Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 05.08.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 423/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Община Своге, представлявана от кмета, против Е.Й.С. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК - 19.06.2018г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 360/2018г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 447 от 19.06.2018г. за следните суми : 2482 лева - главница и 54,58 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2018г. до 18.06.2018г., както и за 260,80 лева разноски по делото, от които 210 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 50,80 лева – заплатена държавна такса. Вземането произтича от Договор за аренда на земеделска земя с № 397/30.09.2016г., сключен между Община Своге (арендодател) и Е.Й.С. (арендатор), като за периода на действие на договора се твърди, че длъжникът е неизправен в задължението си да заплаща уговорените суми – има неплатени арендни вноски за периода от 01.10.2017г. до 10.01.2018г., както и дължи законната лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2018г. до 18.06.2018г.

От страна на ответника исковете се оспорват като неоснователни и недоказани, както и фактическата обстановка описана в исковата молба. Иска се от съда да отхвърли претенциите, а ако ги уважи да съобрази заключението на вещото лице.

По делото са приети писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема като обективна и компетентно изготвена.

Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

  От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 30.09.2016г. между страните по делото е сключен договор за аренда на земеделска земя. С приемо-предавателен протокол от същата дата земята е предадена на Е.С.. Арендаторът е изпълнявал задълженията си по договора, като е заплатил дължимите вноски на 30.11.2016г., на 31.03.2017г. и на 25.08.2017г., след което е преустановил плащанията. Извършените плащания потвърждават постигнатото съгласие между страните и липсата на възражения, от която и да е от тях. С уведомление от 10.01.2018г. Е.С. е упражнил правото си едностранно да прекрати договора, считано от датата на получаване му, но е останал задължен за незаплатени арендни вноски за периода от 01.10.2017г. до 10.01.2018г. Приетата по делото съдебна експертиза определя техният размер на сумата от 2053,29 лева, а дължимата лихва за периода от изпадането в забава, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1, б. „в” от договора, до 18.06.2018г. е в размер на 45,06 лева.

  При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК са основателни и доказани – до размерите посочени в заключението на вещото лице.

Ищецът доказа съществуването на вземането, размера му и неговата изискуемост – наличието на валиден договор за аренда за посочения период, явяващ се основание на поетото от ответника задължение, предаването на арендувания обект, както и размера на арендната вноска, а относно претенцията за лихва за забава - съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. От своя страна Е.С. не доказа никакви обстоятелства, които да изключват съществуването на вземанията или изискуемостта им. Не представи и никакви платежни документи, с които да установи извършени плащания за исковия период.

От заявлението на л. 44 от делото, обосновано може да се заключи, че липсата на интерес за продължаване на действието на договора от страна на арендатора е във връзка с отношенията на последния с трето по делото лице, а именно Държавен фонд „Земеделие”. С. е бил напълно наясно каква земя арендува : пасище/мера - десета, осма и шеста категория.

За главницата над 2053,29 лева до 2482 лева и за лихвата над 45,06 лева до 54,58 лева, исковите претенции подлежат на отхвърляне.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част на исковете, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение на вещо лице – в общ размер на 458,48 лева, а според уважената част от исковете 379,53 лева.

          На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част на исковете, ищецът ще следва да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, а според отхвърлената част от исковете 103,68 лева. Заплатените от ответника държавни такси по частната жалба и по насрещния иск нямат никакво отношение с процесуалното поведение на ищеца и съответно не се дължат от него.

Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство, които следва да се присъдят според установената част от вземанията.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по отношение на Е.Й.С. ***, ЕГН **********,***, представлявана от … Е. К. И., сумата от 2053,29 лева – главница, представляваща неплатени арендни вноски за периода от 01.10.2017г. до 10.01.2018г. дължими по договор за аренда на земеделска земя с № 397/30.09.2016г., като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 2482 лева, както и сумата от 45,06 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2018г. до 18.06.2018г., като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 54,58 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2018г.  до  окончателното изплащане на вземането.

Осъжда Е.Й.С. ***, ЕГН **********,***, представлявана от … Е. К. И., сумата от 379,53 лева – представляваща направени разноски по гр.д. № 423/2018г. по описа на РС Своге, според уважената част от исковете.

 Осъжда Община Своге, гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски” № 7, представлявана от … Е. К. И., да заплати на Е.Й.С. ***, ЕГН **********, сумата от 103,68 лева – представляваща направени разноски по гр.д. № 423/2018г. по описа на РС Своге, според отхвърлената част от исковете.

Осъжда Е.Й.С. ***, ЕГН **********,***, представлявана от … Е. К. И., сумата от 215,73 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 360/2018г. по описа на РС Своге, според установената част от вземанията.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ :