Решение по дело №2419/2023 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 517
Дата: 20 май 2024 г. (в сила от 20 май 2024 г.)
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20231520102419
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. Кюстендил, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520102419 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №11458/10.11.2023
г. от „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ №47, ет. 5, ап. 14, представлявано
от В. Г. С., чрез пълномощника юрк. Л. Л. И. против Р. С. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №**.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр.
д. № 1614/2023 г. на КРС, продължение на което е и настоящото исково
производство.
Ищецът сочи, че на 30.12.2018 г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството на
кредитор, и Р. С. Я., в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор
за стоков кредит № 413999, съгласно който банката предоставила на
ответницата паричен кредит в размер на 1 539, 82 лв. със срок за изплащане
до 30.12.2020 г.
На 25.09.2019 г. процесните вземания на „Банка ДСК“ АД срещу Р. Я.
били прехвърлени на ищцовото дружество на основание сключено
Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за
покупко- продажба на вземания от 24.04.2019 г.
Цедентът упълномощил „Макроадванс“ АД да уведоми длъжника за
извършената цесия и в изпълнение на това на Р. Я. било изпратено
уведомление за прехвърляне на вземанията.
Р. С. Я. не била изпълнила задълженията си по Договора за стоков кредит
1
до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, с оглед на което,
ищецът депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде признато за установено спрямо Р. С. Я., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***, ул.“***“ №**, че към нея съществува изискуемо вземане на
ищеца „Макроадванс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ №147, ет. 5, ап. 14,
представлявано от В. Г. С., за следните суми: 1 436, 96 лева /хиляда
четиристотин тридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляващи падежирала в периода 25.03.2019 г. - 25.11.2020 г. (съобразно
погасителния план) и непогасена по настоящем главница по Договор за
стоков кредит №413999/30.12.2018 г.; 91, 91 лева /деветдесет и един лева и
деветдесет и една стотинки/, представляващи остатък от дължима по договора
наказателна лихва за периода от 26.03.2019 г. (начална дата на просрочието
по Договора за кредит) до 30.12.2020 г. (краен срок на Договора за кредит); 1
014, 41 лева /хиляда и четиринадесет лева и четиридесет и една стотинки/,
представляващи остатък от дължима по Договор за стоков кредит
№413999/30.12.2018г. договорна лихва за периода от 30.12.2018 г. до
30.12.2020г.; 387, 92 лева /триста осемдесет и седем лева и деветдесет и две
стотинки/, представляващи обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху непогасената главница за периода от 31.12.2020 г. до 26.07.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране
за заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и
настоящото производства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна не е депозирала
писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
представител. Депозирана е молба за даване ход на делото в отсъствие на
представител на дружеството, както и се прави искане за постановяване на
решение при условията на чл. 238 от ГПК. Ответникът, редовно призован, не
се явява, не изпраща представител, не е депозирал искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че искането за
постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е представил отговор
в срок на исковата молба, не се явява в първо съдебно заседание, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а с оглед
заявеното искане от ищеца, не са налице пречки за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК.
По допустимостта:
Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно
2
самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.
10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е налице
издадена заповед за за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. №1614/2023 г. на КРС именно за вземането,
предмет на настоящата искова молба. Връчването на съдебните книжа на
длъжника по заповедното производство е извършено по реда на чл. 47 от ГПК
– чрез лепене на уведомление, а заявителят е спазил срокът за предявяване на
установителните искове.
При посочените съображения предявените искове се възприемат за
допустими.
Съдът счита, че искът е вероятно основателен поради следното:
Налице е облигационна обвързаност между страните по силата на
представения по делото Договор за стоков кредит №413999 от 30.12.2018 г.
между страните по спора. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на
договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период
от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Писмената му форма е условие за
неговата действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според
чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията
и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. В настоящия договор за кредит,
се съдържат всички изискуеми компоненти, посочени по-горе като за пълнота
ще се посочи, че шрифтът на договора отговаря на изискването да не е по-малък
от 12 – чл. 5, ал. 4 от ЗПК, а размерите на ГПР и ГЛП са в допустимите от
закона размери, Общите условия по договора съдържат подписи на всяка
страница от не тях, както и на приложението. Поради всичко изложено
настоящият съдебен състав намира, че липсват недействителни клаузи в
процесния договор.
Извън посоченото, съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл.
236, ал. 2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, а
настоящото решение се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
3
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК, то на ищеца се
следват разноски. Същият претендира разноските в заповедното и исковото
производство, представен е и списък за разноски по чл. 80 от ГПК. Поради
това ответницата ще бъде осъдена за сума в размер на 248, 86 лв. – разноски в
исковото производство, от което юрисконсултското възнаграждение е
определено в размер на 100 лв., както и за сумата от 108, 62 лв. – разноски в
заповедното производство.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4
от ГПК, не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.
С. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №**, дължи и следва да
заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ №47, ет. 5, ап. 14, представлявано
от В. Г. С., сума в общ размер на 2 931, 20 лв. /две хиляди деветстотин
тридесет и един лева и двадесет стотинки/, от които: 1 436, 96 лв. /хиляда
четиристотин тридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляващи падежирала в периода 25.03.2019 г. – 25.11.2020 г. и
непогасена по настоящем главница по Договор за стоков кредит
№4139999/30.12.2018 г.; 91, 91 лв. /деветдесет и един лева и деветдесет и
една стотинки/, представляващи остатък от дължима по договора наказателна
лихва за периода от 26.03.2019 г. /начална дата просрочието по Договора за
кредит/ до 30.12.2020 г. /краен срок на Договора за кредит; 1 014, 41 лв.
/хиляда и четиринадесет лева и четиридесет и една стотинки/,
представляващи остатък от дължима по Договор за стоков кредит
№413999/30.12.2018 г. договорна лихва за периода от 30.12.2018 г. до
30.12.2020 г.; 387, 92 лв. /триста осемдесет и седем лева и деветдесет и две
стотинки/, представляващи обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху непогасената главница за периода от 31.12.2020 г. до 26.07.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1614/2023 г. по
описа на КРС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 28.07.2023 г., до окончателно изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Р. С. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №**,
ДА ЗАПЛАТИ на „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ №47, ет. 5, ап. 14,
представлявано от В. Г. С., сума в размер на 108, 62 лв. /сто и осем лева и
шестдесет и две стотинки/, разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№1614/2023 г. по описа на КРС, както и сумата от 248, 86 лв. /двеста
четиридесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/, разноски в
настоящото исково производство.
4
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на
чл. 7, ал. 2 ГПК).
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване – арг. от разп. на чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5