Д О Б Р И Ч К И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
16.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
пети март две хиляди и двадесета година,в
състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 96 по описа на ДРС за 2020 г.
Производството е по реда на
чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на „А. груп”
ЕООД, ЕИК*** представлявано от управителя А.Г.А. срещу Наказателно постановление № НП-125 от
13.12.2019 год. на Зам.председателя на Държавна Агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН) .
С атакуваното наказателно
постановление за извършено адм.нарушение на чл.114, ал.2, т.2 от Наредбата за
устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на газовите
съоръжения и инсталации за втечнени
въглеводородни газове на жалбоподателя на основание чл.55, ал.2 от Закона за
техническите изисквания към продуктите е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 /хиляда/ лева.
С жалбата се моли, съдът да намали
наложената имуществена санкция, която да се сведе в законовия минимум. Не се оспорва
изложената в НП фактическа обстановка на нарушението, неговата правна
квалификация и приложената санкционна норма, въз основа на която е ангажирана отговорността
на въззивника.
В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателя -адв. Венелин Кирилов от АК- Добрич поддържа
жалбата и пледира, съдът да намали размера на имуществената санкция, за който счита,
че е несъразмерно висок и несъответен на тежестта на нарушението.
В
съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява от процесуален
представител и не взема становище по жалбата.
След
като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно
обхвата и пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери
за установено следното:
/От фактическа страна/
На 24.07.2019 год., около 13.30 часа на
основание чл.42, ал.1 от Закона за техническите изисквания към продуктите
(ЗТИП) и чл.200 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и
технически надзор на газовите съоръжения
и инсталации за втечнени въглеводородни газове (НУБЕТНГСИВВГ) въз основа
на подаден сигнал до Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАТМН) е извършена проверка в търговски обект
„бензин-газстанция” - автомобилна газоснабдителна станция (АГСС),
намиращ се в гр.Добрич, ж.к.”Д***”, стопанисван от жалбоподателя „А. груп”
ЕООД, с управител А.Г.А.. Проверката е извършена от компетентни длъжностни лица
на ДАМТН в състав: св.Р.М.В. ( ”гл.инспектор”
в РО ИДТН ”Североизточна България”) и св.С.С.П. („гл.инспектор” в РО НЯСС СИБ). В хода на проверката е
установено, че АГСС за втечнени въглеводородни газове (ВВГ) попада в обхвата на
чл.1,ал.1 от НУБЕТНГСИВВГ и представлява съоръжение с повишена опасност - по
смисъла на чл.32 от ЗТИП. Проверяващите установили още, че ползувател на АГСС
за ВВГ и изградената към нея газова инсталация към колонка за зареждане на
автомобилни газови уредби е търг.дружество „А. груп” ЕООД. Към момента на проверката
колонката за зареждане на автомобилни газови уредби работела и на нея са били
зареждани автомобилни газови уредби, монтирани на автомобили.
В изпълнение на възложените им
задачи по проверката дл.лица на ДАМТН
прегледали представения им набор от документи във връзка с
осъществяваната от търговеца дейност, от който установили, че газовата
инсталация за ВВГ е регистрирана с №ДчГИ0438, както и че представлява
съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл.32 от ЗТИП, тъй като попада в
обхвата на чл.1, ал.1 от НУБЕТНГСИВВГ. След извършен преглед на ревизионната
книга и издаден ревизионен акт №10/19.03.2015 г. /л.30-31/ е установено, че
последният технически преглед, който е бил извършван на газовата инсталация за
ВВГ е от дата 19.03.2015 г., а подледващият периодичен преглед , съгласно
записа в ревизионния акт е следвало да се извърши до месец март на 2016 г..
Независимо от факта, че такъв периодичен технически преглед на АГСС за ВВГ
съгласно чл.194, ал.5 от НУБЕТНГСИВВГ не е бил извършен в указания в ревизионната
книга срок, газовата инсталация за ВВГ се експлоатирала и функционирала от
ползувателя, тъй като към момента на проверката нанея са били зареждани
автомобилни газови уредби.
Мотивирана
от изложените фактически констатации св.Р.М.В., в качеството си на дл. лице,
притежаващо необходимите властнически правомощия привлякла отговорността на „А.
груп” ЕООД с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН -л.20 от делото/ №113/02.10.2019 г. за
извършено нарушение на чл.114, ал.2, т.2 от НУБЕТНГСИВВГ. Актът е бил съставен
на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, респ. в отсъствие на представляващия и
законен управител на санкционираното ЮЛ, който въпреки надлежно отправената
покана /л.18/ за това процесуално действие, не се явил на указаната дата и час
в ДАМТН. Впоследствие АУАН е бил връчен по надлежния ред на представляващия, за
което съдим от положения подпис в графа представляващ ЮЛ и приложената разписка
по делото /л.19/.
След връчването на АУАН и в
законоустановения 3-дневен срок пред наказващия орган са постъпили възражения
от привлеченото към отговорност търг. дружество „А. груп „ЕООД, в които е
посочено като причина за неизвършване на периодичен технически преглед на АГСС
за ВВГ в указания срок, съгласно чл.194, ал.5 от НУБЕТНГСИВВГ допуснат пропуск
в контрола от страна на управителя, дължащ се на честите му отсъствия от търг.обект
и заболяване във времето.
Гореописаната фактическа обстановка на
нарушението се установява от вътрешно непротиворечивите и еднопосочни показания
на актосъставителката Р.М.В. и на свидетелите С.С.П. (очевидец при установяване
на нарушението) и В.И.К. (присъствала при съставяне на акта), както и от
приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения
процесуален ред.
Наказващият орган не е уважил
възражението и въз основа на АУАН в срока на чл.34 от ЗАНН издал обжалваното наказателно
постановление № НП-125 от дата 13.12.2019
г., с което за нарушение на чл.114, ал.2, т.2 от НУБЕТНГСИВВГ е ангажирал
отговорността на жалбоподателя „А. груп”ЕООД и на основание чл.55, ал.2 от ЗТИП
му наложил имуществена санкция в размер на 1000 лв.
В преклузивния срок на чл.59, ал.2
от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен интерес
оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за
основателна, относно размера на наложената санкция. В тази насока могат да се
изложат по следните съображения:
/По приложимия
материален закон/
Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал. 1
от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на
газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове
(НУБЕТНГСИВВГ), ползвателят на газови съоръжения и инсталации е
длъжен да осигури тяхната безопасна и безаварийна експлоатация, да ги поддържа
и проверява в съответствие с изискванията на наредбата и техническата им
документация и да ги използва само по предназначението, определено в
инструкцията на производителя. В разпоредбата на ал.2 от чл.
114 от НУБЕТНГСИВВГ законодателят вменява в задължение на ползвателят,
ръководителят на предприятието и обслужващият персонал да не допускат
експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации, когато: 1. не са
регистрирани пред органите за технически надзор или се експлоатират без
разрешение за пускане в експлоатация, когато такова се изисква; 2. не им е
извършен технически преглед съгласно чл. 194, ал. 1, 4 и 5; 3. в акта за
първоначален технически преглед или в ревизионен акт е вписано заключение, че
съоръжението не е годно за безопасна експлоатация; 4. устройството или
експлоатацията им престанат да съответстват на техническата им документация или
на изискванията на наредбата, на изискванията за пожарна и аварийна безопасност
или имат повреди или неизправности; 5. нямат нанесена маркировка за
съответствие със съществените изисквания на съответната наредба по чл. 7 ЗТИП.
Легално дефиниране на понятието „ползувател” е дадено в § 1, т. 9 от
Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), където се
посочва, че ползувател, това е собственикът или всяко физическо или юридическо
лице, което ползва съоръжения с повишена опасност по силата на договор или на
друго правно основание.
В
разглеждания случай, ползувател на газовата инсталация за ВВГ с рег.№ ДчГИ0438
е санкционираното търг. дружество „А. груп” ЕООД - обстоятелство, по което не се води спор. От събраните в хода на съдебното
следствие безспорни писмени (препис от ревизионен акт №10 от 19.03.2015 г. -
л.29 от делото) е видно, че последния извършен
технически преглед на Газовата инсталация за ВВВ на АГСС в търг.обект е на дата
19.03.2015 г. Съгласно заложените в разпоредбата на чл.114, ал.2, т.2 от
НУБЕТНГСИВВГ нормативни изисквания, ползувателт е бил длъжен да не допуска
експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации, когато не им е извършен периодичен
технически преглед, съгласно чл.194, ал.1, 4 и 5 от НУБЕТНГСИВВГ. Указания в чл.194, ал.1, т.2 срок за
периодичен технически надзор за газовите уредби е най-малко веднъж на
една година. В нашия случай,
периодичен технически преглед- външен оглед и функционална проверка на газовата
инсталация за ВВГ на АГСС в търг.обект е следвало да бъде извършен най-късно до
м.март 2016 г., което задължение безспорно не е изпълнено от ползувателя на
съоръжението - „А. груп „ЕООД.
При така установените факти,
нарушението по чл.114,ал.2, т.2 от НУБЕТНГСИВВГ, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност
жалбоподателят се явява доказано по безспорен и категоричен начин. В подкрепа
на изложените съждения за осъществен състав на адм. нарушение се явява и обстоятелството,
че въпросната газова инсталация в търг.обект на жалбоподателя, към датата на
проверката е била в експлоатация и на нея са били зареждани автомобили,
снабдени с автомобилни газови уредби. За изложените фактически обстоятелства
съдим от безпротиворечивите и еднопосочни показания на актосъставителката Р.В. и св.С.П. - присъствал при проверката и
установяване на адм. нарушение. А колкото до фактически констатации и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, обективирано първоначално в
АУАН от дата 02.10.2019 г. , а впоследствие и в НП не се води спор. По тези
съображения, съдът формира еднозначен извод, че след като не е изпълнил
задължението си да не допуска експлоатация на газовите съоръжения и инсталации,
когато на същите не е извършен периодичен технически преглед в указания срок на
разпоредбата на чл.194, ал.1, т.2 от цитираната по-горе Наредба, жалбоподателят
е осъществил от обективна страна състава на адм.нарушение, за което е привлечен
към отговорност с НП. Отговорността на санкционираното ЮЛ е обективна, невиновна,
поради което въпросът за вината не се изследва от субективна страна.
Съдът споделя изцяло извода на
административнонаказващия орган, че процесното нарушение не съставлява
маловажен случай - по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на
понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9
от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН
се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл.93,т.9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността
и целите на административно-наказателната отговорност. В конкретния случай
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 114, ал.
2, т. 2 от НУБЕТНГСИВВГ, чиято
съставомерност не изисква настъпване на определен вредоносен резултат. По
делото не се събраха доказателства за липса или по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, и с оглед
на горните критерии и съобразявайки фактическите данни по делото, съдът счита,
че не са налице предпоставките по чл. 93, т.9 НК във вр. с чл. 11
и чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган правилно
е приложил относимата санкционна норма за процесното нарушение и на основание
чл.55, ал.2 от ЗТИП е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер от 1000 лева, която се явява определена
около средния размер /имуществената санкция по закон е от 100 лв. до 2000 лв./.
Съдът счета, че така определена по размер санкцията се явява леко завишена и
несъответна на тежестта на нарушението и многобройните смекчаващи обстоятелства
за нарушителя. Не е отчетено и друго
съществено обстоятелство, че нарушението се явява първо по рода си за
нарушителя /по арг. от НП/, който до момента на проверката е нямал други извършени
нарушения от този вид. В този смисъл, наложената с НП санкция от 1000 лв. не е
съобразена с установените в чл. 27 от ЗАНН задължителни правила, от които следва да се ръководят
наказващите органи при определяне на размера на наказанието. Изложените обстоятелства
налагат за съда да намали имуществената санкция, като я сведе в по-нисък размер,
а именно – 500 лв. Съдът счита, че така индивидуализирана над законовия минимум
и под средния размер, имуществената санкция ще спомогне за реализиране на очертаните
в новелата на чл.12 от ЗАНН цели.
При
извършената служебна проверка от съда на наказателното постановление и Акта за
установяване на административното нарушение бе установено, че са издадени от
компетентни длъжностни лица и в кръга делегираните им властнически правомощия
/по арг. от Заповед №161/11.03.2019 г. на Председателя на ДАМТН/. При
издаването и на двата акта са спазени всички посочени в ЗАНН срокове и
процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във
вина нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на привлечения към
отговорност субект да разбере, за какво е обвинен и срещу какво следва да се
защитава. Изложените съображения налагат за съда да приеме, че в хода на
административнонаказателното производство няма допуснати съществени нарушения
на материалния закон и процесуалните правила, които да водят до ограничаване на
правото на защита така, че привлеченият към отговорност субект да не може да се
защити и изгради защитната си теза в пълен обем.
В заключение съдът приема, че НП
е издадено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради
което същото следва да се потвърди изцяло, като законосъобразно и правилно.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
И З М Е Н Я Наказателно постановление № НП-125 от 13.12.2019 година, издадено от Заместник
- председател на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор -
гр.София, с което за извършено адм.нарушение на чл.114, ал.2, т.2 на Наредба за
устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на газовите
съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове на „А. груп” ЕООД,
ЕИК:*****с представляващ и управител А.Г.А. на основание чл.55, ал.2 от Закона
за техническите изисквания към продуктите е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева, като н а м а л я в а размера на имуществената санкция на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
СЪДИЯ :