РЕШЕНИЕ
№.......................
Гр. София, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание, проведено на
четиринадесети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 420 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове за по чл.258, вр. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД,
чл.92, чл.82 ЗЗД и чл.86 за осъждане на ответника да заплати сумата от 32840,25 лв., представляваща
непогасена част от възнаграждение за извършени СМР по договор за
строително-монтажни работи от 23.07.2018 г.
и допълнително възложените СМР, за които са издадени фактури №
89/21.12.2018 г. и № 90/21.12.2018 г.,
обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията на ответника,
изразяващи се в извършване на разноски за обезпечаване на исковете в размер на
800 лв. за адвокатско възнаграждение и 40 лв. за държавна такса в
производството по обезпечаване на бъдещ иск,
неустойка за забавеното плащане на възнаграждението за изпълнени
СМР в размер на 656,81 лв. за период на
забава 27.12.2018 г. -15.01.2019 г., законна лихва за забавеното плащане на
възнаграждението в размер на 264,57 лв. за период на забава от 05.02.2019 г. до 05.03.2019 г. Претендира
се законна лихва от датата на исковата молба и разноските по делото.
Ищецът твърди да е сключил с
ответника на 23.07.2018 г. договор за
извършване на СМР за обект „Национална
музикална академия „П.П.В.“, по силата на който е
поел задължения да извърши СМР срещу задължение на ответника да заплати
уговореното възнаграждение, платимо на части и в срок от 3 работни дни след съставяне и подписване на протокол образец № 19 без забележки от
възложителя, като при неплащане в уговорения срок извършването на СМР от страна
на ищеца се преустановява до извършване на плащането, а срокът за изпълнение на
СМР се удължава с броя дни, за които е налице забава за плащане на възложителя.
Твърди се в исковата молба ответникът да е платил по банковата сметка
на ищеца възнаграждение в по четири броя фактури в общ размер на 90842,23
лв. с ДДС и актове образец 19, съответно фактура № 30/16.08.2018 г. и акт
образец 19 от 14.08.2018 г., фактура № 49/02.10.2018 г. и акт обр.19 от 28.09.2018 г., фактура № 59 /30.10.2018 г. и акт
образец 19 от 30.10.2018 г., фактура № 63/08.11.2018 г. и акт образец 19 от
08.11.2018 г. и., като впоследствие ищецът изменя твърденията си и сочи, че
част от плащанията по тези фактури са извършени от трето лице – К.П.ЕООД, съгласно
тристранни споразумения между страните и К.П.ЕООД, което дружество е главен
изпълнител на обекта. За останалите извършени СМР били издадени от две фактури
№89/21.12.2018 г. и № 90/21.12.2018 г. въз основа на два броя актове обр.19, съставени на 18.12.2018 г.
Ответникът оспорва исковете, като не
оспорва сключването на договора, с който превъзложил
на ищеца изпълнението на собствените си задължения, които поел по друг договор,
сключен с К.П.ЕООД на 11.07.2018 г. и по който договор твърди изпълнението да е
прието от К.П.ЕООД. Твърди, че от своя
страна не е приемал изпълнението на ищеца по посочените в исковата молба два
броя актове обр.19 от 18.12.2018 г., които не е
подписал, поради което и не дължи
възнаграждение. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на ищеца по
същия договор да изпълнява строителните
норми и стандарти, да са поръчани от служители на ищеца и за сметка на
ответника материали, чието количество/бройка/обем надвишават разходните норми
на производителите за изпълнение на СМР, които са предмет на договора и които
материали са със специфични характеристики с оглед нуждите на конкретния обект
и с по-висока от обичайната стойност, поради което и трудно или икономически
неизгодно биха вложени другаде. Твърди, че поръчаните в повече от необходимите
за изпълнението количества материали, които не са вложени при изпълнението са
изхвърлени от обекта като строителен отпадък, тъй като били негодни да се
използват. Счита в причинна връзка с неосъщестяване на дължимо по договора поведение на ищеца да
спазва разходните норми при влагане на материалите, да е претърпял вреди, изразяващи
се в стойността на материалите, които е заплатил и които не са били необходими
за изпълнението, като прави възражение за прихващане с това свое вземане в
размер на 20998,74 лв.. Твърди ищецът да се е забавил в изпълнението на СМР,
които следвало да извърши до 05.10.2018 г., поради което и дължи неустойка за
забавено изпълнение в размер на 0,1 % на ден върху стойността на договора или
общо 9151,84 лв. за забава продължила до 18.12.2018 г., с което вземане също
прави евентуално възражение за прихващане.
Ищецът оспорва възраженията на ответника относно приемане на работите по
последните два акта, като сочи че самите актове са съставени от ответника и
изпратени за подписване по електронна поща на ищеца. Оспорва евентуалните
възражения за прихващане, като оспорва да е имал каквото и да било задължение
по договора във връзка с поръчката и доставката на материали, които е следвало
да осигури ответника –възложител, като оспорва да е поръчвал такива от името и
за сметка на ответника, оспорва да е имало поръчани в повече от необходимите
материали, като твърди да е имало и периоди, в които материалите не са били
достатъчно за изпълнение на СМР, за което са отправяни съответни предупреждения
по електронна поща. На следващо място оспорва да е изпаднал в забава за
изпълнение, като твърди, че съгласно договора, срокът му за изпълнение е
продължен с толкова дни, с колкото ответникът се е забавил при извършване на приетите
СМР, за които дължи междинни плащания, като твърди, че ответникът системно е
изпадал в забава за плащане, изменя
твърденията в исковата молба, че всички плащания на възнаграждение по
договора са извършвани от ответника, като посочва, че част от задълженията са погасени от трето лице – К.П.ЕООД,
което дружество е възложител на ответника за обекта Национална музикална
академия „П.П.В.“, като е представил и справка за
извършените и дължими плащания по издадени фактури по договора с ответника, в
които не посочва всички фактури, описани в исковата молба.
Ответникът с допълнителния отговор твърди, че ищецът не само е поръчвал
материалите за обекта, но е подписвал и приемо-предавателни
протоколи за получаването им, като оспорва да изпращал и получавал електронни
писма с твърдяното от ищеца съдържание и приложения в частност оспорва да е
изпращал актовете обр.19, на които се основават
претенциите на ищеца по иска за възнаграждение, както и оспорва да е получавал
представените с допълнителна искова молба електронни писма. Оспорва да е налице
забава в плащането на негови задължения за възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по делото е да докаже
твърденията си относно сключване на договора за СМР с твърдяното съдържание,
изпълнение на задълженията си да извърши уговорените СМР, както и да предаде
изработеното на ответника.
В тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задълженията си да заплати възнаграждение за изработеното на
съответните, установени от страните междинни етапи и в уговорените срокове,
както и твърденията си да е заплатил материалите, вложени при изпълнението на
СМР, твърденията си поръчаното/вложеното количество материали да надвишава
установените със строителни норми, указания на производителя и спецификите на
уговорените СМР разходни норми за материали, както и че това е в причинна
връзка с поведение на ищеца по делото, което поведение е в противоречие с
конкретно и произтичащо от договора негово задължение, както и че част от
материалите са останали неизползвани и са били обективно неизползваеми.
Между страните е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в сключването на договора за СМР от 23.07.2018 г.
Твърденията на страните съвпадат, а се
установява и от събраните по делото писмени доказателства /договор между К.П.ЕООД
и К.и. ЕООД, от 11.07.2018 г., констативни протоколи, за установяване извършването
на натурални СМР, съставени между К.П.ЕООД и Креп инженеринг/ и показанията на
свидетеля В., че дружеството К.П.ЕООД е сключило договор с НМА „П.П.В.за извършване на цялостна реконструкция, модернизация и
пристрояване на сградата на музикалната академия в гр.София. От своя страна
дружеството К.П.ЕООД е възложило на ответника К.и. ЕООД, част от строително
–монтажните работи, а именно изпълнението с ресурси на изпълнителя на предстенни обшивки и окачени тавани срещу възнаграждение за
труд и материали в общ размер на 259 769,05 лв. без ДДС, която цена е
формирана на база количества и единични цени, посочени в приложение № 1 към
договора от 1.07.2018 г. между ответника и третото, неучастващо по делото лице К.П.ЕООД.
От своя страна ответникът превъзложил на ищеца с договора от 23.07.2018 г. изработката
на предстенни обшивки и окачени тавани, като видът и
обемът на възложените работи е определен в ценова оферта, представляваща
приложение към договора на обща стойност 88245,82 лв.
За претендираното
по делото възнаграждение ищецът е издал две фактури, съответно фактура №
89/21.12.2018 г. на стойност 14007,95
лв. с ДДС и фактура № 90/21.12.2018 г.
на стойност 18832,30 лв. с ДДС, като от заключението на приетата по делото
счетоводна експертиза се установява, че фактура № 89/21.12.2018 г. е
осчетоводена от ответника с пълната й стойност, включена е в справките
–декларации по ЗДДС и по нея ответникът е ползвал данъчен кредит.
Установява се, че и двете фактури са
издадени за стойността на извършените СМР, посочени в два броя Актове обр.19 с посочена
дата на съставяне 18.12.2018 г., които са представени от ищеца неподписани за
възложител и изпълнител.
По делото се доказва от представеното
електронно писмо от 21.12.2018 г. с посочен подател П.П.от
електронен адрес ******@gmail.com, адресирано до електронни адреси ******@za-stroy.com и ******@za-stroy.com и
от приетото заключение на техническата експертиза, че представените два броя
актове обр.19 от 18.12.2018 г. са изпратени от
ответното дружество като прикачени файлове с електронното писмо от 21.12.2018
г. с посочен подател П.П., който е управител на
ответника К.И. ЕООД и от електронен адрес, който в т.11.4 от договора между страните е посочен
изрично като електронен адрес на възложителя.
Ответникът признава в отговора на
исковата молба, че е предал на К.П.ЕООД изпълнението на работата и същото е
било прието, като от представеното с допълнителната искова молба писмо с
непосочена дата на съставяне, се установява, че ответникът отказва да подпише
актовете, тъй като има насрещни претенции към ищеца във връзка с количеството
доставени на обекта материали.
Въз основа на установеното
осчетоводяване на едната от двете фактури, обстоятелството, че сам ответникът е
съставил актовете от 18.12.2018 г. и ги е изпратил на ищеца, че сам твърди да е
изпълнил собствените си задължения към своя възложител К.П.ЕООД, което
изпълнение е прието и което изпълнение в частта относно изработката е идентично
по обем с това, което ответникът е възложил на ищеца, съдът приема за доказани
по делото твърденията на ищеца относно изпълнение на СМР, възнаграждението за
които е равностойно на претендираното по делото,
както и че същото изпълнение отговаря на уговореното с договора и е прието от
ответника, който сам е съставил актовете за извършените СМР от 18.12.2018 г.
Неоснователни са доводите на
ответника, че вземането за възнаграждение не е изискуемо преди подписване на
съответните протоколи от двете страни, тъй като релевантни за възникване на
вземането за възнаграждение е изпълнението на изработката, предаването на
изработеното и приемането му от възложителя без възражения, като уговорения от
страните начин относно удостоверяване на тези обстоятелства касае доброволното
изпълнение на договора, а не и възникването и изискуемостта на вземанията.
Ответникът, който се установява да е приел изработеното от ищеца без възражения
не може да се позовава на собственото си недобросъвестно поведение, изразяващо
се в отказ да подпише съставените от самия него актове за извършени СМР, което
е поставил под условие ищецът да се съгласи извънсъдебно с претенциите му във
връзка с твърдени вреди от поръчването на повече от необходимите материали, т.нар
от ответника „преразход“, каквото негово поведение се доказва в представеното с
исковата молба „уведомително писмо“ от ответника до ищеца, което същото съдържа
признание за извършването на СМР в двата акта от 18.12.2018 г. от страна на
ответника.
Следователно в полза на ищеца е
възникнало вземането за претендираното възнаграждение
в общ размер на 32840,25 лв., представляващо останалата неплатена част от
възнаграждение за извършени СМР по договор от 23.07.2018 г.
Съгласно т.2.4.1 и 2.4.2 от договора
междинните плащания по него се извършват в срок от 3 работни дни след подписване
и представяне протокол образец 19 за действително извършени СМР, а окончателното
плащане се извършва в срок от 5 работни дни от датата на подписване на без
забележки на окончателен приемо-предавателен протокол
за приемане на изпълнените СМР и фактура –оригинал.
В случая ответникът е съставил
актовете образец 19, които е изпратил на ищеца на 21.12.2018 г., на която дата
са издадени и фактурите по двата акта, които не е спорно, че представляват
окончателно плащане по договора и следователно ответникът е изпаднал в забава
на плащането на 27.12.2018 г.
В т.7.1 от договора е уговорено, че
при забава на плащането възложителя дължи неустойка в размер а 0,1 % върху
размера на забавената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % о тази
стойност, която уговорка има характера на неустоечна
клауза, с която страните са уговорили предварително размера на дължимото
обезщетение за забавено плащане, с което са изключили приложението на общото
правило на чл.86, ал.1 ЗЗД, което се прилага при липса на уговорка относно
обезщетението.
Ищецът претендира неустойка за
забавеното плащане на възнаграждението от 32840,25 лв. за период на забава от 27.12.2018 г. до 15.01.2019 г., а за
периода 05.02.2019 г. до завеждането на исковата молба претендира законна
лихва.
Следователно ищецът има право на
неустойка за забавено плащане, считано от 27.12.2018 г., като до 15.01.2019 г.
, до която дата се претендира, размерът й е 623,96 лв. за 19 дни забава, които по
начина, по който е дефиниран края периода – „до 15.01.2019г.“, не включват
крайната му дата, като искът да неустойка следва да се отхвърли за разликата
над 623,96 лв. до пълния претендиран размер.
Съобразно уговореното в договора за
забавено плащане на възнаграждението ищецът има право на неустойка, но не и на
обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, а само в случай, че реалните вреди надвишават
уговорената неустойка и бъдат доказани, ищецът има право и на разликата между
обезщетението за действително настъпилите вреди и уговорената неустойка. В
случая ищецът нито твърди, нито доказва да е претърпял конкретни по размер
вреди от забавеното изпълнение, поради което няма основание да му се присъжда
законна лихва върху възнаграждението нито преди, нито след датата на исковата
молба, а единствено уговорената неустойка, която е ограничен от уговорен
максимален размер от 10 %, който се достига на 100-я ден забава, който вече е
настъпил.
Основателността на част от исковете
налага съдът да разгледа заявените при условията на евентуалност възражения за
прихващане на ответника.
По възражението за прихващане с
вземане в размер на 20998,74 лв., представляващи обезщетение за вреди,
изразяващи се в стойността на материалите, поръчани от служители на ищеца,
които ответникът заплатил и които не са били необходими за изпълнението на СМР
по договора между страните
Ответникът застъпва тезата, че
ищецът е имал задължение при изпълнение на СМР да вложи определено количество
материали.
Няма спор между страните, а се
установява и от съдържанието на договора между страните и приложението към него/оферта
–Приложение № 1/, в което изрично е посочено, че касае само монтажни работи, че
задълженията на ищеца по договора включват единствено изработката на определените
СМР чрез влагането на работна сила, като осигуряването на материалите се извършва
от и за сметка на възложителя. Изискването за добросъвестност при изпълнение,
когато материалите са доставени от възложителя, предполага при изработката
материалите да се използват ефективно и начин изпълнението да отговаря на
изискванията за качество, като се влагат само необходимите за това материали,
респективно като материалите се използват по начин, който не води до
увреждането им и в този смисъл е неоснователно възражението на ищеца, че няма
никакви задължения по отношение на материалите.
По делото обаче не се доказват нито твърденията на ответника, че поведение
на служители на ищеца е довело до преразход на материали, нито, че посочените
от ответника материали са били негодни да се ползват изобщо поради своята
специфика или начина на обработката им, поради което били изхвърлени, а още
по-малко, че това е в причинна връзка с поведение на служители на ищеца.
На първо място по делото не се доказва
по никакъв начин, каква е нормата на разход на материалите за изпълнението на
СМР. Тезата на ответника, е че тази норма е част от съдържанието на договорното
отношение между страните е несъстоятелна. В договора между страните и в
частност приложението към него –ценова оферта възложените на ищеца СМР са
посочени като общ резултат и най – общо вида на материалите – например по пункт
първи от офертата е посочено „доставка и изпълнение на щендерна
стена 15 см, състояща се от СW профил 100 мм с
по два пласта гипсокартон 12,5 мм влагоустойчив
двустранно и пълнеж от минерална вата 17,86
кв.м. при единична цена на труд от 18,22 лв, като
отдолу са изброени най –общо основните материали – гипсокартон
12,5 мм – влагоустойчив, минерална вата ЕN13162:2012+A1:2015 -100 мм, профили, аксесоари, фугопълнители,
китове, армиращи ленти“, като по аналогичен начин са описани и останалите СМР и
абсолютно никъде не са посочени единични количества на отделни материали, а по
становище на съдебния състав не са изчерпателно посочени и всички, така щото
понятието „аксесоари“ очевидно не е конкретно. Следователно никаква разходна
норма на материали не е уговорена между страните.
Противно на подържания от ответника
довод разходна норма на материални не следва и от договора на ответника с К.П.ЕООД.
На първо място няма как договора между ответника и трето лице да обвързва
ищеца, който не е страна по него, освен по изрична уговорка, каквато не се
установява да е постигната. А още по-малко по делото се установява пък
ответникът и К.П.ЕООД да са постигнали уговорка относно конкретно количество
материали, които да бъдат вложени в изработката, въпреки, че по силата на
техния договор ответникът е поел задължението да изпълни СМР със свои
материали. Приложенията № 1 Количествено –стойностна сметка и № 2 Спецификация
на материалите не съдържат никъде и по отношение на нито една дейност конкретно
количество за определен вид материали – гипсокартон,
дължина и вид профили, брой/кутии рапидки, винтове, килограми латекс, фугопълнителни
и прочие. По аналогичен на договора между страните начин и договора между
ответника и третото лице К.П.ЕООД описва СМР като резултат и посочва най-общо
по вид материалите с по-детайлна конкретизация на специфичните, но с оглед вида
им, а не и по отношение на количеството.
Следва да се посочи, че по същия начин и
от отчетените от ответника към К.П.ЕООД СМР не следва каквато и да била
конкретизация на количества вложени и отчетени материали – в представените
констативни протоколи са описани СМР по общ вид и обем, без посочване на
вложени материали, поради което и по делото не се доказват уговорки относно
конкретна разходна норма на необходимите за изработката материали.
На следващо място, дори и да беше
установена конкретна разходна норма на материалите, която да е надвишена,
абсолютно несъстоятелна е тезата на ответника, че описаните в отговора на
исковата молба материали, които ответникът твърди да са били доставени на обекта
за негова сметка без да са били необходими за изпълнението и във връзка с които
е направено възражението за прихващане са негодни и неизползваеми, поради което
представляват скрап и за това са изхвърлени като строителен отпадък.
Не са необходими специални знания,
тъй като е очевидно, че посочените от ответника профили, окачвачи,
винтове за ламарина, дюбел пирони, рапидни винтове, анкери, ръбохранители, шпакловка,
фугопълнители, латекс, тел, гласфазерни ленти,
звукоизолационна лепенка,каменна вата и пано за окачен таван, сами по себе си
представляват консумативи и материали, които няма пречка да се вложат във всеки
друг обект, на който се изпълнява облицовка на стени и окачени тавани, освен
ако не са били повредени, каквито твърдения и доказателства за това няма.
Единствено по отношение на гипсокартона евентуалното му изрязване би могло да даде
отражение по отношение на възможността да се използва другаде, но доказателства
за това не са представени, нито с оглед твърденията да се изхвърлени всички
останали материали е възможно изследването им чрез експертиза.
Следва да се посочи, че по делото се
установява, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора с ищеца
да достави необходимите за изработката материали, което се установява от
представените от ищеца с допълнителната искова молба електронни писма, както и
от показанията на свидетеля В.. От същите показания и представените от третото неучастващо лице К.П.ЕООД
писмени доказателства се установява, че част от материалите, доставени на
обекта Национална музикална академия в гр.София, са приети от служители на
ищеца – В.Е.и А.В., които са се подписали на приемно-предавателни протоколи и
стокови разписки, като за липсата на материали служители на ищеца сезирали пряко
главния изпълнител на обекта и възложител на отвеника
К.П.ЕООД.
Недоказано е твърдението на ответника,
че всички материали след 30.08.2018 г. са поръчвани и получавани от служители
на ищеца, тъй като множество протоколи след тази дата са подписани от лица,
които не се установява да се служители на ответника, както и конкретно от
управителя на ответника П.П./ складови разписки от
21.09.2018 г.,25.09.2018 г., 16.10.2018 г, приемно-предавателни протоколи от
01.10.2018 г., 15.10.2018г., 17.10.2018 г.,19.10.2018г.-2 бр.,05.11.2018г.,
07.11.2018г., 08.11.2018 г., 10.11.2018 г./, който е приел и всички, издадени
му от К.П.ЕООД фактури, респективно е погасил задълженията по тях чрез
споразумения за прихващане, сключени с К.П.ЕООД, с което на практика е
потвърдил извършените от името на ответното дружество действия без
представителна власт, респективно необходимостта от материалите. Следователно,
дори и да беше доказано, че са останали неизползваеми материали, то доколкото
приетите от служителите на ищеца материали не изчерпват всички доставени, нито
всички поръчани материали, няма основание да се приеме, че именно приетите са
били ненужни и са неизползваеми.
Следователно по делото не се
установява да е уговорена между страните определена разходна норма на вложените
материали или такава да следва от нормативен акт, поради което и не може да се
установи, че са доставени повече от необходимите за изпълнението на СМР
материали, нито се установява, че останалите невложени при изпълнението на материали
са неизползваеми поради поведение на служители н ищеца, поради което и първото заявено от ответника възражение за
прихващане с вземане за обезщетение за договорно неизпълнение на задълженията
на ищеца е неоснователно и следва да се отхвърли.
По възражението за прихващане с
вземане за неустойка за забавено изпълнение
Съгласно т.3.2 от договора срокът за
изпълнението му е 74 дни, считано от сключването му на 23.07.2018 г. и изтича
на 05.10.2018 г., като в т.7.1 е уговорена неустойка за забавено изпълнение на
СМР в размер на 0,1 % от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не
повече от 10 % от стойността на договора.
По делото се установява, че изпълнителят
е завършил възложените му СМР на
18.12.2018 г., а не както е уговорено първоначално на 05.10.2018 г., като
ищецът се позовава на разпоредбата на т.2.4.1 от договора, съгласно която
срокът за изпълнение спира да тече за периода от изтичане на срока за всяко
междинно плащане /3 работни дни от подписване на акт обр.19/
до извършване на плащането, като срокът за изпълнение на договора се удължава с
толкова дни, колкото е продължила забавата на възложителя да заплати
възнаграждение за междинно отчетените и приети СМР.
С исковата молба са представени четири
броя актове обр.19, като представения от 20.12.2018
г. и фактурата № 87/20.12.2018 г. не касаят отношения между страните.
По акт
обр.19 от 14.08.2018 г. за сумата от 42001,72 лв. срокът за плащане е
изтекъл на 17.08.2018 г., като от представеното тристранно споразумение от
11.09.2018 г. се установява, че към датата на сключването му ответникът не е
платил част от възнаграждението в размер на 20001,72 лв., като със
споразумението страните се съгласяват част от него в размер на 12500 лв. да
бъдат платени от К.П.ЕООД на ищеца в погашение на задължението на К.и. ЕООД към ищеца и на вземането му от К.П.ЕООД,
като ответникът остава задължен за 7501,72 лв.
Към 11.09.2018 г. забавата на ответника
е 25 дни, като ответникът, който носи тежестта, не е доказал кога е изпълнил задължението
си в цялост, но ищецът признава неизгодните за него факти да е получил
окончателното плащане на 28.09.2018 г. или забавата по първото отчетено
междинно плащане е 41 дни, с колкото има основание да се удължи срокът за
изпълнение на договора между страните.
Вторият акт обр.19
е от 28.09.2018 г. и срокът от 3 работни дни за плащането на сумата по
отчетените с него СМР изтича на 03.10.2018 г., като ответникът, който носи
тежестта, не доказва плащане преди този срок, а по признание на ищеца за неизгодния
факта на плащането, такова е получено на 18.10.2018 г., т.е. със забава от 15
дни.
По третия акт за междинно плащане от
30.10.2018 г., срокът изтича на 02.11.2018 г., като ответникът, който носи
тежестта, не сочи доказателства кога е извършено плащането, а по признание на
ищеца това е станало на 08.11.2018 г., т.е. със забава от 5 дни.
По четвъртия акт от 08.11.2018 г. срокът
изтича на 14.11.2018 г., като по признание на ищеца фактурата е платена преди
изтичането му.
Следователно въз основа на представените
доказателства и признанието на неизгодни факти от страна на ищеца се установява
забава на ответника за извършване на междинни плащания общо от 61 дни, с
колкото на основание т.2.4.1 следва да се счита удължен срокът за изпълнение на
СМР от страна на ищеца, като така продължения срок е изтекъл на 06.12.2018 г.
Следователно ищецът е в забава на
изпълнението си за периода от 07.12.2018 г. до 18.12.2012 г. или общо за 11
дни, за която забава дължи неустойка в размер на 0,1 % дневно от стойността на
договора, която стойност съдът определя като сборува цялото дължимо
възнаграждение по него, включително неплатеното, което е предмет на исковата
молба или стойността на договора е 123682,48 лв. Следователно ищецът дължи на
ответника неустойка в размер на 1360,51 лв.,
до който размер е основателно второто възражение на ответника за прихващане,
което следва да се отхвърли за разликата.
С оглед частичната основателност на
второто възражение за прихващане на ответника искът за възнаграждение следва да
се уважи за сумата от 31479,74 лв., като се отхвърли за разликата като погасен
чрез прихващане, като на ищеца следва да се присъди и уговорената неустойка до
размера от 623,96 лв.., както и претендираната
законна лихва за периода 05.02.2019 г. – 04.03.2019 г., като искът за неустойка
следва да се отхвърли за разликата до претендирания
размер от 656,81 лв.
Установява се, че във връзка с
обезпечаване на иска са направени разноски във връзка с допускането на
обезпечението и налагането на допуснатите обезпечителни мерки в общ размер на
840 лв., които са в причинна връзка с неизпълнение на ответника да изпълни
доброволно задължението за заплащане на дължимото възнаграждение и неустойка,
каквито се установява да дължи, поради което и тези разноски следва да бъдат
присъдени, тъй като представляват вреди от неизпълнението.
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни, които са ги претендирали. Основателни са
възраженията и на двете страни за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна, като с оглед липсата на особена фактическа
и правна сложност на делото възнагражденията следва да се намалят до размера от
2000 лв. при минимален размер на възнаграждението от 1758,61 лв., определено
според материалния интерес и проведените две съдебни заседания извън първото.
Съответно на ищеца следва да се присъдят
разноски от 4179,88 лв. от общо разноски от 4200,63 лв. за държавна такса,
депозит за експертизи и адвокатско възнаграждение, а на ответника следва да се
присъдят разноски от 9,88 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА
К.И. ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** ******да заплати на З.А. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, ж.к.******на основание чл.258 ЗЗД, чл.92, и чл.82 ЗЗД сумата от 31479,74 лв., представляваща останалата
непогасена част от възнаграждение за извършени СМР по договор за
строително-монтажни работи от 23.07.2018 г.
и допълнително възложените СМР, за които са издадени фактури №
89/21.12.2018 г. и № 90/21.12.2018 г., неустойка
в размер на 623,96 лв. за забавеното плащане на дължимото възнаграждение за
период на забава от 27.12.2018 г. до 15.01.2019 г., обезщетение за вреди от
неизпълнение на задълженията на ответника, изразяващи се в извършване на
разноски за обезпечаване на исковете в
размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 40 лв. за държавна такса в
производството по обезпечаване на бъдещ иск, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото за държавна такса, депозити за експертизи и адвокатско
възнаграждение в размер на 4196,53 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
възнаграждение по договор за
строително-монтажни работи от 23.07.2018 г.за разликата над 31479,74 лв. до 32840,25 лв., като погасен чрез
прихващане с насрещно вземане на ответника К.И. ЕООД за неустойка в размер на 1360,51
лв. по т.7.1 от договора за строително-монтажни работи от 23.07.2018 г. за
забавено изпълнение на задължението да се извършат уговорените СМР за период на
забава 07.12.2018 г. – 18.12.2018 г., иска
за неустойка за забавеното плащане на възнаграждението за изпълнени СМР за разликата над 623,96 лв. до предявения размер от 656,81 лв., както и иска за законна лихва за забавеното плащане на възнаграждението в
размер на 264,57 лв. за период на забава 05. 02.2019 г. – 04.03.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
възраженията на
К.И. ЕООД, ЕИК ****** за прихващане
с негово насрещно вземане в размер на
20998,74 лв.от З.А. ЕООД, ЕИК ******
за обезщетение за вреди, настъпили в
причинна връзка с неосъщестяване на дължимо по
договора за строително-монтажни работи от 23.07.2018 г. поведение на ищеца да спазва разходните норми
при влагане на материалите, да е претърпял вреди, изразяващи се в стойността на
материалите, които е заплатил и които не са били необходими за изпълнението, както и възражението за прихващане с
насрещно вземане за неустойка за забавено изпълнение по т.7.1 от договора
за строително-монтажни работи от 23.07.2018 г. за забавено изпълнение на
задължението на З.А. ЕООД да извърши уговорените СМР за разликата над 1360,51 лв. до 9151,84 лв. и за период на забава
05.10.2018 г. – 06.12.2018 г.
ОСЪЖДА
З.А. ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.******да заплати на К.И. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** ******на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в
размер на 9,88 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: