Р Е
Ш Е Н
И Е №260296/25.6.2021г.
гр. ЯМБОЛ.25.06.2021..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ.............районен съд ............. гражданска колегия, ІV-ти
състав, в закрито заседание на .......27.05.2021 г........година в състав:
Председател:Св.Д.
при секретаря ......................................Й.П...........................................и
в присъствието на
прокурора....................................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Д.……………...гр.дело N 4523….... по
описа
за 2019год.
и за да се произнесе взе предвид
следното................................................................
Производството по делото е
образувано по молба на ,.БНП Париба
Пърсънъл Файненс" СА. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" СА., клон
България, против И.А.Д., с която моли да се признае за установено, че в полза
на ,.БНП Париба Пърсънъл Файненс" СА. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" СА., клон Б. съществува вземане в размер на: 3302.36 лв.,
представляваща главница по кредита, 1270.17 лв. - представляваща
възнаградителна лихва по договора, 185.12 лв. - представляваща законна лихва за
забава за периода от 20.11.2015 до 11.09.2019, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че с Договор за
потребителски заеме номер *** от 02.06.2015, „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон Б. е отпуснало паричен кредит в размер на 3200.00 лв. и
закупуването на застраховка от 860.16
лв.
Сумата, предмет на горепосочения
договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с
което „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон Б. е изпълнил задължението
си по него. Усвояването на посочената сума И.А.Д. е удостоверил с полагането на
подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.З
от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 48 месечни
вноски- всяка по 147.46 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата
по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите и
годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора.
Твърди, че длъжникът И.А.Д. е
преустановила плащането на вноските по кредит номер *** на 20.10.2015, като към
тази дата са погасени 3 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането
на „БНППариба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България става изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечни/а вноска. По този начин
ответникът следваше да изплати остатъка по заема в размер на 4572.53 лв.,
представляващ оставащите 45 броя погасителни вноски към 20.11.2015, към която
дата е станал изискуем в целия
му размер. Въпреки
настъпилия падеж на
втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението
си. Това принуждава кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил
вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Твърди се, че поканата е
изпратена на адреса, който е деклариран в договора.
Алтернативно, ищеца счита всички
претенции за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната
погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която е била
на 20.06.2019 г., т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което счита
вземането за изискуемо на посоченото основание.
Твърди се още, че ответницата
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 185.12
лв. за периода от настъпване на изискумостта на кредита - 20.11.2015 до
11.09.2019.
Към настоящия момент ответникът
дължи на дружеството следните суми:
Главница - 3302.36 лв.
Възнаградителна лихва - 1270.17
лв.
Законна лихва за забава - 185.12
лв.
ОБЩО: 4757.65 лв.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон Б. е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Я. По гражданско дело No *** г., е издадена
Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, са последвали указания заявителя да предяви иск относно
вземането си. На основание чл.415, ал. 1 т.2 от ГПК „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", клон Б. предявява иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, в който оспорва
исковата молба по основание и размер.
Твърди, че в исковата молба е
посочено, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, но такива доказателства
не се представят. За да бъде изпълнена процедурата по предсрочна изискуемост
следва кредитополучателят да е уведомен за предсрочната изискуемост/ съгласно
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк. Дело №4/2013г. на ОСГТК т.18 от
същото/.Обявяване на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от
Закона за кредитните институции предполага изявление на кредитора ,че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем ,вкл.
Вноските за ненастъпил падеж ,които към момента на изявлението не са били
изискуеми .Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на
длъжника на волеизявлението на кредитора ,ако към този момент са настъпили
обективните факти ,обуславящи настъпването и. Дори и да има предварителна
уговорка в договора за кредит за предсрочна изискуемост без да се уведомява
длъжника ,то същата не поражда действие ,ако кредитната институция не е
заявила,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало да длъжника-кредитополучател. Дори това
волеизявление да е посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
, не означава че е съобщено на длъжника. Поради което задължението за остатъка
от кредита не е изискуемо към момента на подаване на заявлението.В настоящият
случаи счита, че длъжникът не е уведомен по надлежния ред и установителният иск
следва да бъде отхвърлен само на това основание./Решение №123/09.11.2015г. по
дело №2561/2014г. на ВКС ,ТК 2 т.о./
Независимо от горепосоченото,
посочва, че от представените доказателства не се доказва по никакъв начин
дължимостта на претендираните суми.
Според особения представител
липсва документ, от които да е видно,че ответницата е получил договорената
сума, за да се установи ,че ищеца е изпълнил задължението по договорената
сделка.Не е представено банково извлечение или платежно нареждане , от което да
е видно захранване на банковата сметка на длъжника.
Счита, че процесният договор за
кредит е недействителен съгласно чл.22 от 3ПК,поради следните основания:
-Липсва преддоговорна информация
съгласно ЗКИ-липсва стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити /съгласно чл.8 от Закон за кредитните
институции/ , от които да е видно запознат ли е кредитополучателя с основните
характеристики на съответния кредит.Не е спазен чл.8 от ЗКИ/
- Също така липсват Общи условия,
които са неразделна част от договора /същите следва да са подписани на всяка
страница от кредитополучателя/-съгласно чл.П ал.2 от Закон за потребителския
кредит. Моли съда да приеме, че не е спазено изискването на чл. 11 ал.2 от ЗПК,
или че същата законова разпоредба е заобиколена, поради което и на основание
чл.22 от ЗПК съответно чл.21 ал.1 от ЗПК договорът е недействителен
-Процесният договор не съдържа
методика за изчисляване на референтния лихвен процент ,а съгласно чл. 33а
-Методиката съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която
се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните
компоненти (пазарни индекси и/или индикатори), (съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК) Считаме,че договора за потребителски кредит е недействителен съгласно
чл.22 от ЗПК.
-Също така Договорът не съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин;/чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК/
-В договора за кредит липсва
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания;
планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит;/чл.11 ал.1 т.12 от ЗКИ/
Липсва и посочен постоянен адрес на кредитополучателя, съгласно чл-11 ал.1 т.З
от ЗПК. Според разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1- т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -
9, договора за потребителски кредит е недействителен.
Поради всичко изброено до тук
/липсващи задължителни реквизити на договора за кредит/, счита, че процесният
договор е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Предвид разпоредбата на чл.23
от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен
потребителят дължи връщане само на разликата между отпусната и платена сума, но
не дължи лихва или др. разходи по кредита.
Прави възражение за нищожност на договорни
клаузи, като претендира съдът да обяви нищожност на клаузи от договора за
паричен кредит на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, които накърняват добрите
нрави, а именно в раздел параметри и условия-Лихвен процент и ГПР от договора,
т.к. договорената лихва по договора е нищожна поради противоречието им с
добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
- Счита,че клаузите в приложения
договор касаещи размера на лихвата по предоставения кредит и ГПР са завишени и
с това се нарушава принципа на справедливост и се създават условия за
неоснователно обогатяване на ответника и са в противоречие със закона и морала
и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД са нищожни./поради това че са завишени/. От
една страна счита, че цитираните клаузи не са индивидуално уговорени -
изготвени са предварително, представянето им на кредитополучателя страна на
кредитора е формално, като доверителят ми като потребител не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им. От друга страна счита, че въпросните клаузи са
сключени в условията на неравнопоставеност водещи до нищожност поради
противоречие с добрите нрави. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с
нея: се договарят необосновано високи цени; неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели недобросъвестна
конкуренция; използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна
неизгодно условие .Според установената съдебна практика съглашение за плащане
на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три
пъти законната лихва.
В процесния договор уговорените
размери на фиксиран лихвен процент по заема /ЛП/ и годишен процент на разходите
/ГПР/ надвишават трикратния размер на законната лихва, поради което моли,
същите да бъдат обявени за нищожни на основание противоречие с добрите нрави
/чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД/.
Също така, търсената главница в исковата молба не съответства на сумата
договорена в договора като общ размер на кредита където е записано 3200 лв. Не
са приспаднати внесените суми от ответницата, следователно следва оставащата за
погасяване главница по договор да е дори в по-малък размер от търсената с
исковата молба. Претендираната от ищеца сума/главница и възнаградителна лихва и
законна лихва за забава/ в исковата молба не отговаря на доказателствата по
делото.
Предвид на изложеното, моли да
бъде отхвърлен предявеният установителен иск като недоказан по основание и
размер, недействителност на договора за кредит и нищожност на клаузи от същия.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
В подкрепа на иска си ищецът е
представил зав. копие на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** г.
на Ситибанк Н.А. – клон С. сключен с И.А.Д. за сумата от 3200лв., ведно с
условия по договора, зав. копие на сертификат № *** г.,
ведно с общи условия, зав. копие на справка за IBAN *** И.А.Д. издадено от Банка „ДСК“ ЕАД,
зав. копие на последна покана от
„БНП Париба Лични финанси“ до И.А.Д.,
зав. копие на Извлечение по кредит
*** към 23.12.2019 г., зав. копие на товарителница № *** г. и зав. копие
на товарителница № *** г.
По делото бе назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. Същата дава следното заключение: На 03.06.2015г.
по Договор за кредит *** г. е усвоена сума в размер на 3200лв., от които:
3088.00лв. –превод по сметка на ответника на 03.06.2015г. и такса ангажимент –
112.00лв.. За периода 18.06.2015г. – 04.11.2015г. по Договор за кредит *** г.
са постъпили плащания в размер на 454.92лв., с които са погасена: главница – до
вн.*** с падеж 20.08.2015г. – 5,16лв., възнаградителна лихва до вн.*** с падеж
20.10.2015г. – частично – 378,08лв. и застр.премия до вн.*** с падеж
20.10.2015г. – 71,68лв. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост –
10.11.2015г. размерът на задължението по процесния договор е общо 5942.20 лв.,
от които: главница от 3302,36лв., в т.ч.: главница – 3194,84лв. и застраховка –
107,52лв. и възнаградителна лихва за периода 20.10.2015г. – 20.06.2019г. от
2639,84лв. След обявяване на предсрочната изискуемост на 20.11.2015г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 27.09.2019г., по договор за кредит *** г. са постъпили плащания
в размер на 2465,65лв., с които са погасени: възнаградителна лихва до вн.*** с
падеж 20.02.2017г. – частично от 1369,67лв. и мораторна лихва от 1095,98лв. Към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 27.09.2019г., размерът на
задължението по Договор за кредит *** г. е общо 4771,60лв., в т.ч.: 3302,36лв. в т.ч.: главница от 3194,84лв. и
застраховка от 107,52лв., възнаградителна лихва за периода 20.02.2017г. –
20.06.2019г. от 1270,17лв. и законна лихва за забава за периода 23.02.2019г. –
27.09.2019г. от 199,07лв. Към датата на изготвяне на заключението –
09.04.2021г., размерът на задължението по Договор за кредит *** г. е общо
5285,35лв. от които: главница от 3302,36лв., в т.ч.: главница от 3194,84лв. и
застраховка от 107,52лв., възнаградителна лихва за периода 20.02.2017г. –
20.06.2019г. от 1270,17лв. и законна лихва за забава за периода 23.02.2019г. –
09.04.2021г. от 712,82лв.
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г.
по описа на ЯРС в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № ***г., с която И.А.Д. е осъдена да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, сумата от 3302.36
лв. – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски заем ***
г., възнаградителна лихва в размер на 1270.17
лв. от 20.10.2015 г. до 20.06.2019 г., мораторна лихва в размер на 185.12 лв. за периода от 20.11.2015 г.
до 11.09.2019 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението –
27.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 145.15 лв., от които платена държавна
такса 95.15 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв. Т.к. длъжникът е
призован по реда на чл.47,ал.5 от ГПК с разпореждане от 22.11.2019г. на
заявителят е указано да предяви установителния си в едномесечен срок. За това
разпореждане последният е уведомен на 02.12.2019г., като същият е депозирал
настоящата искова молба на 27.12.2019г. в законоустановения срок.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове по реда на чл. 422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК ,
чл.79,ал.1 ЗЗД и вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за
допустим, т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в
заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска.
Искът
по чл.422 ГПК
представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със
заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. С оглед характера
на този иск в тежест на ищеца е да установи основанието и размера на вземането,
за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
От представените по делото
писмени доказателства безспорно се
установи, че на 02.06.2019.2015г. между
ответницата и ищеца е бил сключен Договор за кредит ***, по силата на който на
ответница е предоставен потребителски кредит в размер на 3200лв. , платим на 48бр. месечни вноски – последната от които на 20.04.2019г.,
всяка в размер на 147.46лв., съгласно погасителен план с договорен лихвен
процент в размер на 36,30 % и ГПР от 46,18 %. От приложения Сертификат № *** е видно, че за ответницата е
сключена и застраховка по пакет „Защита на плащанията“, с премия в размер на
общо 860,16лв. таксата ангажимент е в размер на 112.00лв.
