РЕШЕНИЕ
№ 18266
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110132780 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове по чл. чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу 1)А. Н. Р. за
заплащане на сумата 271,14 лева – главница за цена на доставка на топлинна
енергия за имот в ************, за периода м.05.2019-м.04.2021 г., и сумата
65,84 лева – мораторна лихва за периода15.09.2020-23.05.2023 г.; сумата 04,08
лева – главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.04.2020-м.4.2021 г., и сумата 1,01 лева – мораторна лихва за периода
15.06.2020-23.05.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на искова молба – 14.06.2023 г. до окончателното им
изплащане; 2) В. С. В. за заплащане на сумата 271,14 лева – главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода м.05.2019-
м.04.2021 г., и сумата 65,85 лева – мораторна лихва за периода15.09.2020-
23.05.2023 г.; сумата 04,08 лева – главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.04.2020-м.4.2021 г., и сумата 1,00 лева – мораторна
лихва за периода 15.06.2020-23.05.2023 г., ведно със законна лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на искова молба – 14.06.2023 г. до
окончателното им изплащане; 3) С. С. В. за заплащане на сумата 271,13 лева –
главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за
периода м.05.2019-м.04.2021 г., и сумата 65,85 лева – мораторна лихва за
периода15.09.2020-23.05.2023 г.; сумата 04,09 лева – главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.04.2020-м.4.2021 г., и
сумата 1,00 лева – мораторна лихва за периода 15.06.2020-23.05.2023 г., ведно със
законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на искова молба
– 14.06.2023 г. до окончателното им изплащане; 4) П. С. В., действащ лично и със
съгласие на родител А. Д. С. за заплащане на сумата 271,13 лева – главница за
цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода
1
м.05.2019-м.04.2021 г., и сумата 65,85 лева – мораторна лихва за
периода15.09.2020-23.05.2023 г.; сумата 04,08 лева – главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.04.2020-м.4.2021 г., и
сумата 1,00 лева – мораторна лихва за периода 15.06.2020-23.05.2023 г., ведно със
законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на искова молба
– 14.06.2023 г. до окончателното им изплащане.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството наследник на собственика на имота, клиент на
топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не изпълнил и
задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, съобразно приложимите ОУ, както и съдебни
разноски.
Отв. А. Р. и отв. С. В., всеки един е подал отговор на искова молба.
Поддържа, че претендирА.те от него суми са заплатени в хода на процеса.
Ищецът не оспорва плащА.ята, с които са погасени всички дължими от
двамата ответници суми, освен за разноската за юрисконсултско възнаграждение.
Отв. В. В., получил препис от искова молба с приложения на 06.01.2024 г.,
и отв. П. С. В., получил препис от искова молба с приложения на 10.06.2024 г.,
всеки един в законоустановения срок не е подал отговор на искова молба.
Третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД намира исковете за доказА. и и
основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събрА.те по
делото доказателства и поддържА. доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основА.е и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“ Следователно качеството потребител на
топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост
върху имота. Сключването на писмен договор не е условие за възникване на
облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на
потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за
възникване на правоотношението. Ирелевантно е дали ответникът фактически е
обитавал имота, за който се претендира неплатената доставка на топлинна
енергия.
За имот в************ се установява, че същият е останал наследство от
Л. С.а В.ска, починала на 17.09.2011г. при равни квоти за децата и съпругата на
С. В. В., който е починал на 07.07.2021 г., и А. В. В., починал на 20.01.2009 г.
преди наследодателя му Л. В.ска, при което ответниците притежават по ¼ ид.ч.
2
от правото на собственост върху имота и отговарят за неплатените задължения.
СъбрА.те по делото доказателства дават основА.е на съда да приеме, че правото
на парично вземане на ищеца е възникнало по основА.е и размер по отношение
на всички ответници. Също така, от писмените доказателства се установява, че в
хода на процеса А. Н. Р. и С. С. В. на 16.08.2023 г. са заплатили претендирА.те
от тях парични вземА.я, вкл. по 14,93 лв. за съдебни разноски за дължимата
държавна такса за водене на делото. Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението
на съда трябва да отразява правното положение между стрА.те по делото към
момента на приключване на устни състезА.я, като се вземат предвид
новонастъпилите доказА. факти, които са от значение за спорното право.
Предвид правопогА.ващият ефект на плащането, предявените искове спрямо тях
подлежат на отхвърляне; а за В. В., П. В., доколото не са представили
доказателство, че са платили, подлежат на уважение по основА.е и размер.
Следва да се отбележи, че при плащане от ответника в хода на съдебното
производство на претендирА.те с искова молба суми, за ищеца възникват три
алтернативни процесуални възможности, чрез които да сложи край на правния
спор – да оттегли или да се откаже от иска и производството да бъде прекратено,
или да получи от съда решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Искът може да бъде отхвърлен по причина, че за ищеца не съществува
материалното право/не са възникнали правопораждащите го факти/, или
ответникът е погасил чрез някой от способите за това -плащане, прихващане. В
настоящия случай исковете се отхвърлят, защото ищецът не е заявил друго, а
ответникът е ангажирал доказателства, съобразно възложената му
доказателствената тежест в процеса, които установяват, че е изпълнил ликвидно
и изискуем парично задължение. Извънсъдебното признА.е на факти е едно от
най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, че спорното
материално право в полза на ищеца е възникнало и съществува на валидно
правно основА.е, по което ответникът изпълнява своите насрещни задължения.
Преценено по реда на чл. 175 от ГПК, извършеното от ответника плащане е
извънсъдебно признА.е на факти, че за ищеца е възникнало правото на парично
вземане. Този извод касае и вземането за лихва за забава, която се начислява,
когато длъжникът не изпълни в срок свое изискуемо вземане. Съгласно чл. 78,
ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния
случай ответникът не е признал иска, а от поведението сочи, че е станал
причина за водене на делото, тъй като плащането е в хода на процеса, не оспорва
изпадането си забава спрямо ищеца и е налице неизпълнение на изискуемо
парично задължение на падежа, което само по себе си е повод кредитора да
търси неплатените суми, защото срока за плащане кА. длъжника и друга покана
не е необходима. Поради това в тежест на ответниците следва да се възложи
претендираната от ищеца неплатена разноска за юрисконсулстко възнаграждение
- сумата 100,00 лв., или по 25 лв. Ответниците В. В. и П. В. следва да заплатят и
дължимата държавна такса по 13,68 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, срещу А. Н.
Р., с ЕГН:**********, осъдителни искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 271,14 лева –
главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за
периода м.05.2019-м.04.2021 г., и сумата 65,84 лева – мораторна лихва за
3
периода15.09.2020-23.05.2023 г.; сумата 04,08 лева – главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.04.2020-м.4.2021 г., и
сумата 1,01 лева – мораторна лихва за периода 15.06.2020-23.05.2023 г., ведно със
законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на искова молба
– 14.06.2023 г. до окончателното им изплащане; поради извършено от А. Н. Р. в
хода на процеса плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, срещу С. С.
В., с ЕГН:**********, осъдителни искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 271,13 лева –
главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за
периода м.05.2019-м.04.2021 г., и сумата 65,85 лева – мораторна лихва за
периода15.09.2020-23.05.2023 г.; сумата 04,09 лева – главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.04.2020-м.4.2021 г., и
сумата 1,00 лева – мораторна лихва за периода 15.06.2020-23.05.2023 г., ведно със
законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на искова молба
– 14.06.2023 г. до окончателното им изплащане; поради извършено от С. С. В. в
хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА В. С. В., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 271,14 лева – главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в ************, за периода м.05.2019-м.04.2021 г., и
сумата 65,85 лева – мораторна лихва за периода15.09.2020-23.05.2023 г.; сумата
04,08 лева – главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода м.04.2020-м.4.2021 г., и сумата 1,00 лева – мораторна лихва за периода
15.06.2020-23.05.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на искова молба – 14.06.2023 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА П. С. В., с ЕГН:**********, действащ лично и със съгласие на
родител А. Д. С., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 271,13 лева – главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в ************, за периода м.05.2019-м.04.2021 г., и
сумата 65,85 лева – мораторна лихва за периода15.09.2020-23.05.2023 г.; сумата
04,08 лева – главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода м.04.2020-м.4.2021 г., и сумата 1,00 лева – мораторна лихва за периода
15.06.2020-23.05.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на искова молба – 14.06.2023 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА А. Н. Р., с ЕГН:**********, С. С. В., с ЕГН:**********, В. С.
В., с ЕГН:**********, и П. С. В., с ЕГН:**********, действащ лично и със
съгласие на родител А. Д. С., с ЕГН:**********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основА.е чл. 78, ал. 1, във вр. 78, ал.8 от ГПК, сумата 100,00
лева или всеки един по 25,00 лева – съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В. С. В., с ЕГН:**********, и П. С. В., с ЕГН:**********,
действащ лично и със съгласие на родител А. Д. С., с ЕГН:**********, да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата 27,36 лева или всеки един по 13,68 лева – съдебни разноски за платена
държавна такса.
Присъдените суми могат да бъдат платени по банкова сметка на „Т.С.“
ЕАД с №IBAN:*********, при „О. б.“ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“
4
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на стрА.те.
Препис от решението да се връчи на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5