№ 13265
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110103312 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс
/СК/.
Образувано е по искова молба на Р. А. Д. срещу П. П. С.. Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за
предоставяне на родителски права, определяне на местоживеенето, режим на
лични отношения и на издръжка за дете.
Ищцата твърди, че с ответника имат общо дете – Рафаел П. С., ЕГН
**********. Родителите са във фактическа раздяла от средата на 2014г. В
началото на съвместния им живот отношенията между страните се развивали
нормално, но с времето се влошили трайно и окончателно. Живеели в
жилището на ответника заедно с неговата майка. Той имал силна зависимост
от нея и се вслушвал единствено и само в нейното мнение. След като ищцата
забременяла, ответникът започнал да се държи грубо с нея и предизивквал
безпричинно скандали. Когато била бременна в четвърти месец, ответникът й
заявил, че желае да се разделят и да напусне дома му. След няколко месеца я
потърсил и й признал, че през това време имал връзка с друга жена, която
живяла в дома му. Предложил отново да се съберат. Ищцата се съгласила, тъй
като не желаела детето да расте без баща. Отново запонали скандали, заплахи,
обиди и гонене от дома му. Майка му също не спирала да критикува ищцата и
да налага своето мнение. Грижите за детето били изцяло поети от майката с
1
помощта на нейните родители и сестра й. През лятото на 2014г. след
поредния скандал от страна на ответника и упражнено от него физическо
насилие върху ищцата и отправени заплахи от страна на майка му, двамата я
изгонили от дома им посред нощ, като не й позволили да вземе детето с нея.
Наложило се да потърси съдействие от полицията, за да може да вземе
детето. Двамата с него отишли в дома на родителите на ищцата. От тогава до
настоящия момент детето има местоживеене при майка си. Ищцата не
възпрепятствала и насърчавала контактите на бащата с детето. Бащата
започнал да злослови за майката пред детето, правил опити да го настройва
срещу нея, не полагал необходимите грижи за обучението му. Когато детето е
при баща си, той го оставя изцяло на грижите на бабата по бащина линия.
Позволява му неща, несъвместими с възрастта му и правилното му
отглеждане и възпитание, пречещи на обучението му. Когато майката остави
детето при бащата за повече дни, връщайки се у дома си той бил видимо
раздразнителен, с нарушен ежедневен режим и ред. Когато майката го питала
защо не е подготвен за училище, детето отговаряло, че е играло на електронни
игри. На 21.11.2018г. ищцата родила сина си Иван Стефанов П.. Двамата
братя имат здрава връзка както с майката, така и с нейния партньор, който й
помага във връзка с грижите за децата. Моли родителските права спрямо
детето Рафаел да бъдат предоставени за упражняване на майката,
местоживеенето му да бъде определено при нея, да бъде определен режим на
лични отношения на бащата с детето, като предлага такъв, както и бащата да
заплаща месечна издръжка на детето в размер на 00.00 лева, считано от
подаване на исковата молба. Не претендира разноски.
В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответника, предявена е и насрещна молба. Оспорва твърденията, изложени
в исковата молба. Сочи, че винаги изпълнявал желанията на ищцата. Никога
не е имало друга жена през техния съвместен живот. Не оспорва, че неговата
майка живее заедно с него. На 26.06.2014г., докато ответникът приготвял
банята за Рафаел, чул викове и крясъци. Заварил ищцата да души майка му в
кухнята. Изгонил я от дома си. След няколко часа ищцата отишла с полиция,
пуснал я с уговорката, че ще се разберат какво ще правят с отглеждането на
детето и се разделят. Подписали споразумение, с което се разбрали за
равнопоставен режим на упражняване на родителските права.
Споразумението било нотариално заверено. В началото детето било 4 дни при
2
бащата, 3 дни при майката, следващата седмица обратно, лятото си делили
периода по равно, както и редивали празниците. Излага твърдения, че във
времето, когато детето трябва да е с майка си, то е при баба си и дядо си, спи с
дядо си, а не иска. При бащата детето учи, пише, но и си играят. Оспорва, че
детето играе постоянно на електронни игри. Заедно с бащата ходят по детски
площадки, кара колело, играят футбол, баскетбол. Моли родителските права
върху детето Рафаел на бъдат предоставени за упражняване на бащата, при
когото то да живее; да бъде определен режим на лични отношения на майката
с детето. Моли майката да не бъде осъждана да заплаща издръжка на детето,
но в случай, че същата следва да бъде осъдена, то тя да заплаща месечна
издръжка в размер на 50 лева. Моли, в случай, че бъдат отхвърлени
предявените от него искове, да му бъде определен режим на лични отношения
с детето, като предлага такъв. Не претендира разноски.
В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната
искова молба. Оспорва същата като неоснователна.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
Страните са родители на малолетното дете Рафаел П. С., ЕГН
**********.
Ищцата има и друго родено малолетно дете – Иван Стефанов П., роден
на 21.11.2018г.
Ищцата работи в „Удуърд България“ ЕООД, като за периода от месец
януари 2021г. до декември 2021г. среден месечен трудов доход в размер на
1037.56 лева. За периода 2020г. и 2021г. е ползвала неплатен отпуск в размер
на 51 дни.
На 01.07.2014г. е позтигната извънсъдебна спогодба между родителите
относно родителските права спрямо детето Рафаел.
На 17.04.2019г. родителите са дали разрешение за пътуване на детето
извън територията на Република България в цял свят с всеки един от тях
поотделно, както и с неговата баба.
През учебната 2021/2022г. детето завършило 4 клас в 42 ОУ „Хаджи
Димитър“.
Бащата и детето са пътували до Турция, Кушадасъ, от 31.05.2019г. –
3
09.06.2019г., както и в Дидим за периода 13.09.2019г. – 22.09.2019г. и в
Анталия за периода 26.06.2021г. – 03.07.2021г.
Ответникът работи по трудов договор в „Макстрейд – 6“ ЕООД от
05.07.2021г. на длъжност отговорник склад с работно време от 09.00 до 17.30
часа.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени социални
доклади от ДСП – Люлин и ДСП – Оборище. Видно от проведеното социално
проучване, родителите са разделени повече от десет години. Основни грижи
за детето Рафаел се полагат от майката с помощта на партньора й Стефан
Илиев, както и на неговите баба и дядо по майчина линия. Майката
задоволява адекватно ежедневните потребности на малолетното дете, както и
неговите здравни и образователни нужди. Майката демонстрира добър
родителски капацитет. Наблюдавана е много добре изградена емоционална
връзка между детето и майката. Семейството разполага с двустаен
апартамент, с много добри хигиенно – битови условия. За детето е осигурено
всичко необходимо за пълноценното му развитие. Майката е трудово
ангажирана с добри доходи. Няма данни за неглижиране на детето в дома на
баща му. Задоволяват се базисните, здравните, образователните и
емоционалните нужди на малолетния, когато същият живее при баща си.
Между баща и син има установена силна емоционална връзка. Бащата
демонстрира добър родителски капацитет.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена
съдебнопсихологична експертиза, видно от заключението на която детето
Рафаел преживява конфликт на лоялност към бащата. Притеснява се бащата
да не му се сърди, че желае да живее в дома на майката. Притеснява се да не
би бащата да си помисли Рафаел „че го е зарязал“. Това усещане на детето е в
началото на определените от съда привременни мерки, когато е ходил при
бащата и е бил разстроен от впечатлението, че бащата му се сърди. Двамата
родители имат необходимата зрялост за отглеждане на детето, но по –
завищена би била същата, ако от тяхна страна се поставят правила и граници,
съответни за възрастта, предстоящата възраст в хода на израстването спрямо
сегашното поведение, образователни дефицити и не на последно място
зависимостта му към електронни игри. Детето не зачита родителски
авторитети. Зачитането на същите преминава през собствените и егоистични
4
интереси и нагласи. Рафаел не отчита за семейна среда дома на бабата по
бащина линия. Отчита дом и семейна среда в дома на майката, където живее
понастоящем. Отчита като семейна среда тази с майката, нейния партньор и с
неговия по – малък брат. Не се наблюдава степен на влияние факта, че е
прекарвал време в дома на бабата по майчина линия. Тя го взема от училище
от 14.30 часа, докато майката го прибере в 17ч., след като приключи работа,
като през този интервал от време пише домашните си. Детето е еднакво
привързано и към двамата родители. Съществува доверителна връзка между
детето и бащата, както и такава с майката. Детето чувства сигурност и
подкрепа в присъствието на бащата, но се чувства по същия начин и в
присъствието на майката. Рафаел възприема бабата по бащина линия
положително, но споменава факта, че като е при нея, тя му ограничава
контактите с членове на разширеното семейство от страна на майката. От
друга страна, и в нейно присъствие прекарвал доста време пред електронни
игри.
На основание чл. 15 ЗЗДт в хода на производството е изслушано детето
Рафаел. Същото заявява, че в момента е на единадесет години и половина.
Учи в 5Г клас при 42 ОУ. Желае да учи география, да пътува. Споделя, че
родителите му са разделени, откакто бил на две години. В момента живее при
майка си. Виждат се с баща му всяка първа, трета и пета седмица от петък до
неделя. Преди това бил една седмица при майка си и една седмица при баща
си. Мислел го за нещо супер, тъй като не го мислел за лошо. В момента не е
чак толкова добре, защото трябва да избира къде да живее. Заявява, че най –
добре ще му е да живее при майка си и да се вижда с баща си всяка първа,
трета и пета седмица от петък до неделя. Разбират се с баща си. Нямат
конфликти с него. Баща му не му е казвал, че ще се бори за него до последно.
Казвал му, че може да се грижи за него. Казал му, че ако не избере да е при
него, ще му се сърди, а ако избере да е при него, няма да му се сърди. Детето
заявява също, че баща му казал да сподели пред съда, че Рафаел желае да
бъде, както преди – една седмица при него и една седмица при майка му.
Детето споделя също, че няма да се чувства добре без да вижда братчето си.
Няма да му е добре. Сега е на четири години.
От показанията на св. Маргарита А. Д. се установява, че страните са
разделени от 2013г., имат общо дете, което се казва Рафаел С. и живее
предимно с майка си. От момента на раздялата страните си поделяли грижите
5
за детето. Ищцата предоставяла на бащата детето всеки път, когато той
поискал да го вземе, но последните три години детето е предимно при
майката. От определянето на привременните мерки детето е с бащата
съгласно тях. От обявяването на пандемията през 2020г. и въведеното он лайн
обучение детето било основно при майката. Преди 2020г., когато режимът
бил по – разширен, детето започнало да се връща по – изнервено, в лош
външен вид. То било с изцапани дрехи, изцапани обувки. Детето споделило,
че е притеснено заради конфликта между родителите си, породен от някакво
несъгласие между тях двамата. Детето споделило също, че през последния
месец имало конфликтна ситуация между него и бабата по бащина линия, в
която тя го обвинила, че повече обича майка си. Детето споделило също, че
баща му казвал пред него, че ще съсипе майка му, че ще води дела до
последно и псувни по адрес на майката. Когато детето е при майка си, баба му
по майчина линия го взима от училище, посреща го и се занимава с него до
края на работния ден на майката, след което детето е със семейството на
майката. Ищцата живее със Стефан П. и общото им дете, което е момченце на
четири години и половина. Детето е в добри отношения със съжителя на
майката. Споделят общи занимания като каране на колело, излети в
планината. Майката никога не е злословила срещу бащата на детето. Тя
осигурява всичко необходимо за нуждите на детето. По време на пандемията
изцяло майката се грижела за детето и учила с него. Тя била в неплатен
отпуск. Когато майката е на работа, бабата по майчина линия се грижи за
детето в рамките на час – два, докато майката се прибере от работа. Майката
води детето на лекар, когато има нужда от това. Детето било изключително
притеснено, когато разбрало, че се води дело. Винаги казвало, че иска да види
мама и тати и се страхувало, че ако избере единия си родител, няма да вижда
другия. Ищцата се опитвала да му обясни, че това няма как да стане и той
винаги ще вижда и двамата си родители и след това детето казвало, че иска да
е при майка си, но да вижда и баща си. На 01.05.2023г. свидетелката взела
детето от баща му, като майката тогава не била в гр. София, но се прибрала в
рамките на два часа. Детето разполага със собствено легло в дома на майката,
има обособено място за него. Детето е в самостоятелна стая, разполага с
бюро, всички необходими пособия. Детето споделяло, че има осигурен набор
от дрехи при баща си. През последната година му осигурил учебни материали
и униформа. Когато детето е при баща си, той осигурява финансово детето по
6
време на престоя му при него. Всичко останало – джобни пари, дрехи, се
осигуряват от майката.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Д. като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма
лични впечатления.
Видно от показанията на св. Стефан Илиев П., страните са разделени от
2013г.. От 2016г. живее заедно с ищцата и имат общо дете. Ищцата има и
друго дете – Рафаел, което живее основно при майка си. От пандемията през
2020г. насам детето през по – големия период от време е при майка си. При
бащата е през събота и неделя, през около две седмици, в зависимост, когато
бащата се обади. Привременните мерки се изпълняват. Детето се чувства
щастливо, спокойно при майката и с брат си. С брат му са неразделни. Двете
деца много се разбират, играят заедно, търсят се един друг. Рафаел и
свидетелят решават заедно задачи за училище. В свободното време през
събота и неделя децата постоянно са някъде в гр. София или извън гр. София.
Имат къща извън гр. София и децата често са там. Играят на двора. Двете
момчета имат абсолютно еднакви условия. По време на пандемията изцяло
майката гледала детето и била в неплатен отпуск. Ищцата и нейният съжител
основно осигурявали дрехи, обувки, както и лелята на Рафаел. Детето желае
да ходи при баща си, но когато се върне, е агресивен, изнервен. Детето се
извинявало на свидетеля и заявявало, че баща му го накар да каже определени
неща. Детето посещава психолог четири пъти месечно или веднуж седмично
от началото на 2023г., което се заплаща от майката. Бащата не води детето на
психолог, както и не заплаща това. Откакто детето посещава психолог, то е по
– спокойно от случващото се. Детето многократно казвало, че иска да живее с
майка си, нейния съжител и брат си и отвреме – навреме да ходи да вижда и
баща си. Детето споделило, че когато е при баща си, стои при баба си, защото
баща му работи до късно. Когато детето е при баща си, телефонът му бил или
изключен, или звъни свободно и няма отговор. Детето споделяло, че баба му
вземала телефона и не му го давала. Свидетялт правил забележки на двете
деца, но не и да ги удря. Събират се с хора, като никога не е имало пиянски
свади пред децата. Свидетелят има къща в с. Петрич, а ищцата има в гр.
Радомир. И в двете къщи децата имат условия. Къщите са ремонтирани, имат
отделни стаи. Рафаел посещавал исторически места в гр. Карлово, гр.
7
Калофер, гр. Панагюрище, гр. Копривщица, тъй като се интересувал от
история, както и родната къща на Ботев, Левски, Вазов. Ходят на почивка
всяко лято на море, както и един – два пъти годишно на различни места с
минерални бани. По време на пандемията Рафаел бил с майка си първо в гр.
София, а след това в къщата в с. Петрич. Рафаел има собствено легло в дома
на майка си, което се ползва само от него. До момента всички учебници са
безплатни, като семейството на майката закупува консумативи, както и
униформа. Откакто се води делото, бащата закупил униформа. Детето отива с
раницата и ученическите пособия, които са дадени от тях, при баща си. През
2021г. ищцата и нейният съжител прекарали ковид. Никога ответникът не е
предлагал през това време да гледа двете деца. Рафаел посещава психолог в
понеделник. Рафаел е кръстен заедно с брат си, като бащата бил уведомен
след това.
С оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на
св. П. като обективни и непротиворечи както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото, като не кредитира показанията му в частта относно
обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
От показанията на св. Ц. Николаева Кръстанова се установява, че
отношенията между бащата и детето са нормални, забавляват се, играят,
смеят се. Преди година и половина – две, когато били с детето на почивка в
Турция, имало инцидент с бабата по бащина линия, като тя трябвало да
посети медицински център. По това време детето било цяла нощ със
свидетелката. То се гушкало и казвало, че такива ласки не е получавало от
майка си. Преди около месец и половина – два, когато ответникът отишъл до
с. Петрич да вземе детето, то слязло от колата на ищцата. Било видимо
притеснено. Ищцата го извикала няколко пъти, за да се върне, да я прегърне,
да я целуне, да каже „чао“ на брат си. Когато детето се качило в колата при
баща си, то значително променило физиономията, в смисъл, започнало да се
усмихва, да се шегува. Тогава казало, че преди няколко дни трябвало да ходят
на рожден ден заедно с майка си и Стефан, като му казали да обуе някакви
маратонки, които му били малки. Той не пожелал. Искал да обуе обувки от
баща му, при което Стефан изритал обувките и казал „Това ще обуеш, лайно
такова“. Детето казало, че не знае защо той така е реагирал и обуло малките
обувки. Обърнал се към баша си и казало, че Стефан казал, че ще го набие.
8
Детето има пълен набор от дрехи и учебни пособия в дома на бащата и
всичко, от което се нуждае. Когато ищцата и Стефан били били с ковид,
ответникът й се обадил и й казал „Дай и двете деца, за да ги гледам, докато
вие се оправите със Стефан“. Свидетелката и ответникът имат общ
работодател, като работното й време е до 17.30 часа, а това на ответника до
17.30 – 18.00 часа. Когато детето не е при ответника, той изкарва целия
работен ден. Когато трябва да го вземе от с. Петрич, работодателят го
освобождава два часа по – рано. През последните два месеца това се случило
два пъти.
Съдът кредитира показанията на св. Кръстанова като обективни и
кореспондиращи с доказателства по делото, като не кредитира същите в
частта им относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления, както и
в частта им относно обстоятелствата, че след училище бабата по бащина
линия прибира детето, ръцете се мият, учат и пишат заедно с баща си. В
посочената част показанията на св. Кръстанова са вътрешно противоречиви,
тъй като същата заявява, от една страна, че когато детето е при баща си, тя и
ответникът не се виждат, от друга страна, заявява, че бабата по бащина линия
прибирала детето от училище, като не знае до кога то е на училище, но лично
е видяла посочените от нея обстоятелства. Непосредствено след това
свидетелката посочва, че ответникът, с когото имат общ работодател,
приключва със служебните си ангажименти към 17.30 – 18.00 часа, а когато
трябва да вземе детето от с. Петрич, бил освобождаван от работодателя два
часа по – рано. През последните два месеца това се случило два пъти. Заявява
също, че в случаите, когато се виждат с ответника и детето е при него, това
било на празници и по някакъв повод, като през февруари 2023г. била в
отпуск и тогава е възприела посочените от нея обстоятелства. Съдът намира
показанията на св. Кръстанова в тази част за вътрешно противоречиви,
поради което и не ги кредитира.
Видно от показанията на св. Венера Й.а Кошаревска, когато детето е
при баща си, ходят заедно в парка, Докторската градина. Когато детето е с
баща си, изглежда добре, чувства се добре, спокойно е, весело е. На срещите
присъствали ответникът с Рафаел, свидетелката и нейното дете, а понякога и
Ц. Кръстанова, която е приятелка на ответника. От миналата година са се
срещали около десетина пъти. Срещали се предимно през събота и неделя.
Тази година се срещали със сигурност не по празници. Ц. е била с тях 2 – 3
9
пъти. Когато ответникът говорел с майката по телефона, се чували крясъци.
Съдът кредитира показанията на св. Кошаревска като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства, като не кредитира същите в
частта им относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
В хода на производството са изслушани страните по реда на чл. 59, ал. 6
СК.
Ищцата заявява, че би желала да получи родителските права върху
детето, тъй като то е в крехка възраст, все още изгражда характера си, навици
и т.н. Има нужда от внимание и смята, че е редно да има установено едно
място, където да живее. Счита, че има необходимите условия, както и
семейство, което са изградили със сегашния й партньор и малкия й син, както
и да поддържат добри отношения с роднините, с коитио Рафаел доста често
се вижда. Счита, че полага доста грижи за детето и би било редно да остане с
нея.
Ответникът заявява, че детето е желано. С ищцата са се разделили, имат
споразумение с нея, което не е нарушил през тези девет години и половина,
през които са разделени. Осигурил е на детето абсолютно всичко – собствена
стая, дрехи, играчки и каквото е необходимо, без да се чувства лишено от
абсолютно нищо и желае да бъде така занапред. Надява се съдът да отсъди
най – доброто за това дете – дали ще бъде потискан, да присъства на
скандали, да не е изоставен при баба си. Никога не е чувал толкова лъжи през
тази година и през последния час по време на делото. Чул лъжи, че не си гледа
детето. Отива до село, за да вземе детето, но това мачкане на детето
психически не трябва да се получава. Израстнал е без родител и не иска това
да го преживява и Рафаел.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Родителите са длъжни да се грижат и да възпитават своите деца така,
че те да бъдат полезни както за себе си и за близките си, така и за цялото
общество. Задължение и на двамата родители е да осигурят в пълен обем
грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае. От фактите по
делото се установи, че родителите на детето Рафаел не живеят заедно, като
грижите по отглеждането и възпитанието на детето към настоящия момент се
полагат от майката, при която детето живее, като бащата осъществява лични
10
отношения и участва в грижите за сина си.
Съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за
полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на
придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и
качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите,
техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола
на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва
помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на
мерки относно грижата за детето, най-важният критерий за това на кого от
двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските
права, е интересът на детето, а именно осигуряването на правилното му
физическо и духовно развитие и социалното му формиране. Съдът, като взе
предвид изложеното, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
изготвените социални доклади, съдебнопсихологичната експертиза, заявеното
от страните при тяхното изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 СК и най-вече
съобрази интереса на детето и споделеното от него при изслушването му по
реда на чл. 15 ЗЗДт, счита че упражняването на родителските права по
отношение на него следва да бъде предоставено на майката, при която детето
да живее и която да полага непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието му. Съдът счита, въз основа на събраните по делото
доказателства, че майката притежава необходимите качества на родител и
може адекватно да упражнява родителските права и задължения, каквито
полага и към настоящия момент. Посоченият извод не означава, че бащата не
притежава родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето,
напротив, същият проявява загриженост към емоционалните потребности на
детето, неговото здравословно състояние и образователен процес. Видно
обаче от заключението на приетата по делото съдебнопсихологична
експертиза, детето Рафаел преживява конфликт на лоялност към бащата.
Притеснява се бащата да не му се сърди, че желае да живее в дома на
майката. Притеснява се да не би бащата да си помисли Рафаел „че го е
зарязал“. Детето отчита дом и семейна среда в дома на майката, където живее
понастоящем. Отчита като семейна среда тази с майката, нейния партньор и с
неговия по – малък брат. Съдът намира, че следва да бъде отчетено и
мнението на малолетното дете, което изразява желание да живее с майка си,
като се вижда с баща си всяка първа, трета и пета седмица от петък до неделя.
11
Установи се също, че в дома на майката е осигурена самостоятелна стая за
Рафаел, в която разполага със собствено легло, бюро и всичко необходимо с
оглед задоволяване на битовите и образователните му потребности. Предвид
това, съдът намира, че родителските права спрямо Рафаел следва да бъдат
предоставени за упражняване на неговата майка.
С оглед предоставяне родителските права и определяне
местоживеенето на детето при неговата майка, на бащата следва да се
определи подходящ режим на лични контакти с него. Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, възрастта на детето и като съобрази, че в интерес
на детето е да поддържа контакт и с двамата си родители, намира, че режимът
на лични отношения на бащата с детето следва да бъде, както следва: бащата
има право да вижда и взема при себе си детето всяка първа, трета и пета
седмица от месеца за времето от 18.00 часа в петък, а ако детето е на
училище, след приключване на учебните му занятия, до 18.00 часа в неделя, с
преспиване; Коледните празници – всяка четна година за времето от 09.30
часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември; Новогодишни празници –
всяка нечетна година за времето от 09.30 часа на 30 декември до 18.00 часа на
01 януари на следващата календарна година; Великденски празници – всяка
четна година за времето от 09.30 часа на Разпети петък до 18.00 часа в
понеделник след Великден /Светли понеделник/; един месец през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Бащата
следва да взема и връща детето от и в дома на майката. Съдът намира, че
посоченият режим на лични отношения ще осигури и гарантира участието на
бащата в живота на детето, от една страна, и, от друга страна, ще съхрани
изградената физическа, духовна и емоционална връзка между детето и
неговия баща. При определяне на посочения режим съдът съобрази и
изразеното от детето Рафаел при неговото изслушване.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се
определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението
за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители
за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на
детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и
всестранно развитие. От доказателствата по делото се установи, че
ответникът работи по трудово правоотношение, като по делото не са
12
представени доказателства относно реализираният и получаван от него доход.
Съдът, като взе предвид горните обстоятелства, както и нуждите на детето
съобразно възрастта му, обстоятелството, че ответникът не заплаща издръжка
на друго непълнолетно дете и липсата на данни за влошено здравословно
състояние, счита, че във възможностите на бащата е да заплаща на сина си
месечна издръжка около законно установения минимален размер, а именно
200 лева. С оглед горното съдът следва да осъди бащата да заплаща на детето
си издръжка от 200.00 лева, считано от влизане в сила на решението в частта
относно местоживеенето на детето, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване. Предвид това, предявеният
иск за издръжка следва да бъде уважен като основателен.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски не е
направена от никоя от страните. Разноски съдът не следва да присъжда,
същите остават за сметка на всяка от страните такива, каквито са направени,
тъй като производството представлява такова на спорна съдебна
администрация, имащо охранителен за интересите на детето характер,
независимо изхода на спора /Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д.№
3423/2015 г. на ВКС - I Г.О./.
Ответникът дължи държавна такса върху присъдената издръжка за
детето в размер на 288.00 /двеста осемдесет и осем/ лева на основание Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс /ТДТССГПК/ по сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс,
съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Рафаел П. С., ЕГН **********, на неговата майка Р. А. Д.,
ЕГН **********.
13
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Рафаел П. С., ЕГН **********,
при неговата майка Р. А. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П. П. С., ЕГН
********** и детето Рафаел П. С., ЕГН **********, както следва: бащата има
право да вижда и взема при себе си детето всяка първа, трета и пета седмица
от месеца за времето от 18.00 часа в петък, а ако детето е на училище, след
приключване на учебните му занятия, до 18.00 часа в неделя, с преспиване;
Коледните празници – всяка четна година за времето от 09.30 часа на 24
декември до 18.00 часа на 26 декември; Новогодишни празници – всяка
нечетна година за времето от 09.30 часа на 30 декември до 18.00 часа на 01
януари на следващата календарна година; Великденски празници – всяка
четна година за времето от 09.30 часа на Разпети петък до 18.00 часа в
понеделник след Великден /Светли понеделник/; един месец през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като бащата
ще взема и връща детето от и в дома на майката.
ОСЪЖДА бащата П. П. С., ЕГН **********, да заплаща на
малолетното дете Рафаел П. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Р. А. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 200.00 /двеста/ лева, считано от влизане в сила на решението в частта
относно определеното местоживеене на детето, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване
на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА П. П. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса върху присъдената издръжка в
размер 288.00 /двеста осемдесет и осем/ лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15