О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 21.01.2020г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. д. № 897 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Софийският окръжен съд е сезиран
с частна жалба от М.Н.М. срещу протоколно определение от 09.10.2019 г., постановено
по гр. д. № 1118/2019 г. по описа на РС –гр. Ботевград, с което не е допуснато,
на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на първоначално
предявените установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439 от ГПК за сумата от
общо 6617, 55 лева да бъдат изменени в осъдителни искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
за сумата от общо 12 786, 54 лева и иск по чл. 59 от ЗЗД за сумата от 991,
37 лева, като недопустимо, тъй като се променя както основанието, така и петитума на исковата молба и предметът на исковете е
различен. Жалбоподателят излага съображения, че извода на първоинстанционния
съд, че е налице промяна на основанието и на петитума
е неправилен. Действително се иска промяна на петитума-
вместо първоначално търсената защита по установяване на недължимост
на процесните задължения се иска осъждане на
ответника, но няма промяна на основанието /изтекла в полза на ищеца погасителна
давност/.
Жалбоподателят твърди, че след
завеждане на първоначалните отрицателни установителни
искове
e настъпила промяна
във фактическата обстановка – срещу М.Н.М. са предприети принудителни
изпълнителни действия, като е удържана сума в общ размер от 13 089, 93
лева, от които 12 786, 54 лева е преведена в полза на ответника, а сумата
от 991, 37 лева е задържана от съдебния изпълнител като такси и разноски по
изпълнението. При искане за изменение на отрицателен установителен
иск по чл. 439 от ГПК, в осъдителен такъв, твърдените факти и обстоятелства,
въз основа на които се отрича вземането, не се изменят. Моли да бъде отменено
обжалваното определение, да бъде допуснато изменение и делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответната страна „О.Б.Б.“ АД, чрез юрк. Тодорова изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски в размер на 300
лева за юрисконсултско възнаграждение.
РС-Ботевград е сезиран с иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
439 от ГПК от М.Н.М., с който моли да бъде признато за установено по отношение
на „ОББ“ АД, че не дължи сумата от общо 6617, 55 лева, включваща главница от
5537, 03 лв. по Договор за потребителски кредит без обезпечение от 29.10.2007
г., както и сумата от 565, 90 лв., представляваща договорна лихва за периода от
10.11.2008 г. до 11.06.2009 г., както и сумата от 4, 59 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 10.11.2008 г. до 11.06.2009 г., както и сумата
от 510, 03 лв. – разноски по делото, дължими към 11.12.2018 г., за които е
издаден изпълнителен лист от 16.06.2009 г. по ч.гр.д. № 410/2009 г. по описа на
РС-Ботевград, на основание който на 07.07.2009 г. е
образувано изпълнително дело № 101/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Ботевград,
поради погасено по давност вземане.
С молба от 26.09.2019 г. ищецът,
чрез адв. К.С. моли да бъде допуснато изменение на
предявения иск от установителен към осъдителен.
Посочва, че в хода на производството ЧСИ му е наложил запор на банковите сметки
и от наложените запори е постъпила сума в размер на 13 089, 93 лева, от
които 12 786, 54 лева е преведена в полза на взискателя
„ОББ“ АД. Счита, че има интерес да направи изменение на предявения иск от установителен към осъдителен и да бъде на осн. чл. 55 от ЗЗД, „ОББ“ АД осъдено да му заплати сумата
от 12 786, 54 лева, преведена в полза на дружеството за погасяване на
главница в размер на 7 189, 84 лева и за погасяване на 5596,70 лева –
законна лихва, както и на основание чл. 59 от ЗЗД, „ОББ“ АД да бъде осъдено да заплати 991,37
лева-платени такси и разноски в полза на ДСИ.
От справка по и.д.
№20091810400101 по описа на ДСИ се установява, че изцяло е погасено
задължението на М.Н.М. към взискателя по делото „ОББ“
АД.
За да не допусне изменението, РС-Ботевград е приел,
че ищецът прави искане за изменение както на
основанието, така и на петитума на иска.
Частната жалба
е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
и против акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните изводи от правна страна:
Обективните и субективните предели на правния спор, в рамките на които
съдът дължи произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното
материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез
обстоятелствената част и петитума на иска. Наведените
в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и формулирания
въз основа на тях петитум са определящи за вида и за
правната квалификация на предявения иск. Допустимо е ищецът да
внесе последваща промяна в предмета
на спора при спазване на предвидените в чл.214 от ГПК правила за изменение на
иска и в хипотезата на чл.212 от ГПК – в първото по делото заседание
ищецът или ответникът – с отговора на исковата молба могат да предявят
инцидентен иск. Съгласно чл.214, ал.1 от ГПК ищецът може да измени основанието
на своя иск или да измени своето искане, да премине от установителен
към осъдителен иск и обратно, но във всички случаи изменението не може да
засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и
формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета на
първоначално въведения спор. Разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.второ от ГПК очертава
допустимостта на изменението на иска.
В настоящият случай въззивната инстанция намира,
че се касае за едновременно изменение на основанието и на петитума
на предявения иск. Първоначално предявения иск е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК, като твърденията са за погасено по
давност вземане на ответника. С молба от 26.09.2019 г. ищецът иска изменение на
иска от установителен към осъдителен, но прави
изменение и на основанието – навежда твърдения, че „ОББ“ АД е получило сумата
без основание - искове с правно основание чл. 55 ЗЗД. Не се допуска изменение и
на петитум и на основание едновременно, съобр. чл. 214, ал. 1 ГПК, поради което молбата за
изменение следва да се остави без уважение.
Като е постановил определение в този
смисъл РС-Ботевград е постановил правилно и законосъобразно определение, което
трябва да се потвърди.
На осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК на „ОББ“ АД следва да се присъдят разноски в размер на 50, 00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.10.2019 г., постановено по
гр. д. № 1118/2019 г. по описа на РС –гр. Ботевград, с което не е допуснато, на
осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на първоначално
предявените от М.Н.М. срещу „ОББ“ АД, установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл.
439 от ГПК за сумата от общо 6617, 55 лева да бъдат изменени в осъдителни
искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 12 786, 54 лева и иск по чл.
59 от ЗЗД за сумата от 991, 37 лева.
ОСЪЖДА М.Н.М. с ЕГН: ********** *** да заплати на „ОББ“ АД, ЕИК:
*********, представлявано от Светла Георгиева и Теодор Маринов – Изпълнителни
директори, разноски в размер на 50, 00 лв. /петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи
на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.