М О Т И В И
по НОХД № 6091/2017 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинения против Г.С.Л. за това, че през периода от 21.01.2013 г. до
месец април 2014 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, а
именно на неустановена дата в периода от 21.01.2013 г. до края на февруари 2013
г. е извършил полово сношение с лице от същия пол В.Л.В. с ЕГН: **********,
като е употребил сила и заплашаване, на неустановена дата през месец март 2013
г. е извършил полово сношение с лице от същия пол В.Л.В. с ЕГН: **********,
като е употребил сила и заплашване и на неустановена дата от началото на м.
март 2014 г. до края на месец април 2014 г. е извършил полово сношение с лице
от същия пол В.Л.В. с ЕГН: **********, като е употребил сила и заплашване – престъпление по чл. 157, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК и за това, че на 25.02.2017 г. в гр. Пловдив е извършил полово
сношение с лице от същия пол – В.Л.В. с ЕГН: **********, като е употребил сила
и заплашване – престъпление по чл. 157,
ал. 1 НК.
Прокурорът
поддържаше повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Намира, че от събраните по
делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установявали
извършените от обвиняемия престъпления. Предлага за престъплението по чл. 157,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК на подсъдимия Л. да бъде наложено наказание в
размер от 5 години лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 157, ал. 1 НК да бъде наложено наказание в размер от 6 години лишаване от свобода, като на
основание чл. 23 НК да бъде определено едно общо най-тежко наказание в размер
от 6 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим. Да бъде зачетено времето през което същият е бил задържан до влизане на
Присъдата в сила.
Пострадалият
В.В. беше конституиран като частен обвинител по делото. В хода на съдебните
прения, същият заяви, че поддържа казаното от прокурора.
Защитникът –
адв. И. намира, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства,
не се установявала изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Намира,
че поради обстоятелството, че пострадалият В. не е получил претендираните от
него 10 лева от подсъдимия Л., затова се е стигнало до настоящото производство.
На процесния ден, пострадалият В. бил видимо спокоен и по никакъв начин не
разкривал признаци по отношение на него да е било извършено сексуално
посегателство и ако е имало нещо то е било доброволно. Хомосексуалните
отношения били наказуеми по НК, единствено в случаите, когато това е било
против волята на пострадалото лице. На първо място не се доказвало извършването
на половия акт, а от друга страна не се установявало да е било извършено при
условията на сила и заплашване.
Подсъдимият
Л. заяви, че е съгласен с казаното от своя защитник, като в последната си дума
поиска да бъде напълно оправдан.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.С.Л. е
роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, Б., български
гражданин, не осъждан, средно образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН
**********.***, бил изграден Комплекс за социални услуги „С. Г.“. Една от услугите,
които предоставял комплексът, била защитено жилище за лица с психични
увреждания. Свид. В.Л.В. страдал от органично разстройство на личността,
епилепсия, лека умствена изостаналост, лека към средна дебилност. Поради
заболяванията си, свид. В. бил с 84% трайно намалена работоспособност. Тъй като
не можел да полага грижи за себе си, на 21.01.2013 г. свид. В. бил настанен в
комплекса. В близост до сградите на комплекса, на бул. „****“ №*** в гр. Пловдив, се
намирало дворното място на бившия завод „****“. Там бил позициониран
производствен цех за метал с обособена стаичка, която била обитавана от подсъдимия Г.С.Л..
Последният
работел в цеха и ползвал стаичката към него. Около седмица след като бил настанен в комплекса за
социални услуги, свид. В. се запознал с Г.Л. и същият го помолил да изчисти стаята му. Пострадалият се съгласил и изпълнил молбата на подсъдимия. Седмица след
това подсъдимият отново поискал от свид. В.
да изчисти помещението.
Пострадалият
се отзовал на поканата и отишъл в обитаваното от Г.Л. помещение. След като почистил, подсъдимият казал на пострадалия, че бил
доволен от работата му, като след това поискал да
осъществи сексуален акт с него. Свид. В. отказал. Тогава Г.Л. го заплашил, че щял
да го пребие, ако не изпълнява указанията му и го накарал да си свали панталона и бельото. Тъй
като пострадалият отказал, подсъдимият отново го заплашил и със сила го съблякъл гол от кръста надолу. Уплашен от заплахите и
приложената сила, свид. В., съгласно указанията на Г.Л., легнал на леглото в
помещението. Тогава последният проникнал с пръстите на ръката си в ануса на свид. В.. След това се
съблякъл, проникнал с пениса си в ануса на свидетеля и започнал да извършва
възвратно-постъпателни движения. Тъй като свид. В. изпитал силна болка от
проникването, прекъснал акта. Тогава Г.Л. започнал да дърпа силно ръката му, в опит да
го принуди да го хване за пениса. Под силата на принудата и отправените заплахи, свид. В. хванал за пениса
последният и малко след това последният еякулирал. След като удовлетворил
половото си желание, подсъдимият дал на свид. В. сумата от 2 лева и го заплашил
да не казва на никого за случилото се, иначе в противен случай щял да го
пребие. Уплашен от отправените закани, свидетелят не уведомил никого за
случилото се.
Около месец след случилото се, а
именно на неустановена дата през месец март 2013 г., свид. В. бил заедно със
свидетелката Д.П.П., която също живеела в комплекса. Двамата били в парка срещу
комплекса и пиели кафе, когато при тях отишъл Г.Л.. Свид. П. също познавала
подсъдимия и изпитвала страх от него. Тя, подобно на свид. В., също била канена
от Г.Л. да му чисти помещенията, но категорично отказвала подобни покани. На
този ден, след като подсъдимият отишъл при свидетелите В. и П., поискал свид.
В. да отиде с него, за да му почисти помещенията. Свид. П. се опитала да се
възпротиви, като му заявила да остави намира свид. В. и да си отива. Г.Л. обаче
настоял и като хванал свид. В. за ръката, посредством сила, го отвел до
помещението, което обитавал. Пострадалият опитал да се съпротивлява, но тъй
като подсъдимият бил по-силен от него, успял да го заведе до помещението. Там
обаче, вместо да почиства, свид. В. отново бил принуден да осъществи сексуален
акт с Г.Л.. Тъй като той отново отказал, подсъдимият го заплашил с побой и
посредством сила, въпреки съпротивата на свид. В., го съблякъл гол от кръста
надолу. След това Г.Л. накарал свидетеля да легне на леглото. Тогава първият
отново проникнал с пръсти в ануса на втория, а след това и с пениса си. Актът
продължил известно време. След като актът приключил, Г.Л. дал на свидетеля
сумата от 10 лева и изрично го заплашил с побой, ако кажел на някого. Уплашен
от отправените закани и приложената спрямо него сила при осъществените актове,
свид. В. не казал на никого за случилото се, но започнал да избягва
възможностите за среща с обвиняемия Л.. Въпреки това обаче, на неустановена
дата в периода от началото на месец март до края на месец април 2014 г.,
подсъдимият отново успял да принуди пострадалия да осъществи сексуален акт с
него. На неустановена дата в посочения период, Г.Л. видял свид. В., който стоял
сам на пейка в парка срещу комплекса, където живеел. Тогава подсъдимият, като
видял свидетеля, отишъл до него и настоял последният да го придружи. Свид. В.
отказал, но Г.Л. го хванал за ръката и го задърпал към помещението, в което
спял. Свидетелят поискал да престане да го дърпа, но подсъдимият игнорирал
желанията, заявени вербално, и опитите на свид. В. да си освободи ръката и,
дърпайки го, го завел до помещението, което обитавал. Г.Л. за пореден път
настоял свид. В. да си съблече дрехите и да легне на леглото. Тъй като
свидетелят отказал да изпълни искането, подсъдимият го заплашил с побой и сам,
посредством сила, съблякъл дрехите от долната част на тялото на свид. В.. След
това го накарал да легне на леглото и проникнал с пениса си в ануса му.
Сексуалният акт продължил известно време. За да прикрие упражняваното насилие,
Г.Л. дал на пострадалия сумата от 10 лева и отново го заплашил, че ще го
пребие, ако каже на някого за случилото се. Отправените заплахи отново дали
резултат, като свидетелят не съобщил на никого за случилото се. През следващите
години Г.Л. се въздържал от сексуално посегателство спрямо свид. В..
На 25.02.2017 г. следобед, около 16:30
часа, свид. В. бил заедно със свидетелите М.И.У., С.П.С. и Д.П. в парка до
Комплекса за социални услуги „С.Г.“, на който всички те били потребители. В
един момент, докато свид. В. бил до намиращ се в близост кафе-автомат, на
мястото пристигнал Г.Л.. Той настоял свид. В. да го придружи, за да „свършели
двамата една работа“. Последният обаче отказал. Тогава обв. Л. се опитал да го
уговори, като му предложил сумата от 10 лева и обещал да му купи майонеза, но
свид. В. отново отказал. Подсъдимият настоявал и хванал пострадалия за ръката и
го задърпал към помещението, където живеел. Случилото се било възприето от посочените
по-горе свидетели, които чули както предложенията и настояванията на
подсъдимия, така и отказите на свид. В. да го придружи. Възприели и как Г.Л.
дърпал свид. В. към помещението, което обитавал. След като влезли в помещението
обаче, подсъдимият заключил входната врата и казал на В.В. да се съблече, но
последният отказал. Тогава Г.Л. отишъл до него и сам свалил панталона и бельото
на свид. В., докато правел това, подсъдимият заплашвал пострадалият, че щял да
го набие. Освен това го уговарял за негово добро да изпълнява указанията му.
В.В. от своя страна продължил да изразява нежеланието си. В същото време обаче
той изпитвал страх от отправените спрямо него закани и срам, тъй като
възприемал случващото се като нередно. Въпреки това, след като го съблякъл от
кръста надолу, Г.Л. също си събул бельото и казал на свид. В. да легне на
леглото. Докато се случвало това, подсъдимият употребявал алкохол. След като
принудил свид. В. да легне на леглото, Г.Л. си намазал част от пръстите на
едната ръка с крем, който ползвал за мазане на петите си, и с тях проникнал в
ануса на свидетеля. Свид. В. настоявал подсъдимият да преустанови действията
си, но последният, след като го заплашил с побой, проникнал с пениса си в ануса
му. Свид. В. изпитал болка и се опитал да преустанови акта, но не успял. Актът
продължил известно време. След като удовлетворил желанието си, подсъдимият
предупредил свидетеля да не разказва за случилото се, като го заплашил с побой,
и едва тогава му позволил да си тръгне, като не му дал обещаната сума. След
като се прибрал в центъра около 17:30 часа, свид. В. получил епилептичен
припадък в резултат на преживения стрес, но поради отправените заплахи не
споделил за случилото се. Същият ден в Комплекс за социални услуги „С.Г.“
работели служителите – свидетелите Ю.Г.А., Е.Н. Д.и Д.Б.С.. Пред свид. С. свид.
В. споделил за упражненото му насилие. Тя от своя страна уведомила свид. А. –
***в заведението, която също била дежурна. Тъй като свид. В. не давал признаци
на притеснение, тя уведомила следващия дежурен - свид. К.Т.Т., който бил на
смяна за времето от 20:00 часа вечерта на 25.02.2017 г. до 08:00 часа на
26.02.2017 г. Междувременно свид. В. споделил със свидетелите С. и Х. за
упражненото спрямо него насилие. На 28.02.2017 г. свид. С. уведомила свид. Р.С.Д.,
която работела като ***в комплекса, за казаното от свид. В.. Свид. Д. от своя
страна веднага се срещнала със свид. В. и провела разговор с него, при който
последният й разказал за случилото се на 25.02.2017 г. Свид. Д. от своя страна
веднага уведомила свид. А.Д.Д. – ***на комплекса, а той разпоредил извършването
на проверка, при която също разговарял със свид. В.. По повод проверката, при
свид. Д. се провела среща, на която присъствали подсъдимият, свид. В., свид.
А.Е.М. – ***в комплекса, и П.Д.П. – служител в комплекса. При проведената среща
първоначално Г.Л. твърдял, че не бил осъществявал никакъв акт, но впоследствие
признал за случилото се, като отправил молби да не казват на никого, тъй като
съпругата му го била изгонила от дома им. Междувременно, със съдействието на
свидетеля Д., свид. В. депозирал жалба в V РУ на МВР – Пловдив на 02.03.2017 г.
и по нея веднага започнали да работят свидетелите Т.Д.А. и С. С.Б. – ***при V
РУ на МВР – Пловдив. Те установили самоличността на подсъдимия и започнали да го
издирват. Успели да се срещнат с него в помещението, което обвиняемият ползвал
на бул. „****“ в гр. Пловдив. Пред ***Г.Л. признал за осъществения акт със
свид. В.. За случилото се разбрали и свидетелите Р.М.Я., който, като ***в
комплекса, бил пряк отговорник за свид. В., и **на комплекса Д.М.К..
При разследването е бил извършен оглед
на местопроизшествие в помещението, обитавано от Г.Л., при който бил иззет
чаршафът от леглото. Бил извършен оглед и в стаята, обитавана от свид. В., при
който били иззети дрехите, с които бил облечен свидетелят на 25.02.2017 г., а
именно 1 бр. долнище на анцуг, сиво на цвят с розови надписи „NEW YORK“; 1 бр.
черна блуза с дълъг ръкав; 1 бр. оранжева тениска с черни ръкави; 1 бр. мъжки слип сив на цвят с надписи
„Произведено в България“.
По
делото била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза №141/2017 г.
/лист 82-83/, която е дала заключение, че при прегледа на В.Л.В. не са били
установени видими травматични увреждания по изследваните области. Липсата на
травматични увреждания не изключвала възможността с В.Л.В. да са били извършени
блудствени действия, както се съобщавало в предварителните сведения.
Била
е назначена и изготвена и съдебно-психиатрична експертиза /лист 85-95/, от
заключението на която е видно, че В.Л.В. не се водел на психиатричен учет и не
страдал от психично заболяване. Към инкриминирания период от време В.В. е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В.В. можел да възприема и възпроизвежда фактите, от значение за делото, и да
дава достоверни обяснения за тях. Поради заболяването си от епилепсия било
възможно В.В., поради получена уплаха, страх, стрес и други неблагоприятни
психически състояния, да получи припадъци. В обсъждането на психиатричната експертиза
експертът посочил, че интелектът на свид. В. бил като на 10-12 годишно дете,
поради това и същият изказал становище, че свид. В. не бил способен да лъже.
В
хода на разследването била изготвена съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства, при която било установено, че при приобщените като ВД
с протоколи за оглед вещи не били установени и иззети влакна, съмнителни за
косми и микроследи. По изследваните веществени доказателства експертът не
установил кръв или човешка сперма. В хода на изследването единствено по
оранжевата тениска експертът установил наличие на слюнка, на която обаче не
била определена кръвната група, тъй като слюнката била в минимално количество и
нямало предоставен сравнителен материал. За да предотврати изгубването на информация
в установената слюнка, експертът не извършил изследване с традиционните
серологични методи за видова и групова принадлежност, като посочил, че при
необходимост можело да бъде изготвено ДНК профилиране.
По
искане на Г.Л., поради заявени медицински проблеми, които препятствали, според
него, възможността му да пребивава в ареста, била изготвена двойна комисионна
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. В заключението на експертизата
експертите посочили, че подсъдимият страдал от артериална хипертония І-ви
стадий, синусова тахикардия. Установеното заболяване, според тях, към
21.07.2017 г., когато било проведено изследването на обвиняемия, позволявало
същият да пребивава в условията на следствения арест в случай, че редовно
приемал изписаните медикаменти и се извършвал редовен контрол на артериалното
му налягане.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от
обясненията на подсъдимия Л., дадени в хода на съдебното производство, както и
от показанията на разпитаните свидетели – В.В., А.Д., Р.Я., Т.А., С.Б., К.Т.,
Р.Д., А.М., Д.К., Е. Д., П.П., С.С., В.Х., И.Л., Д.П., М.У., Ю.А., както и от
четените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на
свидетелите В.В., А.Д., Р.Я., Т.А., Р.Д., А.М., Д.К., П.П., С.С., В.Х., както и
от четените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на
свидетелите Т.А., С.Б., К.Т., Р.Д., А.М., Ю.А., както и от четените по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на свидетелката Е. Д., както и от
събраните писмени доказателства: справка за съдимост, заявления, протокол за
оглед, а и от изготвените в хода на досъдебното производство експертизи.
Въз основа
на така събраните по делото гласни доказателства се очертават две групи такива,
които съдържат в себе си данни от преки очевидци на описаните в обвинителния
акт деяния.
В първата
група гласни доказателства се съдържат основно такива депозирани от свидетеля
В.В., които са в насока, че по отношение на него са били извършени четири
сексуални посегателства от подсъдимия Л..
Във втората
група гласни доказателства са включени обясненията на подсъдимия Л., който
отрича да е извършвал сексуални посегателства по отношение на пострадалия В..
Настоящият
съдебен състав намира, че следва да се даде вяра на показанията на свидетеля
В.. За да се достигне до този извод, първо следва да се прецени, дали същият е
в състояние да възприема правилно фактите и обстоятелствата и да депозира
достоверни показания. За преценка на това са необходими специални знания,
поради което и в хода на досъдебното производство е била назначена експертиза,
която да отговори на този въпроси. Със заключението на същата се дава
положителен отговор на този въпрос, а именно, че В.В. е в състояние правилно да
възприема фактите и да депозира достоверни показания. Ето защо, Съдът намира, че заявеното от него може да послужи
за изграждане на фактическата обстановка по делото. По време на разпита си в
съдебно заседание, той по ясен и недвусмислен начин описа механизмът на
извършване на деянията от страна на подсъдимия, а именно, че първо последният е
прониквал с пръсти в ануса му, като впоследствие е прониквал и с члена си в
него. От съществено значение за решаването на делото е обстоятелството, дали
извършването на половото сношение е било доброволно или не. Пострадалият В.
заяви, че всичките четири пъти е било против волята му, като същият описа, че
това не му е харесвало, защото после го е болял коремът, ставало му е лошо,
както и че е получавал разстройство от това. Също така той посочи, че подсъдимият
Л. по време на всичките пъти го е заплашвал, че ще го набие, ако се
съпротивлява, както и ако каже на някого за случилото се. По време на разпита
си пред съдебния състав, пострадалият В. посочи със сигурност броя на деянията,
а именно четири на брой, както и че всичките пъти по отношение на него е била
употребена сила и заплашване, но не успя да посочи със сигурност конкретните
времеви периоди.
Ето защо, на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК бяха приобщени към
доказателствения материал, частта от показанията на пострадалия В. /на листове
52 и 54 от ДП/, относно това кога за първи път подсъдимият е осъществил
сексуално посегателство по отношение на него, времевият период през който са
извършвани деянията, механизмът и конкретните суми които са били предавани. По
време на разпитите си в досъдебното производство пострадалият В. е заявил, че
за първи път сексуално посегателство от подсъдимия по отношение на него е било
осъществено при второто посещение в стопанисвания от същия обект, а по време на
разпита си пред Съда, той посочи, че това е станало при първото му посещение.
Също така В.В., индиректно пред разследващия орган е посочил, че първият път
когато са били извършвани сексуални действия от подсъдимия по отношение на него
е било на неустановена дата от 21.01.2013 г. до края месец февруари 2013 г. За
да се достигне до този извод, следва да се отбележи, че пострадалият е заявил,
че е пристигнал в дома на 21.01.2013 г., около седмица следва това е бил за
първи път да чисти в обекта стопаснисван от Г.Л. и вече около седмица след това
е бил за втори път при него, когато е било първото деяние. Второто
посегателство по отношение на него е било през месец март 2013 г., третият път
е бил месец март или месец април 2014 г., а четвъртият път е бил на 25.02.2017
г.
Съдът
намира, че въпреки посочените по-горе различия, пострадалият В. депозира ясни,
логични и последователни показания, поради което и не може да се достигне до
извод, че същият има склонност да твърди неверности. Допуснатите неточности и
несъответствия между заявеното от него в досъдебното производство и по време на
съдебното следствие бяха отстранени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т. 1 НПК, като Съдът намира, че относно посочените по-горе части следва да се
кредитира заявеното от него в хода на досъдебното производство, доколкото В.В.
посочи, че това, което е бил казал пред разследващия орган е истина. От друга
страна е нормално с оглед изминалия период от време, същият да не помни с
точност кога точно са настъпили деянията, но въпреки това той посочи
категорично броят на деянията, а именно четири, както и че при всички от тях по
отношение на него са били употребени сила и заплашване за склоняване на
неговата воля, както и се е опитвало да му се вмени да не казва на другиго за
случилото се. Въпреки посочените по-горе несъответствия, се достигна до извод,
че В.В. депозира достоверни показания. От съществено значение за посоченото
по-горе е заявеното от вещото лице В.К. по време на разпита си пред Съда, което
беше в насока, че лице с лека умствена изостаналост и дебилност може да се има
вяра и правилно да възпроизвежда това, което се е случило, ако той си спомня
това което се е случило с него, на сто процента той ще го възпроизведе
обективно, точно и вярно и ще възпроизведе това което е запомнил, защото
неговото умствено развитие е като на малките деца и не може да лъже. Ако го
питаш нещо той ще си каже всичко. При него липсвала дълга памет, но това което
го помни било така както и както е било казано. Поради липсвата на дълга памет,
ако той излъже, после може да не го помни, но при него не било така. Това което
казвал пострадалият, той реално го бил възприел и както го е възприел, така го
казвал.
Заявеното от
пострадалия В. пред Съда и приобщените му показания от досъдебното производство
си кореспондират с останалия събран гласен материал, а именно с показанията на
разпитани по делото свидетели, пред които той е споделил какво му се е случило,
непосредствено след четвъртото деяние. В тази насока са показанията на
разпитаните свидетели А.Д., Р.Я., Т.А., С.Б., А.М., Д. К., Е. Д., П.П., Д.С.,
С.П., И.Л., М.У. и Ю.А., които показания са явяват еднопосочни и
взаимоподкрепящи, поради което следва да
се кредитират напълно. Същите не са били преки очевидци на деянията, но са
възприели какво е било състоянието на пострадалия, както и какво им е споделил
последният непосредствено след четвъртото деяние и се явяват производни
доказателства.
Свидетелят
А.Д. е ***на комплекс ,,С.Г.‘‘ в който е бил настанен В.В.. От показанията на
този свидетел се установява, че свидетелката Д. му е споделила, че на
25.02.2017 г. свидетелката С. и е съобщила за извършени блудствени действия по
отношение на В. от някой си Г.. Впоследствие е била проведена среща между него,
П.П. и В., при която среща последният отново е разказал за случилото му се. От
показанията на този свидетел се установява също, че т. нар. среща на 25.02.2017
г. между пострадалия и подсъдимия е била последна, но не е и първа, което
изцяло си кореспондира със заявеното от В.В., че е имало и предходни деяния. По
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК бяха приобщени показанията на този
свидетел от досъдебното производство, относно възприетото от него от
пострадалия за механизма на извършване на последното деяние, а именно
опипването му, намазването с крем на ануса и проникването с члена си от страна
на подсъдимия. Съдът намира, че следва да се кредитира заявеното от този
свидетел в досъдебното производство, доколкото същият потвърди това и заяви, че
тогава е имал пресни впечатления.
Заявеното от
свидетеля А.Д. си кореспондира изцяло с показанията на Р.Я., които са в насока,
че пред него В.В. е споделил, че е бил насилен по полов начин от Г., както и че
същият и преди го е закачал. Също така пострадалият е посочил, че и преди е бил
насилван. Съдът намира, че отново следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетеля Я.приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК за
посочените части, доколкото разпитът му е бил непосредствено след последното
деяние.
От
показанията на ***Т.А. и С.Б. се извлича информация не само за споделеното им
от пострадалия В.В., което е в пълен синхрон с показанията на свидетелите А.Д.
и Р.Я.. По време на разговора си с ***Т.А. и С.Б., подсъдимият Л. е бил видимо
притеснен. Същият е попитал дали ще има някакви последствия по отношение на
него, чувствал се е гузно. По реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК бяха
приобщени депозирани от тези свидетели показания пред разследващия полицай, в
часттите им в които същите описват конкретно възприетото от тях от Г.Л., а
именно че той е признал, че сношението му с пострадалия е било насила. Съдът
намира, че отново следва да се кредитират показанията на тези двама свидетели,
приобщени от досъдебното производство, доколкото те заявиха, че поддържат тях.
За пълнота на
изложеното и в пълен синхрон в подкрепа на обвинителната теза са явяват
показанията на разпитаните свидетели А.М. и П.П. пред Съда, както и приобщените
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НК техни показания от досъдебното
производство. От тях се извличат не само данни за споделеното им от
пострадалия, че е бил насилен от подсъдимия, но и извънпроцесуално признание от
последния в тази насока. Показанията и на двамата свидетели бяха недвусмислени,
че са останали с впечатление, че е имало изнасилване по отношение на В.В. и
случилите се актове не са били доброволни. Имало е и проведен разговор с
участието, както на пострадалия, така и на подсъдимия, при който след като В.В.
казал, че е бил изнасилен, подсъдимият е съобщил, че е това е било истина. Противоречията
между заявеното пред Съда и пред разследващия орган са несъществени, като
същите бяха отстранени по горепосочения начин, като съдебният състав намира, че
отното следва да се кредитират показанията им от досъдебното производство,
доколкото те заявиха, че поддържат именно тях.
В подкрепа
на заявеното от пострадалия, че е имало и деяния предшестващи деянието от
25.02.2017 г. се явяват показанията на свидетелката Д.К.. Отново по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК бяха приобщени депозираните от нея показания
пред разследващия полицай в които тя е заявила, че В.В. й е заявил, че
предходните пъти не се е бил оплакал от действията на Г.Л., поради
обстоятелството, че се е страхувал, като съдебният състав е на мнение, че
следва да се кредитират показанията на тази свидетелка от досъдебното
производство, доколкото те са били депозирани непосредствено след последния
случай.
Един от
първите свидетели на заявеното от пострадалия, че е бил изнасилен се явяват
показанията свидетелката Д.С., когато по време на вечеря В.В. й е заявил, че е
бил изнасилен. Не може да се отрече, че в показанията на тази свидетелка се
съдържат и оневиняващи данни по отношение на заявеното от пострадалия, които са
в насока, че същият би могъл да излъже. За опровергане на това обаче се явява
заявеното от вещото лице В.К., че интелекът на пострадалия е на такова ниво, че
същият не би могъл да лъже постоянно. Би могло моментно той да излъже, но е
житейски нелогично пред абсолютно всички свидетели да твърди, че е бил
изнасилен, а това всъщност да не е било така.
В подкрепа
на заявения от В.В. механизъм на извършване на деянията се явяват показанията
на разпитаните свидетели С.П., В.Х., И.Л., Д.П., М.У.. Посочените последни
свидетели, въпреки, че са клиенти на дома ,,С. Г.‘‘ депозират показания, които
съответстват на събрания по делото доказателствен материал. Допуснатите
неточности бяха отстранени чрез приобщаване на техни показания от досъдебното
производство по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, като Съдът
отново е на становище, че следва да се кредитира заявеното от тях в хода на
досъдебното производство, доколкото тогава е било непосредствено след
последното деяние. Така от показанията на свидетеля С.П. се установява, че пред
него пострадалият е споделил механизмът на извършване на деянието, както и че е
бил изнасилен, като същото е било споделено и пред свидетеля И.Л., който от
своя страна е споделил на свидетелката Ю.А. за това. Показанията на
свидетелката М.У., които са в насока, че ,,Ж. е дърпал В. за ръката‘‘, съответстват
напълно на заявеното от последния, че в действителност е бил дърпан от
подсъдимия. В подкрепа на заявеното от тях се явяват показанията на
свидетелката Е. Д., която освен че описва споделеното й от В.В., че е бил
изнасилен от Г.Л., който му е свалил гащите, бръкнал е в ***му и си е вкарал ***,
но и посочва, че пострадалият се е оплаквал, че го е боляла ръката, като е
напълно нормално, ако в действителност същият е бил дърпан за ръката да после
да го е боляла.
В пълен
синхрон на посочения по-горе доказателствен материал се явяват показанията на
свидетелката Ю.А., пред която свидетелят И.Л. е споделил, че В. е бил
изнасилен, като по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК бяха приобщени
нейните показания от досъдебното производство в частта в която, пострадалият й
е описал механизма на извървашване на блудствените действия по отношение на
него.
Ето защо,
Съдът намира, че следва да се кредитира първата група гласни доказателства, а
не следва да се кредитира втората група гласни доказателства.
Последната
се изгражда основно от обясненията на подсъдимия, които обаче имат двуяк
характер. Същите освен източник на доказателства са явяват и основно средство
за защита. Г.Л. депозира нелогични и некореспондиращи с което и да е било
останало доказателство обяснения, поради което се достигна до извод, че същите
имат за цел избягване на наказателното производство по отношение на него. В
обясненията си той заяви, че въобще не е имало полов контакт между него и
пострадалия. Първоначално той посочи, че бил виждал В.В. веднъж, но по-късно по
време на разпита си посочи и за други срещи между тях. От друга страна
отричането за наличие на полов контакт между тях двамата си противоречи с
извънпроцесуалното признание на това от Г.Л. пред свидетелите Т.А., С.Б., А.М.
и П.П. и несъответства напълно на показанията пострадалия В.. Следва да се
отбележи, че и в линията на защита на подсъдимия има разминаване. Това е така,
защото защитникът твърдеше, че е имало полов акт между подсъдимия и
пострадалия, но е бил доброволен, а пък Г.Л. отричаше въобще наличието на
такъв, което обаче не съответства на нито едно събрано по делото доказателство.
Дори малкото налични доказателства, които оневиняват подсъдимия са в насока, че
е имало полов контакт, но той е бил доброволен.
Такива се
явяват показанията на свидетелите Р.Д., според която е било доброволно, както и
показанията на свидетелката Д.С., които са в насока, че В.В. би могъл да
излъжи. Съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на свидетелките
Р.Д. и Д.С. в посочените им по-горе части, доколкото те се опровергат от
заявеното от вещото лице В.К., че интелектът на пострадалия е на такова ниво,
че не би могъл да излъже. От друга страна, както заяви и самата свидетелка Д. е
възможно, ако с някой потребител се е случило нещо лошо е възможно той да
преиначе нещата и да посочи, че не се е случило нещо лошо, а по-скоро добро.
Също така свидетелката Д. депозира и противоречиви показания в съдебна фаза,
които бяха в насока, че според нея половият контакт е бил доброволен, а пред
разследващия орган същата е говорила за изнасилване. По реда на чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2 НПК обаче бяха приобщени последните показания, като Съдът
намира, че следва да бъдат кредитирани именно те, доколкото това си съответства
с осналия събран доказателствен материал.
В подкрепа
на тезата на подсъдимия се явяват показанията на разпитания по негова
инициатива свидетел В.К., които са по-скоро в насока за наличието на добри
характеристични данни на Г.Л., като в тях не се съдържат някакви наблюдения за
случилото се. Единственото оневиняващо обстоятелство, беше заявеното от този
свидетел, че според него подсъдимият няма влечения към същия пол, но следва да
се отбележи, че това са впечатления на В.К., но не означава, че това е така.
Въз основа
на така събраните по делото гласни доказателства се достигна до категоричен
извод, че следва да се даде вяра на първата група гласни доказателства, които
са в подкрепа на обвинителната теза. В зависимост от това от коя част на
процесните събития са били очевидци различните свидетели, по ясен и
недвусмислен начин се установяват време, място и начин на извършване на
деянията.
Неоснователно
се явява направеното от защитника възражение, че сексуалните актове били
доброволни срещу заплащане, доколкото даваните пари от подсъдимия на
пострадалия при първите три деяния са имали за цел да го накарат да не разкаже
за случилото се. От друга страна това си противоречи изцяло със заявеното от
подсъдимия, което беше в насока, че въобще не е имало полови контакти.
Съдът кредитира
събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по
предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от
производството не са били оспорени от страните по делото.
От
представената справка за съдимост се установява, че подсъдимият е неосъждан.
От
представените протоколи за оглед се установяват посочените в тях места, а
именно мястото където са били извършани деянията, както и мястото където е бил
отседнал пострадалият В..
От
представеното копие от Рапорт се установява по какъв начин се е стигнало до
разкриване на процесната дейност, което се приповтори от свидетелските
показания.
От
представената характеристична справка се установява, че подсъдимият е с добри
характеристичнни данни.
Съдът
кредитира и заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи, доколкото същите са компетентно изготвени, отговарят на поставените
въпроси, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не
са били оспорени от страните по делото.
От заключението
на изготвената съдебномедицинска експертиза №141/2017 г. /лист 82-83/ се
установява, че при прегледа на В.Л.В. не са били установени видими травматични
увреждания по изследваните области. Липсата на травматични увреждания не
изключвала възможността с В.Л.В. да са били извършени блудствени действия,
както се съобщавало в предварителните сведения.
От
заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза /лист 85-95/
се установява, че В.Л.В. не се водел на
психиатричен учет и не страдал от психично заболяване. Към инкриминирания
период от време В.В. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си. В.В. можел да възприема и възпроизвежда фактите,
от значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях. Поради
заболяването си от епилепсия било възможно В.В., поради получена уплаха, страх,
стрес и други неблагоприятни психически състояния, да получи припадъци. В
обсъждането на психиатричната експертиза експертът посочил, че интелектът на
свид. В. бил като на 10-12 годишно дете, поради това и същият изказал
становище, че свид. В. не бил способен да лъже.
От
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства, при която било установено, че при приобщените като ВД с
протоколи за оглед вещи не били установени и иззети влакна, съмнителни за косми
и микроследи. По изследваните веществени доказателства експертът не установил
кръв или човешка сперма. В хода на изследването единствено по оранжевата
тениска експертът установил наличие на слюнка, на която обаче не била
определена кръвната група, тъй като слюнката била в минимално количество и
нямало предоставен сравнителен материал. За да предотврати изгубването на
информация в установената слюнка, експертът не извършил изследване с традиционните
серологични методи за видова и групова принадлежност, като посочил, че при
необходимост можело да бъде изготвено ДНК профилиране.
От
заключението на изготвена по искане на Г.Л. медицинска експертиза се
установява, че подсъдимият страдал от артериална хипертония І-ви стадий,
синусова тахикардия. Установеното заболяване, според тях, към 21.07.2017 г.,
когато било проведено изследването на обвиняемия, позволявало същият да
пребивава в условията на следствения арест в случай, че редовно приемал изписаните
медикаменти и се извършвал редовен контрол на артериалното му налягане.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
Съдът приема
от правна страна, че с деянието си подсъдимият Г.С.Л. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.157
ал.1 вр с чл.26 ал.1 НК, за това, че през периода от 21.01.2013 г. до м.
април 2014 г. в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление, а
именно: на неустановена дата в периода
от 21.01.2013 г. до края на м.февруари 2013 г. е извършил полово сношение с
лице от същия пол В.Л.В. ЕГН **********, като е употребил сила и заплашване; на
неустановена дата през м.март 2013 г. е извършил полово сношение с лице от същия
пол В.Л.В. ЕГН **********, като е употребил сила и заплашване и на неустановена
дата от началото на м.март 2014 г. до края на м.април 2014 г. е извършил полово
сношение с лице от същия пол В.Л.В. ЕГН **********, като е употребил сила и
заплашване, както и престъпление по чл. 157, ал. 1 НК за това, че
на 25.02.2017 г. в гр.Пловдив е извършил
полово сношение с лице от същия пол-
В.Л.В. ЕГН **********, като е употребил сила и заплашван.
От обективна
страна престъплението по чл. 157, ал. 1, вр. ал. чл. 26, ал. 1 НК се
изразява в извършването на полово сношение с лице от същия пол, чрез употребата
на сила и заплашване.
В конретния
случай и подсъдимият и пострадалият са лица от мъжки пол. Налице е и втората
предпоставка за наличието на престъпление по чл. 157, ал. 1 НК, а именно
извършването на полови сношения чрез три броя деяния, а именно на неустановена
дата в периода от 21.01.2013 г. до края на м.февруари 2013 г., на неустановена
дата през м.март 2013 г. и на неустановена дата от началото на м.март 2014 г.
до края на м.април 2014 г.
Престъплението
по чл. 157, ал. 1 НК е двуактно такова и включва два отделни акта. Първият е
извършването на полово сношение по отношение на лице от същия пол. Същото се
изразява чрез проникването с пениса на подсъдимия в ануса на пострадалия.
Втората
необходима предпоставка е употребата на сила и заплашване. В конретните три
броя случаи е била употребена, както сила така и заплашване. Подсъдимият е
свалил насила панталоните на пострадалия и го е принудил да легне на леглото до
него, в което се изразява силата. Заплашването се изразява в това, че
подсъдимият е отправял заплахи по отношение на пострадалия, изразяващи се в
това, че ще го пребие ако се съпротивлява или каже на някого.
Престъплението
е извършено при условията на продължавано престъпление, доколкото са налице три
отделни деяния, а именно на неустановена дата в периода от 21.01.2013 г. до
края на м.февруари 2013 г., на неустановена дата през м.март 2013 г. и на
неустановена дата от началото на м.март 2014 г. до края на м.април 2014 г.,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление – по чл.
157, ал. 1 НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието е извършено при
условията на пряк умисъл от подсъдимия, със съзнавани, целени и настъпили
общественоопасни последици. За този си извод съдът взема предвид самия характер
на действията на подсъдимия и тяхната последователност, както и
обстоятелството, че е взел мерки да остане насаме с пострадалия, като го е
отвел при стопанисвания от него обект.
От
обективна страна престъплението по чл. 157, ал. 1 НК се изразява в извършването на полово сношение с лице от същия
пол, чрез употребата на сила и заплашване на 25.02.2017 г.
В
конкретния случай са налице обективните признаци на престъплението посочени
по-горе, изразяващи се в проникването в ануса на пострадалия с пениса от
подсъдимия, покриващи състава на полово сношение, като отново са били упражнени
сила, изразяваща се в свалянето насила панталоните на пострадалия и
принуждаването да легне на леглото до него. Заплашването се изразява в това, че
подсъдимият е отправял заплахи по отношение на пострадалия, изразяващи се в
това, че ще го пребие, ако се съпротивлява или каже на някого.
Деянието
на 25.02.2017 г. е отделно такова и не влиза в състава на продължаването
престъпление, доколкото последното деяние от престъплението по чл. 157, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК е било извършено на неустановена дата в периода месец март
– месец април 2014 г. и е бил изминал срок от две години и десет месеца.
И
тук формата на вината се явява пряк умисъл, със съзнавани, целени и настъпили
общественоопасни последици. За този си извод съдът взема предвид самия характер
на действията на подсъдимия и тяхната последователност, както и
обстоятелството, че е взел мерки да остане насаме с пострадалия, като го е
отвел при стопанисвания от него обект.
По
въпроса за вида и размера на наказанията:
За
деянието по чл. 157, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК:
За това
деяние се предвижда наказание лишаване от свобода в размер от две до осем
години.
При определяне на наложеното
на подсъдимия наказание ,,лишаване от свобода'' за смекчаващи вината
обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите
характеристични данни.
Като отегчаващи вината
обстоятелства следва да се отчетат броят на деянията включени в продължаваното
престъпление – три на брой, както и обектът към който са били насочени, а
именно лице, което страда от умствена изостаналост с умствено развитие около 11
годишно дете.
Предвид гореизложеното се
достигна до извод, че на подсъдимия Л. за извършеното от него престъпление по
чл. 157, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК следва да се определи наказание при баланс
на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и същото да бъде в размер
на пет години лишаване от свобода, като именно наказание в такъв размер би
изиграло в най-пълен обем целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК, както и
личната и генералната превенция.
По въпроса за наказанието
за престъплението по чл. 157, ал. 1 НК.
При определяне размера на
наказанието, като смекчаващо вината обстоятелство се отчете чистото съдебно минало
и добрите характеристичнни данни на подсъдимия.
Като отегчаващо вината
обстоятелство се отчете обектът към който е било насочено половото сношение, а
именно лице, което страда от умствена изостаналост с умствено развитие около 11
годишно дете.
Предвид гореизложеното се
достигна до извод, че на подсъдимия Л. следва да се наложи наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, а именно в размер три години лишаване от
свобода.
Относно разпоредбата на чл.
23, ал. 1 НК.
Тази разпоредба предвижда, че
ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла
в сила присъда за което и да е от тях, съдът след като определи наказание за
всяко едно престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.
В случая най-тежкото наказание
се явява наложеното за престъплението по чл. 157, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК в
размер от пет години лишаване от свобода, поради което именно това наказание
беше определено като общо най-тежко такова.
Относно приложимостта на чл.
24 НК, Съдът намира, че за постигане целите на наказанието не е налице
необходимост от увеличаване на така наложеното едно общо най-тежко наказание.
На основание чл. 57, ал. 1, т.
3 ЗИНЗС така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок
от пет години беше постановено да се изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспаднато от така определеното общо най-тежко
наказание в размер от пет години лишаване от свобода, времето през което
подсъдимият Л. е бил задържан по ЗМВР, с постановление на прокурор и с мярка за
неотклонение задържане под стража, считано от 02.03.2017 г. до влизане в на
присъдата в сила.
По разноските:
С оглед постановения съдебен
акт, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият Г.Л. беше осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените разноски по делото в размер на
909,64 лева, както и сумата от 100 лева по сметка на РС – Пловдив,
представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие.
По веществените
доказателства:
1 бр. долен бял чаршаф, 1 бр.
анцунгово долнище сиво на цвят с розови надписи; 1 бр. черна блуза с дълъг
ръкав; 1 бр. оранжева тениска с черни ръкави;
1 бр. мъжки слип сив на цвят;- всички на съхранение в 05 РУ на МВР
гр.Пловдив беше постановено да се унищожат като вещи без стойност, след влизане
на присъдата в законна сила.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.
