Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, …………………2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл.с.
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА
като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
в.гр. дело №
673 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по подадена въззивна жалба с вх. № 19407/15.03.2019г. по описа на
регистратурата на Районен съд-гр. Варна от ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура" - гр. София, ЖП секция Шумен срещу решение №
643/15.02.2019г. по гр.д. № 9177/2018г. на ВРС, с което са отхвърлени исковете
на въззивника срещу въззиваемите Д.П.К. и В.И.К., за осъждането им да заплатят
сумата от 4 355.00лв. или разделно всеки един от тях по 2 177.50лв.,
представляваща обезщетение за ползите, от които въззиваемите са лишили въззивника
за времето от 07.06.2013год. до 07.06.2018год., от ползването на недвижим имот,
находящ се в гр.Варна, ул.„Младежка“, бл.3, вх.Б, ет.1, ап.4, който имот е
предоставен за стопанисване и управление на въззивника, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
11.06.2018год. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се
твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се извода на районния съд, че вземането на
въззивника е погасено по давност. Посочва се, че правилно ВРС е приел, че
давността е пет години, тъй като вземането е за обезщетение за лишаване от
ползване, а не три – тъй като не представлява при периодично плащане, но счита
за неправилна правната констатация на ВРС, че вземането е погасено по давност.
В тази връзка се посочва, че всеки един ден възниква ново вземане за
обезщетение, поради което изискуемостта на вземането за обезщетение настъпва
всекидневно, тъй като обезщетение се дължи за всеки един ден, през който е
ползван имота. Ето защо се оспорва извода на съда, че погасителната давност на
цялото задължение е от 07.06.2013г. Моли се за отмяна на решението на районния
съд и за осъждане на въззиваемите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е
депозиран писмен отговор от въззиваемите страни Д.П.К. и В.И.К.. Считат
решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Описва се фактическия
състав на чл. 59 от ЗЗД. Посочва се, че не съществуват специални разпоредби
относно давностните срокове за предявяване на претенции, породени от
неоснователно обогатяване, поради което следвало да се прилагат общите
разпоредби в ЗЗД. Заявява се, че изискуемостта на вземането по чл. 59 от ЗЗД
започва да тече в деня на получаването на престацията по аналогия на чл. 55 от ЗЗД. В тази връзка се цитира т. 7 на тълкуватено решение №1/28.05.1979 на ВС.
Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
В о.с.з. процесуалният
представител на въззивника поддържа жалбата. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение. Процесуалният представител на въззиваемата страна моли за
потвърждаване на решението на районния съд.
По предмета на така предявените искове:
Предявен e иск от ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура" - гр. София срещу Д.П.К. и В.И.К. за
осъждането им да заплатят сумата от 4
355лв. или разделно всеки един от тях по 2 177.50лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които ответниците са лишили ищеца за времето от
07.06.2013год. до 07.06.2018год., от ползването на недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, ул.„Младежка“, бл.3, вх.Б, ет.1, ап.4, който имот е предоставен за
стопанисване и управление на ДП „Национална Компания Железопътна
инфраструктура“ град София, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 11.06.2018год. до окончателното
изплащане.
ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура" - гр. София, ЖП секция Шумен твърди, че недвижим
имот с идентификационен № 10135.3515.313.6.13, находящ се в гр.Варна.
ул."Младежка", бл.3, вх.Б, ет. 1, ап.4, е частна държавна
собственост, за който има съставен Акт за частна държавна собственост № 3578 /
29.11.2001 г. Правата върху посочения имот били предоставени на ДП „Национална
Компания Железопътна инфраструктура"- гр.София, като понастоящем имотът
е заведен в баланса на Железопътна
секция Шумен. Посочва се, че към настоящия момент жилището се обитава от
ответниците Д.П.К. и неговата съпруга - В.И.К., като същите ползват този имот
без основание. Нямат договорни отношения с ДП „НК ЖИ", Железопътна секция
Шумен и не заплащат наем, нито обезщетение за това, че ползват имота.
Обезщетението, което ищецът претендира по настоящото дело, е определено на
базата на наемната цена, която, предвид обстоятелството че жилището е държавна
собственост, е в размер на 72,59 /седемдесет и два лева и петдесет и девет ст./
лв. месечно, поради което претендира обезщетение за посочения период в размер
на 4355 лв. или от всеки един от ответниците
по сумата в размер на 2 177,50
Ответниците в срока за отговор, депозират отговор на
исковата молба. Правят възражение за изтекла погасителна давност на процесното
вземане, оспорват процесуалната легитимация на ищеца, в условие на евентуалност
оспорват предявения иск по основание и размер.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуален представител, поддържа иска. В хода по същество на делото моли
за неговото уважаване и присъждане на сторените по делото разноски. Представя
писмени бележки.
В съдебно заседание
ответниците, чрез проц.представител адв. М. поддържат отговора на исковата
молба. В хода по същество на делото
молят за отхвърляне на иска. ,
ВОС като съобрази доводите във въззивната жалба на основание чл. 269 от ГПК и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че процесният
недвижим имот с идентификатор № 10135.3515.313.6.13, находящ се в гр. Варна,
ул. „Младежка“, бл. 3, вх. Б, ет. 1, ап. 4, е частна държавна собственост,
което се установява и от съставения за този имот акт за частна държавна
собственост № 3578/29.11.2011г. Имотът е предоставен за ползване на ДП
„Национална компания Железопътна инфраструктура“-гр. София, като видно от
представения препис от инвертарна книжа за дълготрайни активи, имотът е заприходен
в счетоводния баланс на Железопътна секция Шумен – въззивник в настоящото
производство.
Съдът намира за безспорен
също така факта, че въззиваемите са ползвали имота през процесния имот,
включително до 09.09.2018г., тъй като този факт се признава изрично от техния
процесуален представител в о.с.з. от 16.01.2019г. и е приет за безспорен и
ненуждаещ се от доказване.
Видно от представения по
делото протокол за определяне на наемната цена на жилищни имоти и ателието за
творческа дейност, месечният наем на процесния недвижим имот-частна държавна
собственост, е 72.59 лева. Същият не е оспорен от въззиваемите.
От гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 59 от ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването. Съгласно еднопосочната
практика на ВКС, когато собственик на имот е лишен от неговото ползване,
доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на
собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би
получавал при отдаването под наем на имот, които следва да се определят,
съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот.
Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота, се
изразява в облагодателстването му със спестения от него наем, който би плащал
за ползване на имота през този период – в този смисъл Решение №
267/20.01.2014г. по гр.д. № 13/2013г. на ВКС. Обезщетението за лишаване от
ползване на имота се определя от средномесечния пазарен наем, който
собственикът би получавал за спорния период – ТР № 82/28.02.1975г. по гр.д. №
74/1974г. на ВС, Решение № 509/25.06.2009г. по гр.д. № 142/2009г. на ВКС.
Относно това дали вземането е погасено по давност, настоящият състав
намира следното:
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му
веднага, тоест изискуемостта на задължението възниква веднага. Това правило се
прилага и когато задължението е възникнало въз основа на неоснователно
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, когато се претендира обезщетение за лишаване от
ползване на имот за определен период от време. В този случай обезщетението за
лишаване от ползване на имота без основание се дължи от момента, от който
собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да
реализира доходи от нея, като покана не е необходима за изискуемостта на
вземането за обезщетение. Изискуемостта на вземането на кредитора за
обезщетение по чл. 59 от ЗЗД възниква всекидневно, тоест със всеки един ден
възниква ново вземане за обезщетение, което е изискуемо веднага в деня на
възникването му, без да е нужна покана. От този момент върху всяко едно
ежедневно изискуемо задължение за обезщетение започва да тече нова самостоятелна
погасителна давност – арг. от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Поради тази причина с
продължителността на ползването на имота без основание, размерът на обезщетение
се увеличава. Ето защо, когато бъде предявен иск за заплащане на обезщетение по
чл. 59 от ЗЗД за определен период, по същество не се претендира едно вземане с
падеж началната дата на периода, а са предявени множество вземания, равни на
броя на дните, през които е бил ползван имота. Това становище на съда се
подкрепя и от Решение № 217/08.10.2013г. по гр.д. № 1290/2013г. на ВКС, в което
е прието, че паричното обезщетение по чл. 59 от ЗЗД възниква „ежедневно – „ден за ден““. Начинът на
изчисление и изискуемост на обезщетението по чл. 59 от ЗЗД е подобен на този на
лихвата за забава по чл. 86 от ЗЗД, която също падежира ежедневно и погасителна
давност тече върху всяка една натрупана лихва за съответния ден.
В случая, не е предявено
едно вземане в размер на 4355.00 лева, изискуемо на 07.06.2013г. и чиято
погасителна давност би изтекла на 07.06.2018г. а по същество са налице
множество вземания, възникнали в полза на въззивника последователно
(всекидневно) за периода от 07.06.2013г. до 07.05.2018г, като върху всеки един
изтекъл ден от този период тече самостоятелна погасителна давност.
Искът по чл. 59 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение в размер на 4355.00 лева за периода от 07.06.2013г. до
07.06.2018г е предявен на 07.06.2018г., тоест в рамките на 5-годишния давностен
срок от първото изискуемо вземане за обезщетение на 07.06.2013г., поради което
следва да се приеме, че нито едно от изискуемите ежедневни вземания не е
погасено по давност.
Установи се по делото, че
процесният имот, който не е собственост на въззиваемите е ползван от тях през
периода от 07.06.2013г. до 07.06.2018г. (5 години), което се равнява на 60 месеца.
По делото не са наведени твърдения от въззиваемите, нито са представени
доказателства, че същите ползват имота на някакво правно основание. Съответно
не са и представени доказателства за заплащане на някакво обезщетение за
неоснователното ползване на имота през
периода от 07.06.2013г. до 07.06.2018г. Следователно същите дължат заплащане на
обезщетение на въззиника за лишаването от ползването на собствения му имот. Дължимото
обезщетение за процесния период възлиза в общ размер на 4355.40 лева (72.59
лева месечно, умножено по 60 месеца).
Следва да се приеме, че предявеният иск от ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура" - гр. София, ЖП секция Шумен е основателен. Съответно
всеки един от въззиваемите следва да бъде осъден да заплати сумата от по
2177.50 лева.
Поради различните правни
изводи, до които достигна настоящата инстанция, решението на районния съд
следва да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото, Д.П.К. и В.И.К. следва да бъдат
осъдени да заплатят направените от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура"
- гр. София, ЖП секция Шумен разноски пред двете инстанции – пред районния съд
сумата от 400.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 178.00 лева държавна
такса; и пред ВОС сумата от 89.00 лева държавна такса и 200.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 643/15.02.2019г. по
гр.д. № 9177/2018г. на ВРС,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.П.К. с ЕГН: ********** и В.И.К. с ЕГН:********** да
заплатят на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура" - гр.
София, ЖП секция Шумен с ЕИК: 1308232430548 сумата от 4 355лв., съответно всеки
по 2 177.50лв., представляваща обезщетение за това, че за времето от
07.06.2013год. до 07.06.2018год., ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура" - гр. София, ЖП секция Шумен е бил лишен от ползването на недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, ул.„Младежка“, бл.3, вх.Б, ет.1, ап.4, който имот
е предоставен за стопанисване и управление на ДП „Национална Компания
Железопътна инфраструктура“ град София, ведно със законната лихва върху всяка
една главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
11.06.2018год. до окончателното изплащане, на основание чл.59 ,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.П.К. с ЕГН: ********** и В.И.К. с ЕГН:********** да заплатят
на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура" - гр. София, ЖП
секция Шумен с ЕИК: 1308232430548 сумата от 578.00 (петстотин седемдесет и
осем) лева, представляващи разноски по гр.д. 9177/2018г. по описа
на ВРС, от които 400.00
(четиристотин) лева юрисконсултско възнаграждение и 178.00 (сто седемдесет и
осем) лева държавна такса по гр.д. 9177/2018г. по описа на ВРС, както и сумата
от 289.00 лева (двеста осемдесет и девет лева), представляващи разноски по в.гр.д. №673 от 2019г. по
описа на ВОС, от които сумата от 89.00 (осемдесет и девет) лева държавна такса
за въззивно обжалване и 200.00 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: