ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 268
гр. Благоевград, 09.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20231200500094 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 83, ал. 2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от И. П. А., ЕГН **********,
с адрес в с. Б, общ. Р, обл. Б, ул. „Д“ №, действаща като законен представител
на своите малолетни деца В. В. Д., ЕГН ********** и М. В. Д., ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: с. Б, ул. „Д, насочена против
Определение №500777/ 09.11.22г., постановено по гр.д. №1218/18 г. по описа
на РС – гр.Разлог.
С атакуваното определение е оставено без уважение искането на ищците
В. В. Д., ЕГН ********** и М. В. Д., ЕГН ********** за освобождаване на
същите от внасяне на държавни такси и разноски по първоинстанционното
дело, във връзка с допуснатото увеличение на главните искове.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното определение. Tвърди се, че всички получени от ищците суми по
изп. дела са отишли за погасяване на дългове на същите, като се моли да бъде
отменено постановеното определение и да бъде уважено искането с правно
основание чл. 83, ал.2 ГПК.
По реда на чл. 276, ал. 2 ГПК е депозиран отговор от насрещната
страна по делото - В. Д., с който се моли да бъде потвърдено атакуваното
определение, като се навеждат подробни съображения в тази насока. Сочи се,
че от представените по делото доказателства е видно, че ищците разполагат с
добри финансови възможности, И. А. е реализирала публична продажба, от
която се е снабдила със значителна сума, както и получава добър месечен
доход. В тази насока се моли да бъде оставена без уважение депозираната
1
жалба.
Съдът, след като взе предвид материалите по делото и съобрази
относимите към казуса разпоредби на закона, приема от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт. Същата отговаря на
изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. В този
смисъл е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Аргументи:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано
по искова молба депозирана от И. П. А., ЕГН **********, с адрес в с. Баня,
общ. Разлог, обл. Бл, ул. „Д“ , действаща като законен представител на своите
малолетни деца В. В. Д., ЕГН ********** и М. В. Д., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: с. Баня, ул. „Дванадесета” № 5 против В. В. Д., с
ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б ул. И Ч №. С молба вх. № 502033 от
08.07.2022 г. ищците са поискали изменение на исковата претенция,
посредством увеличение на предявените искове, същото е уважено от съда,
поради което ищците следва да заплатят и дължимата държавна такса във
връзка с увеличението на исковете.
По делото е постъпила молба от ищците, с която се иска да бъдат
освободени от внасяне на депозити за вещи лица и държавни такси. Подобно
искане е обективирано и в молба с вх. № 502033 от 08.07.2022 г., а в
проведеното на 29.09.2022 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищците е направил отново искане в този смисъл /за
освобождаване на активно легитимираните страни от внасяне на такси и
разноски/.
С Определение №500777/ 09.11.22г., постановено по гр.д. №1218/18 г. по
описа на РС – гр.Разлог, съдът е оставил без уважение искането на ищците В.
В. Д., ЕГН ********** и М. В. Д., ЕГН ********** за освобождаване на
същите от внасяне на държавни такси и разноски по първоинстанционното
дело, във връзка с допуснатото увеличение на главните искове.
Разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК предвижда, че такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
От данните в първоинстанционното дело и от представена декларация
/лист 391/ от И. А., майка на ищците по делото е видно, че същата получава
трудово възнаграждение в размер на 1500 лева месечно. В декларацията е
посочено и че деклараторът притежава земеделска земя от 8000 кв.м. От
представените писмени доказателства /лист 392-395/, представляващи
документ, издадени от НАП и от „Сити кеш“ ООД се потвърждава размерът
на получавано от И. А. трудово възнаграждение. От два броя съобщения,
изготвени от ЧСИ М. Цачева и два броя обезпечителни заповеди, издадени от
2
СРС /лист 396 и 397/ става ясно, че по отношение на И. А. са допуснати
обезпечения на парични вземания в общ размер на 21152 лева.
Представени са по делото и четири броя удостоверения /лист 457-459/,
издадени от ЧСИ Борис Велинов, в които е отразено, че срещу В. В. Д. и М. В.
Д. са инициирани четири изпълнителни дела, с взискател В. В. Д.. От
удостоверенията е видно, че В. В. Д. и М. В. Д. дължат на В. В. Д. суми в общ
размер на около 65000 лева, като по-голямата част от тях представляват
дължими съдебни разноски в различни производства. В три от
удостоверенията е посочено, че на взискателя са заплатени дължимите към
него суми. Като писмено доказателство е представен и Договор за наем /лист
460/, по силата на които И. А. има качеството на наемател на Ателие № 4,
находящо се в гр. София, за което плаща наемна месечна цена в размер на 702
евро плюс 65 евро за ползване на мебелите и два паркинга. В същото време по
делото е представено и Удостоверение от ЧСИ Б В /лист 407/, в което е
отразено, че след продан на недвижим имот на съделителя И. А. е преведана
сума в общ размер на 59196.19 лева, от които 32756.19 лева са преведени на
29.11.2021 г., а 26440 лева са преведени на 14.01.2022 г.
Следва да се посочи, че за сумата от 59196.19 лева не са представени
доказателства, според които същата да е била изцяло или частично
запорирана или прихваната с други. Както правилно е посочил и
първостепенният съд е че по делото липсват доказателства сумата от 59196.19
лева да е послужила за погасяване на задълженията на децата на И. А. към В.
В. Д..
Според формираната трайна съдебна практика преценката на съда за
материалното състояние на страната не може да бъде извършвана въз основа
на предположение за възможността на лицето да полага труд и да реализира
доходи от това, както и от възможността евентуално в бъдещ момент да
реализира доходи от притежаваното от него имущество или да реализира в
бъдеще приходи от осъществявана търговска дейност, т.к. преценката следва
да бъде извършвана с оглед материалното състояние на лицето към датата на
подаване на молбата с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК.
При съвкупния анализ на така установеното материално състояние на И.
П. А., действаща като законен представител на своите малолетни деца В. В. Д.
и М. В. Д., съпоставено от една страна с дължимия от него депозит и от друга
с вложените от законодателя социални съображения за подпомагане на
материално затруднени страни по делата в нормата на чл.83, ал.2 от ГПК,
съдът приема, че не са налице предвидените в същата предпоставки за
освобождаването на жалбоподателите от заплащането на такси и разноски по
първоинстанционното дело, във връзка с допуснатото увеличение на главните
искове.
Предвид достигането до идентични крайни изводи с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №500777/ 09.11.22г., постановено по гр.д.
№1218/18 г. по описа на РС – гр.Р с което е оставено без уважение искането
на ищците В. В. Д., ЕГН ********** и М. В. Д., ЕГН ********** за
освобождаване на същите от внасяне на държавни такси и разноски по
първоинстанционното дело, във връзка с допуснатото увеличение на главните
искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от
връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4