Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                     260118/12.3.2021г.

 

                                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Председател: Д. Георгиева

 

при секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 1315 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0869-001780/05.06.2020г. на Началник  група към  ОДМВР  сектор ПП - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.638, ал.3 от КЗ на С.Ж.С., с ЕГН ********** е наложено   административно наказание “глоба” в  размер от  400/ четиристотин/ лева. Жалбоподателят в жалбата си,  моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно, като излага съображения в тази насока.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

 В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който изцяло поддържа депозираната жалба и излага подробни доводи за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН.  Процесуалният представител на въззиваемата страна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН,  в първите заседания изпраща упълномощен представител, който в последното съдебно заседание не се яви.

            ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 20.05.2020г., преди 08,00 часа свидетелят И.Т.Г. пристигнал в гр. Шумен. Свидетелят Г. пътувал с камионче с ремарке, на което имало натоварени два автомобила. Натоварените автомобили били „Хонда“ и „БМВ“ и били закупени на търг от Канада. Свидетелят Г. трябвало да ги достави на купувачите им. Автомобил „БМВ Х1“ бил закупен от свидетеля К.Б.Д. и от жалбоподателя С.Ж.С.. Автомобилът, марка „БМВ“ имал проблем технически проблем, освен това, тъй като пристига от Канада, обикновено губели ток от по време на превоза и трудно се палели. Свидетелят К.Д. и жалбоподателя С. посрещнали автовоза, управляван от свид. Г. в началото на гр. Шумен и движейки се пред него достигнали местото, където трябвало да се разтовари автомобила. Жалбоподателя и свид. Д. имали намерение, новозакупения автомобил да бъде разтоварен на ул. Рафаил Попов № 7 в гараж, но свидетелят Г. им заявил, че не може да влезе в тази уличка и да разтовари, тъй като улицата била тясна и стръмна. Свидетелят И.Г. *** И. Александър и в близост до хотел Пролет намерил място, където можел да разтовари автомобилите. Първо разтоварил лек автомобил „Хонда“, който бил с проблем по автомобилната гума, след това разтоварил лек автомобил „БМВ Х1“. Свидетелят Г. отново натоварил хондата и потеглил без да остави документи за стоварения автомобил, която трябвало да я достави в близост до гр. Варна, тъй като имало доста автомобили по улицата и свирели с клаксоните. За свид. Д. и жалбоподателя варианта да махнат стоварения автомобил „БМВ Х1“ бил да го придвижат надолу по ул. Цар И. Александър и да го закарат до дома на жалбоподателя на ул. Христо Смирненски № 13, където да го приберат в двора.  Жалбоподателят С. се качил на шофьорското място, а свид. Д. на седалката до него. Първоначално не успели да приведат в движение двигателя на автомобила, поради което поз0вънили на свид. Г.. Свидетелят Г. им обяснил по телефона, че трябвало да допрат ключа, за да бъде запален. След като привел в движение, автомобила жалбоподателя го управлявал към 150 метра и направил ляв завой и навлязъл по ул. Христо Смирненски. По това време свидетелите К.Д. К. и С.К.Г. - служители в РУ при ОД МВР Шумен, изпълнявайки служебните си задължения се намирали на ул. Христо Смирненски. Свидетелите К. и Г. видели лек автомобил „БМВ Х1“, който завил от ул. Цар И. Александър, както и, че същия бил без регистрационна табела, поради което му подали знак за спиране. Тъй като автомобила, управляван от жалбоподателя бил без регистрационни табели и без  документи, свид. К. повикал служители от сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Шумен. Пристигналият  свидетел Н.А.Н.- мл. автоконтрольор установил още, че жалбоподателя С.С. управлявал лек автомобил „БМВ Х1“, във връзка с чието притежание и ползване няма сключена и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. За установеното административно нарушение свидетелят Н. съставил на жалбоподателя АУАН, серия GA № 234060 от 20.05.2020г. за управление и ползване на МПС, във връзка с чието притежание и ползване няма сключена и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Акта бил съставен в присъствие на жалбоподателя, предявен му и подписан от него без възражения. С Наказателно постановление № 20-0869-001780 издадено на 05.06.2020год. от Началник  група към  ОДМВР  сектор ПП - Шумен   на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за това, че ”като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите”, като по този начин виновно нарушил чл.638, ал.3 от КЗ, 

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително формално е осъществил състава на визираното в акта и в НП нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Независимо от изложеното обаче съдът намира, че са налице основания да се счете, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините, довели до конкретната ситуация и други смекчаващи вината обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при налично противоправно поведение. 

Настоящия съдебен състав приема, че е налице един явно "маловажен случай" на административно нарушение по смисъла на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и във вр. с чл.93, т.9 от НК. Същия може да се уточни така - "маловажен случай" е този, при които извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност, личността на нарушителя и т.н., при съобразяване с характера и целите на административно-наказателната отговорност. Предвид посочените по-горе критерии, фактите установени по делото сочат, че безспорно са налице предпоставките на чл.93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН за определяне на извършеното административно нарушение, като "маловажно". Действително, за управляваното от жалбоподателя, МПС не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“, но същото е било доставено на платформа от свид. Г. малко преди да бъде управлявано от жалбоподателя. Именно защото е бил докаран на платформа, не е бил разтоварен до гаража на ул. Рафаил Попов, а се е наложило да бъде снет от платформата ул. Цар И. Александър и то на място избрано от свид. И.Г., а не от жалбоподателя. Мястото, където е бил снет автомобила е било възможно най-безопасното и удачно за тази маневра, поради което на жалбоподателя се е наложило да го управлява около 150 метра – за да го прибере в дома си на ул. Христо Смирненски № 13. От справка в Google Maps, съдът констатира, че разстоянието от хотел „Пролет“ до ул. Христо Смирненски № 13 – домът на жалбоподателя е 160 метра. Автомобилът е бил закупен на търг и докаран на 20.05.2020г. около 08,00 часа и същият ден е бил сключена задължителната застраховка „ГО“, но веднага след разтоварването му, не е имало сключен и действащ договор за „ГО“.  Съдът намира, че е следвало да не се налага административно наказание, а жалбоподателя да бъде предупреден, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено административно наказание - съгласно чл. 28 б."а" от ЗАНН. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление.  Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл.28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл.28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл.28  от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата  на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят е следвало да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл.28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита  нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл.12 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление  следва да бъде отменено.

Предвид направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода на делото, съдът го намира за неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 20-0869-001780/05.06.2020г. на Началник  група към  ОДМВР  сектор ПП – Шумен, с което на  С.Ж.С., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ, като незаконосъобразно.     

                  

  Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: