№ 16714
гр. С.., 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110127991 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на К. В. Ц., с адрес: гр. С.. - 1404,
ул. „..., ЕГН: ********** чрез адв. А. К., с адрес на кантората и за
призоваване: С..-1000, ул. „... сл.тел.: +359 .. спрямо ОП „...“ при ..., с
ЕИК:..., седалище и адрес на управление на дейност: гр. С.., ул. „Заводска“
14.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника по
безсрочен трудов договор на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ с № ПГП18-
РД1551-027/17.09.2018г., изменен с ДС с № ПГП21-РД1555-013/11.03.2021г.
на длъжност „инспектор на гробищен парк“, с код по НКПД: 33433005,
категория персонал „помощен административен персонал“, при пълно
работно време – осем часа и с основно трудово възнаграждение 1629.00 лв. и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 28.000%
- 456.12 лв. на месец. Излага се, че със заповед за прекратяване с № ПГП23-
РД1555- 011/04.04.2023 г. ответникът е прекратил трудовото правоотношение
с ищеца, считано от 07.04.2023 г. с посочено в нея основание чл.328, ал. 1, т.
10 от КТ. Сочи се, че фактическото основание по заповедта е „отправено
едномесечно предизвестие, тъй като лицето е придобило право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст“.
1
Излага се, че заповедта е издадена след отправено писмено
предизвестие от 07.03.2023г. и е връчена на служителя чрез български пощи.
При тези твърдения заповедта се оспорва като се излага, че същата е
немотивирана – в нея липсва отразяване от работодателя на датата, към която
е приел, че К. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не
е отразено и конкретното основание по КСО за възникването на такова право
на пенсия за ищеца, а се и навежда, че не е настъпило и такова основание за
прекратяване на ТД.
Излага се, че ищецът е роден на 15.08.1968 г. и към датата на
уволнението е бил с навършени 54 години като на тази възраст не са били
настъпили изискванията за придобиване на право на пенсия по чл. 68 от КСО
нито за осигурителен стаж, нито за навършена възраст за пенсиониране,
каквито са предпоставките за надлежното упражняване на правото на
ответника като работодател по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Твърди се, че за
целия период на ТП между страните т.е от 17.09.2018 г. до прекратяване на
ТД ищецът не е придобивал правото на пенсия и при другите хипотези по
КСО, поради което към датата на издаване и връчване на заповедта не е било
възниквало правото на едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение с предизвестие на основание по чл. 328, ал.1, т.10 от КТ.
При горното и като се твърди, че след уволнението ищецът е останал
без работа се желае първо да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № ПГП23-РД1555-
011/ 04.04.2023 г. на директора на ОП „...“ при ..., с ЕИК:... като
незаконосъобразно и да бъде възстановен ищеца К. В. Ц., с ЕГН: **********
на заеманата от него преди уволнението длъжност „инспектор на гробищен
парк“, с код по НКПД: 33433005, категория персонал „помощен
административен персонал“, времетраене/срок: безсрочен по чл. 67, ал. 1, т. 1
от Кодекса на труда (КТ), за пълно работно време - 8 часа и да бъде осъден
ответника ОП „...“ при ..., с ЕИК:..., адрес: гр. С.., ул. „Заводска“ № 14; да
плати на К. В. Ц., обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225 от
КТ за времето от шест месеца, считано от датата на уволнение 07.04.2023 г., в
размер на сумата от 12 510.12 лв. ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на уволнението 07.04.2023г. до окончателното плащане,
както и да бъде осъден ответника ОП „...“ при СО да заплати на К. В. Ц., с
2
ЕГН: ********** разноските по делото. Ангажират се доказателства и се
желае решение в този смисъл.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който не се оспорва, че
ищецът е работил при ответника за сочения период, на сочената длъжност и
място, както и не се оспорва размера на получаваното от него
възнаграждение, но се излага, че ТД е бил прекратен при упражнено от К.
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което работодателят е
установил след справка от НОИ. С тези съображения и при упражнено от
ищеца към 12.12.2016г. право на пенсия за стаж и възраст ответникът излага,
че извършеното уволнение е законосъобразно при наличие на посоченото в
заповедта основание – чл.328, ал.1, т.10 от КТ или при придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и се желае решение за отхвърляне на
исковите претенции с ангажиране.
Правното основание на предявените искове е по чл. 344, ал. 1, т.1,
предл. първо и второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ – за признаване на уволнение за
незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност; за заплащане на обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение за периода на оставане без работа до изтичане
на шест месеца ведно със законовата лихва за забава от датата на уволнението
до плащане на сумите като по делото няма спор за съществувалото между
страните трудово правоотношение и за това, че е прекратено с посочване на
правно основание по чл.328, ал.1, т.10.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят и се установява от ТД с № ПГП18-РД1551-027/
17.09.2018г. и три допълнителни споразумения към него, последното от
датата 11.03.2021г., че ищецът К. е бил служител при ответника ОП ‚...“ по
трудово правоотношение, по което е заемал длъжността ‚..“, с код по НКПД
33433005 по безсрочно трудово правоотношение, осемчасово работно време и
с основно възнаграждение от 1629 лева и ДВ за стаж и опит от още 456.12
лева.
Не се спори помежду им, а и това е видно от заповед с № ПГП23-
РД1555-011/ 04.04.2023г. на Директора на ОП ..., че на тази дата е издадена
3
заповед за прекратяване на ТП с ищеца Ц., заемащ длъжността ‚Инспектор ...“
с НКПД 33433005, считано от 07.04.2023г като със същата е взето решение да
му бъде изплатено и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Спорно е и подлежи на доказване първото основание на ищеца за
атакуване на така стореното уволнение, а именно дали заповедта за уволнение
съдържа правни и фактически основания и ако съдържа такива дали те са
достатъчно пълни, ясни и конкретни досежно причината за извършеното
уволнение, поднесена под някое от визираните в КТ от законодателя
основания за уволнение – тези по глава шестнадесета от КТ.
В атакуваната заповед – л.11 от делото, единственото основание, което
е посочено от работодателя за прекратяване на ТП с ищеца, е разпоредбата на
чл.325, ал.10 от КТ като в обстоятелствената й част е изписано само, че се
прекратява ТП след едномесечно предизвестие тъй като лицето е придобило
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Заповедта е немотивирана тъй като в нея не е отразено нито правно
основание – в разпоредбата на чл.325, ал.1, т.10 от КТ са уреди две хипотези
на прекратяване на ТД – с придобиване право на пенсия по чл. 68, ал.1 от
КСО и с навършване на 65 годишна възраст за категория лица - професори,
доценти и доктори на науката, нито ясно фактическо описание на
основанието, поради което ищецът е уволнен – дали е поради придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 68, ал.1 от
КСО и ако е това да се посочи към кой момент е придобито и на каква възраст
е служителя или при навършване на 65-годишна възраст – за професори,
доценти и доктори на науките. Безспорно, видно от доказателствата към
отговора – запитване от работодателя до НОИ за лица, служители при
ответника с придобито право на пенсия и отговор от осигурителния орган, с
който са изброени тези служители, сред които и ищеца, е че ищецът е
упражнил това свое право пред осигурителния орган към датата 12.12.2016г.
Тези данни обаче не са отразени в самата уволнителна заповед, нито пък тази
заповед препраща към това запитване и към тази справка. Тази неяснота
относно момента към който работодателят е приел, че ищецът е с такова
придобито право на пенсия в заповедта за уволнение, дава основание на
настоящия състав да приеме, че към датата на издаването на заповедта за
уволнение за ищеца е била неясна причината за неговото уволнение при
4
непълно фактическо описание и непълно посочване на правното й такова.
Съдът приема, че извършеното уволнение е незаконосъобразно само на
това основание без да се изследва спора по същество – при невъзможност да
се определи какво следва да бъде установявано в този спор. Искът за отмяна
на уволнението, извършено със заповед с № ПГП23-РД1555-011/ 04.04.2023г.
като незаконосъобразно следва да бъде уважен и стореното уволнение да бъде
отменено, а ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност – „..“ с код по НКПД 33433005, при пълно работно време и размер
на основното му месечно възнаграждение от 1 629 лева и допълнително
такова от 28 % или още 456.12 лева.
Досежно иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ същият е
евентуален и при уважаване на главния иск за признаване на уволнението за
незаконно, то съдът дължи произнасяне и по него. Разпоредбата на чл.225,
ал.1 от КТ предвижда, че при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от шест месеца.
Страните не спорят, че след датата на прекратяване на правната връзка с
работодателя, ищецът не е упражнявал правото си на труд при др.
работодател, поради което съдът намира, че ищецът е останал без работа към
датата на приключване на съдебното дирене в период почти от 6 месеца, като
към постановяване на настоящото решение, срокът е изтекъл. Дължимо от
работодателя е обезщетение за оставане без работа в пълен размер – към
датата на постановяване на съдебното решение са изминали шест месеца.
Относно размерът съдът следва да прецени същото съобразно
посоченото в ДС основно възнаграждение от 1629 лева и още 456.12 лева за
допълнително такова или брутното трудово възнаграждение на ищеца за
периода, преди уволнението е в размер на 2085.12 лева или общо претенцията
за шестмесечен период е на стойност от 12 510.72 лева или в пълен размер
следва да бъде уважен и този иск.
Дължима е и законовата лихва от датата на прекратяване на ТП –
07.04.2023г. до окончателното плащане на сумата.
По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът носи тежестта за
направените в исковото производство разноски от работника и такива са
5
потърсени от пълномощника на ищеца в съдебно заседание съобразно
приложения към исковата молба списък на разноски. Молбата обаче е
недоказана и като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Няма
доказателства за сторени разноски по делото, нито списък по чл.80 от ГПК,
поради което такива не се следва да бъдат присъждани.
По реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати и
държавна такса по водене на делото в размер на 500 лева по иска за
обезщетение и още 100 лева общо за двата иска – по чл.344, ал.1, т.1 и
чл.344, ал.1, т. 2 от КТ.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително
изпълнение на решението за присъденото обезщетение.
При горните съображения и на основание чл. 235 от ГПК Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1
предл. първо и второ извършеното със заповед № ПГП23-РД1555-011/
04.04.2023г. на Директора на ОП „...“ на основание на чл.324, ал.10 от КТ
„уволнение“ считано от датата 07.04.2023г. на К. В. Ц., с адрес: гр. С.. - 1404,
ул. „..., ЕГН: ********** на длъжност ‚‚..“, с код по НКПД 33433005 и
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ К. В. Ц., ЕГН:
********** на заеманата при ответника ОП „...“, ЕИК ... чрез Директора
длъжност „..“, с код по НКПД 33433005, при пълно работно време и размер
на основното му месечно възнаграждение от 1629 лева и допълнително
такова от 28 % или 456.12 лева и
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ
ОП „...“, ЕИК ... чрез Директора да заплати на К. В. Ц., с адрес: гр. С.. -
1404, ул. „..., ЕГН: ********** сумата от 12 510.72 лева - обезщетение за
оставане без работа поради извършеното уволнение за периода от 07.04.2023
за шест месеца – до 07.10.2023г. ведно със законовата лихва за забава от
датата на уволнението – 07.04.2023г. до окончателното им изплащане.
6
ОСЪЖДА ОП „...“, ЕИК ... чрез Директора на основание чл.78, ал. 6
от ГПК да внесе по сметка на СРС сумата от 600 лева държавна такса по
водене на делото и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. В. Ц., ЕГН:
********** за присъждане на разноски по делото и
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК Съдът постановява предварително
изпълнение на решението в частта досежно присъдената сума по чл. 344, ал.1,
т.3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7