Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 26,06, 2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 11727 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от М.Й.Х. срещу П.НА Р.Б. обективно съединение искове с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 27000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди,
причинени вследствие на повдигане на обвинение и образуване на наказателно
производство срещу съпруга на ищцата Х. И.Х., ведно със законната лихва,
считано от 27,09,2016год. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
10569,00лв. – обезщетение за забава, за периода 22,11,2012год. – 27,09,2016год.
В
исковата молба се излагат съображения, че ищцата е съпруга на Х. И.Х., обвиняем
по след. дело № 289/1995г. по описа на Трета РСС, което се преобразува в след. д. № 90/95 г. по описа на НСлСл. и подсъдим по НОХД
№ 9062/2003г. по описа на Софийски
районен съд. Твърди се, че с присъда от 21,11,2011год., постановена по НОХД №9062/2003г. по описа на Софийски
районен съд, Х. Х. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Поддържа се производството по делото да е продължило 17 години, шест
месеца и 7 дни, като съпругът ѝ следвало да се яви 35 пъти в съдебна
зала. Наложената срещу съпругът ѝ мярка за отклонение „Задържане под стража“
е продължила в период от 723 дни. Релевират се доводи, ищцата да е претърпяла
неимуществени вреди във връзка с воденото срещу съпруга ѝ наказателно
производство-изпитвала финансови затруднения, била принудена да лъже децата си,
че баща им е в командировка, била подложена на неприлични намеци от съседи и
лишена от съпружески ласки.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-П.НА
Р.Б. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище
за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. В частта, с която се претендират неимуществени вреди от продължителността
на наказателното производство отговорността се осъществявала по реда на чл. 2б
от ЗОДОВ и задължително се предпоставяла от административна процедура по реда
на глава трета „а“ от ЗСВ. При условията на евентуалност сочи да не се доказва наличието
на фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД, а прокуратурата не отговаря
за вреди причинени от служителите на полицията. Излага съображения, че ищцата
не била участник в наказателното производство. Оспорва наличието на причинна
връзка между поведението на прокурор и твърдените от ищцата неимуществени
вреди. Прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на вземанията
на ищцата.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на
исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление за образуване на предварително
следствие от 11,05,1995г. на К.Д.– следовател при 03 РСС, гр. София /л. 6/ е
образувано следствено дело № 289/1995г. по описа на 03 РСС срещу неизвестен
извършител за това, че на 02/03,05,1995г. в гр. София, ул. „********,
нарушавайки прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от владението
на Фирма „М.“, собственост на гръцкия гражданин Е.А.К.кашони с дрехи – дамски,
детски и мъжки облекла от трикотаж, без съгласието на собственика с намерение
противозаконно да ги присвои. Стойността на отнетите вещи е в размер на 3 000
000,00лв. - особено големи размери. Престъплението е квалифицирано по чл. 196а,
вр. чл. 195, ал. 1 от НК.
Не е спорно между страните по отношение на Х. И.Х.
да е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5,
пр.2, вр.чл.194, ал.1 от НК.
С присъда от 21,11,2011г., постановена по НОХД №9062/2003г. по описа на СРС, 6 с-в.,
влязла в сила на 22,11,2012г./л. 7/ Х. И.Х. е признат за невиновен в това, че
на 03.05.1995г. в гр.София, на ул. „********след предварително сговаряне с Н.Г.С.,
И.Б.И.и П.Л.Я.за осъществяване на кражбата, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот или лица, изразяващо се в разбиване на патрони на
две секретни брави- от външна метална решетеста врата и вътрешна дървена врата,
водещи към складово помещение, с неустановено техническо средство, чрез
използване на МПС- камион ГАЗ 53, с ДК № ********, собственост на А.К.Ц.да е
отнел от владението на гръцкия гражданин Е.К.А.- президент на фирма „М.”- гр.София,
без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи,
както следва: 339бр. кашони с 6 780 бр. дамски мъжки и детски трикотажни блузи
на обща стойност 2 034 000,00лв. (неденоминирани), като деянието да не
представлява маловажен случай, а стойността на отнетото движимо имущество да е
в големи размери, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава
изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 2
вр. ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
От представеното по делото Удостоверение за
граждански брак № 27229/21,11,1984г. на Кирковски районен народен съвет, окръг
София, община София, /л. 13/ се установява, че към датата на образуване на
наказателното производство срещу Х. И.Х. същия е бил в брак с ищцата М. Й.Х.-
сключили граждански брак на 21,11,1984г.
Видно от удостоверение за раждане № 061044, Р-84 от
27,12,1984 г. на Кирковски районен Народен съвет, окръг София, община София /л.
14 / и Удостоверение за раждане от 03,04,2012г. на Столична община, от брака са
родени две деца – на 21,12,1984 г. - Й. Х. Х. и на 18,05,1988 г. -И.Х.Х..
От показанията на свидетелят И.Х. М., ценени по
реда на чл.172 от ГПК се установяват обстоятелства във връзка с воденото срещу Х.
наказателно производство. През 1995г., около 05:00 часа, органите на реда
влезли със сила в къщата на свидетеля, като той ги насочил към къщата, в която
живеел синът му. Къщата била
заобиколена, не знаел какво се случвало. При влизането в дома на ищцата от
органите на реда ищцата била много стресирана. След задържането на съпругът й работила
като продавачка в магазин и едва свързвала двата края. Взетата по отношение на Х.
мярка за неотклонение продължила около две години и половина. Така и не се
разбрало какво престъпление е извършил. Ищцата била травматизирана носила му
всяка седмица храна. Децата ходили на училище към този момент. Хората по
улицата гледали всички членове на семейството като престъпници. Свидетелства,
че ищцата била обект на предложения от интимен характер, на които тя отказвала. Държала се достойно, не се развела
със сина на свидетеля и още живеели заедно. Присъствал при нахлуването в стаята
на ищцата и съпруга ѝ. Децата били отведени при комшии, а след това при
сестрата на свидетеля. Ищцата му споделяла, че ѝ е тежко, че я гледат с
друго око, чувствала унижение.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установи кумулативното наличие на
предвидените законови предпоставки, а именно: възлагане на определена работа
при или по повод на която е извършено виновно, противоправно деяние, настъпили
вреди, причинна връзка между противоправното деяние, вследствие на възложената
работа и вредоносния резултат.
Исковата претенция съдът намира да е процесуално
допустима, тъй като възражението за необходимост от провеждане на предхождаща
настоящото производство административна процедура по реда на глава ІІІ от ЗСВ
касае хипотеза на претенция за обезщетение от забавено правосъдие, заявена
от страна в съдебно производство, която не е налице. Изложените
твърдения са за проведено наказателно производство срещу неучастващо в делото лице-съпруг на
ищцата. Ето защо взираната абсолютна процесуална предпоставка за развитие
на производството по чл.2б от ЗОДОВ,
както и възможността за претенция по
ЗОДОВ е ирелевантна, а относно исковата претенция е приложима общата норма за гаранционно
обезпечителната отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД.
По делото се установява, съпругът на ищцата да е
оправдан за извършването на престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, т.
4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, което открива пътя за
защита на посоченото лице по реда на чл.2 от ЗОДОВ за отговорност за вреди от
дейност на правозащитните органи.
От ангажираните по делото гласни доказателства
се установява за ищцата да са реализирани
неимуществени вреди във връзка с инициираното срещу съпругът й наказателно
преследване. Установява се в периода на задържането му ищцата да е била
финансово затруднена, била лишена от възможността за отдих, грижела се
единствено за прехраната на децата и съпруга си, на когото веднъж седмично
носила колет с храна, поради лошите условия и оскъдни дажби в ареста. Била
обект на сексуални подмятания от съседи, чувствала се унижена, споделяла, че
й е тежко и обидно.
Въпреки това по делото, съдът намира да не е
установено спрямо ищцата да е осъществено противоправно деяние от разследващите
органи. Безспорно действията на последните са противоправни, доколкото е налице
оправдателна присъда, но спрямо лицето, което е оправдано, не и спрямо
ищцата. Отделно от това не е налице и причинно -следствена връзка с неимуществени вреди за
ищцата и действия бездействия на органите на разследването. Действително се
твърди установените вреди да са във връзка с упражнената наказателната репресия
спрямо Х., но същата не може да бъде определена като причинно следствена,
доколкото възможността за реакция на създалата се ситуация не е закономерна и
обусловена от възникналата причина.
Ето защо предвид липсата на елемент от фактическия
състав на правната норма не е налице фактическия
състав на непозволено увреждане, респективно възникнала пасивна материалноправна
легитимация за ответника.
Предвид неоснователност на исковата претенция е
безпредметно разглеждане на релевираното възражение за погасителна давност.
С оглед неоснователност
на исковата претенция по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД неоснователна е и
акцесорната претенция за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.
По
разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3
от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер
на 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Й.Х., с ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, кантора 322 срещу П.НА Р.Б., с адрес: гр.София, бул. „********,
искове с пр.кв. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 27000,00лв., обезщетение за
неимуществени вреди, причинени по повод на образувано наказателно производство и
задържане на съпругът ѝ - Х. И.Х., продължило извън разумните срокове, ведно
със законната лихва, считано от 27,09,2016г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сума в размер на 10569,00 лв. – обезщетение за забава, за периода 22,11,2012 г. –
27,09,2016г.
като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Й.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: *** да
заплати на П.НА Р.Б., адрес: гр. София, бул. „********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100,00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: