Р Е
Ш Е Н
И Е № 417
20.06.2019
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети
граждански състав
на двадесет и първи
май през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №2641 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от Р.Я.Л. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 1, адв.М. Х.,
против В.Г.Н. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.64 от ЗС.
В
исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда № 77195.740.75.1.1, попадащ в сграда № 1,
разположена в поземлен имот № 77195.740.75 по КК на гр. Хасково, одобрена със
заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК София, с административен адрес:
гр. Хасково, **********, с площ от 48 кв. м. с предназначение жилище, ведно с
мазе с площ от 36 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата и отстъпено право на строеж върху мястото. Сочи, че е придобила имота
по наследство от майка си Б. Д. Л., за 1/6 ид. ч. и от дарение с Нотариален акт
за дарение № 72, том III,
рег. № 5195, дело 411/2014 г. от 23.07.2014 г., направено от Я. К. Л. и И. Я. С.
за общо 5/6 ид. ч. Собственик на поземлен имот № 77195.740.75 по КК на гр.
Хасково, ведно с останалата част от сграда № 1, разположена върху имота, бил
ответникът В.Г.Н.. Ищцата навежда твърдения, че ответникът няколко месеца преди
подаване на исковата молба започнал да разкопава двора и подхода към жилището
ѝ, както и към шахтата ѝ за отходни води, с цел да строи ограда.
Претекстът за това бил, че дворът си бил негов и можел да прави каквото си иска
с него. С действията си ответникът се опитвал да я лиши от правото ѝ на
ползване на дворното място. Строителството на подпорната стена в имот №
77195.740.75 по КК на гр. Хасково, разположена в подхода на жилището на ищцата,
пречело на свободния достъп до нейния имот. Моли съда да определи размера на
площта върху прилежащия терен, собственост на ответника, ползването на която е
необходимо за осигуряване на свободен и безпрепятствен достъп до нейния
собствен недвижим имот - самостоятелен обект в сграда № 77195.740.75.1.1,
попадащ в сграда № 1, разположена в поземлен имот № 77195.740.75 по КК на гр.
Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК София, с
административен адрес: гр. Хасково, *********, с площ от 48 кв. м. с
предназначение жилище, ведно с мазе с площ от 36 кв. м., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху
мястото. Претендира разноски.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди,
че правото на ползване на ищцата, в качеството ѝ на собственик на обект в
сграда, построена върху чужд терен, се свеждало до ползване на такава част от
земята, която да ѝ осигурява нормален достъп до сградата, включително до
входа, както и поддържането ѝ в нормално и годно за експлоатация
състояние, което включвало и достъп до шахтата с монтиран водомер. Останалата
част от земята оставала на разположение на нейния собственик, а именно на ответника,
като последният можел да се ползва от нея, както намери за добре. Твърди, че от
негова страна не са били извършени никакви действия, с които да е бил
възпрепятстван достъпът на ищцата до нейното жилище. Нямало доказателства за
започнати или извършени действия от страна на ответника по изграждане на
подпорна стена, нито по какъв начин евентуалното изграждане на такава биха
пречили на ищцата да осъществява свободен достъп по нейния обект. Сочи, че
достъпът до сградата се осъществявал от **********. Твърди, че в поземления
имот има построени незаконни постройки от ищцата, които подлежали на
премахване, за което имало съставени констативни протоколи.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 23.07.2014г. по нот.дело №411 от 2014г. на нотариус К. В. с
рег.№352 по регистъра на нотариалната камара ищцата е придобила чрез дарение от
нейните баща и сестра общо 5/6 ид.ч. от недвижим имот, от който притежава по
наследство 1/6 ид.ч., а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.740.75.1.1, попадащ в сграда №1 в поземлен имот с идентификатор
77195.740.75 по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г.
на ИД на АК-София, изменени със заповед №18-5559/25.04.2014г. на началник
СГКК-Хасково, с административен адрес гр.Хасково, ***********, с площ 48кв.м.,
с предназначение на обекта – апартамент, на едно ниво, заедно с мазе /зимнично
помещение/ с площ по данъчна оценка 36кв.м., ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземлен имот. По
делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по ЗСГ от
24.02.1976г., по силата на който бащата на ищцата е закупил гореописания първи
етаж от западната половина на масивна жилищна сграда, представляващ
самостоятелно жилище, застроено на 48кв.м., заедно със зимнично помещение и
подобренията в имота, която жилищна сграда е построена с учредена суперфиция
върху парцел втори в кв.605 по плана на гр.Хасково, утвърден със заповед
№59/1975г., който парцел е отреден за дворище пл.№2641 от 360кв.м. На
31.01.2019г. на ответника е дадено разрешение за строеж на подпорна стена с височина
2м. над нивото на прилежащия в основата терен в ПИ 77195.740.75 по КК на
гр.Хасково /до уличната регулационна линия на УПИ XVI,
кв.125 по действащия план на града/. Приложен е също така нотариален акт от
24.04.1961г. за умредяване на право на строеж на чужда земя /суперфиция/, по
силата на който Г. Н. Б. е дал правото на строеж на Д. Н. Б. върху парцел XIV в квартал 125 по плана на гр.Хасково, утвърден със
заповед №853 от 1957г., отреден за дворище пл.№2641, при неуредени регулационни
сметки, който парцел има 354,90кв.м., като получилия правото на строеж ще строи
със собственика на местото обща жилищна сграда съгласно одобрен архитектурен план.
От показанията на свидетеля З. Р. Д.
/дъщеря на ищцата/ се установи, че тя живее в процесния имот, като ответникът е
неин съсед. Свидетелката твърди, че ответникът им създава пречки да ползват
имота. В края на месец септември се появил в двжора и започнал да копае, като
решил да затвори входната врата, да направи ограда и така те нямало откъде да
влизат и да излизат. В дясно от входната врата на свидетелката ответникът
наредил тухли, по които тя да се качва и да излиза на улицата, тъй като
входната врата на двора била със стълби. Тогава свидетелката повикала полиция,
но те й казали, че няма какво да направят и да се обърне към общината. От
общината реагирали и спрели строителството на оградата. Твърди, че шахтата за
мръсната вода е в двора на ответника и те нямали достъп до нея и до комина.
Двора бил разкопан и целия бил в кал, като свидетелката нямало откъде да мине.
Стълбите си стояли, тя си влизала по тях. Ответникът казал на свидетелката, че
иска да си прави ограда, която засегнала стълбите. Стълбите си стояли, но
всичко било преградено. Преди това нямали спорове кой от къде ще минава.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице подробно е описало четири
варианта за осъществяване правото на преминаване на ищеца през дворното място
на ответника.
При така установената фактическа обстановка
съдът достига до следните правни изводи относно допустимостта и основателността
на предявените искове:
Съдът намира предявения иск за определяне
размера на площта върху прилежащия терен, собственост на ответника, ползването
на която е необходимо за осигуряване на свободен и безпрепятствен достъп до
собствения недвижим имот - самостоятелен обект в сграда № 77195.740.75.1.1 на
ищцата за допустим. Установи се по безспорен начин, че ищцата притежава право
на собственост върху жилище, находящо се на първи етаж в сграда, построена в
поземлен имот, който е собственост на ответника. Установи се също така, че на
ищцата е осигурено право на преминаване през имота на ответника от входната
врата на двора до входната врата на жилищната сграда. Същевременно от
становищата на страните става ясно, че между тях съществува спор относно обема
на това право на преминаване, както и създаване на известни затруднения от
страна на ответника. Ето защо, следва извода, че отношенията между страните
досежно преминаването на ищцата през имота на ответника следва да се регулират
с настоящото съдебно решение. Действително позицията на процесуалния
представител на ответника, че последният не пречи на ищцата, дори напротив
осигурил е възможност за преминаване през неговия имот се подкрепя от събраните
по делото доказателства. В същото време обаче със струпването на строителни
материали, разкопаването на двора и предприетите действия по изграждане на
подпорна стена, за строежа на която е получил и разрешение от общината,
несъмнено ответникът създава затруднения, макар и временни за използването на
подхода от външната врата до входната врата на жилището на ищцата. При тези
данни по делото съдът счита, че следва да се уважи частично предявения иск,
като се определи правото на ищцата да ползва имота на ответника, доколкото е
необходимо за ползването на притежаваното от нея жилище в този имот. Съгласно
разпоредбата на чл.64 от ЗС, собственикът на постройката може да се ползва от
земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката
съобразно нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено
правото е постановено друго. От данните по делото се установява, че липсва
постановяване на друго в акта, с който е отстъпено правото, поради което
настоящият случай попада в общата хипотеза, даваща право на собственика на
постройката да ползва земята доколкото това е необходимо за използването на
самата постройка. В случая съдът счита, че ползването на поземления имот на
ответника от страна на ищцата следва да включва в себе си правото й на
безпрепятствено преминаване от входната врата на двора до входната врата на
жилището. Предвид тези съображения следва извода, че правото на ползване на
имота на ответника следва да се предостави на ищцата по вариант трети от
заключението на вещото лице. Съдебната практика е категорична, че правото на
преминаване през имота, с оглед ползване по предназначение на постройката в
него, не може да бъде за сметка на нарушаване на правото на собственика на
земята. Същото несъмнено следва да се предостави, за да се гарантира достъпа на
суперфициарния собственик до построената от него законна сграда в чуждия имот,
но заедно с това следва да се вземат предвид и правата на последния, които по
никакъв начин не следва да се нарушават или ограничават извън определения от
закона обхват. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва да се
предостави право на ползване на ищцата върху дворното място на ответника
съобразно вариант трети от заключението на вещото лице, който в най-голяма
степен охранява както интересите на преминаващия, така и интересите на собственика
на земята. Аргумент в тази насока е както заявлението на вещото лице, така и
становището на страните, че този вариант описва съществуващото фактическо
положение. Доколкото съдът счита, че с настоящия съдебен акт по-скоро следва да
се предотвратят бъдещи спорове между страните относно вече утвърденото и
съществуващо към момента и очевидно от години фактическо положение, при което
не е имало проблем за собственика на постройката да преминава през имота на
ответника, за да ползва своето жилище, то не се налага извършването на някаква
промяна, а по-скоро изрично регламентиране със съдебното решение.
С оглед гореизложените съображения съдът
счита, че следва да се уважи предявения иск с правно основание чл.64 от ЗС,
като се определи размера на площта върху прилежащия терен, собственост на
ответника, ползването на която е необходимо за осигуряване на свободен и
безпрепятствен достъп до собствения недвижим имот - самостоятелен обект в
сграда № 77195.740.75.1.1 на ищцата, а именно 17,81кв.м. по вариант трети от
заключението на вещото лице, скицата на който, находяща се на л.50 от делото,
следва да се счита неразделна част от настоящото решение.
С оглед изхода на делото съдът счита, че разноските
за страните следва да останат така, както са направени до момента, тъй като
въпреки липсата на реални пречки за ползването на имота, създавани от
ответника, същият все пак със своето поведение и приготовления за бъдещи
строежи е създал несигурност у ищцата дали ще може и занапред да продължи да
ползва неговия имот, за да има осигурен удобен достъп за ползването на
сградата, в която притежава жилище. От своя страна ищцата не получава по силата
на съдебното решение нещо различно от това, което и към момента ползва, което
на практика е съществуващото фактическо положение на ползването на имота на
ответника. Ето защо, съдът счита, че всяка от страните следва да понесе
деловодните разноски направени в настоящото производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
По предявения от Р.Я.Л. с ЕГН:**********
***, против В.Г.Н. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.64 от ЗС :
ОПРЕДЕЛЯ
размера на площта върху прилежащия терен, собственост на В.Г.Н. с ЕГН:**********,
ползването на която е необходимо за осигуряване на свободен и безпрепятствен
достъп до собствения недвижим имот на Р.Я.Л. с ЕГН:********** - самостоятелен
обект в сграда № 77195.740.75.1.1, попадащ в сграда № 1, разположена в поземлен
имот № 77195.740.75 по КК на гр. Хасково, одобрена със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК София, с административен адрес: гр. Хасково,
***********, с площ от 48 кв. м. с предназначение жилище, ведно с мазе с площ
от 36 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
отстъпено право на строеж върху мястото, а именно 17,81кв.м., очертани със син цвят на скицата на вещото лице
/вариант трети/, находяща се на л.50 от делото, която следва да се счита за
неразделна част от настоящия съдебен акт.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.К.