РЕШЕНИЕ
№ 730
гр. Силистра, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря Милена П. Лекова
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20223420100581 по описа за 2022 година
Ищецът К. И. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр.В., ЖК”В. В.” №, вх.,
ет.,ап., чрез адв.Н., моли съда, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, да осъди
ответника да заплати сумата от 478.79 лева- представляваща сбор от
платени без основание суми за неустойка по Договор за паричен заем Standart
30 № 5577791, сключен на 04.01.2020г., заедно със законната лихва, считано
от 26.04.2022г. –датата на подаване на исковата молба пред съда- до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски за производството.
Твърди, че клаузата за заплащане на договорна неустойка, включена в
договора накърнява договореното равноправие между страните, противоречи
на добрите нрави, в разрез е с принципа на добросъвестността при
договарянето и води до заобикаляне на закона, поради което е нищожна на
основание чл.26,ал.1,т.1 от ЗЗД. Излага подробно съображенията си за това.
Ответникът „В. К." ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:
град С., п.к. , район Л.", бул. „Д. Н." № , ет. , офис , представлявано от
управителя С. П. П., чрез адв. А. Н. е подал писмен отговор, в който оспорва
изцяло предявените искове и моли те да бъдат отхвърлени като
неоснователни и да се присъдят направените по делото разноски.
Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатила посочената в исковата
молба сума и твърди, че поради погасяването на кредита чрез рефинансиране
е заплатена неустойка в размер на 478.79 лева.
Счита, че не е налице твърдяното от ищцата противоречие и
1
несъответствие на договорената неустойка с добрите нрави и излага подробни
мотиви за това. Не е на лице нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, за което
подробно излага мотиви.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите
и становището на страните, намира за установено следното:
По делото е представен договор за договор за паричен заем Standart 30
№ 5577791 от 01. 04. 2020 год, от който е видно, че ответникът в качеството
си на заемодател е предоставил на ищцата в качеството й на заемател заем в
размер на 2000 лв., а последната се е задължил да му възстанови тази сума
заедно с уговорената възнаградителна лихва (40,32 % на годишна база) на 15
месечни погасителни вноски в срок до 29.03.2021 г. В чл. 4, ал. 1 от договора
страните се уговорили за представяне на обезпечение на задълженията по
кредита в 3 – дневен срок, като при неизпълнение на това задължение е
уговорено заплащане на неустойка в размер на 478.79 лева, чието плащане
било разсрочено на равни части във всяка погасителна вноска. Процесният
договор изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП, в които разпоредби
е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в
потребителските договори. Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете
неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които
задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка или поставя други
подобни условия (чл. 143, т. 1-19 ЗЗП). В конкретния случай на заемателя е
предоставен заем в размер на 2 000.00 лв., който той се е задължил да
възстанови в срок от 15 месеца, заедно с уговорената възнаградителна лихва.
Същият е поел задължението да заплаща и такси и комисионни за
допълнителни услуги – такса за експресно разглеждане на заявката за кредит,
както и задължението да представи на заемодателя обезпечение на
задълженията си по договора, състоящо се в осигуряване поръчителството на
физическо лице, което да да е навършило 21 годишна възраст, да работи по
безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00
2
лв.; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем; през
последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има
кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“, да не е поръчител
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя,
която е издадена след усвояване на паричния заем. в размер на цялото
задължение на заемателя по договора за целия срок на договора.
Неизпълнението на горното задължение било обвързано със санкция –
неустойка в общ размер от 478.79 лв.
Съдът приема, че клаузата, задължаваща заемателя да представи на
заемодателя обезпечение на задълженията си по кредита при посочените
условия има неравноправен характер, тъй като предвижда заплащане на
необосновано висока неустойка, която изпълнява хипотезата на чл. 143, т. 5
от ЗЗП.
Макар и поместени в индивидуалния договор с ищцата, а не в общи
условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по
смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите –
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл.4, ал.2 от договора за
паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 478.79 лева при
неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1 за осигуряване, в тридневен срок
от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство
на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова
гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата
цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията, като
по този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му
нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на
изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и
3
изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска
обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето
му да се сключи договора за кредит.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което
не е свързано пряко с претърпени вреди /няма данни за ответника да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции /обезпечителна,
обезщетителна и санкционна / и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване.
На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл.33,
ал.1 от ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка
за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната
практика е константна.
Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на
обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора),
съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно
цялото задължение. В случая кредитора променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните
вноски. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално
намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл.71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Дори да се
приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се
предоставят и неустойката да не се дължи, то това плащане не се явява
неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.
Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на задължението да се
предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно
неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът продължава
да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока
цена, прикрита като неустойка. Нещо повече, „неустойката“ е вписана в т.4.4.,
част ІІІ Разходи по кредита от Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, а непредоставянето
на обезпечение е посочено като условие, при което разходите по кредита
могат да се повишат. Този факт е индикация, че предоставянето на
обезпечение е условие от което зависи размера на разходите по кредита, т.е.
неустойката се явява разход по кредита, а не обезщетение.
4
По изложените съображения, съдът намира исковата претенция за
основателна и я уважава изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът по иска следва да заплати
на ищцата направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна
такса, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗА той следва да заплати на процесуалния
представител адв. П. Й. Н. адвокатски хонорар в размер на 350 лв.
Във връзка с гореизложеното СРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В. К.“ ООД с ЕИК и адрес на управление: гр. С., район
Л. , бул. „Д. Н.“ № , бл. АТЦ „С. ц.“, ет. , офис , представлявано от Д. С. Д.,
да заплати на К. И. Г. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В.В. № , вх. , ет. , ап.
сумата от 478.79 / четиристотин седемдесет и осем лв. и 79 ст./ лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем Standart
30 № 5577791 от 04.01.2020 г. под формата на неустойка, заедно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.04.2022
г., до окончателното и плащане.
ОСЪЖДА „В. К.“ ООД с ЕИК и адрес на управление: гр. С., район
Л., бул. „Д. Н.“ № , бл. АТЦ „С. ц.“, ет. , офис , представлявано от Д. С. Д., да
заплати на К. И. Г. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. В. № , вх. , ет. , ап.
направените по делото разноски в размер на 50 / петдесет / лева за държавна
такса.
ОСЪЖДА „В. К.“ ООД с ЕИК . и адрес на управление: гр. С., район
Л., бул. „Д. Н.“ № , бл. АТЦ „Силвър център“, ет. , офис , представлявано от
Д. С. Д., да заплати на адв. П. Й. Н. с ЕГН ********** сумата от 350.00
/триста и петдесет / лева, представляваща възнаграждение за предоставена в
полза на ищеца К. И. Г. с ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по
исковото производство по гр. дело № 581 / 2022 г. по описа на СРС, на осн.
чл. 38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5