Договорът е сключен в изискуемата писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, клаузите в договора покриват
минимално необходимите изисквания за съдържание , посочена е чистата стойност
на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент
по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Съгл.чл.5 от договора при просрочване на две и повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава. По делото няма данни
предсрочната изискуемост да е обявена до длъжника.
Съгласно
задължителната съдебна практика- ТР №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявяване на иск по реда на чл.422,
ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост , като той може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК. ВКС излага в мотивите на
решението, че дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното
вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не
може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло
искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение
на вече падежираните вноски. В случая към подаване на заявлените по чл.410 от ГПК всички вноски по кредита са били падежирали, поради което вземането е
станало изискуемо в пълен размер. Съдът намира за неоснователни възраженията,
че не е било налице информирано съгласие на ответника преди сключване на
договора за кредит, т.к. с подписа си, който не е оспорен, в договора ответницата
се е запознала и е приела всички условия по договора, като е потвърдила, че е
получила екземпляр от преддоговорна информация по ЗПК. Общите условия не са
задължителен елемент от договора, ако той е изчерпателен, като това не води
автоматично до неговата недействителност. В случая не намира приложение
методиката на изчисляване на лихвен процент по чл.9а от ЗПК, т.к. касае
променлив лихвен процент, който съответно е формиран от референтен лихвен
процент и фиксирана надбавка, а в случая той е фиксиран точно.
Начинът на прилагане на лихвения
процент е посочен в самия договор, както е констатирало и вещото лице, като
неговото съдържание е изводими от самия договор.В
този смисъл не е налице соченото от особения представител нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
Съдът
намира направените възражения за нищожност на клаузите в договор от договорната
лихна, поради противоречието им с добрите нрави, т.к. ГПР надвишава трикратния
размер на законната лихва също за неоснователни, т.к. към момента на сключване
на договора съгл. чл.19,ал.4 и ал.5 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС, като в случая този размер не е надхвърлен.
От заключението на
неоспорената ССчЕ се установи, че сумата по кредита е преведен по сметка на И.А.Д.
в „Банка ДСК“ЕАД на 03.06.2015г., поради което за отвеницата е възникнало
насрещното задължение да заплаща вноските по него. Същата е преустановила
пращанията си по кредита на 20.11.2015г.
– втора непогасена вноска. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК вещото лице е установило, че размерът на задължението по Договор за кредит ***
г. е общо 5285,35лв. от които: главница от 3302,36лв., в т.ч.: главница от
3194,84лв. и застраховка от 107,52лв., възнаградителна лихва за периода
20.02.2017г. – 20.06.2019г. от 1270,17лв. и законна лихва за забава за периода
23.02.2019г. – 27.09.2019г. от 199,07лв.
По така изложените съображения
предявените искове за установяване на вземанията на ищеца въз основа на
издадената заповед за изпълнение следва да се уважат в пълен размер.
При този
изход на делото ответницата дължи на ищеца направените по настоящото
производство и тези по заповедното производство разноски, които са: съответно по
настоящото производство – 137,75лв. – платена държавна такса и 100лв.
–юрисконсултско възнаграждение , 150лв. за извършване на ССчЕ и 425,46лв.-
депозит за особен представител, а по заповедното производство платена държавна
такса в размер на 95,15 лв. и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното , съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНОна осн.чл.422,ал.1 във вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК , че И.А.Д., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. с адрес на управление във Ф., гр.П., бул.***,
представлявано от Л. Д. и Л. В. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон Б.,
ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, гр.С., ж.к.***, представлявано
от Д. Д. сумата от 3302.36 лв. –
главница, представляваща задължение по Договор за потребителски заем *** г.,
възнаградителна лихва в размер на 1270.17 лв. от 20.10.2015 г. до 20.06.2019
г., мораторна лихва в размер на 185.12 лв. за периода от 20.11.2015 г. до
11.09.2019 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението –
27.09.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №***г. издадена по ч.гр.д. № ***г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА И.А.Д. да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.,П., чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б.
направените по настоящото дело разноски в размер на общо 958,36лв., като и
направените в заповедното производство разноски в размер на 95,15лв. платена
държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: