страните по делото бил сключен договор за фактуриране,
обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на
1
фактури на 04.07.2023г. По силата на договора, ответникът можел да използва
една или всички от предоставяните от ищеца услуги, включващи изкупуване
(плащане на фактура на ответното дружество в рамките на 48 часа след
подаване на документи за доставка на транспорта чрез приложение на ищеца),
обслужване (управление на вземания, включително събиране и обработка на
плащания), събиране (управление, включително събиране на вземания по
просрочени фактури, като фактурата се плащала на ответника, само когато
длъжникът заплащал стойността й на ищеца).
На ответното дружество била предоставена услуга за заплащане на
фактури преди посочения в тях падеж.
Според уговореното в договора, „Инвойтикс АГ“-клон България КЧТ
приел, че ако клиента на услугите му поиска плащане в рамките на 48 часа от
завършване на транспортната услуга, изпълнена от ответното дружество, и
подаде по ел.път в платформата на Инвойтикс документите за извършения от
него транспорт и избере опция „изкупуване“, в този случай ищцовото
дружество генерирало фактура, по която да извърши плащане към
дружеството-длъжник на стойност, посочена в нея, без размера на
договореното между страните възнаграждение.
Основание за плащане на суми от ищеца към ответника било
задължението на последния да подава в платформата на Инвойтикс всички
необходими документи, удостоверяващи извършването на транспортната
услуга. Ищцовото дружество, след изпълнение на условията по представяне
на документите от ответното дружество-превозвач, издавало съответните
фактури и извършвало плащане по тях.
За предоставяне на услугата по предварително изплащане на сумите по
фактурите, страните по договора се договорили, че длъжникът дължи на
ищеца и еднократна такса за обслужване и комисионно възнаграждение за
всяка издадена фактура за транспортните услуги, престирани от ответника.
Плащанията по издадените фактури следвало да се извършат директно
към ищеца, предвид извършеното от него авансово изплащане на фактурата
директно по сметка на ответника, след направените удръжки за
възнаграждения. При плащане в полза на ответника от негов контрагент,
последният дължал договорна неустойка в размер на 25,00 евро, която била
уговорена в договора.
Ищцовото дружество заплатило на ответника сумата в размер на 1672,77
евро, като задълженията по посочени в исковата молба фактури, след като
удържало договорното възнаграждение. Посочената сума представлявала
пълният размер на стойността на фактурите, по които имало плащания от
получателите на услугите директно на ответното дружество, въпреки че
фактурите са изпратени на клиентите на ответника, получили предоставените
от последния услуги.
Ищцовото дружество е извършило плащане в полза на ответното по
следните фактури:
2
1. Фактура №*** от 19.10.2023г. на стойност от 400 евро, която сума
след извършено приспадане на договореното възнаграждение в размер на
50,55 евро, Инвойтикс заплатил на „Блажевски транспорт“ ЕООД на
20.10.2023г. сумата от 349,45 евро;
2. Фактура №*** от 03.10.2023г. на стойност от 500 евро, която сума
след извършеното приспадане на договореното възнаграждение в размер на
38,80 евро, Инвойтикс заплатил на „Блажевски транспорт“ ЕООД на
04.10.2023г. сумата от 461,20 евро;
По двете фактури ответното дружество получило плащане както от
ищеца, така и от своите контрагенти по предоставените услуги, поради което
дължал и неустойка в размер на 25,00 евро заради осъществено разплащане
директно по сметка на длъжника, а не съобразно договора – по сметка на
ищеца.
3. Фактура № *** от 13.12.2023г. с падеж на 12.02.2024г. на стойност от
200 евро, по която имало плащане на сумата от 189,70 евро, платена на
05.01.2024г. и била налице разлика, която се дължи и претендира от ищеца в
размер на 10,30 евро, равняваща се на 20,15 лева;
4. Фактура №*** от 16.12.2023г. с падеж на 30.01.2024г. на стойност от
120 евро, от която имало плащане на сумата от 50 евро на 28.02.2024г. и била
налице разлика, която се дължала от ответника в размер на 70 евро, равняваща
се на 136,91 лева;
5. Фактура №*** от 06.12.2023г. с падеж на 20.01.2024г. на стойност от
350 евро, от която имало плащане на сумата от 60 евро на 28.02.2024г. и била
налице разлика, която се дължи от ответника в размер на 290 евро, равняваща
се на 567,19 лева;
Фактурите от т.3 до т.5 били частично платени и по тях ответникът
следвало да извърши заплащане на разликата от получената от ищеца сума и
стойността на издадената фактура.
6. Фактура № *** от 06.12.2023г. с падеж на 05.02.2024г. на стойност от
280 евро, равняваща се на 547,63 лева, която не била заплатена от получателя
на услугата, поради което стойността й била изцяло дължима от ответника.
Ищцовото дружество уведомило ответното дружество, че по посочените
фактури имало двойно плащане от Инвойтикс и от получателя на услугите
директно по сметките на ответника и го поканил да възстанови получените
суми, но до момента нямало плащане на дължащите се суми.
Поради тази причина са предявени искове да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сума в общ размер на 3388,62 лева (кумулативно съединени
осъдителни искове за парични задължения), от която 3129,93 лева главница по
фактури, по които са осъществени директни плащания от получателите на
услугите, които ответното дружество предоставя, въпреки наличие на сключен
между страните договор за фактуриране, обработка на плащания, управление
на вземания и услуги по закупуване на услуги от 04.07.2023г., както и 258,69
3
лева законна лихва от датата на падежа на всяка една от фактурите до датата
на подаване на исковата молба (15.08.2024г.).
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на
отговор.
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа, а ответникът,
редовно призован, не изпраща представител, като не е направено искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение, ищецът сочи, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене,
дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови
неприсъствено решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: на ответната страна е връчен препис от
исковата молба и приложенията към нея по реда на чл.50, ал.3 от ГПК (на
служител на дружеството) на 03.10.2024г., като са дадени указания, че може да
подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при
непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това,
макар и редовно призовано, дружеството не изпраща представител в първото
заседание по делото (призовката е връчена на 18.11.2024г.). Не е направено
искане за разглеждането на делото при отсъствие на представител, макар и
изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените
искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответната
страна, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена
в претендирания размер.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни
съображения.
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца, както
следва - 175,20 лева разноски за държавна такса (л.38 и л.46), 6,68 лева такса
по чл.102з, ал.3 от ГПК (л.54), както и 1680 лева – платено адвокатско
възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства
(л.67).
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и
4
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. По обезпечителното производство ищецът е направил следните
разноски – 1200 лева платено адвокатско възнаграждение (л.68 от делото).
Общо разноските, направени от ищеца по делото възлизат на 3061,88
лева, които следва да бъдат присъдени в пълен размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Блажевски транспорт“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. К., ул. „Д.“ №**, ет.*, ап.*, представлявано от
управителя Зв. Бл., да заплати на „Инвойтикс АГ“, рег. №СНЕ-**** в
Търговския регистър на К. А., Шв., чрез „Инвойтикс АГ“-клон България КЧТ,
ЕИК*****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ №***, ет.*,
офис **, представлявано от А. И., сумата в общ размер на 3388,62 лева (три
хиляди триста осемдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки), от която
3129,93 лева главница по фактури, по които са осъществени директни
плащания от получателите на услугите, които ответното дружество
предоставя, въпреки наличие на сключен между страните договор за
фактуриране, обработка на плащания, управление на вземания и услуги по
закупуване на услуги от 04.07.2023г., както и 258,69 лева законна лихва от
датата на падежа на всяка една от фактурите до датата на подаване на исковата
молба (15.08.2024г.), ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2024г., до окончателното
изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА „Блажевски транспорт“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. К., ул. „Д.“ №**, ет.*, ап.*, представлявано от
управителя Зв. Бл., да заплати на „Инвойтикс АГ“, рег. №СНЕ-****** в
Търговския регистър на К.А., Шв., чрез „Инвойтикс АГ“-клон България КЧТ,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ №***,
ет.*, офис **, представлявано от А. И., сумата в общ размер на 3061,88 лв.
(три хиляди шестдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща направените съдебни разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5