№ 160
гр. Стара Загора, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Търговско дело №
20215500901072 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ИВ. СТ. ИВ. с ЕГН
********** и СТ. Д. СТ. с ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес град
(адрес), срещу „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление (адрес)
В исковата молба се твърди, че на 23.09.2018г., на път SLV 1033, км
6+600 в с. з, общ. **, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „**“ с per. № ** НН, водачът М.Е.С. с ЕГН ********** е
причинила по непредпазливост смъртта на С. И. И. с ЕГН **********, б.ж. на
гр. ** - син на ИВ. СТ. ИВ. и внук на СТ. Д. СТ..
За станалото на 23.09.2018г. ПТП, са образувани ДП № 633/2018г. по
описа на РУ - ** и пр.пр. № 2952/2018г. по описа на ОП - ***. По внесен от
Окръжна прокуратура *** в Окръжен съд *** обвинителен акт срещу
виновния водач М.Е.С., е образувано НОХД № 500/2020г. по описа на съда. С
влязла в сила присъда, М.Е.С. с ЕГН ********** е призната за виновна в
това, че на 23.09.2018г. на път SLV 1033, км 6+600 в с. з, общ. **, макар и
непълнолетна, но като е могла да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, без да има необходимата
правоспособност, при управление на МПС - лек автомобил „**“ с per. № **,
движейки се със скорост от 69 км/ч, нарушила правилата за движение по
1
пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: - чл.20 ал.1 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“; - чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътните
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с конкретните условия на видимост, релефа на местността и
характера на пътната настилка, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и
- чл.21 ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на
ППС е забранено да превишава 50 км/ч за населено място“ и по
непредпазливост причинила смърт на повече от едно лице - на С. И. И. от
гр.** (починал на 04.10.2018г.) и на Ж.С.С. (починал на 14.12.2018 г.), и
двамата от гр.**, както и две средни телесни повреди на П.Н.П. от гр. **,
изразяващи се в „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ и
„трайно затрудняване движенията на десния горен крайник“ поради което и
на основание чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 предл.6 б. „б“ предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл.
342 ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1 т. 2 вр. чл. 58а ал.1 от НК я осъжда на две години и
осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 69 ал. 1, вр. чл. 66 ал. 1 от
НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание две години
и осем месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Твърди се, че ПТП станало на 23.09.2018г. на път SLV 1033, км 6+600
в с. з, общ. **. Управляваният от непълнолетната и неправоспособна водачка
М.Е.С. л.а. „**“ с per. № ** се е движил по път SLV 1033 в посока към
центъра на село з, общ. **. В автомобила, като пътник на задната дясна
седалка, е пътувал С. И. И.. Времето било топло, пътната настилка суха,
видимостта била нормална за светлата част на денонощието. В този участък,
платното за движение било с дребнозърнеста структура на асфалта, при равен
участък на пътя, в зоната на плавен ляв завой, с две ленти за движение, при
двупосочно движение. В зоната на завоя имало отклонение надясно, което
било с остаряла асфалтова настилка. То се явявало продължение на правия
участък, като асфалтовата настилка била разположена по-ниско от нивото на
основния път. Така формираните два пътя определяли У-образно кръстовище,
като основния път завивал наляво. В този участък, М.С. управлявала
автомобила със скорост около 69 км/ч. Опасната зона при тази скорост на
2
движение и конкретните пътни условия била около 60 м. Стигайки до У-
образното кръстовище, пътуващият на предната дясна седалка Ж.С.
забелязал, че водачката продължавала движението си направо към десния път
и поради това бутнал волана наляво, за да продължат по основния път, който
се явявал левия на У- образното кръстовище. В този момент, вместо да
намали скоростта посредством спирачката, М.С. по погрешка натиснала
педала на газта и ускорила скоростта. При това движение, в зоната на ляв
завой на основния път, водачката изгубила управление и допуснала
автомобилът да достигне дясната граница на платното за движение.
Последвала рязка промяна на направлението със завъртане на волана наляво
от С. и пълна загуба на управление с косо пресичане на лявата пътна лента.
Завъртането на волана наляво от водачката било при курсов ъгъл,
несъответстващ на линейната скорост на движение и силите на триене между
гумите и пътната настилка. Последвало линейно преместване на автомобила
от дясната лента, с косо пресичане на лявата, с плъзгане по платното, с
едновременна ротация около вертикална ос, в посока, обратна на часовата
стрелка. Автомобилът навлязъл на левия банкет, като последвал удар в
крайпътно дърво в дясната странична повърхност на автомобила. След удара,
автомобилът придобил силна ротация около вертикална ос, в посока по
часовата стрелка, като достигнал крайно положение на покой.
На мястото на инцидента пристигнали екипи на противопожарната
служба, спешна медицинска помощ и полиция. Те установили, че
пострадалите С. И. И. и Ж.С.С. били в безсъзнание и в много тежко
състояние, а пострадалият П.Н.П. бил в съзнание, с контузия на дясната ръка.
Всички те били откарани в Спешното отделение в гр. **, а впоследствие - в
спешното отделение при МБАЛ „***“ - гр. ***. След извършените прегледи,
било установено, че пострадалият С. И. И., в резултат на ПТП-то, е в
коматозно състояние, с множество охлузвания в областта на лицето и с данни
за счупване на лявата предмишница, на лъчевата и лакътната кости, с
разместване на получените костни фрагменти. При извършените рентгенови
изследвания и КАТ, на главата са били установени и данни за счупване на
зъба на втория шиен прешлен, с притискане на това място на шийния сегмент
на гръбначния мозък и счупване на черепа, както и контузионно огнище на
левия бял дроб. Въпреки предприетите и проведени животоспасяващи
терапевтични процедури, тежкото състоянието на пострадалия С. И.
3
продължило да се влошава и на 04.10.2018г., в 03:57 часа, той починал.
Посочва се, че видно от изготвената по ДП № 633/2018г. по описа на
РУ — ** съдебномедицинска експертиза на труп № 226/18г., в резултат на
настъпилото пътнотранспортно произшествие, С. И. е получил автомобилна
травма - травма вътре в лек автомобил, като пътник, при неговото блъскане
по време на движение в крайпътно дърво, при което автомобилът на
пострадалия получил тежки деформации, а самият пострадал е получил тежка
съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош и крайниците.
Пострадалият по спешност е бил транспортиран от мястото на
произшествието до спешно отделение при МБАЛ „***“ — гр. ***, като при
приемането му, той е бил в тежко коматозно и шоково състояние. По
спешност е бил приет в ОАИЛ при същата болница. Експертът стигнал до
извода, че причината за настъпването на смъртта му е съчетаната травма, с
обхващане на главата, гръбначния стълб и гръбначния мозък, гръдния кош и
крайниците. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е
изпадането на пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен
шок, поради множествените травми в областта на главата, гръбначния стълб,
гърдите и крайниците, с установените масивни кръвоизливи, които са довели
до изпадането на пострадалия в състояние на дълбока кома и тежък
травматичен шок. Според вещото лице, настъпването на смъртта на
пострадалия е било неизбежно и неминуемо. Животът му е бил неспасяем.
Заключението на експерта е, че описаните увреждания са получени
вследствие действието на твърди, тъпи и тьпоръбести предмети и са получени
по механизма на удряне и притискане на главата, гръбначния стълб, гърдите и
останалите травмирани области на тялото по такива предмети и притискане
на тези области на тялото между такива предмети. Смъртта се дължи на
получените тежки травматични увреждания при възникналото
пътнотранспортно произшествие и настъпилите усложнения. Описаните
травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на
възникналото пътнотранспортно произшествие. Според експерта,
локализацията на уврежданията сочи, че най-силни са били травмите в
областта на лявата половина на главата, в тилните области на шията, лявата
половина на гръдния кош и левите горни крайници. Установените увреждания
са получени вследствие удряне на травмираните области на тялото по
вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането на главата,
4
гръбначния стълб, гръдния кош и крайниците от деформиралите се части на
лекия автомобил, вследствие блъскането му в дървото. Счупването на зъбчето
на втория шиен прешлен се дължи на възникване на предпоставки за
камшичен удар в шийния сегмент на гръбначния стълб, поради бърза промяна
на скоростта на движението и посоката на движението на автомобила.
Установените увреждания се дължат на силните удари по деформиралите се
части на автомобила вследствие възникналите центробежни и инерционни
сили и притискането на тялото на пострадалия в травмираните области.
Настъпилото ПТП се установявало и от съставения от РУ „Полиция“ -
гр. ** Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 147. От него е
видно, че л.а. „**“ с per. № ** е бил управляван от М.Е. С., която не
притежавала свидетелство за управление на МПС.
Твърди се, че към исковата молба е приложено Удостоверение за
наследници с изх. № 94-00-9362 от 21.11.2018г., изд. от Община **, от което е
видно, че ИВ. СТ. ИВ. е баща и наследник на починалия С. И. И.. От
Удостоверение за раждане - дубликат от 25.04.2002г., издадено въз основа на
акт за раждане № 348 от 24.06.1976г., съставен в гр. ** е видно, че ищцата
С.Д. Р. е майка на ищеца ИВ. СТ. ИВ. и следователно баба на пострадалия С.
И.. От приложения препис-извлечение от акт за смърт, издаден на
04.10.2018г.. въз основа на Акт за смърт № 1157 от 04.10.2018г,, съставен в
гр. *** е видно, че смъртта на С. И. И. е настъпила на 04.10.2018г.
Твърди се, че в резултат на противоправното си деяние, водачът М.Е.
С. причинила на ищците вреда - изгубили са много близък за тях човек.
Отношенията им с починалия били много близки, били много привързани
един към друг и скръбта им е неизмерима. Внезапната и нелепа загуба на
единственото му дете причинила на ищеца И.И. изключителни страдания. Той
е изгубил своя син, който към датата на инцидента бил на 18 години и тепърва
му е предстояло да завърши училище и да започне самостоятелен живот. От
най-ранна детска възраст, И.И. полагал сам грижите за своя син. През 2004г.,
той се развел с майката на С. и тъй като на нея било предоставено
упражняването на родителските права, тя заминала с детето в **. През 2008г.,
майката се върнала в България и оставила детето изцяло на грижите на ищеца
и на ищцата - бабата на пострадалия. По-късно, с влязло в сила споразумение
по гр.д. № 322/2013г. по описа на PC **, родителските права върху С. И. били
5
предоставени за упражняване от неговия баща И.И.. Твърди се, че ищецът е
със семейно положение разведен, няма втори брак, няма други деца и болката
от загубата му е неизмерима.
Ищцата С.С. — баба на пострадалия, била изключително близка със
своя внук. В периода от 2001-2003г., тя полагала сама грижи за него, тъй като
родителите му са били на работа в **. След развода между родителите, детето
С. за кратко е живяло с майка си в **, като през 2008 година, майката го е
довела при бащата и го е оставила на неговите и на баба му грижи. До
настъпване на трагичния инцидент, С. живял с баща си и неговата майка в
едно домакинство. През този изключително важен за развитието на детето
период, тя била човекът, който е отглеждал и възпитавал С. И., поради което
връзката между тях е била много силна.
До смъртта си, С. И. живеел в едно домакинство с ищците. Били
задружно и сплотено семейство. Връзката помежду им е била много силна, но
инцидентът завинаги я е прекъснал. Загубата и на двамата ищци от смъртта на
пострадалия е огромна и оставила завинаги тежък отпечатък върху живота
им.
Посочва се, че от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и
от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че
към датата на ПТП, за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния
водач М.С., има сключена застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД „Е.”
АД по застрахователна полица № BG/07/118000170428, сключена на
04.01.2018г., валидна от 06.01.2018г. до 05.01.2019г.
Предвид изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ИВ. СТ. ИВ.
отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо,
изпратено на 11.01.2019г., получено на 14.01.2019г. (видно от Известие за
доставяне № ИД PS 6000 01BRWB X). По молбата на ищеца е образувана
Щета № **********/2019г. След проведена между страните кореспонденция,
ЗД„Е.”АД изискало представяне на допълнителни документи, които са
изпратени на ответника. Така, с писмо с изх. № 522/4 от 02.03.2020г.
застрахователят е информирал ищеца, че е определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 84 000 лв., при отчетено съпричиняване от
страна на пострадалия в размер на 30%, или общото определено от ответното
6
дружество обезщетение е в размер на 120 000 лв. С писмо, получено от
ответното дружество на 27.05.2020г., ищецът уведомил застрахователя, че не
е съгласен с размера на определеното обезщетение и с определения от
застрахователя размер на съпричиняване. Определеното от застрахователното
дружество обезщетение в размер на 84 000 лв било изплатено на ИВ. СТ. ИВ.
по банков път на 15.06.2020г.
Ищцата СТ. Д. СТ. също отправила до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди с писмо, изпратено на 25.02.2020г., получено на
26.02.2020г. По молбата на ищцата е образувана Щета № **********/2019г. С
писмо с изх. № 1580/1 от 02.03.2020г. застрахователят е информирал ищцата,
че е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 500 лв.,
при отчетено съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 30%. С
писмо, получено от ответното дружество на 27.05.2020г., ищцата уведомила
застрахователя, че не е съгласна с размера на определеното обезщетение и с
определения от застрахователя размер на съпричиняване. Посочва се, че
определеното от застрахователното дружество обезщетение от 5000 лв,
намалено с 30%, до сумата от 3500 лв, е изплатено на СТ. Д. СТ. по банков
път на 15.06.2020г.
Ищците посочват, че не са доволни от размера на определените им
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, които не са в
състояние да репарират адекватно реално понесените от тях болки и
страдания от внезапната и нелепа загуба на единственото дете на И.И. и внук
на С.С.. Застрахователните обезщетения били занижени по размер и не
съответствали на практиката на съдилищата в страната и ВКС. Не са съгласни
и с приетото от застрахователя съпричиняване от страна на пострадалия,
както и с определената степен в размер на 30%. Считат, че не е налице такова
съпричиняване, поради което изплатените от застрахователя обезщетения са в
занижен размер. Ищците не са доволни също, че обезщетенията за
неимуществени вреди са им заплатени, без да бъде уважена от застрахователя
претенцията им за законна лихва, предвидената в закона - чл.429, ал.3 от КЗ,
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице - 14.01.2019г. за претенцията
на ИВ. СТ. ИВ. и 26.02.2020г. — за претенцията на СТ. Д. СТ., до деня преди
изплащането на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди вреди
7
- 14.06.2020г. (включително).
Предвид изложеното, ищците молят съда да постанови решение, което:
- да се осъди ответника „З.Д.Е.“ АД с Е ИК *********, със седалище
и адрес на управление (адрес) представлявано от Д.С.Д.-прокурист, Р.Г.Б.,
Й.Ц.Ц. и Е.С.И. да заплати на ИВ. СТ. ИВ. с ЕГН ********** с настоящ
адрес с настоящ адрес град (адрес), сумата от 166 000 лв. (сто шестдесет и
шест хиляди лева), представляваща допълнително застрахователно
обезщетение, над изплатеното му такова в размер на 84 000 лв. по Щета №
**********/2019г., за репариране на реално претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
23.09.2018г., при което е починал неговият син С. И. С. с ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2019г. - датата
на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата, ведно със сумата от 12087.63 лв.
(дванадесет хиляди осемдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки),
представляваща законната лихва върху вече изплатеното на ищеца
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по Щета №
**********/2019г. в размер на 84 000 лв., считано от датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 14.01.2019г. до деня
преди изплащането на обезщетението — 14.06.2020г. (включително);
- да се осъди ответника „З.Д.Е.“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление (адрес), представлявано от Д.С.Д.-прокурист, Р.Г.Б.,
Й.Ц.Ц. и Е.С.И. да заплати на С.Д. С. с ЕГН ********** с настоящ адрес
град (адрес), сумата от 96 500 лв. (деветдесет и шест хиляди и петстотин
лева), представляваща допълнително застрахователно обезщетение над
изплатеното й такова в размер на 3 500 лв. по Щета № **********/2019г., за
репариране на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки
и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 23.09.2018г., при което е
починал нейният внук С. И. С. с ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 26.02.2020г. - датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното
изплащане на сумат, ведно със сумата от 106.95 лв. (сто и шест лева и
деветдесет и пет стотинки), представляваща законната лихва върху вече
изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
8
по Щета № **********/2019г. в размер на 3 500 лв., считано от датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице -
26.02.2020г. до деня преди изплащането на обезщетението - 14.0б.2020г.
(включително).
В законния срок, от ответника е подаден отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като изцяло неоснователни.
Не оспорва деянието, противоправността му и вината на водача на
лекия автомобил - М.Е.С., предвид влязлата в сила присъда по НОХД №
500/2020 г. по описа на ОС ***, но прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия при произшествието, тъй
като същият е пътувал без поставен обезопасителен колан, като с това свое
незаконосъобразно поведение е допринесъл съществено за настъпването на
вредоносния резултат. Твърди, че травматичните увреждания, които е
получил в резултат на инцидента, не биха настъпили или биха били в
значително по-малка степен и с по-нисък интензитет, ако увреденото лице бе
ползвало оборудването на автомобила, предназначено да осигури
безопасността на пасажерите.
Не оспорва, че ответното дружество е разгледало претенцията на всеки
един ищците, приел ги е за основателни и е определил сумата в размер на 84
000 лв., - обезщетение за вредите, претърпени от ИВ. СТ. ИВ. и сумата в
размер на 3 500 лв., предназначена да обезвреди СТ. Д. СТ. като при
определяне на дължимото застрахователят е съобразил съществуващата към
дата на настъпване на увреждането съдебна практика, присъждаща
обезщетения в сходни случаи, както и съществуващата нормативна уредба и
по-специално § 96 ПЗР на ЗИДКЗ. След определяне на размера на
обезвредата, ответното дружество е отчело съпричиняване на вредоносния
резултат по изложените вече съображения и е изплатил сумите, поради което
намира правата, предмет на настоящото производство, за погасени.
Възразява също така и срещу претендираната от И.И. законна лихва,
доколкото счита, че същата не се дължи, тъй като с уведомление peг. №
522/1/25.01.2019 г., получено от пълномощник на ищеца на 30.01.2019 г.,
застрахователят е поискал да му бъдат представени доказателства, въз основа
на които да установи основанието и размера на претенцията, което обаче не е
сторено, поради което и на основание чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, счита, че
9
застрахователят не дължи лихва за забава.
Възразява и срещу претенцията на С.С. за присъждане на лихва върху
изплатеното й обезщетение, тъй като и при нея липсвало дължимото
съдействие, необходимо, за да може ответното дружество да изпълни точно и
в срок неоспорваното от него задължение. В подкрепа на това твърдение, се
позовава на представеното с исковата молба уведомление peг. №
1580/1/02.03.2020 г., с което на ищцата било съобщено, че за да бъде
извършено плащането към сметка на упълномощено от нея лице, то
пълномощното следа да бъде представено на застрахователя е оригинал.
Необходимост, продиктувана от обстоятелството, че пълномощното е
изрично, издава се за конкретен случай и за получаване на конкретно
обезщетение, поради което ползването му е еднократен акт, което налага
предоставянето му в държане на задълженото лице, за да може последното
безпрепятствено да удостовери, че е изпълнило валидно, в случай на
необходимост от това, а и за да се обезпечи сигурността на гражданския
оборот. Въпреки надлежно отправеното искане от страна на застрахователя,
ищцата оказала дължимото съдействие едва на 27.05.2020 г. видно от известие
за доставяне ИД PS 6000 01126T 7, представено с исковата молба. Ето защо
застрахователят счита, че именно поради липсата на съдействие, не е бил
поставян в забава, поради което намира искането на С.С. и в тази му част за
неоснователно.
Възразява и срещу претенцията за присъждане на законна лихва върху
претендираните суми, доколкото оспорва основателността на главните
вземания. В условия на евентуалност, възразява срещу началния период на
упоменатите вторични вземания - 14.01.2019 г. и 26.02.2020, съответно, тъй
като ищците не са оказали необходимото съдействие за своевременно
установяване на основанието и размера на претенциите си.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на инцидента, по силата на което ответното дружество се е задължило
да обезпечи възникването на гражданска отговорност на водача на МПС с peг.
№ ** НН.
Предвид изложеното, моли съда да отхвърли като неоснователни и
недоказани предявените от ИВ. СТ. ИВ. и СТ. Д. СТ. искове за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от загубата на
10
С. И. С., починал в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 23.09.2018 г., както и исковете за присъждане на лихва за забава.
С допълнителната искова молба, ищците излагат подробни
съображения относно неоснователността на възражението на ответника за
прекомерност на претенциите на ищците. Във връзка с доводите на ответника
за приложимост на §96 от ПЗР на ЗИДКЗ относно претенцията на ищцата СТ.
Д. СТ., се посочва, че макар да е налице разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018г.), в която е определен максимален размер от
5 000 лв. за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат и
бабите и дядовците, като е придадено обратно действие за съдебните
претенции, предявени след 21.06.2018г., и макар настоящата претенция на
ищцата да е предявена пред съда на 07.04.2021г., посочва, че същата не
попада в хипотезата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр.101 от 2018г.).
Счита, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по[1]малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора
директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката
„Гражданска отговорност“. Посочва, че разпоредбите на посочената
директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл.492 от КЗ,
съгласно който (в редакцията му към датата на процесното ПТП)
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се
сключва за следните минимални застрахователни суми: 1. за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000
000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице; б) 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица; 2. за вреди на имущество
(вещи) - 2 000 000 лв. за всяко събитие. Развиват се подробни съображения
относно приложимостта спрямо ищцата С.С. за последиците от процесното
ПТП от 23.09.2018г. на нормите на чл.492 от КЗ, като се твърди, че
действителният размер на претърпените от нея неимуществени вреди следва
да бъде съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди за процесния период - месец септември 2018г.: за всяко събитие при
едно пострадало лице до 2 000 000 лв. и до 10 000 000 лв. за всяко събитие
при две или повече пострадали лица. Цитира се съдебна практика.
11
За неоснователно считат направеното с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия. Посочват, че в конкретния случай, предвид механизма на
процесното ПТП, при пътуване с или без поставен обезопасителен колан, С.
И. И. е щял да получи едни и същи телесни увреждания, водещи до летален
изход. Това е така, понеже ударът е бил с голям интензитет и л.а. „Ситроен“
се е блъснал в крайпътното дърво странично, а не челно, и то точно от
страната, от която е пътувал и С. И., а е известно, че обезопасителните колани
са най-ефективни именно при челен удар, а способността им да оказват
възпиращо въздействие на движението на тялото на пътника встрани при
страничен удар е незначителна. Молят съда да има предвид и че при сблъсък
с такъв интензитет, въздействат много големи сили и съприкосновението на
тялото на пътника с части от купето на автомобила е неизбежно, особено при
наличието и на сериозни деформации по купето, каквито са налице в
настоящия случай.
За неоснователни считат и възраженията на ответното дружество
относно претенциите на ищците за заплащане на законната лихва върху вече
изплатените им обезщетения и върху претендираните допълнителни
обезщетения. В конкретния случай, лихвата следвало да се дължи с оглед
разпоредбите на чл.429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 от КЗ. Съгласно чл.429, ал.2, т.2 от
КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.З.
Във връзка с твърденията на ответника за непредставяне от страна на
ищците на изискани доказателства и за неоказано съдействие, моли съда да
има предвид, че заверени копия на нотариално заверени пълномощни, в които
са посочени всички права на упълномощените адвокати, са представени на
застрахователя още с предявяването на всяка една от претенциите пред него.
Както се сочи и в отговора на исковата молба, в изпълнение на изискването на
застрахователя, същите нотариално заверени пълномощни са му били
изпратени в оригинал с отделни уведомления от двамата ищци, получени от
ответника на 27.05.2020г.
Отделно от това, се посочва, че съгласно разпоредбата на чл.496, ал.3,
т. 1 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе по
12
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяването
на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните
документи: 1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие -
какъвто и двамата ищци са приложили към застрахователните си претенции.
Относно останалите допълнителни доказателства, изискани от
ответника, считат, че застрахователят е имал предвидена в закона възможност
и сам да се снабди с тях, но не е проявил активност в това отношение (така
разпоредбата на чл.496, ал.4 от КЗ, съгласно която когато документите по ал.3
са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с
настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да
изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други
компетентни органи или лица).
От изложеното ищците считат, че всички възражения на ответника във
връзка с претенциите им за заплащане на законната лихва върху вече
изплатените им обезщетения и върху претендираните допълнителни
обезщетения са неоснователни и необосновани.
С отговора на допълнителната искова молба, ответното дружество
оспорват твърденията и наведените в допълнителната искова молба правни
доводи, като се поддържат всички оспорвания и искания, направени с
първоначалния отговор.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
прие следното:
Ищецът ИВ. СТ. ИВ. е предявил осъдителен иск с правно основание
чл.432, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина му, причинена
при ПТП, настъпило по вина на застрахован при ответника водач на МПС, за
сумата от 166000 лв, явяваща се разликата над платеното от застрахователя
обезщетение от 84000 лв и пълния дължим размер на обезщетението от
13
250000 лв, обективно кумулативно съединен с акцесорен осъдителен иск по
чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата от 12087,63 лв обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху платеното от застрахователя обезщетение от
84000 лв за периода от датата на подаване на писмената претенцията пред
застрахователя, до деня преди изплащане на посочената сума, както и искане
за присъждане на законната лихва върху главницата от 166000 лв, от датата
на подаване на ИМ, до окончателното изплащане.
Ищецът СТ. Д. СТ. е предявила осъдителен иск с правно основание
чл.432, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на внука й, причинена
при ПТП, настъпило по вина на застрахован при ответника водач на МПС, за
сумата от 96500 лв, явяваща се разликата над платеното от застрахователя
обезщетение от 3500 лв и пълния дължим размер на обезщетението от 100000
лв, обективно кумулативно съединен с акцесорен осъдителен иск по чл.86
ЗЗД за присъждане на сумата от 106,95 лв обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху платеното от застрахователя обезщетение от 3500 лв за
периода от датата на подаване на писмената претенцията пред застрахователя,
до деня преди изплащане на посочената сума, както и искане за присъждане
на законната лихва върху главницата от 96500 лв, от датата на подаване на
ИМ, до окончателното изплащане.
Предявените исковете са допустими, вкл. с оглед нормата на чл.498,
ал.3, вр. ал.1 и 2 от КЗ.
С проекта за доклад на делото, съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото, следните факти:
При ПТП на 23.09.2018г. на път SLV 1033, км 6+600 в с. з, общ. **,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „**“ с per. №
** НН, водачът М.Е.С. с ЕГН ********** е причинила по непредпазливост
смъртта на С. И. И. с ЕГН **********, б.ж. на гр. ** - син на ИВ. СТ. ИВ. и
внук на СТ. Д. СТ.. За станалото на 23.09.2018г. ПТП са образувани ДП №
633/2018г. по описа на РУ - ** и пр.пр. № 2952/2018г. по описа на ОП - ***.
По внесен от Окръжна прокуратура *** в Окръжен съд ***
обвинителен акт срещу виновния водач М.Е.С., е образувано НОХД №
500/2020г. по описа на съда. С влязла в сила присъда, М.Е.С. с ЕГН
********** е призната за виновна в това, че на 23.09.2018 г. на път SLV
14
1033, км 6+600 в с. з, общ. **, макар и непълнолетна, но като е могла да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,
без да има необходимата правоспособност, при управление на МПС - лек
автомобил „**“ с per. № **. движейки се със скорост от 69 км/ч, нарушила
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: -
чл.20 ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“; - чл.20 ал.2 от ЗДвП -
„Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на
видимост, релефа на местността и характера на пътната настилка, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“ и - чл.21 ал.1 от ЗДвП - „При
избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да
превишава 50 км/ч за населено място“ и по непредпазливост причинила
смърт на повече от едно лице - на С. И. И. от гр.** (починал на 04.10.2018г.)
и на Ж.С.С. (починал на 14.12.2018 г.), и двамата от гр.** и две средни
телесни повреди на П.Н.П. от гр. **, изразяващи се в „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“ и „трайно затрудняване
движенията на десния горен крайник“ поради което и на основание чл. 343
ал. 4, вр. ал. 3 предл.6 б. „б“ предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342 ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1
т. 2 вр. чл. 58а ал.1 от НК я осъжда на две години и осем месеца лишаване
от свобода. На основание чл. 69 ал. 1, вр. чл. 66 ал. 1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание две години и осем
месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от три години считано от
влизане на присъдата в сила.
Гражданската отговорност на водача на л.а. „**“ с per. № ** НН, с
водач М.Е.С. с ЕГН ********** е застрахована при ответното ЗД„Е.” АД по
застрахователна полица № BG/07/118000170428, сключена на 04.01.2018г.,
валидна от 06.01.2018г. до 05.01.2019г.
Ищецът ИВ. СТ. ИВ. е баща на починалия С. И. И., а С.Д. Р. е негова
баба.
ИВ. СТ. ИВ. отправил до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
15
неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на 11.01.2019г.,
получено на 14.01.2019г. По молбата му е образувана Щета №
**********/2019г. С писмо с изх. № 522/4 от 02.03.2020г., застрахователят
е информирал ищеца, че е определил обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 84 000 лв., при отчетено съпричиняване от страна на
пострадалия в размер на 30%. С писмо, получено от ответното дружество
на 27.05.2020г. ищецът уведомил застрахователя, че не е съгласен с размера
на определеното обезщетение и с определения от застрахователя размер на
съпричиняване. Определеното от застрахователното дружество
обезщетение в размер на 84 000 лв било изплатено на ИВ. СТ. ИВ. по банков
път на 15.06.2020г.
Ищцата СТ. Д. СТ. е отправила до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на 25.02.2020г.,
получено на 26.02.2020г. По молбата на ищцата е образувана Щета №
**********/2019г. С писмо с изх. № 1580/1 от 02.03.2020г. застрахователят
е информирал ищцата, че е определил обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 3 500 лв., при отчетено съпричиняване от страна на
пострадалия в размер на 30%. С писмо, получено от ответното дружество
на 27.05.2020г., ищцата уведомила застрахователя, че не е съгласна с
размера на определеното обезщетение и с определения от застрахователя
размер на съпричиняване. Определеното от застрахователното дружество
обезщетение от 5000 лв, намалено с 30%, до сумата от 3500 лв е изплатено
на СТ. Д. СТ. по банков път на 15.06.2020г.
Освен посочените безспорни обстоятелства, на основание чл.300 ГПК,
за настоящия съд е задължителна постановената спрямо водача на л.а. „**“ с
per. № ** М.Е.С. и влязла в сила присъда по НОХД № 500/2020г. по описа на
съда, посочена по-горе, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ето защо, за настоящия съд са
задължителни установените с присъдата фактите относно настъпване на ПТП
като дата, място, участници и механизъм, настъпилата смърт на сродникът на
ищците С. И. И., както и виновността на подсъдимата С. за това.
Спорно по делото, с оглед релевираните от ответника възражения, се
явава обстоятелството дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат
16
от страна на пострадалия при произшествието С. И. И., изразяващо се в това,
че същият е пътувал без поставен обезопасителен колан, както и дали с това
същият е допринесъл за настъпването на фаталния вредоносен резултат.
Отговор на тези спорни въпроси дава заключението на приетата по
делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза. Според
същото, лекият автомобил „Ситроен“, модел „Ксара“ с per. № ** НН, в който
е пътувал сродникът на ищците, е бил е оборудван фабрично с триточкови
обезпасителни колани на всяка една от седалките. Според заключението,
триточковите обезопасителни колани, с които е оборудван процесния лек
автомобил, са най-ефективни при челен удар. От приложените материали по
делото се установява, че С. И. е пътувал без поставен обезопасителен колан,
както и другите пътници в автомобила, с изключение на водачката му -
М.Е.С..
Според заключението, от приложените по делото документи е видно,
че при процесното ПТП, С. И. И., на 18 г., е получил:
- Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в линеарно счупване на
лявата теменна област на главата, субдурален хематом, тежък оток на мозъка
и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в
големия тилен отвор
- Шийна травма - счупване на втория шиен прешлен на зъбчето на
прешлена и напречния израстък на VI шиен црешлен
- Гръдна травма - контузия на левия бял дроб
- Травма на крайниците - счупванията в областта на лявата
предмишница и повърхностните травми в областта на лявата подбедрица.
В заключението се посочва, че причината за смъртта на С. И. И. е
шийната травма. Разяснено е, че счупеният втори шиен прешлен е притиснал
продълговатия мозък, което е довело до парализа на жизнено-важни мозъчни
центрове - дихателен и сърдечно-съдов. Описаните уреждания са причинени
от удари с или върху твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети, условие за
каквото има в купето на лек автомобил при автозлополука. Посочва се, че
купето е силно деформирано от страната на пътниците на десните седалки, а
енергията на удара е била насочена към задна дясна седалка. Това
обстоятелство, според експертизата, е в подкрепа на извода, че дори и с
17
поставен предпазен колан, не може да се очаква пътникът на задна дясна
седалка да избегне удар върху деформираното към него купе.
Друг аргумент, според КСМАТЕ, е камшичният удар, който С. И. И. е
получил и който е причината за смъртта. Посочва се, че ако тялото му е било
фиксирано с предпазен колан, главата не е и затова е подложена на голямо
ускорение. Тъй като ударът при процесното ПТП е ексцентричен /не челен/,
при така създалия се ударен импулс, той е насочен назад, от дясно наляво,
като е преминал от дясно на масовия център на автомобила, тялото на
пострадалия С. И. се е устремило напред и надясно, като най-вероятно е
контактувало с предна дясна седалка, средна дясна колонка и дясна задна
врата на автомобила. При последвалата ротация около ствола на дървото в
резултат на създалия се центробежен момент, с център контактната зона на
левите състави на автомобила /в зоната на преден десен калник, предно дясно
колело и предна дясна колонка/, тялото на С. И. се е придвижило на надясно и
назад. Ударът в дървото е предизвикал големи пластичини и по-леки
еластични деформации по купето на автомобила, породени от мястото на
контакта (десните състави) с дървото и конструкцията на купето на лекия
автомобил, където то е по-незащитено при удар в левите и десните си
състави. След преустановяване на ротацията на автомобила, тялото на С. И. се
е устремило наляво. Съобразявайки се с тези дадености на конструкцията на
всеки серийно произвеждан автомобил, какъвто е процесния, вещите лица
приемат, че и при поставен обезопасителен колан биха настъпили подобни,
ако ли и същите травматични увреждания. Причината за смъртта на С. И. е
шийната травма, която е причинена от камшичен удар, условие за какъвто
има при контакта на автомобила с дървото. Главата не е фиксирана с
предпазен колан, което е аргумент към извода на вещите лица, че смъртта би
настъпила дори и с предпазен колан.
Заключението на КСМАТЕ не е оспорено от страните, а съдът го
кредитира като компетентно и обосновано. Въз основа на същото, съдът
приема за неоснователно и недоказано възражението на ответника, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия при
произшествието. Мотиви за този извод, независимо от установения факт, че
С. И. при настъпване на ПТП е бил без поставен колан, е категоричното
заключение на експертизата, че неизползването му в случая не е допринесла
за настъпването на фаталния вредоносен резултат, който, с оглед настъпилите
18
процеси и механизъм на конкретното ПТП, е щял да се реализира и при
положение, че пострадалият е бил с поставен обузопасителен колан, което
изключва пряката причинно-следствена връзка между безспорното му, от
една страна, неправомерно поведение, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан, в нарушение на чл.137а от ЗДП, и настъпилия
вредносен резултат – смъртта му вследствие получените при ПТП
травматични увреждания.
С оглед дотук изложеното, доколкото твърденията в ИМ, че сродникът
на ищците С. И. И. е починал в резултат на ПТП, виновно причинено от
застрахования при ответното дружество водач, са безспорно установени,
следва да се даде отговор на въпроса легитимирани ли са ищците да
претендират и респ. да получат обезщетение за неимуществени вреди поради
смъртта на внука им.
В тази връзка, с Решение по т.1 на Тълкувателно решение 1/2016 от 21
юни 2018 год на ВКС, ОСНГТК се прие, че: „Материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.“ С решението по т.2 се
обявява за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на
Върховния съд, с което е извършено последващо стеснително тълкуване на
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.
Първият ищец ИВ. СТ. ИВ., като баща на починалия С. И. И.,
безспорно е сред така нар. най-близък кръг роднини и несъмнено попада сред
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък. Доколкото с Постановление № 4/25.V.1961 г. на ВС, се приема, че
най-близките на пострадалия – неговите низходящи (деца), съпруг и
възходящи (родители) имат право да бъдат обезщетени за неимуществени
19
вреди от смъртта му и след като се установи, че действително са
претърпели вреди, този факт (на действително претърпените вреди) подлежи
на доказване от ищеца в рамките на настоящото производство.
С оглед постановките на горецитираното Тълкувателно решение
1/2016 от 21 юни 2018 год на ВКС, ОСНГТК, вторият ищец СТ. Д. СТ., баба
на С. И. И., която не е сред лицата по горепосочените Постановления на ВС,
също следва да се приеме за материално легитимирана да претендира такова
обезщетение. В тази връзка, според мотивите на Тълкувателното решение по
т.1, „От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането
на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени
вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от
Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за
основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките
на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт). Според ВКС, „Особено близка привързаност
може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците,
са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
20
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и
№ 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия.
Предвид изложеното, с оглед постановките на Тълкувателно решение
1/2016 от 21 юни 2018 год на ВКС, ОСНГТК, правото на лица, извън
изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., не е
абсолютно и безусловно, каквото впрочем не е и правото на обезщетение
дори на лицата от най-близкия семеен кръг. В случая, ищцата СТ. Д. СТ.
следва да докаже, че е създала трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, тъй като
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди, които в достатъчна степен да
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало
в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на
смърт, право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Във връзка с претърпените от ищците неимуществени вреди, по делото
са допуснати гласни доказателства.
Според показанията на св. Радосвета Николаева З.а, същата поднава
лично ищците С. и И., както и починалия С. И., с които е в приятелски
отношения от 1994 г. Знае, че живеят в **. Посочва, че И.И. живее със сина
си от самото му раждане, с малки изключения, когато синът му е бил с майка
си след развода им с И.. Посочва, че И.И. и жена му са разведени от 2004 г.,
тогава С. бил на около четири години. След развода, родителските права били
предоставени на майката. С. живял известно време при нея, след това
започнал да живее с баща си и баба си по бащина линия. Според
свидетелката, тогава С. е бил пет-шест годишен, защото започнал в първи
21
клас заедно с нейното дете. Когато С. бил в първи клас, той вече живеел с
баща си и баба си. Те живеели в кооперация близо до автогарата. Според
свидетелката, откакто И.И. се е развел, тя не знае и не го е виждала да е
поддържал отношения с друга жена, нито да е водил жена в дома си. И.И.
казвал, че иска да са само двамата със сина му. Според свидетелката, двамата
със сина му имали изключително близки отношения, което впечатление се
дължало на факта, че дъщерята на свидетелката и С. са родени в една и съща
година и поддържат връзка, поради което свидетелката е запозната с
отношенията в семейството на С.. Когато С. станал голям, имали съвместни
преживявания с баща си, свързани с музиката. Докато И. бил на работа, през
цялото време бабата С. вземала С. от училище. Отношението на С. към баба
му било като към родна майка, дори и повече. Тя изключително много се
грижела за него, той много споделял с нея. Първоначално, след развода на
родителите му, родителските права върху С. били предоставени на майката.
Майка му се преместила в ** и решила да го вземе и него. Бабата С. била
много разстроена от това – имало сълзи, драми. Майката на С. заминала в ** с
него и впоследствие, много скоро след това, казала, че не може сама да се
грижи за С. и той се върнал в България. Баща му И. даже лично ходил да го
вземе от **, след което С. продължил да учи в училище в България с
дъщерята на свидетелката. Според свидетелката, И. и С. много трудно приели
смъртта на С.. Свидетелката посочва, че си спомня прозвъняването в 6 ч, че е
станало произшествие и С. е в болница в ***. ПТП станало на 23.09.2018 г., а
на 04.10.2018 г. С. починал в болницата. Семейството на свидетелката били
единствените хора, с които И. и С. контактували в този период. Много
разговори водили, много мъка имало, стаята на С. още стояла непокътната,
всичко в нея е така, както е било. Свидетелката посочва, че И.И. и сина му
обожавали музиката, дори свирели заедно в нещо като група - С. свирел на
китара, баща му - на барабани. Още преди катастрофата, имали съвместни
проекти, опитвали се да изпълняват песни, направили си група. И. подкрепял
С. във всички негови амбиции и занимания, китари му вземал, водел го на
уроци. Инцидентът се отразил на И. и бабата С. много зле, те живеели и
дишали за С.. Според впечатленията на свидетелката, въпреки че са минали
вече три години от смъртта на С., баща му и баба му много трудно
продължават да живеят с мъката. Три години всеки ден ходели на гробищата.
Направили невероятен надгробен паметник, отбелязвали всички годишнини
22
от смъртта, събирали приятели, споменавали С.. В отговор на въпроси на
ответника, свидителя З.а посочва, че И.И. и С.С. са живели в едно
домакинство със С. И.. Само за малко не били заедно, когато С. бил при майка
си в ** – за 3-4 месеца, може и по- малко. През другото време, били в едно
домакинство.
Според показанията на свидетеля К.З.З., той се познава с ищците И. и
С. от 1993 г.- 1994 г., както и с В., бившата жена на И.. Били приятелски
семейства. Той се познавал и с „леля Т.“, така нарича майката на И.. С. живеел
при баща си, „леля Т.“ му била като майка. И. и В. отишли за малко да
работят в **, а през това време майката на И. гледала С.. През 2004 г., И. и
съпругата му се прибрали от **, след което се развели. След развода им,
родителските права върху С. били дадени на майката, но той останал при
баща си. Живял малко с майка си. Тя го взела в **, искала там да го записва в
първи и втори клас, но после го върнала. С. не останал много дълго време с
нея. Оттогава, С. живеел при баща си. Докато баща му бил на работа, бабата
С. гледала С.. Според свидителя, И. не е имал друга жена след развода.
Живеел при майка си и тя се грижела за него. С. бил много привързан към
баща си, били приятели, свирели заедно, имали обща страст. Дъщерята на
свидетеля и С. израснали заедно още от бебета и той постоянно идвал у тях.
Свидетелят посочва, че бабата му на С. била като негова майка. Тя, заедно с
баща му И., се грижели за С., за отглеждането и възпитаването му. С. винаги
говорел с много уважение и любов за баба си. С майка си подръжал по-скоро
редки контакти. С. нямал братя и сестри, бил едно дете.
Според свидетеля З., катастрофата се отразила много тежко на бащата
и бабата на С.. Настъпила голяма промяна в тях. Преди катастрофата, въпреки
че не фигурирала майка в техния дом, били задружно семейство. Бащата и
сина имали много планове. След това, „леля Т.“, когато и да се видят, винаги
плачела, при всяка среща си говорели за С.. Според свидетеля, на И. и майка
му им е тежко и не са приели тази трагедия. В отговор на въпроси на
ответника, свидетелят посочва, че И.И. и С.С. са живели в едно домакинство
със С. И. почти през целия му живот. В чужбина С. И. бил съвсем за малко,
около първи клас, майка му го взела в ** и го върнала много бързо, като
обяснила на бащата му, че не може да се оправя.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
23
безпристрастни и безпротиворечиви. Никой от двамата не е в роднински
отношения с ищците, а наблюденият им върху семейството на ищците и
живота им със С. И. обхващат почти целия им житейски път заедно и дават
пълноценна информация относно отношенията им и психоемоционалните
последиците за двамата ищци вследствие смъртта на сродника им. От същите
се установява, че починалият С. И. е живял почти през целия си живот в едно
домакинство с баща си и баба си, които на практика са го отгледали. След
развода на родителите му, въпреки присъждането на родителските права
върху С. на майка му, той е живял почти само с баща си и баба си и рядко се е
виждал с майка си, като баба му на практика е била в живота му като негова
майка, участвала е активно и постоянно в отглеждането и възпитанието му,
помежду им имало отношения на дълбока любов и уважение. Установи се
също, че С. и баща му били също много близки, освен родството им, ги
свързвала любовта към музиката, имало много съвместни изживявяния,
свирели заедно в група, имали планове за бъдещето, свързани с музиката, а
когато С. порастнал, били дори като приятели. И според двамата свидетели,
ищците много тежко приели случилото се, С. бил едно дете, като баща му и
баба му живеели за него. Те не можели да приемат загубата му, все
приказвали за него, спомняли си моменти от живота си заедно.
Анализът на свидетелските показания мотивира съдът да приеме, че по
делото се установява безспорно, че и двамата ищци действително са
претърпели неимуществени вреди – душевни болки и страдания, поради
смъртта на сродника им С. И., син на първия ищец и внук на втория, които е
справедливо да бъдат обезщетение. По отношение на баба му С.С., от
свидетелските показания се установи, че тя е била като родна майка на внука
си, с оглед факта, че детето е израснало и отгледано основно от нея, при
липса на друга женска фигура в семейството, особено след развода на
родителите му още в ранна детска възраст. Установява се, че емоциналната и
житейска връзка между баба и внук в случая се характеризира, освен с
характерните в нашето общество в подобни случаи взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, и със създадена особена близост
помежду им, породена от конкретните житейски събития през живота на
детето, свързани с развода на родителите му и израсването изцяло под
грижите на баба му. Ето защо, съдът приема за установено по делото, че
смъртта на внука на ищцата С.С. й е причинила морални болки и страдания,
24
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази
родствена връзка, поради което е справедливо да й се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на
внука й.
По въпроса за справедливия размер на следващите се на ищците
обезщетения за неимуществени, съдът съобрази общественото положение и
икономическата конюнктура в страната към датата на смъртта на сродника им
– 04.10.2018г. Общодостъпните статистически данни от уебстраницата на
НСИ сочат, че се касае за година на икономически растеж и повишаване на
доходите, отразяваща трайна възхождяща тенденция, започнала още от
предходните години след 2015г. Индиция за това са и приетите в чл.492
(редакцията към 04.10.2018г) от Кодекса за застраховането (в сила от
01.01.2016 г.) лимити на отговорност на застрахователите за неимуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 000 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Също така, съвсем скоро
след процесното ПТП, със законова промяна в посочения член, в сила от
07.12.2018г., лимитът в посочените случаи е завишен на 10 420 000 лв. за
всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Съобразно трайната
практика на ВКС, нормативното увеличаване на лимитите на отговорност по
застраховка „Гражданска отговорност“ е обективен индикатор за промяната
на обществено-икономическо положение в страната и следва да се тълкува
като фактор, обуславящ завишаване размера на присъжданите обезщетения в
сравнение с тези, определяни по застрахователни събития преди изменението
им. В случая, независимо че нормативното увеличение на лимитите е
извършено около 2 месеца след смъртта на сродника на ищците, то
несъмнено не е в резултат на единично събитие, датирано към момента на
приемане и влизане в сила на заковоната промяна, а е израз на тенденция за
развитие на обществено-икономическите отношения в страната, започнала
много преди това, поради което няма как да не бъде взето предвид.
Съдът също така съобрази, че претърпените от ищците
неимуществени вреди се установиха да са с изключително силен интензитет и
продължителност, тъй като сродникът им е бил само на 18г., на прага на
живота си, бил е единствено дете на баща си и единствено внуче на баба си,
смъртта му изведнъж и безвъзвратно е заличила всички планове за бъдещето
му, в името на което и баща му, и баба му са посветили животите си. Загубата
25
за баща му и баба му, с които е израснал и които са го отгледали, е била
изключително тежка, като с времето мъката им не се установи да е намаляла
изобщо.
Предвид изложеното, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се присъди на ищеца
ИВ. СТ. ИВ. заради смъртта на сина му на 04.10.2018г., вследствие
процесното ПТП на 23.09.2018г., причинено виновно от застрахован при
ответника водач на МПС, е в размер на 250000 лв, който в максимална степен
съответства на претърпяната от същия загуба и изживяните душевни болките
и страдания, които продължават и понастоящем и най-вероятно никога няма
да отшумят. По отношение на ищцата СТ. Д. СТ., дължимото й се
обезщетение за неимуществени вреди – душевни болки страдания заради
смъртта на внука й С. И., съдът определя в размер на 100000 лв, която сума е
съответна на обема, степента и интензитета на претърпяните от ищцата
неимуществени вреди вследствие смъртта на внука й. Съдът намира, че
разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018г.), в която
е определен максимален размер от 5 000 лв. за обезщетяване на разширения
кръг лица, между които попадат и бабите и дядовците противоречи на правото
на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл.1, параграф
2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“. Разпоредбите на посочената
директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл.492 от КЗ,
съгласно който (в редакцията му към датата на процесното ПТП)
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се
сключва за следните минимални застрахователни суми: 1. за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000
000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Следователно, горецитираната норма от вътрешното ни право, с която се
предвиждат различни, много по-ниски от посочените в чл.492 КЗ лимити за
лицата от т.нар. „широк кръг“ роднини, не следва да се прилага, като
противоречаща на общностното право.
С оглед гореизложеното, като взе предвид извършените от ответното
дружество плащания преди завеждане на делото, съдът намира, че в полза на
26
ищеца ИВ. СТ. ИВ. ще се присъди обезщетение за неимуществени вреди
поради смъртта на сина му С. И. от 166000 лв, явяващи се разликата между
платените му от ответника, като обезщетение за неимуществени вреди за
същото събитие, 84000 лв, до сумата от 250000 лв, колкото се явява
справедливия размер на обезщетението и до който размер се явява
основателен предявения иск. В полза на ищцата СТ. Д. СТ., след приспадане
на платените й от застрахователя 3500 лв, с решението ще й се присъдят още
96500 лв обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на внука й С.
И., явявящи се разликата до пълния размер на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди заради смъртта на внука й, от 100000 лв.
По отношение на момента, от който се дължи законната лихва за
забава върху платените от застрахователя на ищците обезщетения преди
завеждане на делото, както и от който се дължи обезщетение за забава върху
присъдените с настоящото решение суми, съдът съобрази, че съгласно чл.429,
ал.2 КЗ, „Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.“
В случая, няма спор, че ответникът е уведомен от страна на ищеца ИВ.
СТ. ИВ. за процесното застрахователно събитие чрез подаване на претенция
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на
11.01.2019г., получено от застрахователя на 14.01.2019г. Ищцата СТ. Д. СТ.
също е отправила до ответното дружество писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди с писмо, изпратено на 25.02.2020г., получено на 26.02.2020г.
Следователно, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати
на ищеца ИВ. СТ. ИВ. обезщетение за забава върху сумата от 84000 лв,
платена от застрахователя на 15.06.2020г., за периода от 14.01.2019г. до
14.06.2020г. вкл., в размер на 12087,63 лв, а на ищцата СТ. Д. СТ.,
обезщетение за забава върху сумата от 3500 лв, платена й на 15.06.2020, за
27
периода 26.02.2020г. – 14.06.2020г. вкл., в размер на 106,95 лв. В полза на
двамата ищци следва да бъде присъдена и законната лихва върху присъдените
им с решението обезщетения за неимуществени вреди, както следва:, за
ищеца ИВ. СТ. ИВ., върху сумата от 166000 лв, считано от 14.01.2019г., до
окончателното изплащане, а за ищцата СТ. Д. СТ., върху сумата от 96500 лв,
считано от 26.02.2020г., до окончателното изплащане.
С оглед горното, съдът намира, че предявените от ищците искове се
явяват основателни и доказани и ще се уважат в пълен размер, като бъде
осъден ответника „З.Д.Е.“ АД с Е ИК *********, със седалище и адрес на
управление (адрес) представлявано от Д.С.Д.-прокурист, Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и
Е.С.И. да заплати на ИВ. СТ. ИВ. с ЕГН ********** с настоящ адрес с
настоящ адрес град (адрес), сумата от 166 000 лв. (сто шестдесет и шест
хиляди лева), представляваща допълнително застрахователно обезщетение,
над изплатеното му такова в размер на 84 000 лв. по Щета №
**********/2019г., за репариране на реално претърпените от нуга
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
23.09.2018г., при което е починал неговият син С. И. С. с ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2019г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата, ведно със сумата от 12087.63 лв.
(дванадесет хиляди осемдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки),
представляваща законната лихва върху вече изплатеното на ищеца ИВ. СТ.
ИВ. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по Щета №
**********/2019г. в размер на 84 000 лв., считано от датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 14.01.2019г. до деня
преди изплащането на обезщетението — 14.06.2020г. (включително).
Ще се осъди ответника „З.Д.Е.“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление (адрес), представлявано от Д.С.Д.-прокурист, Р.Г.Б.,
Й.Ц.Ц. и Е.С.И. да заплати на СТ. Д. СТ. с ЕГН ********** с настоящ адрес
град (адрес), сумата от 96 500 лв. (деветдесет и шест хиляди и петстотин
лева), представляваща допълнително застрахователно обезщетение, над
изплатеното й такова в размер на 3 500 лв. по Щета № **********/2019г., за
репариране на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки
и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 23.09.2018г., при което е
починал нейният внук С. И. С. с ЕГН **********, ведно със законната лихва
28
върху сумата, считано от 26.02.2020г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане
на сумат, ведно със сумата от 106.95 лв. (сто и шест лева и деветдесет и пет
стотинки), представляваща законната лихва върху вече изплатеното на
ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по Щета №
**********/2019г. в размер на 3 500 лв., считано от датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 26.02.2020г. до деня
преди изплащането на обезщетението - 14.06.2020г. (включително).
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищците ще се присъдят
направените по делото разноски, като на ИВ. СТ. ИВ. бъдат присъдени такива
в размер на 5900 лв за платен адвокатски хонорар, а на СТ. Д. СТ. – 3700 лв за
платен адвокатски хонорар.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, „З.Д.Е.“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление (адрес), представлявано от Д.С.Д.-прокурист,
Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И. следва да заплати в полза на Старозагорския окръжен
съд дължимата по делото държавна такса от 10987,78 лв, както и 50 лв за
експертиза, платени от бйджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление (адрес) представлявано от Д.С.Д.-прокурист, Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и
Е.С.И. да заплати на ИВ. СТ. ИВ. с ЕГН **********, с настоящ адрес град
(адрес), сумата от 166 000 лв. (сто шестдесет и шест хиляди лева),
представляваща допълнително застрахователно обезщетение, над
изплатеното му такова в размер на 84 000 лв. по Щета № **********/2019г.,
за репариране на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 23.09.2018г., при което е
починал неговият син С. И. С. с ЕГН **********, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 14.01.2019г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане
на сумата, ведно със сумата от 12087.63 лв. (дванадесет хиляди осемдесет и
29
седем лева и шестдесет и три стотинки), представляваща законната лихва
върху вече изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по Щета № **********/2019г. в размер на 84 000 лв.,
считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице - 14.01.2019г. до деня преди изплащането на обезщетението
— 14.06.2020г. (включително, както и разноските по делото от 5900 лв за
платен адвокатски хонорар
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление (адрес), представлявано от Д.С.Д.-прокурист, Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и
Е.С.И. да заплати на СТ. Д. СТ. с ЕГН **********, с настоящ адрес град
(адрес), сумата от 96 500 лв. (деветдесет и шест хиляди и петстотин лева),
представляваща допълнително застрахователно обезщетение над изплатеното
й такова в размер на 3 500 лв. по Щета № **********/2019г., за репариране на
реално претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 23.09.2018г., при което е починал нейният
внук С. И. С. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.02.2020г. - датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумат, ведно
със сумата от 106.95 лв. (сто и шест лева и деветдесет и пет стотинки),
представляваща законната лихва върху вече изплатеното на ищцата
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по Щета №
**********/2019г. в размер на 3 500 лв., считано от датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 26.02.2020г. до деня
преди изплащането на обезщетението - 14.06.2020г. (включително), както и
разноските по делото от 3700 лв за платен адвокатски хонорар
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление (адрес), представлявано от Д.С.Д.-прокурист, Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и
Е.С.И. да заплати в полза на Старозагорския окръжен съд дължимата по
делото държавна такса от 10987,78 лв, както и 50 лв за експертиза, платени от
бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
30