РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Белоградчик, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200184 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. “Л.“ № ...., с ЕГН
**********, срещу НП № 668/25.10.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица,
с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1
т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.12 „б“ ал.1 т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
КОГТ във вр. с чл.108 ал. 3 от ЗГ.
В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното
постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение
на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – неяснота на описаното
нарушение по ЗГ, така както е посочено то, както и че фактическата
обстановка , сочена в АУАН не е установена правилно. Търсят се и разноски
по делото. В с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощен
представител - адвокат, който поддържа жалбата , със същите доводи и
твърдения, като претендира и разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
с.з., но в писмена защита по същество на казуса, изразява мнение, че НП е
правилно, законосъобразно и следва да се потвърди, нарушението било
доказано и се изразява в не упражнен контрол от лицензирания лесовъд Т.
пир провеждане на сечта. Наказанието било в минимален размер, поради
което – и правилно определено.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Т. С. Т. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика.
В това си качество – на лицензиран лесовъд, Т. Т., като представител на
ЮЛ, на 01.04.2021 г., получил позволително за сеч № 0607387, с очакван
добив на 236.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида цер, зимен дъб и
акация от отдел 301 ”а”, имот - ДГТ, в землището на с. Б., общ. Б., като
собственикът / държавата/ бил предоставил на ЮЛ – да получи осъществи
сечта. Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в
периода 04.04.2021 г. до 30.09.2021 г., като добитите материали следвало да
се извозят от сечището в същия период.
На 20.08.2021 г. на осн. чл.109 от ЗГ, е издаден Протокол № 0599691 –
за освидетелстване на сечището по позволително за сеч № 0607387/01.04.21
г., като в него е отразено действително отсечената дървесина /200 пл.куб.м./,
наличието на не отсечени маркирани дървета, без причината – на какво се
дължи разликата между количеството дървесина, посочена в позволителното
и фактически добитата, отразено е „задоволително“-то провеждане на сечта и
съставен АУАН на Т. Т., описан по бланков номер от кочан, идентичен с този,
предмет на делото. /този Протокол не е представен по делото, но е достъпен за
трети лица, вкл. съда и той се запозна с него, от публичния регистър на ИАГ,
намирайки го за относим към спора по делото/.
На 27.07.2021 г. свидетелят И. Бл. И.– горски инспектор при РДГ-
Берковица, инж. Г. К. – ст. горски инспектор при РДГ-Берковица и Е. Д. – ст.
лесничей в ДГС-Белоградчик, извършили проверка на място, на терен – в
отдел 301 „а“, землището на с. Б., общ. Б., свързана с издаденото
позволително за сеч № 0607387/01.04.21г. и констатирали, че на терена има
2
сеч на не маркирани за отсичане дървета – общо 116 бр. дървета от вида
зимен дъб, или 38 пл. куб.м. След проверка в РДГ-Берковица / откъдето
достъпили ел. система на ИАГ/, И. и колегите му установили, че
позволителното за сеч било получено от Т. Т.. Поради допуснатото отсичане
на немаркираните дървета от вида зимен дъб, И. и другите проверяващи
приели, че на Т. следва да се състави АУАН за не упражнен контрол по чл.12
„б“ т.2 от Наредба №1/2012 г. КОГТ във вр. чл.108 ал.3. Своите констатации
И.И. отразил в Констативен протокол - № 144707/28.07.2021 г., ведно с
указания за съставяне на АУАН спрямо Т..
Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, на
06.08.2021 г., И. Бл. И. съставил АУАН № 668 от същата дата на Т. Т., в
неговото присъствие : за това, че “ в периода 04.04.- 27.07.2021 г. , в
землището на с. Б., отдел 301 „а“, ДГФ, ТП ДГС Белоградчик, като
лицензиран лесовъд, получил Позволително за сеч № 6073387/01.04.2021 г.,
не е упражнил контрол по извеждане на сечта и допуснал сеч на 116 бр.
дървета с обща кубатура 38 пл. куб.м., от вида зимен дъб“. В реквизита
“законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, И. посочил чл.12
А т.2 от Наредба № 1 вр.чл.108 ал.3 от ЗГ. Като свидетел, отбелязан като
такъв на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта, е
вписан Д. В. – горски инспектор при РДГ-Берковица и Е. Д. – посочен и в
констативния протокол от проверката. Нарушителят отказал да подпише акта
и да получи копие от него, в уверение на което се е подписал като свидетел –
посочен с три имена и длъжност – отново Д. В..
На 25.10.2021 г. въз основа на акт № 668/06.08.2021 г. на св. И. Бл. И., е
издадено обжалваното НП № 668/2021 г. на Директора на РДГ-Берковица,
предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на
качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. За това
обстоятелство не са представени изрични доказателства, но не се и оспорва от
страните. На следващо място, не се спори относно фактите, че за сечището по
3
позволително за сеч № 0607387/01.04.21г. получено от Т. Т., намиращо се в
землището на с. Б., общ. Б., собственост на държавата, е имало разрешен
добив на общо 236.00 плътни куб. м. дървесина, вкл. и от вида зимен дъб /
подробно посочено в позволителното от този вид дървета каква част са едра,
средна и дребна дървесина и дърва/. Установи се /от констативния протокол
за проверката/, и при провежданата сеч в имота към момента на проверката –
27.07.2021 г. са сечени и немаркирани дървета / 116 бр./, от вида зимен дъб,
като след сортиментиране, количеството им е определено на общо 38 пл.
куб.м. Сечището е освидетелствано впоследствие и с Протокол за
освидетелстването му № 0599691 от 20.08.2021 г. – с реализиран добив 200
пл.куб.м.
Съдът приема за истинни според него приобщените гласни
доказателства – свидетелски показания на св. И. и В. , а също така писмените
доказателства - представени с админ. наказателната преписка и депозирани
по-късно – в с.з. От тези доказателства за съда се изяснява, че Т., в качеството
си на лицензиран лесовъд, като получател на позволително за сеч, и
следвайки да упражнява контрол по провеждането й, съгл. чл.108 ал.3 от ЗГ,
не е упражнил такъв, тъй като се е стигнало до отсичане на немаркирани
дървета – 116 бр. зимен дъб. Независимо, че реално не е добита всичката
позволена и маркирана дървесина.
При издаването на НП обаче, съдът констатира допуснато едно
съществено процесуално нарушение на ЗАНН и ЗГ, което налага отмяната
на постановлението на това само, самостоятелно, основание.
Докато в констативния протокол , оформен на 27.07.21г., след проверка
на място – в сечището, е посочено изрично, че има отрязани немаркирани
дървета, в количество 38 пл. куб.м. или 116 бр., което е и прието от И. и
колегите му за нередно, и водещо до не упражнен контрол от страна на Т., то
в съставения впоследствие АУАН, както и последвалото го НП, фактът, че са
сечени 116 бр. дървета, без те да са били маркирани – липсва, въобще не е
приписан, вменен този съставоопределящ факт на нарушителя. Съвсем
резонно при това положение, представителят на Т. по делото възразява – че
няма състав на деяние, че са нарушени правата на подзащитния му – не е ясно
срещу какво да се отбранява. Така, както актосъставителят е описал
извършеното според него нарушение, пренесено като текст и в НП, не може
4
да обуслови никаква админ. нак. отговорност. Твърди се, че има издадено и
получено позволително за сеч, твърди се , че сеч е осъществена и при нея са
отсечени 116 бр. дървета зимен дъб, а видно от цитираното позволително за
сеч - според него е разрешено много по-голямо количество от този вид
дървета. Не е ясно тогава, какво нередно поведение е имал Т., безспорно
контролиращ / по закон/ сечта. Липсата на състав на нарушение води до
невъзможност да се понесе и отговорност за приписаното поведение.
За прецизност, съдът отбелязва и разминаване в две други обстоятелства,
визирани по различен начин от текста на вменяваното нарушение – в АУАН и
НП. Докато в акта се твърди деяние, осъществено в периода 04.04.-27.07.21 г.,
то в НП – този период е 04.07.-27.07.21г. Също така, в акта е изчислена
кубатура от 38 пл. куб.м. на 116-те броя дървета, които са отсечени без да са
били маркирани, а в НП – това количество е 35 пл. куб.м. Но тези неточности
не са фатални, тъй като в НП те са изразени в намален период и занижено
количество съответно, т.е. не са утежнили положението на обвиненото лице.
На следващо място, съдът счита, че в хода на админ. нак. производство
пред АНО са допуснати и още две нарушения, съществени, на материалния и
процесуалния закон, като е придадена неправилна квалификация на
вмененото деяние на Т. по два начина.
От една страна квалификацията в акта е неправилна, но по недопустим
начин е опитано тя да бъде коригирана в НП. Докато актосъставителят сочи
за нарушена разпоредбата на “чл.12 А т.2“ от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ,
то в НП – тя е определена като „чл.12 Б ал.1 т.2“ от същата Наредба. Чл. 12 А
и чл.12 Б от този нормативен акт уреждат съвсем различни положения, макар
и всички свързани с добива на дървесина от ГФ. И докато чл.12 А от
Наредбата определя времевия период от денонощието, в който може да се
осъществяват различните дейности, свързани с дърводобив, и се отнася за
много по-широк кръг от отговорни субекти, то чл.12 Б – регламентира
задълженията на само определени лица – тези по чл.108 ал.2 от ЗГ,
лицензираните лесовъди. Съдът намира, че двете разпоредби се различават
съществено, вкл. по отговорните съобразно тях лица, и не може да се приеме,
че е налице несъществена неточност, некоректност на актосъставителя, която
не прави акта незаконосъобразен, както твърди АНО в мотивировката си
преди диспозитива на своето решене / да издаде НП /. Напротив,
5
неправилното посочване на цифровия израз на деянието, е съвсем съществено
обстоятелство, свързано с толкова важен елемент на админ. нарушение, като
неговата квалификация, и не може да обуслови позоваване на чл.53 ал.2 от
ЗАНН от АНО/.
Санкционната норма на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ разпорежда, че има
наказание за лице , упражняващо лесовъдска практика, което „ не изпълни
или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия,
възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и
решения и предписания, основани на тях“. Това е бланкетна правна норма,
която изисква препращане към друга норма – в случая на чл.180 ал.3 вр. ал.2
от ЗГ и чл.12 Б ал.1 т.2 от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ, според съда, тъй като
там е предвидено кой упражнява контрол при провеждане на сечта и какъв
точно. Съдът отбелязва същевременно, че именно нормата на чл.257 ал.1 т.1
от ЗГ е тази, която съдържа и изпълнителното деяние / с бланкет към друга,
допълваща я правна норма/, и санкцията за това деяние. Т.е. при установено
нарушение при провеждането на позволена иначе сеч по ЗГ и/или
подзаконовите му нормативни актове, то деянието следва да се квалифицира
именно като такова по „чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. с чл. …./ съответната
друга норма/“.
Предвид сочените по-горе в цялост мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно, и като такова
- следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което
и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 668/25.10.2021 г.
на Директора на РДГ-Берковица, с което на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. „Л.“
№ ..., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.12 „б“ ал.1 т.2 от Наредба
№ 1/30.01.2012 г. за КОГТ във вр. с чл.108 ал. 3 от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ-БЕРКОВИЦА, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ..., ДА
ЗАПЛАТИ на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. „Л.“ № ...., с ЕГН **********,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7