О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 266
град Велико Търново, 25.01.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ -ри състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №737 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.
С определение в съдебно заседание съдът е оставил без
разглеждане жалбата на адв. Й. П., в качеството му на пълномощник на Сдружение
„За развитие на Беляковец“, срещу мълчалив отказ на кмета на община В. Търново
по подадено от сдружението жалбоподател заявление за достъп до обществена
информация от 04.11.2023г., като на основание чл. 143, ал. 2 от АПК е осъдил
Община В. Търново да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 10 лв.,
представляващи държавна такса, както възнаграждение за адвокатска защита по
делото в размер на 400 лв.
С молба с вх. №166/15.01.2024г. пълномощникът на
жалбоподателя адв. Й. П. е направил искане за изменение на постановеното
определение в частта за разноските, като се присъдят на сдружение
претендираните такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Ответната страна по молбата – кметът
на Община В. Търново, чрез пълномощника си в представено по делото писмено
становище оспорва направеното искане и моли съда да го остави без уважение.
Молбата е подадена в предвидения в
чл. 248, ал. 1 ГПК срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С определението
си съдът е уважил частично направеното искане за присъждане на разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в полза на оспорващия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Тази
хипотеза представяла възможност съдът да преразгледа вече постановения от него
съдебен акт в определена част – относно дължимите на страните разноски,
съобразно начина на определянето им съгласно процесуалните закони и
постановения краен правен резултат по спора. Тъй като се касае за изменение на
решението само в определена негова част, което е в отклонение от принципа за
неизменяемост на вече постановен съдебен акт, това се извършва с нарочен акт –
определение съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК и в строго регламентирана процедура.
Понеже това производство е в отклонение на вече посочения принцип, основанията
за неговото приложение, които не са посочени изрично в закона, следва да се
разглеждат като в отклонение от нормалното развитие на производството и да се
тълкуват стеснително.
В определението са изложени мотиви досежно начина на
определянето на разноските, както и конкретните факти, които съдът е възприел
като релевантни за преценката си. В подадената молба не са посочени никакви
нови обстоятелства, които да налагат изменение на вече постановеното и да водят
до извод, че съдът следва да преразгледа решението си в частта за присъдените
разноски. Обстоятелството, че ответникът не е съгласен с постановения правен
резултат, в случая по отношение на разноските, не е основание да се иска
изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК. Направеният от съда извод,
обективиран в постановения правен резултат, ще подлежи на преценка на
посочените от молителя основания единствено в инстанционния контрол за законосъобразност
на съдебния акт, ако такъв контрол е допустим. Ето защо в случая не са налице
основания за изменение на постановеното решение в частта му за разноските,
поради което направеното искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК,
вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на
протоколно определение от 15.01.2024г.
по АД №737/2023г. в частта за присъдените разноски, направено от оспорващия Сдружение
„За развитие на Беляковец“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: