Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 75
гр. Перник, 12.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание на двадесет
и осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря А.М. и прокурора БИСЕР КОВАЧКИ, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 79/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от И.Б.К., ЕГН ********** *** Димитър 20, вх. Б, ет.
3, ап. 26 против Решение № 260009/02.02.2021 г., постановено по АНД № 369/2020
г. по описа на Районен съд - Радомир, с което е изменено наказателно
постановление № 7046/16.11.2020 г., издадено от началник на отдел „Контрол по
РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна
инфраструктура” – София, оправомощен със заповед № РД – 11-1266/17.10.2019 г.
на председателя на УС на АПИ, с което на основание чл. 53, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 53 от ЗАНН е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лв. за нарушение по
чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като глобата е намалена на 1000 лв.
Изложени са оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на
материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди
се, че районният съд неправилно е приел, че адресат на задължението по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП е водачът на извънгабаритно МПС, а не превозвачът.
Сочи се, че адмнинистративно-наказателната отговорност на първия може да бъде
ангажирана за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, но не и за такова по
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. Искането към касационния състав е да отмени
обжалваното решение и измененото с него наказателно постановление.
Касационната
жалба е връчена на ответника - Агенция
"Пътна инфраструктура" – София. В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован не се е явил и не бил представляван.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт М., оспорва жалба. Счита обжалваното решение за правилно и моли
касационният състав да го остави в сила.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на
съда да остави в сила решението, предмет на касационен контрол.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за
което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от
компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и
допустимо.
Същото е и правилно. Съображенията за това са
следните:
За да постанови проверяваното по касационен ред
съдебно решение, Районен съд – Радомир е приел, че на 19.10.2020 г. в 12.11 ч. И.Б.К.
на път Ш-627, км. 48+500, на 50 м., след разклона на с. Стефаново, в посока с.
Диканя – гр. Радомир, е управлявал моторно превозно средство с четири оси, с две управляеми оси, марка "МАН", модел "***", с рег. № СВ***ВВ. При извършената проверка от свидетелите Е.С. и А.А., в качеството им на инспектори
в отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „АРОК”, при АПИ – София е установено, че разстоянието
между осите на превозното средство е 1.38 м., а сумата от натоварването на ос
на двойната задвижваща ос на МПС е 31.100 т., при максимално допустимо
натоварване от 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ. В момента на проверката ППС превозвало фракция.
Водачът не представил разрешение /разрешително
или квитанция за платени пътни такси/ за превоз на тежък или извънгабаритен товар от
администрацията, управляваща пътя – АПИ.
За така установеното нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, на
основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., свидетелят Е.С. – инспектор в АПИ, дирекция „АРОК”, в присъствието на един свидетел и нарушителя е
съставил АУАН № 0007810/19.10.2020 г., който е предявен и връчен на И.Б.К. и последният го подписал без възражения. Не е направил такива и в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН началник отдел
"Контрол по републиканската пътна мрежа", дирекция "Анализ на
риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" е
издал наказателно постановление № 7046/16.11.2020 г., с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП е наложил
административно наказание глоба в размер на 3000 лв. за административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд е достигнал до извода, че наказателното постановление следва да бъде
изменено, като размерът на наложената глоба следва да бъде намален до
минималния такъв от 1000 лв. Приел е, че
АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от
закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено
в нормата на чл. 57 от ЗАНН, и при
наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства по безспорен начин е
установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата е приложена
съответната правна норма. Приел е, че за извършеното нарушение е наложено
предвиденото в закона административно наказание, но при
индивидуализирането му не е отчетено, че са налице само смекчаващи
отговорността обстоятелства. Затова е постановил решение, с което е изменил
наказателното постановление, като е намалил размера на наложеното
административно наказание „глоба“ от 3000 лв. на 1000 лв.
Решението е правилно. При спазване
на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил
фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички
обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите му са формирани след
обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата
съвкупност. В решението е обективирана дейността му по оценка на
доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени въз
основа на тях. Изложени са аргументи във връзка с всички заявени в жалбата
оплаквания.
Правилен и съобразен със закона е и изводът на
районния съд, че административно-наказателното производство е протекло при
спазване на процесуалните правила, които го уреждат. Приложеният АУАН № 0007810/19.10.2020
г. е съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП, във вр. със заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г., издадена от
Председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Същият
отговаря на изискванията за съдържание и реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН, подписан е от съставителя, от свидетеля, присъствал при извършване на нарушението и от нарушителя и е връчен на последния. Въз основа на
АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП, във вр. със заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на Председателя на УС
на АПИ, е издал наказателното постановление, предмет на съдебен контрол. Същото
е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е
подписано от издателя.
С оглед установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка, в съответствие със закона е и изводът на Районен съд - Радомир за осъществяване на състава на нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. Съгласно
цитираната норма за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение
се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в
обхвата на пътя и обслужващите зони. Превозването на тежки товари представлява
дейност по специално ползване на пътя съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗП.
Затова за извършването му е необходимо да бъде издадено разрешение по реда на
Наредба № 11/03.07.2001 г. В настоящия случай от събраните доказателства е
безспорно установено, че на 19.10.2020 г. в 12.11 ч. И.Б.К. на път ІІІ 627 км. 48+500 на 50
м. от разклона от с. Стефаново в посока с. Диканя – гр. Радомир, е управлявал моторно превозно средство с четири
оси, с две управляеми оси, марка
"МАН", модел "***", с рег. № СВ *** ВВ, с
разстояние между осите от 1.38 м., със сума от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос – 31.100 т., без разрешение
за дейности от "специалното ползване на пътищата", издадено от
Агенция "Пътна инфраструктура.
Съгласно чл. 7, ал. 1,
т. 5, б. „в“
от Наредба № 11/03.07.2001 г.
допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по
чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със
същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване
пътища за
сумата от
нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 м. включително до 1,8 м. е 18 т. /19 т./.
С оглед установеното, че управляваното от касатора ППС с четрии
оси, с две управляеми оси, при
разстояние между осите от 1. 38 м.
и сума на натоварването на ос на двойната задвижваща ос – 31.100 т., то представлява "тежко" ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Затова съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП е забранено
движението му по пътищата без разрешение. Безспорно установено е, че при
извършване на проверката водачът не е имал издадено разрешение от Агенция
"Пътна инфраструктура". Следователно И.Б.К. е нарушил забраната на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП.
Неоснователно е възражението му, че деянието не се
субсимира от посочения състав на нарушение. Сочените от него, като приложими
разпоредби на чл. 177, ал. 3, във вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвиждат налагане на административно наказание глоба в размер от 500
до 3000 лв. на водач, който, без да спазва установения за това ред управлява
пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е бланкетна и препраща към подзаконов нормативен акт, приет на
основание чл. 139, ал. 3 от ЗДвП - Наредба № 11/2001 г. на
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Затова съставът на
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ще бъде реализиран когато е нарушена някоя от разпоредбите на Наредба № 11/2001 г. на
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Настоящият случай не е
такъв, тъй като е налице нарушаване на формулирана в закона забрана – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП – извършена е дейност по специално ползване на пътя – движение на тежко
ППС, без да е издадено разрешение за това. Санкцията за нея е предвидена в чл. 53, ал. 1 от ЗП, както
за физическите лица, които са нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП, така и за тези които извършат или наредят да бъде извършено движение
на тежко ППС без разрешение. Затова няма основание да се приеме тезата,
изложена в касационната жалба, че санкционираното лице не е субект на
нарушението. То носи административно-наказателна отговорност, за това, че е
управлявало тежко ППС без разрешение. Затова му е наложено предвиденото в чл. 53, ал. 1 от ЗП
административно наказание - глоба от 1000 лв. до 5000 лв. Правилно
районният съд е приел, че са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства
и в съответствие с чл. 27 и чл.
12 от ЗАНН е намалил размерът на наложената от административно-наказващия орган
„глоба“ от 3000 лв. на 1000 лв.
Предвид всичко изложено настоящият касационен състав
намира, че обжалваното решение на Районен съд – Радомир е правилно и законосъобразно и затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва
да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен
съд - Перник
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260009/02.02.2021 г.,
постановено по АНД № 369/2020 г. по описа на Районен съд – Радомир.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/