Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 23.07.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на девети юли през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА и в
присъствието на прокурора, като разгледа т.д.№ 1552 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 60а, ал.1, т.1 от ЗБН.
Ищецът „КТБ“
АД твърди, че по договор за банков кредит от 15.05.2014г. предоставил
на дружеството „Б.“ ЕООД кредит в размер на 10 000 000 евро, който е
усвоен на 20.05.2014г. в левовата му равностойност от 19 555 000 лв.,
като на същата дата кредитополучателят е превел на ответното дружество – „В.П.“
ЕООД сумата от 5 878 000лв. с основание – „превод плащане по
договор“. Ищецът твърди, че за сметка на превода, с който ответникът е
получил средства с произход от банката, не е изпълнена насрещна престация или
ако е изпълнена, тя е на значително по-ниска стойност от получената сума,
поради което е налице хипотезата на чл. 60а, ал.1, т.1
от ЗБН. Предвид горното получената сума следва да бъде върната от третото лице
с цел увеличаване на масата на несъстоятелността. По
изложените доводи претендира осъждането на ответника „В.П.“ ЕООД да му заплати сумата от 5 878 000 лв., ведно със
законната лихва и направените по делото разноски. В хода на съдебното
производство поддържа исковите претенции чрез процесуалните си представители
адв. Т. и адв. Станков като претендира уважаването им и присъждането на
разноски.
Ответникът „В.П.”
ЕООД, призован първоначално при условията на чл.50, ал.2 от ГПК във връзка с ал.4 и чл.47 от ГПК, не е подал писмен отговор в
законоустановения срок по чл.367 от ГПК, но оспорва исковата претенция по
доводите, заявени в становище-отговор от 19.07.2017г. и допълнително такова от
07.09.2017г., които обаче са подадени след срока, на който е бил редовно връчен
препис от исковата молба. Обстоятелството, че исковата молба е била връчена за
отговор редовно при условията на чл. 50, ал.4 от ГПК се възприема и от
въззивната инстанция съгласно изложеното в определение № 1378/30.04.2018г. по
в.ч.д.№5722/2017г. на САС, ТО, 5 състав. Ответникът твърди извън срока по чл. 367
от ГПК, че не бил налице фактическия състав на чл.60а ал.1 от ЗБН защото нямало
нито първоначално предоставяне от банката на парични средства по смисъла на
параграф 1 т.7 от ДР, нито придобиване на имущество с тези средства или
последаващо разпореждане. Сочи, че не било уточнено на какво основание били
прехвърлени средствата, поради което не се твърдяло предоставяне на имущество с
произход от банката по някой от указаните в горната разпоредба способи. Освен това твърди, че получената от „Б.“ ЕООД
сума още на същата дата прехвърлило на трети лица и не бил краен получател на
сумите. Счита, че искът може да бъде проведен успешно само срещу последния
получател, а не междинните. В хода на съдебното производство поддържа
оспорването чрез адвокат К. по изложените доводи, включително и в писмени
бележки. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2014г. между КТБ АД и търговското
дружество „Б.“ ЕООД като кредитополучател, е сключен представения с исковата
молба договор за инвестиционен банков кредит, съгласно който банката отпуска на
кредитополучателя инвестиционен банков кредит в размер на
10 000 000,00 евро. Средствата по кредита е уговорено, че се предоставят
и ще бъдат използвани от кредитополучателя за покупката на дълготрайни
материални активи. Уговореният краен срок за усвояване е 31.08.2014г., като кредитополучателят
е длъжен да използва средствата по кредита само за целите, посочени по-горе. Уговорен
е ГЛП – 9%. Представено е на стр. 13 и 14 от делото изявление за обявяване на
предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение с
изх.№8454/13.11.2014г. до „Б.“ ЕООД, с което са търсени просрочените лихви по
договора в размер на 371 546,15 евро, като изявлението е връчено чрез
приложената разписка от Стар пост на 14.11.2014г.
На стр. 69 и 70 от делото е
представено извлечение от разплащателна сметка на „Б.“ ЕООД от 20.05.2014г., от
която е видно, че е осчетоводено усвояване на кредита в размер на
10 000 000 лв., както и валутна сделка – покупка на валута, като
видно от извлечението преди постъпване на сумата по усвоения кредит по тази
сметка е имало само 100 лв. – внесени на каса.
Съгласно представеното нареждане
с уникален рег.№BORD00731412
от 20.05.2014г. „Б.“ ЕООД е наредила превод на сумата от 5 878 000 лв. по сметка
на ответника „В.п.“ ЕООД с вписано основание – по договор.
С протоколно определение от
26.09.2017г. съдът е задължил ответника да представи договора, който е
основание за извършване на превода, като нито в срока, нито до приключване на
устните състезания е представен такъв. По молба по чл. 192 от ГПК съдът е
задължил и третото неучастващо лице „Б.“ ЕООД да представи процесния договор, но
и в изпълнение на това задължение по делото също не са постъпили документи.
С писмо на стр. 163 и следващите
след изискване от ОС Кюстендил са представени заверени преписи от документи по
производството по несъстоятелността по т.д.№24/2015г., касаещи „Б.“ ЕООД, от
които е видно, че с решение от 29.12.2015г. е открито производство по
несъстоятелност спрямо това лице, с начална дата – 14.11.2014г., постановено е
решение със законоустановеното съдържание по чл. 710-711 от ТЗ от 25.05.2017г.,
а с решение от 13.12.2017г. производството по несъстоятелност е прекратено
поради липса на имущество, и дружеството е заличено. На стр. 212 от делото е
представен заключителния отчет на синдика, видно от който представляващият
длъжника не му е предал търговска или счетоводна документация, той не е
извършвал разпределяне на суми, събирани при осребряване на имущество, тъй като
не е установил записи за такова имущество при проверките. В отчета е посочено,
че всички задължения на дружеството към кредитори с приети вземания са
непогасени и са в общ размер на 24 977 505,20 лв.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, изпълнена от вещото лице Г.М., чиито заключения се кредитират като
дадени обективно, безпристрастно и компетентно. В основното заключение експертът
сочи, че от извършената проверка на движението по банковата сметка в евро на „Б.“
ЕООД в КТБ АД /н/ с IBAN: ***.05.2014г., експертизата установила,
че сметката е заверена със сумата от 10 000 000,00 евро, с основание
– усвояване на кредит по процесния цитиран договор за кредит, като няма данни
да е осчетоводено погасяване
на кредита. От
извършената проверка на движението по банковата сметка в лева на „Б.“ ЕООД в
КТБ АД /н/ с IBAN: ***.05.2014г., експертизата установила, че сметката е
заверена със сумата от 19 555 000,00 лева, с основание – покупката на
валута в лева с получения кредит в евро в размер на 10 000 000,00
евро. На същата дата – 20.05.2014г. с преводно нареждане за кредитен превод „Б.“
ЕООД превежда по банковата сметка в лева на ”В.П.“ ЕООД в КТБ АД /н/ с IBAN: ***,
сума в размер на 5 878 000,00 лв. Основание за плащане – по договор.
От извършената проверка на движението по банковата сметка в лева на ”В.П.“ ЕООД
в КТБ АД /н/ с IBAN: ***.05.2014г., експертизата установи, че сметката е
заверена със сумата от 5 878 000,00 лева, с основание – по договор. В
допълнителното заключение експертът сочи, че е установил контакт с последния
синдик на дружеството – господин Р.Г.М., и поискал информация и документи, за
да се установи на какво основание е извършено и по какъв начин е осчетоводено
плащането на процесната сума от 5 878 000,00 лв. от „Б.“ ЕООД към ”В.П.“
ЕООД, но му било отговорено, че не му е предоставена счетоводна документация на
дружеството. От извършената проверка на счетоводната документация на ”В.П.“ ЕООД, експертизата установява, че видно от банково
извлечение №24 от 20.05.2014г., по банковата сметка с IBAN:***, с титуляр ”В.П.“ ЕООД е постъпила сума в размер на
5 878 000,00 лв., с основание на получения превод – по Договор. Полученият
превод е осчетоводен със следната счетоводна операция: Д-т с/ка 503 –
Разплащателна сметка в лева – 5 878 000,00 лв.; К-т с-ка 459/41 –
Разчети с неуточнен източник – 5 878 000,00 лв. С това осчетоводяване
е отразено увеличението на паричните средства по банковата сметка на
дружеството със сумата 5 878 000,00 лв., както и увеличение на задължението на
дружеството към източника, със сумата 5 878 000,00 лв. От извършената проверка
на счетоводната документация на ”В.П.“
ЕООД, експертизата е
установила, че съгласно банково извлечение №24 от 20.05.2014г., от банковата
сметка с IBAN:***, с титуляр ”В.П.“ ЕООД,
получените суми от „Б.“ ЕООД са преведени, както следва: на
20.05.2014г. ”В.П.“ ЕООД е превело сумата от 2 190 000,00 лв. на „ТЦ ИМЕ“АД.
Основание за превода – по Договор; на 20.05.2014г. ”В.П.“ ЕООД е превело сумата
от 145 000,00 лв. на „Е.“ЕООД. Основание за превода – по Договор; на
20.05.2014г. ”В.П.“ ЕООД е превело сумата от 550 000,00 лв. на „В.И.“АД.
Основание за превода – по Договор; на 20.05.2014г. ”В.П.“ ЕООД е превело сумата
от 293 000,00 лв. на „Г.П.С.“АД. Основание за превода – по Договор; на
20.05.2014г. ”В.П.“ ЕООД е превело сумата от 1 696 334,48 лв. на „Х.П.“ЕООД.
Основание за превода – по Договор. Извършените преводи са осчетоводени със
следните счетоводни операции: Получател „ТЦ ИМЕ“АД, Д-т с/ка 152/2/9/10 –
Получени дългосрочни заеми – 2 190 000,00 лв., К-т с/ка 503 – Разплащателна
сметка в лева – 2 190 000,00 лв. С това
осчетоводяване е отразено намалението на задълженията на дружеството към „ТЦ
ИМЕ“АД със сумата 2 190 000,00 лв., както и намалението на наличните парични
средства по банковата сметка на дружеството, със сумата 2 190 000,00 лв. Спрямо
получател „Е.“ЕООД Д-т с/ка 152/1/9/13 – Получени дългосрочни заеми – 145
000,000лв. К-т с/ка 503 – Разплащателна
сметка в лева –145 000,00 лв., като с това осчетоводяване е отразено
намалението на задълженията на дружеството към „Е.“ЕООД със сумата 145 000,00
лв., както и намалението на наличните парични средства по банковата сметка на
дружеството, със сумата 145 000,00 лв. Спрямо получател „В.И.“ АД
Д-т с/ка 152/1/9/12 – Получени дългосрочни заеми – 550
000,00 лв., К-т с/ка 503 – Разплащателна сметка в лева – 550 000,00 лв., като с осчетоводяването е
отразено намалението на задълженията на дружеството към „В.И.“ АД със сумата
550 000,00 лв., както и намалението на наличните парични средства по банковата
сметка на дружеството, със сумата 550 000,00 лв. Спрямо получател „Г.П.С.“ АД, Д-т
с/ка 152/1/9/17 – Получени дългосрочни заеми – 1 293 000,00 лв., К-т с/ка 503 –
Разплащателна сметка в лева – 1 293
000,00 лв., като с това осчетоводяване е отразено намалението на задълженията
на дружеството към „Г.П.С.“ АД със сумата 1 293 000,00 лв., както и намалението
на наличните парични средства по банковата сметка на дружеството, със сумата 1
293 000,00 лв. Спрямо получател – ”В.П.“ ЕООД - Банкова сметка ***: ***, Д-т с/ка 504 – Разплащателна сметка в евро – 867 158,00 евро, К-т
с/ка 503 – Разплащателна сметка в лева – 1 656 334,48 лв., като с
това осчетоводяване е отразено увеличението на паричните средства по банковата
сметка на дружеството в евро със сумата 867 158,00 евро, както и
намалението на паричните средства по банковата сметка на дружеството в лева,
със сумата 1 656 334,48 лв. Спрямо получател – „Х.П.“ ЕООД, съгласно
банково извлечение №9/20.05.2014г., ”В.П.“ ЕООД превежда
по банковата сметка на „Х.П.“ ЕООД сума в размер на 867 158,00 евро.
Основание за превода – по Договор. Извършеният превод е осчетоводен със
следната счетоводна операция: Д-т с/ка 225/1/9/7 – Предоставени заеми –
867 158,00 евро, К-т с/ка 504 – Разплащателна сметка в евро – 867 158,00
евро. С това осчетоводяване е отразено увеличението на вземането на дружеството
от „Х.П.“ЕООД по предоставения заем в размер на 867 158,00 евро, както и
намалението на паричните средства по банковата сметка на дружеството в евро,
със сумата 867 158,00 евро. Експертът сочи, че е извършил справка в
Търговския регистър, при която установил, че дружествата "Т.Ц.-ИНСТИТУТ ПО
М.-/ТЦ-ИМЕ/" АД с ЕИК:******, „Б.“ ЕООД с ЕИК:*****, „Е.“ЕООД с ЕИК:*****и
„В.И.“АД с ЕИК:*****, са обявени в несъстоятелност. Свързал се със синдика на
дружествата „ТЦ ИМЕ“АД, „Е.“ ЕООД и „В.И.“АД – госпожа Е.Г.Т., и със синдика на
„Б.“ ЕООД – господин Р.Г.М., но те са заявили, че не им е предоставена
счетоводната документация на дружествата. Експертизата извършила проверка на
декларирания адрес на дружествата „Г.П.С.“
АД и „Х.П.“ ЕООД – София, ж.к. „Надежда“, ул. „*****., но не е установен
контакт с представители на тези дружества.
Експертът е извършил справка в Търговския регистър и
установил, че по молби на КТБ АД /н/ са образувани производства по
несъстоятелност на дружествата "Т.Ц.-ИНСТИТУТ ПО М.-/ТЦ-ИМЕ/"АД с
ЕИК:******, „Б.“ ЕООД с ЕИК:*****, „Е.“ЕООД с ЕИК:*****и „В.И.“АД с ЕИК:*****. Всички
дружества са обявени в несъстоятелност, като при проверка на списъците на
предявените вземания от кредиторите (приети и неприети) в производствата по
несъстоятелност на „ТЦ ИМЕ" АД, „Б.“ ЕООД, „Е.“ЕООД и „В.И.“АД, е установено, че КТБ АД /н/ е предявило
вземания в производствата по несъстоятелност, както следва:
спрямо „ТЦ ИМЕ"АД – за главница по договор за кредит в размер на
29 337 450,00 лв.; законна лихва върху главницата, считано от 03.09.2015г.,
купонна лихва от 4,25%, неустойка 4% в размер на 4 487 334,90 лв.,
възнаграждение 2%, разноски 108,94 лв. и възнаграждение по ч.гр.д.№52831/2015г.
СРС в размер на 507 903,41 лв. или общо в размер на
34 332 797,30 лв.; за главница по договор в размер на
68 454 050 лв., законна лихва от 03.05.2015г.; купонна лихва от 4,25%,
неустойка 4% в размер на 10 447 838,50лв., възнаграждение 2%,
разноски 108,94 лв. и възнаграждение по ч.гр.д.№53178/2015г. СРС в размер на 1 184 059,96
лв. или общо в размер на 80 086 057,20 лв; главница по договор за
кредит в размер на 58 674 900,00 лв., законна лихва, считано от 03.05.2015г.;
купонна лихва от 4,25%, неустойка 4% в размер на 8 906 840,90,
възнаграждение и разноски 108,92 лв. или общо за сумата от
68 462 503,30 лв. и за 4 броя облигации по описаната облигационна
емисия с главница 7 823,32, мораторна лихва в размер на 1 161,09 лв.
за периода от 30.09.2015г. до 01.11.2017г., лихви след ДПОПН - 60,84 лв.;
купонна лихва по облигационната емисия в
размер на 625,86 лв., законна лихва върху купонната в размер на 196,46
лв., лихва след 02.11.2017г. -4,87 лв., купонна лихва с падеж 29.09.2015г. –
645,17 лв., законна лихва върху купонната в размер на 136,99 лв. до
01.11.2017г. и лихва след 02.11.2017г.-5,03 лв., или общо за облигациите сумата
от 11 159,60 лв., както и разноски в ПН в размер на 2000 лв. Експертът е установил, че в производството по
несъстоятелност на „ТЦ ИМЕ"АД е изготвена втора частична сметка
разпределение, съгласно която в полза на КТБ АД /н/ е разпределена сумата от
11 159,60 лв. Спрямо „Б.“ ЕООД ищецът „КТБ“ АД е предявил следните
вземания: за главница по договор за кредит в размер на 19 558 300
лв., лихви върху редовна и просрочена главница 4 995 823,37 лв.,
неустойка – 324 739,76 лв., такси и разноски 98 642,07 лв., законна
лихва от 29.12.2015г. до окончателното плащане. Спрямо „Е.“ ЕООД са предявени
вземания по главница по договор за кредит в размер на 14 069 038,18
лв., просрочени лихви в размер на 377 451,29 лв., просрочени лихви върху
просрочена главница – 5 843 316,47 лв., текущи лихви 7034,51 лв.,
неустойка 744 728,84 лв., разноски 1453,57 лв., и законна лихва от
10.05.2018г. до окончателното плащане. Спрямо „В.И.“ АД ищецът е предявил
следните вземания: за главница по договор за кредит в размер на
50 851 580 лв., лихви върху редовна главница 9 941 123,27
лв., наказателна лихва 295 221,66 лв., неустойка 32 971,13 лв.,
разноски 3 613,47 лв., договорна лихва и неустойка от 14.01.2016г. до
окончателното плащане, както и по договор за банков кредит от 21.03.2014г.
сумата от главница в размер на 19 558 300 лв., годишна договорна
лихва 3 825 424,94 лв., наказателна лихва в размер на 113 546,81
лв., неустойка 12 685,88 лв., разноски 3613,47, договорна лихва и
неустойка върху просрочена лихва, считано от 14.06.2016г. до окончателното
плащане. Въз второто допълнително заключение вещото лице сочи, че съгласно заключителен
отчет, изготвен от Р.Г.М. – Синдик на „Б.“ ЕООД, се установява, че същият не е
извършвал разпределения на суми, събрани при осребряването на имуществото на
длъжника; не е разпределял суми, събрани при осребряване на имущество. Всички
задължения на дружеството към кредитори с приети вземания в производството по
несъстоятелност остават непогасени, като тези вземания са в общ размер на
24 977 505,20 лв. С Писмо с изх. №1570/16.05.2019г. КТБ АД /н/ въз
основа на определението за разкриване на банкова тайна, е предоставена следната
писмена информация: по сметките на „Б.“ ЕООД в Банката в периода от 15.05.2014г.
до настоящия момент, няма постъпили средства за погасяване на банков кредит,
отпуснат съгласно Договор за инвестиционен банков кредит от 15.05.2014г. От
извършената проверка на счетоводната документация на ”В.П.“ ЕООД, както и на
представените банкови извлечения на ”В.П.“ ЕООД от КТБ АД /н/, експертизата
установява, че от разплащателната сметка на търговски предприятия в левове в
КТБ АД /н/ с IBAN: ***, с титуляр ”В.П.“ ЕООД, получените суми от „Б.“ ЕООД са преведени, както следва: на
20.05.2014г. ”В.П.“ ЕООД е превело сума в размер на 2 190 000,00 лв. на „ТЦ
ИМЕ“АД. Основание за превода – по Договор; на 20.05.2014г. ”В.П.“ ЕООД е
превело сума в размер на 145 000,00 лв. на „Е.“ ЕООД. Основание за превода – по
Договор; на 20.05.2014г. ”В.П.“ ЕООД е превело сума в размер на 550 000,00 лв.
на „В.И.“АД. Основание за превода – по Договор; на 20.05.2014г. ”В.П.“ ЕООД е
превело сума в размер на 1 293 000,00 лв. на „Г.П.С.“АД. Основание за превода –
по Договор; на 20.05.2014г. ”В.П.“ ЕООД е превело сума в размер на 1 696 334,48
лв. (с еврова равностойност 867 158,00 евро) от тази банкова сметка *** /н/ в евро
с IBAN: ***. Основание за превода – продажба на валута; на 20.05.2014г. ”В.П.“
ЕООД е превело сума в размер на 867 158,00 евро от банковата си сметка в КТБ АД
/н/ в евро с IBAN: *** „Х.П.“ЕООД. Основание за превода – по Договор. От
извършената проверка на представените банкови извлечения от разплащателните
сметки на търговски предприятия в левове и във валута в КТБ АД /н/ на „ТЦ
ИМЕ“АД /н/, на „Е.“ ЕООД, на „В.И.“АД, на „Г.П.С.“АД и на „Х.П.“ЕООД,
експертизата установи, че наредените преводи от ”В.П.“ ЕООД на 20.05.2014г. са
получени от съответните дружества.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 60а, ал.
1 от Закона за
банковата несъстоятелност синдикът, временният синдик или фондът могат да
предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено
имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато: 1)
третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително
по-ниска стойност от полученото, или 2) полученото от третото лице е под
формата на парична и/или непарична вноска в капитала му. В разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗБН е изяснено кое имущество е с
"произход от банката", а именно: всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или
имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения,
които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето
лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма. Следователно законът е предвидил
възникването на специално притезателно право - да се иска връщане на имущество с
произход от банката, което имущество е придобито от трето лице /не от длъжника
на банката/, в случай че са налице
предпоставките по т. 1 или т. 2. Както се приема и в определение №
648/15.12.2017 г. по ч.т.д. № 2209/17 г. На ВКС,първо т.о., искът по чл. 60а, ал. 1 ЗБН е осъдителен за защита на
облигационно право; същият е последица от предвидена в закона, настъпваща по
силата на него, при осъществяване на елементите от специалния фактически състав
на нормата, относителна недействителност спрямо банката в несъстоятелност на
извършени прехвърляния на имущество с произход от банката. От систематичното тълкуване на двете разпоредби
следва, че това е имуществото, което е било придобито от прекия длъжник на
банката чрез финансиране от банката, респ. трансформирано
имущество, независимо от вида и броя на последващите прехвърляния на същото на
последващи титуляри. Предпоставките за уважаване на исковата претенция по чл.60а от ЗБН са
кумулативни и включват освен придобиването на имущество с произход банката и
последващото му прехвърляне на трето лице – недлъжник на банката, като горното следва
да е осъществено при пълна липса на насрещна престация или при нейната
нееквивалентност, а именно както постановява разпоредбата – третото лице да не
е изпълнило насрещна престация или същата да е на стойност, значително по-ниска
от размера на полученото. Чрез иска по
чл. 60а, ал. 1 от ЗБН по
същество се претендират последиците на настъпила ex lege относителна
недействителност и едновременно с това се осъществява пряко удовлетворяване на
вземането на банката чрез фактическо връщане на имуществото, представляващо
елемент от патримониума на едно трето лице, което означава, че в тежест на това
трето лице по силата на закона и при предвидените в него предпоставки възниква
правно задължение да предаде на банката (върне в масата на несъстоятелността)
това имущество, тъй като по отношение на банката третото лице се счита само за
държател, но не и за негов титуляр. (така напр. определение
№ 358 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 983/2018 г., I т. о., ТК. и др./
Фактическия
състав на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН съдържа в себе си две
алтернативи, при осъществяването на които, полученото от третото лице подлежи
на връщане, за да може кредиторите на банката да се удовлетворят от това
имущество, а именно: срещу активът с произход банката третото лице да не е
престирало нищо или престираното е на значително по-малка стойност. Последният елемент от първия фактически състав на правото на банката по чл. 60а,
ал. 1, т. 1 ЗБН представлява отрицателен факт - третото лице не е
изпълнило насрещна престация, като съдържанието на разпоредбата може да
обуслови извод, че хипотезата й покрива както случаите, при които имуществото е
получено от третото лице без основание или въз основа на безвъзмездна сделка с
длъжника на банката, така и случаите, при които имуществото е получено по
възмездна сделка с длъжника на банката, но третото лице е в пълно неизпълнение
на задълженията си по тази сделка. Последният елемент от втория фактически състав на
правото на банката по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН
представлява значително несъответствие между стойността на полученото имущество
от третото лице и стойността на насрещната престация на третото лице към
длъжника, като отново са възможни две хипотези за осъществяване на фактическия
състав - уговорените престации по сделката между длъжника и третото лице са
значително неравностойни, уговорените престации са равностойни, но третото лице
е в неизпълнение на значителна част от своето задължение. Общото между двете е
недобросъвестното поведение на третото лице, вследствие на което то се
обогатява неоснователно за сметка на прекия длъжник на банката. Именно
заради проявената от него недобросъвестност, то е санкционирано от закона да
върне обратно полученото по сделката, за да може кредиторите на банката да се
удовлетворят от него. Няма съмнение обаче, че всички предвидени в ЗБН
хипотези имат изключителен характер - те представляват извънредни
средства/предвидени само в този закон и при строго определени предпоставки/ за
удовлетворяване на кредиторовия интерес. По тази
причина и разширително тълкуване на тези разпоредби не е допустимо. В конкретния случая от събраните
по делото доказателства – писмените такива и изслушаното заключение на вещото
лице безспорно се установи, че банката е предоставила на своя съконтрахент по
договора за кредит – третото лице „Багиана“ ООД определена парична сума от
19 555 000,00 лева, която е равностойността на получения кредит в евро в
размер на 10 000 000,00 евро. Установено е, че по същата сметка преди
превода на сумата не е имало друга наличност, освен вноската на каса от 100
лв., като след превода, видно от извлечението от сметка на стр. 69 от делото,
наличността е била 10 000 100,00 лв. Установи се и че на същата дата
– 20.05.2014г. с преводно нареждане за кредитен превод „Б.“ ЕООД превежда по
банковата сметка в лева на ответника ”В.П.“ ЕООД в КТБ АД /н/ с IBAN: ***, сума
в размер на 5 878 000,00 лв. като основанието за превода е „по
договор“. Следователно съдът намира, че е установено, че парични средства с
произход банката, а именно получения кредит са постъпили по сметката на
ответника, който се явява трето лице и в този смисъл е материалноправно
легитимиран по иска. Съдът не споделя доводите на ответника, че не е пасивно
легитимиран по иска с твърдения, че към момента сумата не е налична в неговия
патримонуим. Действително от експертизата се установява, че ответникът е превел
същия ден суми на други свои съконтрахенти – трети лица, чийто общ спор е почти
идентичен на получените, но по делото липсват доказателства, че към момента на
превода на сумата от 5 878 000 лв. по сметките на ответника не е
имало и други налични суми, т.е. не се установява, че за извършване на тези
преводи ответникът е използвал непременно получената сума. Законът дава
възможност на ищеца да иска връщане на полученото от приобретателя, независимо
от броя на междинните прехвърляния, но тъй като в случая се касае за парични
средства, които са родово заместими вещи, не може да се приеме, че е прехвърлено
от ответника на третите лица именно и точно същото имущество, тъй като
паричните средства не са незаместими вещи. Да, вярно е, че ищецът би могъл да
проследи преводите по веригата и да иска връщане и от последния получател на
суми, но ако се установи безспорно, че прехвърлителят не е имал други налични
средства по сметката си, освен процесните, които да са преведени, но това не се
установява за ответника съгласно данните по делото в конкретния случай, но
горното е само правна възможност, която не прави недопустим иска срещу
получателя на имуществото – паричните средства, доколкото процесното имущество,
в случая парични средства, съставляват родовозаместими вещи.
В настоящия случая по делото не
са ангажирани доказателства за конкретния вид на отношенията между прекия длъжник на банката - кредитополучателя по договора за кредит „Багиана“ ООД и ответникът по иска – „В.п.“ ЕООД, който се
установи, че е получател на парични суми от усвоения кредит, тъй като от всички
представени по делото документи се установява само, че преводът е извършен по
договор, но не и какъв е същия, но ищцовата страна е поискала и съдът е
задължил страната по договора, по който е извършено предаването на сумите, а
именно ответникът да представи същия по реда на чл. 190 от ГПК. Това свое задължение ответникът
не е изпълнил и при това положение съдът е в невъзможност да изследва осъществяването на останалите предпоставки на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН, а именно: какви са насрещните права и задължения на страните по
тази сделка; изпълнило ли е задължението си третото лице да престира нещо
срещу предоставените средства и дали при съпоставянето му с полученото е налице
значително разминаване в еквивалентността. С непредставянето на договора ответникът е създал пречки
и затруднения, поради което може да се приеме, че не се установява да е налице
конкретен договор, т.е. изначална липса на основание. Липсата на основание за
прехвърляне на имуществото означава че и изначално липсва насрещна престация от
ответника. Както изтъква и сам ищеца в писмените си бележки, непредставянето на
договора не означава непременно, че липсва задължение за ответника престация,
тъй като макар двете дружества да са търговци и по принцип търговските
взаимоотношения имат възмезден характер, според съда не е недопустимо да се
сключват и безвъзмездни сделки. Елементът от
първия фактически състав на правото на банката по чл. 60а,
ал. 1, т. 1 ЗБН представлява отрицателен факт, а именно, че третото лице не е
изпълнило насрещна престация. Доколкото от данните по делото
безспорно се установи, че има превод на паричните суми – средства с произход
банката от кредитополучателя на третото лице – ответника, с основание договор,
то дори и да не е установен конкретния вид договор, следва да се има предвид,
че в тежест на ответника е да установи, че е изпълнило надлежно насрещна
престация. В случая липсата на такива
доказателства е пречка за съда да приеме, че поведението на третото лице е добросъвестно.
Незачитането на придобити права спрямо несъстоятелната банка
и възникването на задължение в тежест на ответника за връщане на придобитите активи, без значение от проявената
недобросъвестност, т. е. и при евентуално правомерно поведение от негова
страна, действително би било
нарушение на чл. 1 от
Протокол № 1 на ЕКПЧ, която разпоредба има примат над вътрешноправните актове,
които й противоречат (чл. 5, ал. 4 КРБ), както изтъква, макар и едва в писмената си защита,
ответника. Посочената разпоредба от ЕКПЧ постановява, че никой не може да бъде
лишен от своята собственост,
освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в
общите принципи на международното право. На първо място следва да се има предвид, че искът
по чл. 60а от ЗБН не е вещен и не съставлява основание за прехвърляне на
имущество, за да се приеме, че се лишава лице от право на собственост, а е
облигационен и включва имплицитно установяване на относителна недействителност
спрямо кредиторите на банката, но при определени предпоставки във връзка с
основанието, на което третото лице е получило имущество с произход банката. Ако се
приеме, че недобросъвестността няма отношение към основателността на исковете
по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН, само тогава ще сме пред хипотезата на
лишаване на един правен субект от имуществено право, само защото то някога е
имало произход от банка, обявена в несъстоятелност, което по никакъв начин не е
в интерес на търговския оборот и обществения интерес. Правилото
на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН, ако предвиждаше лишаване на един правен субект от имуществено право само защото същото има произход от
банка, обявена в несъстоятелност, не би било в съотвествие с общите
принципи на международното право, съответно нарушава и КРБ. В
практиката на ЕСПЧ по прилагане на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ е
подробно разяснено, че лишаването от притежание трябва да е в интерес на
обществото, предприетата мярка да е правомерна и съразмерна на преследваната
цел (напр. решение от 22.09.1994 г. на ЕСПЧ по делото Hentrich v France ).
Безусловно трябва да съществува пропорционалност между използваната мярка и целта,
чието постигане се търси чрез прилагането й (решение от 21.02.1986 г. по делото
James and Others v UK ). В случая пораждането на
задължение за едно трето лице да върне престация, цели попълване масата на
несъстоятелността на банката и удовлетворяване на кредиторите й, но горното е при определени
условия и предпоставки, а не абсолютно и тези предпоставки са свързани с
поведението на това трето лице – получател на имуществото, а именно то да не е
извършило никаква насрещна престация или тя да е нееквивалентна на полученото. Следователно
единствено прилагането на разпоредбата
на чл. 60а, ал. 1, т. 1,
предл. 1 ЗБН, без да е надлежно установено, че ответникът е получил паричните средства недобросъвестно
би съставлявало нарушение на чл. 1 от Протокол
№ 1 към ЕКПЧ и не следва да се допуска от националния съд. Само при липса на
недобросъвестност би могло да се твърди, че има основание за противоречие на
разпоредбата с горепосочените норми, т.е. ако се допуска лишаването от право на
получателя на имущество, без да е от значение дали той е действал правомерно
или не. Законовата разпоредба, обаче, предвижда, че връщането на полученото се
дължи само ако е без изпълнение на насрещна престация или при нееквивалентна
такава, което означава, че получателят се е облагодетелствал неоснователно, а
именно получил е нещо, без да е престирал надлежно насреща на своя съконтрахент
срещу полученото. В случая, обаче, не се установява ответникът като получател
на паричните средства – в размер на 5 878 000лв., да е бил
добросъвестен, тъй като той не е доказал какво е естеството на договора, по
който са му предадени, респ. не е доказал изпълнение на насрещна престация по
него, а именно негова е доказателствената тежест и в този смисъл е и
определението на САС по гр.д.№2444/2017г., 6ти състав от 18.05.2017г., с което
в идентична хипотеза, а именно установени преводи на суми само със запис „по
договор“, без никаква конкретизация на основанието“, съдът е приел, че е налице
основателност на претенцията, че липсва реална насрещна престация от третото
лице –ответник, или ако има такава, тежестта за доказване е на ответника. Единствената
хипотеза, в която ответникът не би дължал насрещна престация при получаване на
паричните средства е те да са му прехвърлени по договор за дарение, но
ответникът не твърди и не установи, че сумите, предмет на иска, са му
прехвърлени по договор за дарение. Ответникът е този, който като страна по
договора, можеше и следваше да установи със всички допустими от закона доказателствени
средства наличието на такъв, още повече, че договор за дарение за суми с такъв
размер следва да е в писмена форма. Договор за заем за послужване с предмет
парични средства, предвид заместимият им характер, не е възможен, но дори при
този договор, за заемателя има насрещно задължение – да върне получените
средства, което ответникът не твърди и не установява да е извършил. Договорът
за заем по принцип е реален и се сключва с предаване на сумите, а в случая
предаване е установено от извлеченията от сметки и ССЕ, поради което самият
факт на непредставяне на договор като писмен такъв, не е пречка да се приеме,
че е налице облигационно правоотношение по договор за паричен заем, но не се
установява и извършване на насрещна престация от получателя им - ответника,
нито нейният характер. Всеки друг договор, който предвижда прехвърляне на сума
в такъв размер, следва да изисква насрещна престация на ответното търговско
дружество, тъй като принцип в търговските отношения е възмездния характер на
търговските сделки. Едва при установяване от ответника какво е изпълнил като
насрещна престация и едва след установяване на горното, в тежест на ищеца е да
установи дали същата е еквивалентна или не на полученото. При положение, че
фактът е отрицателен, а именно липса на насрещна престация, няма как ищецът да
установи този отрицателен факт, включително и дали се е дължала насрещна
престация по договора, тъй като твърдението за липса на такава е достатъчно, а
ответникът е този, който следва да установи, че срещу полученото е изпълнил
надлежно насрещна престация. Не може от собственото си неправомерно поведение,
изразяващо се в неизпълнение на законовото задължение по чл. 190 от ГПК да
представи договора, ответникът да извежда благоприятни за себе си правни
последици, а именно, че нямал задължение за насрещна престация срещу превода
на сумата от 5 878 000 лв.
Самият факт, че ответникът не ангажира доказателства какъв е договора, по който
твърди, че е получил горепосочената сума, която е в особено големи размери, е
индиция за липсата на насрещна престация. Немислимо е търговец да не пази в книгите
си договор за такава сума, и да не може да посочи или да установи защо я е
получил. А едва при установяване от ответника конкретното основание за
получаване на сумата и съответно каква насрещна престация е извършил, ищецът
следва да установи нейната нееквивалентност на получените парични средства.
Предвид горното и независимо от позоваванията от ответника на международно
правни норми, които биха били приложими при надлежно установена добросъвестност
на третото лице-получател, каквато не се установи, съдът намира, че предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законните
последици, а именно на ищеца да се присъдят направените разноски, които са в
размер на сумата от 300 лв. –депозит за първото изслушано заключение на ССЕ.
Предвид несъбирането
предварително на държавна такса и разпоредбата на чл. 60а, ал.2 от ЗБН,
дължимата за производството държавна такса в размер на 4% следва да бъде
възложена на ответника, като сумата възлиза на 235 210 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.П.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 60а,
ал.1, т.1 от ЗБН да заплати на „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/, сумата от
5 878 000 лв. / пет милиона осемстотин седемдесет и осем хиляди
лева/, получени чрез банков превод на 20.05.2014г. от съконтрахент „Б.“ ЕООД,
без установено изпълнение на насрещна престация от „В.п.“ ЕООД, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 21.04.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78 от ГПК да
заплати сумата от 300 лв. /триста лева/ - съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „В.П.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес
– гр. София, бул.“Витоша“ №2, на основание чл. 60а, ал.2 от ЗБН сумата от
235 210 лв. / двеста тридесет и пет хиляди двеста и десет лева/-държавна
такса по производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: