Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
24.03.2020 г.,
гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
БОТЕВГРАД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.
П.
при секретаря Т.Б.
като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 33 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно
постановление /НП/ № ***г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ П.,
с което на К.Г.Г., с
ЕГН **********,***, за това, че /според посочено в обстоятелствената част на обжалното НП/
на
28.09.2019г., в 14.53 часа, в Община П., на път ПЪРВИ КЛАС №3, като водач на
л.а. „ОПЕЛ АГИЛА”, лична собственост, с рег. № *** на път ПП-3, при
бензиностанция Лукойл с посока на
движение към гр. Ботевград 1. управлявал МПС спряно от движение и 2. не носел контролен талон от
свидетелството за управление, са му наложени следните наказания:
1.на основание чл.177,
ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП „глоба” в размер на 100.00 лева за нарушение на чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП и
2.на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП ,,глоба‘‘ в размер на 10.00 лева за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
НП е обжалвано в
частта му по т. 1 от наказаното физическо лице (в този смисъл е жалбата, а и
изявлението на адв. М. от САК-упълномощен представвител на жалбоподателя, след
прочитане на жалбата в съдебното заседание на 25.02.2020 г.).
Становищата на страните:
Жалбоподателят изразява несъгласие с
Наказателното постановление в частта, в която на чл.177, ал.1, т.4, пр.1 му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева за нарушение
на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, като моли в тази му част да бъде отменено като
незаконосъбразно. Прилага копие на влязло в сила на 20.11.2018г. решение ***.,
на АССО, с която е отменена заповедта на
жалбоподателя за прилагане на
принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл. 171, т.2, б. „ж” от ЗДвП .
Въззивният
жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява. За него се явява упълномощения му
представител – адв. М. от САК. Заявява, че подържа жалбата. В хода по същество
моли РС-Ботевград да отмени Наказателното постановление по съображения изложени
в жалбата.
Въззиваемата
страна РУ П., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище
по спора.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, счита за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 28.09.2019г.
около 14.53ч. жалбоподателят К.Г.Г. се движел с лек автомобил марка ,,Опел‘‘,
модел ,,Агила‘‘, с рег. № ***, негова лична собственост, по ПП-3 с посока на
движение към гр. Ботевград. В района на бензиностанция ,,Лукойл‘‘, общ. П. бил
спрян за проверка от свидетелите П.И.В. и М.П.П., и двамата служители при РУ П..
След справка, направена от служител ,,Оперативна дежурна част‘‘ при РУ-П. се
установило, че лекият автомобил марка ,,Опел‘‘, модел ,,Агила‘‘, с рег. № ***,
който управлявал жалбоподателят, е спрян от движение съгласно данните,
съдържащи се в информационната система на МВР. Жалбоподателят не представил и контролен талон към свидетелството си
за управление на МПС. За установените нарушения св. П.И.В., на длъжност ,,мл.
автоконтрольор‘‘, в
присъствието на св. М.П.П., ,,мл. автоконтрольор‘‘ съставил на К.Г.Г. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № ***г., за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на
жалбоподателя, като същият го подписал без възражения.
В законоустановения
3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били постъпили възражения.
Въз основа
на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него, на 02.10.2019г.
Началник група към ОДМВР София, РУ П.
издал обжалваното Наказателно постановление (НП № ***), с което на
жалбоподателя
К.Г.Г. на
основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл.177, ал.1, т.4, пр.1 му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева за нарушение на чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено наказание ,,глоба‘‘ в размер на
10.00 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства (АУАН, Заповед на министъра на вътрешните работи), както и
от показанията на свидетелите В. и П.. Заповедта се доказва материалната
компетентност на лицата, издали АУАН и НП. Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите В. и П., тъй като те излагат преките си възприятия относно
различни по естеството и характера си правнорелевантни факти. Разказът на двамата
свидетели е еднопосочен, последователен, вътрешно непротиворечив. Съдът
кредитира напълно техните свидетелски показания, приемайки ги за достоверни и
непредубедени.
Изложената фактическа обстановка, подкрепена
от гореизброените доказателства обаче се опровергава в частта за извършено
нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП от приложеното по делото заверено копие от
съдебно решение № ***. по описа на Административен съд – София област, влязло в
сила на 20.11.2018г. От съдържаниието му се установява, че К. Г.
е обжалвал заповед от 30.12.2017г. по прилагане на принудителна административна
мярка, с която е спрян от движение лек автомобил марка ,,Опел‘‘, модел
,,Агила‘‘, с рег. № *** и която заповед е отменена. Предвид постановената
отмяна на заповедта, се налага изводът, че лекият автомобил не е бил спиран от
движение, тъй като издадената заповед така и не е влязла в сила.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
I. По приложенето на
процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е
винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва
да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл.
13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидения от
закона ред, писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189,
ал. 14 от ЗДвП (за нарушението по т. 4 от НП).
Процесното наказателно постановление
е от категорията на обжалваемите административни актове. Жалбата изхожда от легитимирана
страна в процеса, като е адресирана до компетентния съд, като е депозирана в
законоустановения 7-дневен срок. Поради това въззивният състав приема, че
жалбата е процесуално допустима.
Актосъставителят
е компетентен орган, спазил е срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В 6-шест месечния
преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от
компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган, оправомощен съобразно
Заповед № 81-21з – 515/14.05.18г. /надлежно приложена по делото/, предвид действието
на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Поради това
спорът следва да бъде решен по същество.
II. По приложението на материалния закон: Разгледана по същество е основателна
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3,
т.2 от ЗДвП на водач на ППС е забранено управлява ППС, спряно от движение.
Наказателното
постановление е незаконосъобразно в тази си част. ЗАНН, в чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, е
вменил задължението административно-наказващия орган да направи описание на
нарушението, дата и място, където е било извършено, обстоятелствата, при които
е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. 3а да е осъществен
състава на нарушението по чл. 5, ал. 3 т. 2 от ЗДвП, нарушителят следва да
управлява МПС, което е спряно от движение. В словесното описание на нарушение
актосъставителят се е задоволил единствено да посочи, че лекия автомобил бил
спрян от движение. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 т. 2 от ЗДвП действително
предвижда забрана за водачите на пътно превозно средство да управляват ППС, спряно
от движение. По отношение обаче на така вмененото нарушение актосъставителят не
е посочил основанието за спиране, както и кога е било спряно от движение. Това
дадено описание на нарушението е пренесено и в НП, като с липсата на посочване
на какво основание е спряно от движение МПС, кога е станало това, освен че е
накърнено правото на защита на жалбоподателя е препятствана възможността за
съдебен контрол. Този процесуален пропуск е съществен, тъй като е задължителен
елемент от състава на нарушението и съответно задължителен реквизит при
описанието на нарушението в НП съгласно чл. 57 от ЗАНН - основание за неговата
отмяна на процесуално основание в частта относно нарушението по т. 2. За това
нарушение не бяха представени от страна на административно - наказващия орган
никакви доказателства. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже
наличието на релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност.
Възраженията на жалбоподателя в тази
насока кореспондират на липсата на доказателства, относно спирането на
процесното МПС/видно от АУАН и НП/, напротив - от приложеното по делото съдебно решение № ***. по
описа на АССО, влязло в сила на 20.11.2018г. категорично се оборва твърдението,
че лекият автомобил е бил спиран от движение. С цитираното съдебно решение е
отменена обжалваната заповед на мл. автоконтрольор в РУ-Ботевград при ОД на МВР
София от 30.12.2017г. по прилагане на принудителна административна мярка, с
която е спрян от движение лек автомобил марка ,,Опел‘‘, модел ,,Агила‘‘, с рег.
№ ***, лична собственост на жалбоподателя. Предвид наличието на представения
влязъл в сила съдебен акт за отмяната на заповедта следва логичният извод, че
същата така и не е влязла в сила. С оглед на това, че управляваното от
жалбоподателя МПС не е било спряно от движение към датата на извършване на
вмененото му във вина нарушение, то се налага изводът, че административното
производство е опорочено още в самото му начало със съставяне на АУАН, в който
са обективирани неверни обстоятелства. Същите тези неверни обстоятелства за
възпроизведени и в НП, с оглед на което същото се явява незаконосъобразно в
частта по отношение нарушението на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Мотивиран от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че
обжалваното Наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно в
частта му за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, следва да се отмени, като
жалбата на К.Г. –бъде уважена.
Така мотивиран и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №***г., издадено от Началник група към ОДМВР София,
РУ П., в частта, в която на К.Г.Г., с ЕГН **********,*** на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 100.00 лева за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно
и неправилно.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.
ЗАБЕЛЕЖКА: Наказателно постановление №***г.,
издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ П., в частта, в която на К.Г.Г.,
с ЕГН **********,***, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП му е наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер на 10.00 лева, не е обжалвано и в тази част е влязло в сила.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :