№ 165
гр. гр.Несебър, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20232150101160 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба вх. № 10315/03.11.2024 г. на „В.и
К.” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, срещу М. Л.,
БУЛСТАТ ***, чужденка, гражданка на Чешка Република, с адрес в Република
България: гр. ***, с която се иска от съда да осъди ответницата да му заплати сумата от
356,16 лева –неизплатена главница по фактури, издадени в периода 25.11.2020 г. –
25.10.2022 г., с отчетен период от 23.04.2019 г. до 05.10.2022 г.; сумата от 73,32 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 26.12.2020
г. до датата на подаване на исковата молба – 01.11.2023 г.; както и законната лихва
върху главницата от 356,16 лева от датата на подаване на исковата молба – 02.11.2023
г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебни разноски,
ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ***, за водоснабден
обект с административен адрес: гр. *** СОС с ид. № ***. За ответницата качеството
„потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на
водоснабдения обект, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения
услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4,
изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния
период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по електронен път,
посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от общите условия,
процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора два пъти
годишно. Ответницата не изпълнила задълженията си за заплащане на потребените за
обекта услуги, по издадена фактура № **********/25.11.2020 г., падежирала на
26.12.2020 г. и за дължимия остатък от сумата от 65,14 лева, а именно сумата от 18,99
лева; по издадена фактура № **********/25.10.2021 г., падежирала на 26.11.2021 г. и за
1
сума в размер на 298,85 лева; както и по издадена фактура № **********/25.10.2022 г.,
падежирала на 26.11.2022 г. и за сума в размер на 38,32 лева. Предвид изложеното, за
ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира
се и лихва за забава в размер на 73,32 лева, за периода от падежирането на вземанията
за главници до 01.11.2023 г. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответницата, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат Е. Т. от БАК, с който исковете се оспорват като
недопустими, неоснователни и недоказани по основание и размер. Оспорва се
наличието на валидно облигационно отношение между страните по делото и въз
основа на нарочен договор, споразумение или друг документ, както и качеството
„потребител“ за ответницата и във връзка с посочения водоснабден обект. Твърди се,
че не се представят доказателства ответницата да е собственик на посочения
водоснабден обект или негов ползвател, както и да има разкрита на своя име партида
при ищовото дружество. Твърди се, че не се сочат доказателства във връзка с
надлежното оповестяване на общите условия на доставчика, предвид което се
аргументира тезата, че същите не обвързват ответницата. Оспорват се приложените
към исковата молба фактури, като се обосновава издаването им в нарушение на чл. 31,
ал. 1, съответно – чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 21, ал. 2 от ОУ на ищеца, както и в нарушение
на чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗСч. и чл. 113, ал. 4 и чл. 114, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗДДС. Заявява се
възражение за настъпила в полза на ответницата погасителна давност, както и
възражение за недължимост на претендираните лихви за забава поради отсъствието на
доказателства по делото ответницата да е била уведомена за издадените фактури.
Твърди се, че по делото отсъстват доказателства в собствения на ответницата обект да
има монтиран водомер на ищеца, както и същият да е преминавал първоначален и
последващ метрологичен контрол. Излагат се подробни съображения във връзка с
извършено разпределение на потребление от централен водомер и посочена в
справката за същото подмяна на водомера, както и във връзка с твърдяното от ищеца
електронно отчитане на водомера на ответницата.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата, в открито съдено заседание поддържа
представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите. Излага
допълнителни доводи с писмено становище.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 119, том III, рег. № 4772, н.дело № 502
от 27.08.2020 г. по описа на нотариус Линка Чуткина, с район на действие – РС
Несебър, рег. № 600 при НК /л. 72-73 от делото/, видно от ответницата Л. е придобила
собствеността по отношение на процесния апартамент – В3, представляващ
самостоятелен обект с ид. № ***. Това обстоятелство се установява и от справка №
1305297/09.10.2023 г. от Агенция по вписванията /л. 11, л. 74 от делото/, като видно от
справка с регистър БУЛСТАТ по партидата на ответницата, последната е разкрита на
27.08.2020 г. във връзка с придобиване на недвижима собственост, като
регистрираният адрес на Л. съвпада с административния адрес на СОС с ид. № ***.
Видно от представени от ищеца фактури № ********** от 25.10.2022 г., №
2
********** от 25.10.2021 г. и № ********** от 25.11.2020 г. /л. 28-30 от делото/, за
посочения апартамент била открита партида с аб. № *** към „В.и К.” ЕАД. От справка
извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 8 от делото/ е видно, че
на монтирания в имота водомер са правени отчитания за периодите 23.04.2019 г. –
04.11.2020 г., 05.11.2020 г. – 29.03.2021 г., 30.03.2021 г. – 28.05.2021 г., 29.05.2021 г. –
07.10.2021 г., и 08.10.2021 г. – 05.10.2022 г. При всички отчитания водомерът е
„видян“, като при първото отчитане за водомер 1616/173 първото старото показание е
било 42 куб. метра, а новото – 46 куб. м., при последващите две отчитания няма
измерено потребление, при четвъртото - старото показание е било 46 куб. метра, а
новото – 66 куб. м. и при последното отчитане старото показание е било 66 куб. метра,
а новото – 75 куб. м. При отчетите от 04.11.2020 г., 07.10.2021 г. и 05.10.2022 г. на
ответницата е определено и количество от разпределение, съгласно отчитане,
установено със справка-извлечение на л. 10 от делото. От фактурите се установява, че
посочените количества били остойностени, като по фактура № ********** от
25.10.2022 г. били начислени 38,32 лева за потребена вода, по фактура № **********
от 25.10.2021 г. били начислени 298,85 лева за потребена вода, а по фактура №
********** от 25.11.2020 г. – 65,14 лева за потребените в собствения на ответницата
обект услуги, от които се претендира остатъка от 18,99 лева.
Съгласно приобщена по искане на ответната страна справка по делото с
автоматизираната информационна система „Граничен контрол“ на МВР се установява,
че ответницата Л. е пребивавала на територията на Република България в периодите
21.07-28.07.2020 г., 25.08-01.09.2020 г., 09.07-20.08.2021 г., 03.08-20.08.2022 г., като е
влизала в страната и я е напускала винаги през ГПКК аерогара-Бургас.
Видно от Решение № БП-Ц-17/29.07.2022 г. цената за услугата доставяне на вода
на потребителите към 01.08.2022 г. била без ДДС: 2,140 лева на куб.м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,542 лева на куб.м., а за пречистване – 0,973 лева на куб.м. Към
2021 г. тези цени били в следните размери: 1,248 лв. за доставяне на вода, 0,467 лв. – за
отвеждане и 0,586 лв. за пречистване, към 2020 г. съответно 1,415 лв. за доставяне на
вода, 0,503 лв. – за отвеждане и 0,652 лв. за пречистване, а към 2019 г. съответно 1,399
лв. за доставяне на вода, 0,477 лв. – за отвеждане и 0,619 лв. за пречистване, съгласно
Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022 г., Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г., Решение № Ц-
37 от 23.12.2019 г. и Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. Видно от фактурите различните
цени през различните периоди са съобразени.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието
на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в
конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес
е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответницата е
собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване
на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от
обсъдените доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували
облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и
съдът приема, че ответницата е потребител на вода за собствения си водоснабден
обект, предвид разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. По делото отсъстват доказателства процесният собствен на
ответницата имот да е разпореден след 27.08.2020 г., като същевременно, съгласно
твърденията на ищеца по фактура № ********** от 25.11.2020 г. има постъпило от
3
ответната страна частично плащане, което следва да се приеме от съда за неформално
признание на обективираното в нея вземане. Съдът, преценявайки признанието през
призмата на чл. 175 от ГПК, намира, че същото се подкрепя от всички доказателствени
източници и следва да се съобрази, като се приемат за безспорни и правопораждащите
вземането обстоятелства, че за собствения на ответницата СОС с ид. № *** е разкрита
партида при ищеца с аб. № ***, съответно – че имотът е водоснабден, има сезонен
характер на ползване, в него има монтиран водомер /СТИ/, както и че потреблението се
отчита електронно.
Действително, с отговора на исковата молба е направено общо оспорване на
съдържанието на представените от ищеца частни документи – справки и фактури, но
след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът
намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Наред с
изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги
от ищеца са публично оповестени и обвързват ответницата. Общите условия на ВиК
оператора – ищец са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. - точка 7,
като на съда е служебно известно, че са в сила от 29.09.2014 г., след публикуването им
във в."Новинар" на 21.08.2014 г. и в."Компас" на 29.08.2014 г.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на
ответницата е станало на 04.11.2020 г., 29.03.2021 г., 28.05.2021 г., 07.10.2021 г. и на
05.10.2022 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи
условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два
пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания, извършени през есента
на 2020 г., 2021 г. и 2022 г., като единствено при посочените отчитания е установено
потребление в обекта, а водомерът е „видян“ при всяко посещение на длъжностното
лице при доставчика на услугата. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се
касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично отчитането да
се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е
изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видян“ показанията
на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В
противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози
количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на
реалното потребление. Налага се извод, че с процесното отчитане по чл. 24, ал. 4 от
ОУ са избегнати по-неблагоприятни последици за ответницата, като е отчетено
действително потребеното количество вода. Правата на ответницата са били запазени,
като в нейно присъствие, през периодите на пребиваването в имота е извършено
реално отчитане на потреблението в собствения водоснабден обект, съобразно
представената по делото справка. Още повече, видно от справката със системата на
„Граничен контрол“ на МВР, ответницата е пребивавала на територията на страната
именно в периодите, през които е отчетено потребление за собствения водоснабден
обект.
Що се касае до фактурираните количества от разпределение, видно от
представената справка-извлечение от показанията на централния водомер и справка-
извлечение за ап. В3, същите са пропорционално определени от системата на водния
оператор в тежест на ответницата, съгласно реално отчетения на 04.11.2020 г.,
07.10.2021 г. и 05.10.2022 г. индивидуален водомер. На съда е служебно известно а и
съгласно уредбата на чл. 25 от Общите условия на оператора е видно, че начислената
вода „от разпределение“, се засича при сравняване на данните от централния водомер
и подотчетните водомери, като в случай на установена разлика, същата се разпределя
пропорционално на абонатите, обслужвани от централни водомер, както и, че разлика
между централен и подотчетните водомери може да възникне, вследствие авария или
други събитя, като математическите изчисления по разпределянето се извършва
безпристрастно от сървъра, съгласно свалените показания от отчета. Процесното
количество от разпределение е било определено от изчислителна машина, на база
4
безпристрастен математически алгоритъм, след установяване с реален отчет на
потреблението в обекта на ответницата, на принципа на пропорционалността, още
повече по делото не са се оспорват размера или основанието на фактурираната сума,
нито е налице доказателство за подадено възражение до оператора по реда на чл. 34 от
Общите условия. Направените с отговора на особения представител оплаквания за
отсъствие на доказателства за подмяната на централния водомер, констатирана в
справката-извлечение на л. 10 от делото не са обвързани с конкретни оспорвания или
доказателствени искания, предвид което и съдът не намира за нужно да ги обсъжда по
същество.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– на 25.11.2020 г., 25.10.2021 г. и 25.10.2022 г. – в месечния срок от отчета, като по
арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумите по фактурите са станали изискуеми 30
дни след издаването им, съответно на 27.12.2020 г., 27.11.2021 г. и 27.11.2022 г. Тук
следва да се посочи, че съгласно ОУ на оператора не се предвижда задължение за
доставчика за уведомяване на потребителя за фактурирани суми от доставки, нито е
въведено сходно условие за настъпване изискуемостта на вземанията на доставчика-
ищец. За пълнота следва да се отбележи, че понастоящем ищцовото дружество
предоставя онлайн услуга, чрез която всеки собственик на водоснабден обект би могъл
да осъществява справки в реално време за издадените фактури по абонатен номер, вкл.
за съдържанието им, предвид което съдът приема, че възможността на ответницата да
се осведоми за претендираните от ищеца суми е гарантирана.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурите следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответницата. Съдът намира за нужно, във
връзка с оплакванията на особения представител, да посочи, че размерът на
потребените количества се въвежда ръчно от инкасатора, като се сваля директно от
показанията на монтирания и запломбен водомер във водоснабдения обект.
Електронното отчитане единствено гарантира физическото посещение на инкасатора
до съответния водомер, което обстоятелство се удостоверява, чрез идентифициране на
баркода на водомера. Т.е. при отчитане по електронен път с отбелязване „видян“, в
присъствие на собственика или ползвател на обекта, се свалят на ръка показанията на
водомера, като с помощта на четец и баркод на водомера се активира единствено
възможността за въвеждане на данни по партидата на потребителя. В този ред на
мисли, електронното отчитане гарантира реалното посещение на инкасатора в обекта
на потребителя, в негово присъствие или е присъствието на негови представители, като
едва след сканиране на баркода на измервателния уред е възможно въвеждането на
потреблението, отчетено с него.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Нанева, при наличен достъп до
водомерите, на действително потребените количества вода от ответницата за
собствения процесен водоснабден обект, като за част от вземанията по фактурите
дори е постъпило плащане от ответницата.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответницата са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като
5
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 356,16 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди.
По повод възражението на особения представител за допуснато от ищеца
нарушение на чл. 63, ал. 1 от ОУ, а именно, че по процесните фактури в тежест на
ответницата са фактурирани задължения за отчетни периоди, предхождащи датата на
разкриване на партидата за водоснабдения имот, следва да се посочи, че същото има
отношение единствено към фактурата от 25.11.2020 г., но почива на анализ на старите
общи условия на оператора. Съгласно действащата начиная 29.09.2014 г. редакция на
чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от приложимите към процесния период ОУ, при промяна на
собствеността новият собственик има право да получи от ВиК оператора справка за
всички дължими суми към датата на промяната, като в случай, че не е била поискана
свовременна промяна на партидата по реда на чл. 61, ал. 1 от ОУ, то новият собственик
заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността.
Именно такъв се установява да е процесният случай, доколкото по делото отсъстват
доказателства ответницата или праводателите да са подали в 30-днвен срок от
покупко-продажбата на процесния водоснабден обект заявление за промяна на
партидата му при ищеца. При това положение резонно и на основание чл. 63, ал. 2 от
ОУ ищецът е фактурирал задълженията за минал спрямо датата на промяна на
собствеността период в тежест на новия собственик – ответницата, като с оглед
частичното плащане по тази фактура съдът приема, че задължението е признато от
последната.
Относно релевираното от особения представител на ответницата възражение за
настъпила в нейна полза погасителна давност по отношение на ищцовите вземания,
съдът преценява същото, като неосователно. Действително се касае до периодични
плащания, които се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна
давност по чл. 111 от ЗЗД, но в случая и съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ при които се
предоставят ВиК услугите, вземането падежира в 30-дневен срок от издаване на
фактурата или конкретно по процесните фактури – на 27.12.2020 г., 27.11.2021 г. и
27.11.2022 г. Т.е. вземанията са възникнали с издаването на фактури за тях, но
изискуемостта им е настъпила с изтичане на срока за доброволно плащане за
ответника. При това положение се налага извод, че давността по отношение на
процесните суми е била прекъсната с подаване на исковата молба на 02.11.2023 г. /чрез
куриер/, като е щяла да изтече, както следва за главницата по фактура от 25.11.2020 г.
на 27.12.2023 г., за главница по фактура от 25.10.2021 г. на 27.11.2024 г., а за главница
по фактура от 25.10.2022 г. на 27.11.2025 г. По тези съображения, направеното
възражение се явява неоснователно. Не може да се приеме становището на особения
представител, че поради съществено нарушение на правилата за отчитане на
потреблението в собствения на ответницата обект същата е била лишена от
възможността да се позове на изтекла в нейна полза давност. Както бе посочено по-
горе, за обекти със сезонен характер ОУ на оператора предвиждат отчитане два пъти
годишно, като протокол за неоказан достъп се съставя след непредоставен достъп за
отчет за период от над една година. Т.е. отчитанията от 07.10.2021 г. и 05.10.2022 г. са
били редовно извършени в рамките на годишния срок по чл. 24, ал. 4 от ОУ, като
отколонение се наблюдава единствено при отчета от 04.11.2020 г., който обхваща
период от година и половина назад. Независимо от отклонението съдът намира, че
отчитането следва да се вземе предвид като редовно, доколкото включва период на
пандемия от Ковид 19, обявено извънредно положение и въведени мерки за социална
дистанция и изолация. Същевременно, видно от справка-извлечение на л. 9 от делото,
отчетът от 04.11.2020 г. е реален, при „видяно“ СТИ в обекта, предвид което съдът
счита, че е в интерес на ответницата отчитането на действително потребление за
периода, вместо начисляване на служебни количества по реда на чл. 24, ал. 4 вр. л. 49
от ОУ, а извършеното отчитане, макар и в отклонение на правилата на ОУ следва да се
вземе предвид, като редовно.
6
Налага се извод за основателност и доказаност по размер на предявения иск по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите суми и начислената лихва касае главницата по фактури от
датата на падежа до 01.11.2023 г. След извършени от съда математически действия по
умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с
интернет адрес https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp установи, че претендираната
мораторна лихва е основателна и по размер, предвид което следва да бъде присъдена
вцялост.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба –
02.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева по
настоящото дело. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които
включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 200 лева – внесен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП,
Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на
ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Л., БУЛСТАТ ***, чужденка, гражданка на Чешка Република, с
адрес в Република България: гр. ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 356,16 /триста петдесет и шест лева и шестнадесет
стотинки/ лева, представляваща незаплатена стойност по издадени фактури №
********** от 25.10.2022 г., № ********** от 25.10.2021 г. и № ********** от
25.11.2020 г. за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр. ***
СОС с ид. № ***, аб.№ ***, с отчетен период 23.04.2019 г. – 05.10.2022 г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба –02.11.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА М. Л., БУЛСТАТ ***, чужденка, гражданка на Чешка Република, с
адрес в Република България: гр. ***, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „В.и
К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, , сумата от 73,32
/седемдесет и три лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 26.12.2020 г. до 01.11.2023 г.
ОСЪЖДА М. Л., БУЛСТАТ ***, чужденка, гражданка на Чешка Република, с
адрес в Република България: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на
„В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 400
/четиристотин/ лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 *** 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF, или в някой от касовите салони на „В.и К.“ ЕАД – гр. Бургас.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
7
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8