гр.София,
10.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир
Мазгалов
Боряна Воденичарова
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №6950 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №316361 от 18.01.2018год.,
постановено по гр.дело №1698/2016г. по описа на СРС, ГО, 51 с-в е обявен за
относително недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД спрямо ищеца „П.и.б.”АД,
договор за дарение от 06.07.2015г., обективиран в нотариален акт №158, том I,
рег.№6708, дело №134/2015г. на нотариус М.Ш.№042 на Нотариалната камара, с
който първият ответник В.С.П. е дарил на втория ответник Ц.Л.С. ¼ идеална
част от поземлен имот с идентификатор 29204.7640.41 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-30/ 28.05.2010г. на АГКК,
находящ се в с. Ж., СО, местност Драгойчовица, с площ от 2201 кв.м., 1/4 идеална
част от поземлен имот с идентификатор 29204.7603.10 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със същата заповед на АГКК, находящ се в с. Ж.,
СО, местност Семовалог, с площ по скица 1798 кв.м., а съгласно документни за
собственост 1805 кв.м., и ¼ идеална
част от поземлен имот с идентификатор 29204.7590.16 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със същата заповед на АГКК, находящ се в с.Ж.,
СО, местност Рагево поле, с площ от 5699 кв.м., като ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца сумите от по 250 лева всеки от тях- разноски по делото за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а първият ответник и сумата от 300
лева- разноски за адвокатско възнаграждение на особен представител.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от особения представител на първия ответник В.С.П.. Жалбоподателят
поддържа, че кредиторът е следвало да докаже, че имуществото с което е
извършено разпореждане е единственото с което длъжникът разполага и не е налице
друго имущество което да послужи за удовлетворяване на кредитора. В случая
първият ответник разполагал с достатъчно друго имущество. Твърди също така, че вземането
на ищеца било погасено по давност, а не било налице и знание за увреждането у
страните по сделката. Били допуснати и процесуални нарушения. Претендира отмяна
на решението на СРС и отхвърляне на иска.
Въззиваемият
ищец в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата. Моли
решението на СРС да бъде потвърдено, като излага подробни съображения за
неговата правилност. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Както правилно е
преценил СРС, от събраните по делото доказателства се установява наличието на
всички елементи от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, необходими за уважаване
на предявения иск. С представените по делото доказателства ищецът е установил,
че притежава вземане срещу първия ответник, който е извършил увреждащо действие-
отчуждителна безвъзмездна сделка с която намалява имуществото си, както и че вземането
е възникнало преди извършване на увреждащото действие, и знание на длъжника за
увреждането. Доколкото сделката е безвъзмездна, знанието на лицето, с което
длъжникът договаря, е ирелевантно. Не могат да бъдат споделени изложените във
въззивната жалба съображения относно вземането на ищеца, тъй като то не е
предмет на спора и съдът не може да преценява съществуването му- достатъчно е то
да произтича от твърдените от ищеца факти и да не е отречено със сила на
присъдено нещо. Ищецът, както правилно е отбелязал СРС, следва да установи само
качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно
и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес. В този смисъл
е и константната практика на ВКС, посочена в обжалваното решение.
Между страните не се
спори, че вземането на ищеца е възникнало преди сключването на процесния
договор за дарение. Безвъзмездното прехвърляне на имущество очевидно уврежда
кредитора, като намалява имуществото на длъжника. Ирелевантно е дали длъжникът разполага с друго
имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, тъй като няма право на избор
към кое имущество кредиторът да насочи принудителното изпълнение.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят-
ответник В.П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца- ответник по жалбата юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, определено по чл. 25, ал. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, както и 300 лева- разноски за адвокатско
възнаграждение на назначения му особен представител.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №316361 от
18.01.2018год., постановено по гр.дело №1698/2016г. по описа на СРС, ГО, 51 с-в.
ОСЪЖДА В.С.П. с ЕГН********** да заплати на „П.и.б.”АД с ЕИК*******сумата
от общо 600 (шестстотин) лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение и
адвокатско възнаграждение на особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/