Р Е Ш Е Н И Е
№2935/28.6.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 964
по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 4971/22.01.2019 г. от Н.А.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, * срещу „Водоснабдяване и канализация -
Варна” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В., с искане до
съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумите от 1239.77 лв. – главница по фактура № **********/ 21.12.2015 год. и 26.52 лв. – мораторна лихва, начислена върху горепосочената
главница, за периода 21.01.2016 г. – 21.01.2019 г. Претендират се и направените
разноски.
В
исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор за доставка
на ВиК услуги за обект с абонатен № *. От страна на ответното дружество са
начислени 771 куб. м. вода, за периода 30.10.2014 год. – 04.11.2015 год., на
стойност 1239.77 лв. Твърди се, че това количество не е доставено, респ. и
потребено от абоната. Оспорва изправността на СТИ в обекта, а също и надлежното
изпълнение на процедурата от отчитате на същото, разписана в ОУ на оператора.
Позовава се и на погасяване на вземането по давност.
Ответникът
- „Водоснабдяване и канализация -
Варна” ООД,
депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира възражения за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството,
че ищецът е абонат на ответното дружество, а също и че процесната сума е
начислена. Намира настоящото производство за недопустимо, поради липса на
интерес за ищеца да се позове на погасителния ефект на давността, като същия би
бил налице единствено при предприети действия от страна на кредитора. В
подкрепа на възраженията си за липса на интерес излага и че процесните
задължения са отписани в счетоводството на дружеството. По същество, признава
предявените искове. Отправя се искане за прекратяване на производството,
евентуално – за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на
разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна и правна страна:
Относно допустимостта:
Абсолютна процесуална предпоставка за
неговото разглеждане, е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване със сила на присъдено нещо
на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка с
конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на
същото основание. Правният интерес провеждане на установителен
иск следва да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на
устните състезания.
В конкретната хипотеза, твърденията на
ищеца за начислена от ответното дружество сума за ВиК услуги, която счита за
недължима,
което начисление застрашава имуществената сфера на абоната, обосновава
правния интерес от избраната форма на защита. Същевременно,
независимо от дадените по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК указания, ответникът не
ангажира доказателства в подкрепа на възражението си за отписване на процесното
вземане от счетоводните регистри на дружеството.
В предвид гореизложеното, се налага извод за допустимост на предявения иск.
Независимо
от горните съображения, следва да бъде отбелязано, че погасителната
давност представлява определен от закона период от време, през който носителят
на едно субективно материално право бездейства досежно упражняването му.
Нуждата от позоваване на давността възниква при отправено (съдебно или не)
притезание срещу пасивно легитимирания субект, като средство за неговата
защита. В настоящия случай е въведено твърдение за извънсъдебното притезание на
ответника към ищеца за спорната сума, което притезание е оформено и в нарочен
писмен документ, поради което се налага извод за допустимост на иска и на това основание.
По основателността:
Фактическият състав на предявените
искове се свързва с доказване от ищеца на наличие на
облигационна обвързаност с ответника към датата на издаване на процесната
фактура, а също и начисляване на търсената сума за доставени и потребени ВиК –
услуги; погасяването на процесните задължения по давност.
Ответникът по
делото не оспорва фактическите твърдения на ищеца, нито
релевира взъражения срещу правните му съображения, като по
делото липсват каквито и да е данни фактурираното количество ВиК услуги да е
реално доставено на потребителя. Нещо повече – в отговора по чл. 131 ГПК се
съдържа изрично
признание предявения иск, което на основание чл. 175 ГПК налага
извод за неговата основателност.
Недължимостта на главното задължение,
обуславя и такава по отншение на акцесорното вземане за обезщетение за забава.
Независимо от горното, за пълното на
изложението, следва да бъде отбелязано и следното: Съобразно
чл. 111 ЗЗД и ТР №3/ 18.05.2012 г. по т. д. № 3/ 2011г. на ОСГТК на
ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност. В тази връзка, при
отчитане момента на подаване на исковата молба, в
случая, конкретното вземане действително е
погасеа по давност, което на собствено
основание налага уважаването на иска.
По изложените съображения, се налага
извод за основателност на претенцията, същата следва да бъде уважена, като бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на „„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД сумите от 1239.77
лв., представляваща главница
по фактура № **********/ 21.12.2015
год. и 26.52 лв. – мораторна лихва,
начислена върху горепосочената главница, за периода 21.01.2016 г. – 21.01.2019
г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По
разноските:
Както бе отразено по – горе, ответникът
не ангажира доказателства относно отписване на процесните задължения преди предявяваване
на иска. Ето защо, следва да се приеме, че с поведението ответникът е дал повод
за завеждане на делото, поради което и в негова тежест следва да се възложат
извършените от ищеца разноски, които в случая възлизат на 702.00 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, * не дължи на
„Водоснабдяване и канализация -
Варна” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В., сумите от 1239.77 лв. (хиляда двеста тридесет и девет лева и седемдесет и
седем стотинки), представляваща главница по фактура № **********/ 21.12.2015 год. и 26.52 лв. (двадесет и шест лева и петдесет и две стотинки) –
мораторна лихва, начислена върху горепосочената главница, за периода 21.01.2016
г. – 21.01.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация -
Варна” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В. да заплати на Н.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, * сумата от 702.00 (седемстотин и
два) лева, представляваща извършени за водене на производството разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: