Р Е Ш Е Н
И Е
№......................../........................2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при
участието на секретаря Илияна Илиева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 7727 по описа на РС-Варна
за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
от „А.” ООД, ЕИК *, специален
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 535
от ТЗ за установяване със съдебна санкция в отношенията между страните, че ответникът „А.“ ЕООД, ЕИК *, дължи на ищеца сумата в размер от 8 345.74 лева
– останала към момента неплатена част от вземане по запис на заповед от 23.04.2018 г., след платените в хода на делото общо 26 364.26 лева, който запис на заповед е издаден за
обезпечаване на задължения на ответника по договор за покупко – продажба на
пшеница от 23.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 13.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 6131/15.08.2018 г. по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 12239/2018 г. на РС-В..
Ищецът
твърди в исковата молба, че подал заявление по чл. 417 от ГПК за процесните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът
възразил, поради което за ищеца се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск.
Поддържа още, че с издаден на 23.04.2018 г. запис на заповед ответникът се задължил
безусловно към ищеца да му плати сумата 34 710.00 лева, на записания в документа падеж 02.08.2018 г. В исковата молба се позовава само на
записа на заповед. В допълнителната искова молба /след двукратната размяна на книжа, тъй като делото е било първоначално разглеждано от ОС-В., като първа инстанция/ вече се позовава на твърдението, че записът на заповед е бил издаден за обезпечаване на
задълженията на ответника по договор за покупко – продажба на пшеница от
23.04.2018 г., да
осигури и продаде на ищеца 100 тона пшеница, до 01.08.2018 г. И тъй като ответникът не изпълнил нищо от
това си задължение към падежа, то се претендира връщане на пълната уговорена и
платена от ищеца цена от 32 040.00 лева с ДДС. След подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /13.08.2018 г./ ответникът е платил доброволно общо 26 364.26 лева, поради което ищецът претендира да му се
присъди остатъка, както и разноски върху цялата сума към заявлението.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. В него той не оспорва подписването на записа на
заповед, не оспорва и падежа му. Но той за първи път /в първоначалния отговор/ въвежда в процеса твърдение, че записът на заповед е бил издаден във
връзка със сключения на същата дата договор за покупко – продажба на пшеница.
Твърди обаче, че бил „принуден“ да подпише записа на заповед. По самия договор
не оспорва, че към падежа му - 01.08.2018 г. не е предал на ищеца уговорената
продукция, но твърди, че се дължало на лоши метеорологични обстоятелства,
довели до обективно забавяне на реколтата. След отпадане на причините, на
11.08.2018 г. той
предал 31.22 тона жито, а за остатъка предложил да осигури такова от трето лице, но
му било отказано. Предаденото жито оценява на 8 335.00 лева. След това и след подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК, на 17.08.2018 г. и на 21.08.2018 г. платил доброволно общо 26 364.24 лева, като счита, че сборът от плащанията и стойността на
предаденото жито е достатъчен за да погаси изцяло задължението му по записа и
по договора. За това моли да бъде отхвърлен искът, както и за разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. Р. Д. поддържа исковата молба и моли съда да уважи
предявения иск като основателен.
Ответникът, редовно призован за
същото съдебно заседание, не се представлява.
Настоящият съдебен състав, като
съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в първоначалната и
допълнителната искова молба, както и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен
по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д.
№ 12239 по описа за 2018 г. на РС-В., ГО, 46-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК за сумата в размер от
34 710.00 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден на
23.04.2018 г. с падеж на 02.08.2018 г., срещу която в срок е постъпило възражение по чл.
414 от ГПК.
От представения Договор за покупко-продажба от 23.04.2018 г. се установява по
несъмнен начин, че ответното дружество се задължило да продаде на ищцовото
дружество 100 /сто/ тона пшеница – собствено производство, бъдеща продукция,
реколта 2018 г. срещу цена от 26 700.00 лева без ДДС. Страните се уговорли
стоката да бъде предадена в срок до 01.08.2018 г. в с. Д. д., а цената да се
заплати на 100% в срок до три дни по банков път. Видно е от съдържанието на
правната сделка още, че ответното дружество се задължило да издаде и предаде на
датата на сключване на договора в държане и разпореждане на купувача запис на
заповед за сумата от 34 710.00 лева с падеж 01.08.2018 г., платима на
ищцовото дружество.
Представен е и процесният запис на
заповед, издадена в гр. В. на 23.04.2018г., от който е видно, че ответното
дружество се задължило безусловно и неотменимо и без протест да заплати на
ищцовото сумата в размер от 34 710.00 лева. Падежът е на предявяване, но
не по-рано от 01.08.2018 г. Видно е още, че същият е предявен за плащане на
02.08.2018 г.
Видно е от приобщения двустранно
подписан и неоспорен приемо-предавателен протокол, че на 11.08.2018 г.
ответното дружество е предоставило на ищцовото 31.220 мт /тридесет и един тона
двеста и двадесет килограма/ пшеница реколта 2018 г., която е приета от
ищцовото без възражения.
Ангажирани са и преводни нареждания
за кредитен превод, от които се констатира, че на 17.08.2018г. ответникът е
заплатил в полза на ищеца сумата в размер от 18 364.26 лева, а на
21.08.2018 г. – още 8 000.00 лева.
От приобщеното експертно заключение
по назначената ССчЕ се установява по несъмнен начин, че общата сума на
постъпилите плащания от ответника е 26 364.26 лева, като осчетоводяванията
при ответника и ищеца са на датата на плащането, а именно 17 и 23 август 2018
г. Отделно от плащанията има и предадени 31.22 тона пшеница на стойност
8 335.74 лева, като общата стойност на платените суми и предадената
пшеница възлиза на 34 700.00 лева. Общо изчислената неустойка за 10 дни
забавено изпълнение е 488.28 лева, а на мораторната лихва 74.17 лева.
Констатира се още, че след приспадане на платената сума и стойността на
предадената пшеница дължимата по договора за продажба главница би била напълно
погасена, включително и вземанията за неустойка и мораторна лихва.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на
ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 417 от ГПК заповед за незабавно
изпълнение за претендираните суми, която е оспорена от ответника в преклузивния
срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Районен
съд – В. е сезиран с установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ, за установяване съществуването на вземане по запис на заповед, въз
основа на който е издадено изпълнителното основание по чл. 417, т. 9 от ГПК. В хода на производството ищецът и ответникът са разкрили каузалното правоотношение, а именно –
договор за покупко-продажба
на пшеница, досежно
който е издадена заповедната ценна книга, имаща обезпечителна функция.
В
каузалната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК след задължителните указания, дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС /Решение № 38 от 7.04.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 1008/2014 г., I т. о., ТК; Решение № 17 от 16.02.2015 г. на ВКС по т. д. №
116/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 248 от 23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013
г., т. о., І ТК и др./, е прието,
че предмет на делото в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК при предявен иск за установяване на
вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за
незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 /сега т.10/ ГПК, е съществуването на вземането,
основано на записа на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът -
кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на
заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването
на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато
ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без
да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът -
кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед
задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение
между него и издателя, по повод или
във връзка, с което е издаден записът на заповед.
Записът на
заповед, правнорегламентиран в разпоредбите на чл. 535 и сл. от ТЗ, е
едностранна абстрактна сделка. Основанието за издаването му не е елемент от фактическия
му състав. Каузата, поради която е издаден менителничният ефект, съществува
извън него. Процесният
запис на заповед е редовен от
външна страна, доколкото съдържа всички необходими реквизити по чл. 535 от ТЗ и
не страда от пороци.
Доказването на каузално правоотношение като
причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени
от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с
конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения,
относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай
тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със
записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.
1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на
установяваното в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК менителнично вземане.
С допълнителната искова молба ищецът, а с отговора
ответникът
са разкрили, че
процесната заповедна ценна книга е издадена във връзка с договор за продажба на пшеница от 23.04.2018 г., като менителничният
ефект гарантира изпълнението на непаричното задължение на продавача-издател и платец по ценната книга. С отговора
на исковата молба ответникът е инвокирал релативни възражения, произтичащи от
правната сделка, а именно, че е погасил вземанията на ищеца по
двустранната правна сделка, което обуславя заключението, че в настоящия
казус следва да се изследва и каузалното правоотношение.
От
представения Договор за покупко-продажба от 23.04.2018 г. се установява по
несъмнен начин, че между двете дружества е учредено облигационно
правоотношение, чието съдържание включва задължението на ответника да
предостави на ищеца 100 тона пшеница от реколта 2018 г. в срок до 01.08.2018 г.
в с. Д. д., срещу продажна цена от 32 040.00 лева с ДДС, която не се
спори, че е заплатена предварително в уговорения срок и начин. Изпълнението на поетото
с договора непарично задължение на продавача е обезпечено с процесната
заповедна ценна книга. От представения приемо-предавателен протокол се
констатира, че на 11.08.2018 г. ответникът на уговореното място е доставил на
ищеца част от уговорената пшеница, а именно 31.220 мт, чиято левова равностойност,
съгласно експертното заключение, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните, възлиза на
8 335.74 лева. Ответникът на 17.08.2018 г. е платил в полза на ищеца още
18 364.26 лева, а на 21.08.2018 г. – 8 000.00 лева. От заключението
по ССчЕ се установи още, че вземането за неустойка за забава и лихва за забава
за периода от 01.08.2018 г. до 11.08.2018 г. възлиза в общ размер на 562.45
лева. Т.е. от цялата доказателствена съвкупност се констатира, че престираното
в полза на ищеца благо възлиза на 34 700.00 лева, с което обезпеченият
посредством менителничния ефект кредиторов интерес е удовлевторен напълно,
доколкото са погасени както главното вземане по продажбеното правоотношение в
размер от 32 040.00 лева с ДДС, представляваща продажната цена, която
ищецът предварително заплатил на ответника, така и акцесорните вземания за
неустойка и мораторна лихва, дължими за забавеното изпълнение на непаричното
задължение за доставка на закупената пшеница.
Доколкото обаче
ответникът се задължил безусловно, неотменимо и без протест да заплати на ищеца
сумата в размер от 34 710.00 лева, то искът следва да бъде уважен за
сумата в размера от 10.00 лева, като за разликата над тази сума до предявеното
вземане в размер от 8345.74 лева същият е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С влязло в сила определение № 1626,
постановено на 30.04.2019 г. по т. д. № 457 по описа за 2019 г. на ОС-В., ТО,
съдът частично е прекратил производството по делото на основание чл. 232, ал. 1
от ГПК, като е присъдил в полза на ищцовото дружество сторените към онзи момент
в исковото и заповедното производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с
прекратената част, доколкото ответното дружество с поведението си е дал повод
за завеждане на делото, а именно 527.29 лева – държавна такса за завеждане на
исковто производсвто и 1440.27 лева – разноски за заповедното производство.
Т.е. настоящият съдебен състав при ангажиране
отговорността на ответника за разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т.
12 от ТР № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС следва да се съобрази с актуалния предмет
на делото и произнасянето на ОС-В.. Имайки предвид изложеното, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски, съобразно представения списък и ангажираните по
делото писмени документи, както следва: 0.20 лева – заплатена държавна такса за
завеждане на исковто производство; 1253.75 лева – адвокатски хонорар за защита
интереса на ищеца в исковото производство от самото му начало, имайки предвид,
че с прекратителното определение ОС-В. не е нагажирал отговорността на
ответника за разноски в тази част; 167.17 лева – депозит за изготвяне на ССчЕ
определен по идентични на адвокатския хонорар съображения и 0.55 лева –
разноски сторени в заповедното производство.
При този изход на спора в полза на ответника следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, чийто общ размер възлиза на
372.24 лева - адвокатски хонорар, заплатен в брой, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, имащ характер
на разписка по смисъла на т. 1 от ТР № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, при
отчитане на прекратената част, за която ответникът е дал повод, поради което
следва да понесе отговорността за разноски.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ, в отношенията
между страните, че „А.“
ЕООД, ЕИК * – в ликвидация – дължи на „А.” ООД, ЕИК * сумата в размер от 10.00 лева /десет лева/ – останала към момента неплатена част от вземане по запис на заповед от 23.04.2018 г., след приспадане на платените в хода на съдебното производство общо 26 364.26 лева и левовата равностойност
на предадената на 11.08.2018 г. 31.220 мт /тридесет и един тона, двеста и
двадесет килограма/ пшеница от реколта 2018 г., който запис на заповед е издаден за обезпечаване на задължения на ответника
по договор за покупко – продажба на пшеница от 23.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 13.08.2018 г., до окончателното погасяване на вземането, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 6131/15.08.2018 г. по реда
на чл. 417 от ГПК
по ч. гр. д. № 12239/2018 г. на РС-В., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.” ООД, ЕИК * против „А.“ ЕООД, ЕИК * – в ликвидация – специален положителен
установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. чл. 535
от ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 8 335.74 лева /осем
хиляди триста тридесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща горницата над приетото за установено вземане от
10.00 лева до предявената сума от 8 345.74 лева – останала към момента неплатена част от вземане по запис на заповед от 23.04.2018 г., след приспадане на платените в хода на съдебното производство общо 26 364.26 лева и левовата равностойност
на предадената на 11.08.2018 г. 31.220 мт /тридесет и един тона, двеста и
двадесет килограма/ пшеница от реколта 2018 г., който запис на заповед е издаден за обезпечаване
на задължения на ответника по договор за покупко – продажба на пшеница от
23.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата
от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 13.08.2018 г., до окончателното погасяване на вземането, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 6131/15.08.2018 г. по реда
на чл. 417 от ГПК
по ч. гр. д. № 12239/2018 г. на РС-В..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС, „А.“ ЕООД, ЕИК * – в ликвидация – да заплати на „А.” ООД, ЕИК * сумата в общ
размер от 1 421.67 лева /хиляда четиристотин двадесет и един лева и шестдесет
и седем стотинки/, от които:
-
разноски сторени в настоящото исково производство -
0.20 лева – заплатена държавна такса; 1253.75 лева – адвокатски хонорар; 167.17
лева – депозит за изготвяне на ССчЕ;
-
разноски сторени в заповедното производсвто – 0.55
лева – за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „А.” ООД, ЕИК * да заплати на „А.“
ЕООД, ЕИК * – в ликвидация – сумата в
размер от 372.24 лева /триста седемдесет
и два лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: