Р Е Ш Е Н И Е

 

номер 3907/24.09.2012 г., град  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на 19 септември 2012 г.                              Година 2012

в  публично заседание в следния състав:

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

при участието на секретар М. М.

разгледа докладваното от съдия М. Кацарска

гражданско дело номер 9153 по описа за 2012 год.

 

Производството е с правно основание чл. 50 от СК.

Образувано е по искова молба на Д.Ю.Г. против Д.Й.Г. с правно основание чл. 49 от СК, като в първото по делото заседание страните изразяват желание бръкът им да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие и постигат споразумение по чл. 51 от СК, поради което производството от исково е трансформирано в охранително такова по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК.

Молителите излагат, че са съпрузи от 31.03.2007 г. От брака си имат родено едно малолетно дете – ** Г.. Поради това, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, като със споразумение са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си за след развода, молят съдът да постанови съдебно решение, с което да прекрати брака, без да издирва мотивите за това, като утвърди постигнатото споразумение в следния смисъл: упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете да бъдат предоставени на майката; на  бащата се определя  режим  на  лични  отношения с детето,  като  му  се  дава  възможност  да  го  вижда и взема всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя с преспиване, както и да го взема при себе си един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; бащата  ще  заплаща  месечна  издръжка  в  полза  на  детето в  размер  на  80  лева,  считано  от  датата на подаване на исковата молба в съда – 26.06.2012 г.; след прекратяването на брака молителката ще носи брачното си фамилно име Г.; молителите не си дължат издръжка един на друг; молителите са напуснали семейното жилище, поради което нямат претенции относно ползването му, разноските остават така, както са направени от страните.

Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод, че решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, и като прецени, че споразумението им съответства на разпоредбата на чл. 51 от СК, а именно изчерпателно е, не противоречи на закона намира, че същото следва да бъде утвърдено, а разводът между двамата съпрузи следва да бъде допуснат на основание чл.50 от СК.

Съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 40 лева, на осн. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която следва да бъде заплатена от молителите по равно. Молителят Г. следва да заплати и държавна такса по споразумението за издръжка  в  размер  на  57.60 лева, на  основание  чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА брака между Д.Й.Г., ЕГН ********** и Д.Ю.Г., ЕГН **********, сключен на 31.03.2007 г. с акт № 246, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК.

УТВЪРЖДАВА СПОРАЗУМЕНИЕТО ПО ЧЛ. 51 ОТ СК, както следва:

ПРЕДОСТАВЯ  упражняването  на  родителските  права  по  отношение  на  детето Юлияна Димитрова Г., ЕГН ********** на майката Д.Ю.Г., ЕГН **********, с адрес:***.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д.Й.Г., ЕГН ********** с детето ** Г., ЕГН **********,  като  му  дава  възможност  да  го  вижда  и  взема при  себе  си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя с преспиване, както и да го взема при себе си един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА Д.Й.Г., ЕГН **********, с адрес:*** да  заплаща  в  полза  на  детето ** Г., ЕГН **********, чрез неговата  майка  и  законен  представител Д.Ю.Г., ЕГН ********** месечна  издръжка  в  размер  на  80 /осемдесет/ лева,  считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.06.2012 г.,  ведно  със  законната  лихва  за  всяка  закъсняла  вноска  с  падеж  първо  число  на  месеца,  за  който  се  дължи,  до  настъпване  на  законна  причина  за  изменение  или  прекратяване,  на  основание  чл. 143 от  СК.

            ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име Г..

ОСЪЖДА Д.Й.Г., ЕГН **********, с адрес:*** да заплати държавна такса за развод в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл.6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и държавна  такса  по  споразумението  за  издръжка  в  размер  на  57.60 /петдесет и седем лева и шестдесет ст./ лева, на  основание  чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Д.Ю.Г., ЕГН **********, с адрес:*** да заплати държавна такса за развод в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 6, т. 3  от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: