№ 310
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000503676 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 262098/29.03.2021г, постановено по гр.д.№ 5474/2019г по описа на
СГС, е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на О. А. М. с ЕГН **********, по
иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ сумата 8 000 лв.-обезщетение за незаконно
обвинение, за което е оправдан по н.д. № 339/2016 г. на ВКС, I н.о., сумата от 4800 лв.-
имуществени вреди изразяващи се в разходи по наказателното производство, заедно със
законната лихва върху тази сума от 24.06.2016 год. до окончателното й изплащане, както и
за сумата от 948.90 лв.-законна лихва върху гаранцията от 2000 лв. за периода от 01.11.2011
г. до 24.06.2016 г. и разноски от 4 лв. като е отхвърлен иска за неимуществените вреди над
уважения размер от 8 000 лв. до претендирания от 30 000 лв., над уважения размер от 4800
лв. относно имуществени вреди, изразяващи се в разходи по наказателното производство до
претендирания такъв от 6000 лв. и за имуществените вреди, изразяващи се в
дължима законна лихва върху гаранцията от 2000 лв. над уважения размер до
претендирания от 1100.50 лв. като неоснователен.
С решение от 30.06.2021г, постановено по делото, е оставена без уважение молба с
вх. № 308287/19.04.2021г на О. А. М. с правно основание чл.250 ГПК за допълване на
решението от 29.03.2021г с произнасяне по претенцията за присъждане на законната лихва
след датата на исковата молба до окончателното й изплащане върху обезщетението за
причинени имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумата от 2000лв.
1
Решение № 262098/29.03.2021г, постановено по гр.д.№ 5474/2019г по описа на СГС,
е обжалвано от О.А. М., представляван от адв.И.В., в частта му, с която е отхвърлена
исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 8 000лв. до
30 000лв., исковата претенция за имуществени вреди за разликата от 4 800лв. до 6 000лв. и
за законната лихва върху сумата от 948.90лв. за обезщетение за имуществени вреди, с
доводи, че е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че в решението не са обсъдени
продължителността на наказателното производство, наложената забрана за напускане на
страната в продължение на три години и половина, което е донесло тежки и трайни
последици за професионалната му реализация и издръжката на семейството, наложената
възбрана на собственост, донесло финансови затруднения, извършена проверка от КОНПИ,
прилагането на специални разузнавателни средства, участието в множество съдебни
заседания в друг град, накърнената чест и достойнство, продължителността на претърпените
болки и страдания. Възразява срещу приетото от съда, че при определяне на по-нисък
размер на обезщетение за неимуществени вреди от претендирания такъв следва да се
съобрази, че е бил осъждан през 1991г., като не е съобразено, че е бил реабилитиран по
силата на закона и следва да се счита за неосъждан. Поддържа, че му е определено
обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди сочи възражения, че съдът
неправилно е приел, че по един от представените договори за правна помощ нямало
доказателства по кое дело е извършено плащането, поради което е отказал да присъди
заплатения адвокатски хонорар. Излага доводи, че по делото е представен договор №
3116/20.09.2015г с АД „Д., А. и съдружници” с предмет „процесуално представителство в
производството по ВНОХД №/2015г на ВАП, фактура № 4426 от 2.12.2015г. за заплащане на
дължимата за процесуално представителство пред ВАС по дог. 3116 сума от 1200лв. и ПКО
от 2.12.2015г. за „плащане по фактура № 4426/2.12.2015г.” Поддържа, че непосочването в
договора от 20.09.2015г на номера на ВНОХД пред ВАС не води до неяснота по кое дело е
извършено плащането. Процесуалното представителство по цялото наказателно
производство е осъществявано от посоченото адвокатско дружество пред всички съдебни
инстанции. В договора е посочено, че негов предмет е въззивно дело пред
Военноапелативния съд от 2015г., водено срещу О.М., което е отразено и в самото решение
№ 32/8.02.2016г. по ВНОХД № 28/2015г на ВОС. Във Военно-апелативния съд не е имало
друго висящо дело, за което О.М. да е дължал адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди-пропуснати ползи се поддържа, че решението е неправилно, тъй като
съдът е приел, че сумата от 948.90лв. е законна лихва върху гаранцията от 2 000лв, а е
обезщетение за причинени неимуществени вреди-пропуснати ползи от задържането на
внесената по наказателното производство гаранция, чийто най-малък възможен размер се
определя по правилата на чл.86 ЗЗД. Същността на самата претенция е за обезщетение за
имуществени вреди, а не за присъждане на лихви.
2
Претендира да се отмени решението в обжалваните му части и да се уважат исковите
претенции за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди изцяло, както и да се
уважи искането за законната лихва върху сумата от 948лв. от 24.06.2016г до окончателното
изплащане.
Ответната страна-Прокуратурата на РБългария, представлявана от прокурор П., е
оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна.
Въззивният съд приема, че постановеното решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.
Ищецът по делото-О. А. М. /с предходни имена О. А. Х./ е посочил в исковата
молба, че на 1.11.2011г по пр.пр. №92-РП/2011г на ВОП-Сливен са били извършени
претърсвания и изземвания в жилището му, автомобила му и служебните му помещения-
златарско ателие. Бил е задържан за 24 часа и привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2, вр. ал.1 вр.чл.93, т.20 НК-участие в организирана престъпна
група, създадена с користна цел. Бил е задържан за 72 часа. На 4.11.2011г му е била
наложена мярка „задържане под стража” до 6.12.2011г., когато мярката му е била изменена в
гаранция в размер на 2000лв., които е внесъл на същата дата. На 5.12.2011г му е била
наложена мярка „забрана за напускане на пределите на РБългария”, която е била отменена
след множество жалби на 11.06.2015г. Наложена е била възбрана на недвижим имот. С
постановление от 5.04.2012г е била назначена финансова проверка, приключила на
18.06.2012г, а по сигнал на прокуратурата му е била направена проверка от КОНПИ. Били са
използвани специални разузнавателни средства. Делото е било внесено в съда с обвинения
по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК-участие в организирана престъпна група, създадена с
користна цел за извършване на престъпления по чл.242 НК и е разгледано в продължителен
период от време-8 съдебни заседания, като с присъда на ВС-Сливен е бил признат за
виновен и осъден на лишаване от свобода -3 години, което наказание е било отложено с
изпитателен срок от 5 години. Били са проведени 8 съдебни заседания. По ВНОФД №
26/2013г. на Военноапелативния съд са били проведени 3 съдебни заседания, по н.д.№
184/2014г на ВКС -2 съдебни заседания, като делото е било върнато за ново разглеждане от
Военноапелативния съд. По ВНОХД № 31/2014г на ВАС -1 съдебно заседание, като делото е
било върнато на ВС-Сливен, по НОХД № 103/2014г на ВС-Сливен са били проведени 5
съдебни заседания и е бил признат за виновен, като му е било определено наказание
лишаване от свобода -3 години, което наказание е било отложено с изпитателен срок от 5
години. По ВНОХД № 28/2015г. на ВАПС е било проведено 1 съдебно заседание и
първоинстанционната присъда е била потвърдена, като с решение от 24.06.2016г на ВКС по
н.д.№ 339/2016г е бил оправдан. На същата дата е била отменена мярката за
неотклонение-„парична гаранция”
В периода 1.11.2011г до 24.06.2016г срещу него е било повдигнато обвинение в
извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, за което е бил оправдан. В
резултат на наказателното производство са били накърнени честта, достойнството и
самооценката му. Бил е задържан повече от месец, считано от 1.11.2011г, с което е бил
3
откъснат от семейството и работата си. Било му е забранено да напуска пределите на
страната за близо 4 години, с което е възпрепятствана работата му като таксиметров шофьор
във Великобритания. Изпитвал е притеснения и стрес, който е бил особено задълбочен
когато е бил признат за виновен от няколко съдебни инстанции. С прилаганите специални
разузнавателни средства са били нарушени правото му на личен и семеен живот. Отделял е
продължително време да организира защитата си, което е налагало чести продължителни
пътувания до ***. Наложените му ограничителни мерки са пречили да работи и изхранва
семейството си. Много от близките и приятелите му са се отдръпнали и променили
отношението си. Негативните последици от наказателното производство не са приключили.
Претендирал е обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 30 000лв.,
за имуществени вреди в размер на 6 000лв. за адвокатска защита, както и законната лихва
върху сумата от 2 000лв., преведена като парична гаранция, която е бил лишен от
възможността да използва за задоволяване на свои нужди и реализиране на ползи от нея,
поради което са му били причинени вреди в размер на 1100.60лв.-законната лихва върху
паричната гаранция от 2000лв. за периода 6.02.2011г. до 24.06.2016г.
Ответната страна-Прокуратурата на РБългария е оспорила исковите претенции.
Посочила е, че исковата претенция за неимуществени вреди е недоказана, както и е в
завишена по размер. Продължителността на досъдебната фаза на производството е била 1
година и 18 дни, което е разумен срок. Относно използваните СРС редът е изрично
регламентиран. Като недоказани са посочени твърденията на ищеца, че поради наложената
му забрана за напускане пределите на страната е останал без работа.
По отношение на претенцията за имуществени вреди е посочено за заплащане на
адвокатско възнаграждение не е било задължително участие на защитник в наказателното
производство.
С решението съдът е уважил частично исковата претенция с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата 8 000 лв.-обезщетение за незаконно обвинение, за което
ищецът е оправдан по н.д. № 339/2016 г. на ВКС, I н.о., за сумата от 4800 лв.-имуществени
вреди изразяващи се в разходи по наказателното производство, заедно със законната лихва
върху тази сума от 24.06.2016 год. до окончателното й изплащане, както и за сумата от
948.90 лв.-законна лихва върху гаранцията от 2000 лв. за периода от 01.11.2011 г. до
24.06.2016 г. и разноски от 4 лв. като е отхвърлил иска за неимуществените вреди над
уважения размер от 8 000 лв. до претендирания от 30 000 лв., над уважения размер от 4800
лв. относно имуществени вреди, изразяващи се в разходи по наказателното производство до
претендирания такъв от 6000 лв. и за имуществените вреди ,изразяващи се в
дължима законна лихва върху гаранцията от 2000 лв. над уважения размер до
претендирания от 1100.50 лв. като неоснователен. Приел е, че е налице фактическият състав
на ч.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като на ищеца е било повдигнато обвинение, по което е бил
оправдан с влязла в сила присъда, бил е с мярка задържане под стража 36дни, като е
преживял страх и притеснения, негативно отношение от близките си, невъзможност да
работи в чужбина. Отчел е, че ищецът е имал предишно осъждане, макар и да е бил
4
реабилитиран. За имуществените вреди от заплатени адвокатски хонорари по делата, е
приел, че по един от представените договори не е посочено по кое дело е извършено
плащането. Относно лихвата върху внесената парична гаранция за периода 1.11.2011г до
24.06.2016г е приел, че е основателна в размер на 948лв., като представляваща пропусната
полза.
Не се спори между страните по делото, че О. А. М. / О. А. Х./ е бил задържан под
стража за 72 часа по досъдебно производство № 92-РП/2011 г. на ВОП - Сливен, като
на 01.11.2011 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2 т. 2
вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 93 т. 20 от НК. На 05.12.2011 год. му е била наложена забрана за
напускане на страната, която била отменена на 11.06.2015 г.
С определение от 04.11.2011 г. по н.ч.д. № 282/2011г. на Сливенски военен съд му е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а с постановление от 06.12.2011 год.
на ВОП Сливен, мярката за неотклонение е била изменена в по-лека -парична гаранция в
размер на 2000 лв.
По внесен обвинителен акт с обвинение по чл. 321, ал. 3 пр. 2 т. 2 вр. ал. 2 от НК -
участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел за извършване на
престъпления по чл. 242 от НК е било образувано н.о.х.д. № 268/2012 г. на Военен съд -
Сливен. На тази, а и на следващата съдебна инстанция ищецът е бил признат за виновен,
като с решение по н.д. № 184/2014 г. на ВКС, III н.о. присъдата е била отменена и делото
върнато на Военноапелативен съд, впоследствие на Сливенски военен съд. При новото
разглеждане по н.о.х.д. № 103/2014 г. ищецът е бил признат за виновен, въззивната
инстанция е потвърдила присъдата, като с окончателно решение по н.д. № 339/2016 г. на
ВКС от 24.06.2016 г. на ВКС, I н.о. е бил оправдан изцяло.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х. А. М.,
брат на ищеца, който е дал показания, че ищецът е бил арестуван по брутален и показен
начин в магазина си. Бил е задържан под стража 36 дни и много трудно съпругата му
събрала сумата, за да плати гаранцията. Постоянно бил проверяван от държавни органи,
провели се много съдебни заседания и накрая бил оправдан. Имало близки и приятели,
които се отдръпнали от него заради съдебното преследване, имал много финансови
проблеми, трудно издържал семейството си в тези години. Имал много разходи по адвокати,
пътувания. Не можел да реализира приходи, тъй като имал забрана да напуска България.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени от
правораздавателните органи на гражданите при незаконно повдигнато обвинение в
извършването на престъпление, по което лицето е оправдано. От обсъдените доказателства
се установява, че спрямо О. А. М. е било повдигнато обвинение, по което е бил оправдан с
влязла в сила присъда, поради което са налице условията за ангажирането на отговорността
на Прокуратурата. С постановяването на оправдателна присъда отпадат
5
законосъобразността на действията, извършени от органите на прокуратурата, независимо,
че към момента на извършването им са били съобразени със закона, поради което е
неоснователно направеното възражение във въззивната жалба. Следва да се определи размер
на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, като при преценката на
този размер следва да се съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно
справедливостта. При преценяването му съдът отчита, че тежестта на повдигнатото
обвинение е било за тежко престъпление, била му е наложена мярка за неотклонение –
задържане под стража за 36дни, впоследствие изменена в „парична гаранция”.
Производството е продължило пет години. Предишното осъждане не следва да се преценява,
тъй като лицето е било реабилитирано. Извършената проверка от КОНПИ и прилагането на
специални разузнавателни средства не се установява по какъв ред са увредили ищеца. Въз
основа на ангажираните свидетелски показания се установява, че през периода на
наказателното производство ищецът е претърпял притеснения, социално отчуждение, не
можел да издържа семейството си, тъй като е останал без работа. При преценка на всички
горепосочени обстоятелства, въззивният съд приема, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 8000лв.
По отношение на частично отхвърлената искова претенция за имуществените вреди
за сумата от 1200лв. се установява, че е представен договор № 3116/20.09.2015г с АД „Д., А.
и съдружници” с предмет „процесуално представителство в производството по ВНОХД
№.../2015г на ВАС, фактура № 4426 от 2.12.2015г. за заплащане на дължимата за
процесуално представителство пред ВАС по дог. 3116 сума от 1200лв. и ПКО от 2.12.2015г.
за „плащане по фактура № 4426/2.12.2015г.” Действително, в договора от 20.09.2015г не е
посочен номерът на ВНОХД пред ВАС, но хронологически датата на същия и съдебната
инстанция -ВАС, както и липсата на установяване, че ищецът е имал други дела във Военно-
апелативния съд, водят до извод, че следва да се приеме, че посоченото и заплатено
адвокатско възнаграждение от 1200лв. по този договор от 20.09.2015г, фактура от 2.12.2015г
и ПКО от 2.12.2015г установяват направени разноски за адвокатска защита на ищеца пред
ВАС във връзка с повдигнатото обвинение. Поради това в тази му част решението следва да
бъде отменено и се постанови, че се осъжда Прокуратурата на РБългария да заплати на О.
А. М. сумата от 1200лв. за имуществени вреди за разноски за адвокатско възнаграждение по
процесния договор.
По отношение на възраженията за дължимостта на лихвата за забава въззивнана
жалба с вх. № 339539/23.07.2021г върху върната парична гаранция, постановеното
допълнително решение по чл.250 ГПК не е обжалвано с въззивна жалба. За пълнота на
изложението само следва да се посочи, че относно недължимостта на лихвата е налице
съдебна практика- решение № 300/9.01.2018г по гр.д.№ 2262/2018г по описа на ВКС, IV ГО.
Решението на първоинстаницонния съд следва да се отмени в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата от 4800лв. до 6000лв.,
ведно със законната лихва от 24.06.2016г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на
6
О.А. М. с ЕГН ********** сумата от 0.25лв. за разноски пред въззивната инстанция и
допълнително сумата от 0.02лв. за разноски пред първата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262098/29.03.2021г, постановено по гр.д.№ 5474/2019г по описа
на СГС, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция на О. А. М. с ЕГН
********** срещу Прокуратурата на РБългария с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди за разликата от 4 800лв. до 6 000лв. за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи по наказателното производство, заедно със
законната лихва върху тази сума от 24.06.2016 год. до окончателното й изплащане, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на О. А. М. с ЕГН **********
сумата за разликата от 4 800лв. до 6 000лв. /допълнително 1200лв./ имуществени вреди,
изразяващи се в разходи по наказателното производство, заедно със законната лихва върху
тази сума от 24.06.2016 год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществените вреди над уважения размер от 8 000 лв. до
претендирания от 30 000 лв., ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Прокуратурата на РБългария ДА ЗАПЛАТИ
на О.А. М. с ЕГН ********** сумата от 0.25лв. за разноски пред въззивната инстанция и
допълнително сумата от 0.02лв. за разноски пред първата инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7