№ 639
гр. Плевен, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20234430100329 по описа за 2023 година
Предявени са от А. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. *** срещу
„Център за спешна медицинска помощ - Плевен, с адрес гр. Плевен, ул.***
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с чл.225 КТ да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД-13-40/01.12.2022 г, да
бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност
„шофьор на линейка“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 9000,00 лв., считано
от 01.12.2022 г. до 24.04.2023 г. обезщетение по смисъла на чл. 225, ал.1 КТ,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
настоящата искова молба в съда, до окончателното издължаване. Претендират
се и сторените по делото разноски.
Излага в обстоятелствената част на ИМ, че е работил при ответника по
силата на трудов договор № 21 / 30.07.2009 г., на длъжност „шофьор
линейка“, с място на работа Филиал за спешна медицинска помощ (ФСМП) в
гр.*** до 01.12.2022 г., когато със заповед № РД-13- 40/01.12.2022 г. на
Директора на ЦСМП - Плевен е било прекратено трудовото му
правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.12 във вр. чл.326 ал.2 от КТ.
Сочи, че като основание за прекратяване на ТД е посочено - „поради
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, съгл. чл.6 ал.6
т.З б. д“ от Политики и процедури по управление на човешките ресурси в
ЦСМР-Плевен и чл. 11 ал.4 т.З б.“д“ от Правила за подбор и развитие на
персонала в ЦСМП-Плевен”. Твърди, че процесната заповед е
незаконосъобразна и постановена в нарушение на закона. Счита, че не е
1
налице посоченото в заповедта основание за прекратяване едностранно от
работодателя на трудов договор, а именно по чл.328 ал.1 т.12 от КТ — поради
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Твърди, че от
заповедта не става ясно изобщо в какво се изразява конкретната обективна
невъзможност за него да изпълнява задълженията си по действащия трудов
договор. Излага, че липсва изобщо изложение на фактическите обстоятелства,
от които да се изведе и, които да дефинират каква е обективната
невъзможност за изпълнение на трудовия договор, по смисъла на в чл.328 ал.1
т.12 от КТ. Сочи, че длъжността, която изпълнява е „шофьор линейка“, като
основното му трудово задължение е управление, като водач, на
специализирано ППС - линейка, по време на дежурства, съгласно утвърден
график. Твърди, че за времето до прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответника и към датата на връчване на Заповед № РД-13-
40/01.12.2022 г. на Директор на ЦСМП — Плевен е в обективна възможност
да изпълнява това си свое основно задължение по трудовия договор. Излага,
че: е правоспособен водач на ППС със съответната категория и не е лишен от
правото да управлява ППС; намира се в добро здравословно състояние, в
добро физическо и психическо здраве, като не са налице причини от
здравословен характер, които да правят обективно невъзможно изпълнението
на трудовия договор от негова страна. Сочи и, че непосредствено преди
прекратяване на трудовото му правоотношение, бил на работа и имал
дежурство по график във ФСМП гр.***, като изпълнявал надлежно трудовите
си задължения, като шофьор на линейка. Твърди, че посочените в заповедта
за уволнение чл.6 ал.6 т.З б.“д“ от Политики и процедури по управление на
човешките ресурси в ЦСМР-Плевен и чл.11 ал.4 т.З б. д от Правила за подбор
и развитие на персонала в ЦСМП-Плевен, изобщо не формулират и не
съставляват основание за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя, по смисъла на чл.328 ал.1 т.12 от КТ.
Счита, че същите касаят критерии за подбор от работодателя в друга
различна процедура, а именно в процедура за подбор при назначаване на
кандидати (служители) в ЦСМП, т.е. при сключване на трудов договор и
създаване на трудово правоотношение с нови служители. Твърди, че
процесната заповед е незаконосъобразна, а уволнението незаконно, тъй като
не е налице соченото в същата основание за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение, а именно - обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор. Излага, че в заповедта липсва изложение и
посочване на фактическите и правните основания за издаването й, които са
задължителни реквизити от съдържанието й, което обуславяло нейната
незаконосъобразност. Претендира на основание чл.225 ал.1 от КТ, поради
незаконното уволнение обезщетение за оставане без работа, в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа за сумата от 9000 лв. (6 х 1500 лв. брутно месечно трудово
възнаграждение). Сочи, че считано от датата на прекратяване на ТПО е
безработен.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му
2
присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.
В нарочна писмена защита излага, че от установените факти и
обстоятелства по делото не се е доказало наличието на посоченото в
процесната заповед прекратително основание, а именно обективна
невъзможност от страна на ищеца да изпълнява ТД. Твърди, че в процесната
заповед не е посочено и не става ясно в какво се състои конкретната
обективна невъзможност на ищеца да изпълнява задълженията си по ТД.
Сочи, че в заповедта липсва изложение на фактическите обстоятелства, от
които да се изведе и, които да дефинират каква е обективната невъзможност
за изпълнение на ТД по смисъла на чл.328, ал.1, т.12. Излага, че посочените в
заповедта разпоредби не формулират и несъставляват основание за
едностранно прекратяване на ТПО от работодателя, тъй като касаят критерии
за по за подбор от работодателя в др. процедура, а именно – такава по
назначаване на кандидати / служители/ т.е при създаване на ТПО и сключване
на ТД с нови служители. Твърди, че навършването на определена възраст не
представлява установено в нормативен акт ограничение или забрана за
заемане на определена длъжност, а още в по- малка степен води автоматично
до обективна невъзможност за изпълнение на трудовата функция. С оглед на
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди сторените
разноски по делото.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответника по делото.
Счита, че подадената от ищеца искова молба е неоснователна и
необоснована. Излага, че твърдените в обстоятелствената част на исковата
молба факти и обстоятелства не проверени и са интерпретирани по начин да
обосноват злоупотреба с право от страна на ищеца. Твърди, че в процесната
заповед са посочени конкретно в какво се изразява обективната
невъзможност ищеца да изпълнява задълженията си по прекратения трудов
договор. Излага, че действително ищеца притежава свидетелство за
управление на МПС, но след като е навършил пределната възраст 65 години,
той е в невъзможност да продължи да управлява специализиран автомобил за
превозване на медицински екипи и спешни пациенти. Сочи, че освен че
транспортира пациентите, шофьорът осигурява и необходимата помощ за
тяхното вдигане и пренасяне с носилка от медицинския екип. Твърди и, че
шофьорът се занимава със смяната на оборудването, съгласно конкретните
санитарни изисквания и осигурява нужните за осъществяването на
специализирания превоз материали. Излага, че работодателят при
изработването на Политики и процедури по управление на човешките ресурси
в ЦСМП - Плевен и на правилата за подбор и развитие на персонала в ЦСМП
- Плевен е съобразил изискванията за този вид персонал съобразен и с
медицински стандарт „Спешна медицина“. Поради изложеното счита, че е
преценката на работодателя, че правното основание - чл. 328, ал. 1, т. 12, че
след навършване на 65 годишна възраст на ищеца, представлява настъпила
3
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните, по
причини, външни за тях по трудовия договор, фактори, независещи от волята
им е правилна. Твърди, че на практика невъзможността за изпълнение на
насрещните задължения по трудовото правоотношение е следствие на
обективни обстоятелства и основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ и
обуславя без виновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия
договор между страните. Излага, че когато по една или друга причина от
обективен характер не е възможно работникът или служителят да изпълнява
тези основни задължения по трудовия договор, за работодателя възниква
субективното потестативно право да прекрати трудовия договор с този
работник и служител на посоченото основание. Счита, че причините, които са
породили тази невъзможност трябва се явяват обективно непреодолими за и
от страните.Твърди, че фактическата и правна забрана е наложена от
вътрешен нормативен акт изработен взаимно със синдикалните организации в
ЦСМП - Плевен, което задължава работодателят да се съобрази с него,
поради които изпълнението на договора е станало обективно невъзможно,
като е било достатъчно е работодателят да установи настъпването на този
факт, като е приел за релевантно за спора е обстоятелството, че към момента
на издаване на процесната заповед ищецът е на възраст, което го препятства
да изпълнява трудовите си функции. Сочи, че работодателят не е длъжен да
изследва причините, довели до обективната невъзможност на работника да
осъществява своите задължения по трудовото правоотношение, като е
достатъчно те да съществуват, дори да се дължат на външни на трудовото
правоотношение причини.Поради изложеното моли съда да отхвърли
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да
му присъди разноски.
В нарочна писмена защита излага, че в процесната заповед конкретно е
изразено обективната невъзможност на ищеца да изпълнява задълженията си.
Излага, че действително ищецът притежава СУМС, но поради фактът, че е
навършил 65 годишна възраст е в невъзможност да продължи да управлява
специализиран автомобил за превозване на медицински екипи и спешни
пациенти. Сочи, че освен че транспортира пациентите шофьорът е длъжен да
осигури необходимата помощ за тяхното вдигане и пренасяне с носилка от
медицински екип. Твърди и, че шофьорът е длъжен да се занимава със
смяната на оборудването, съгласно конкретните санитарни изисквания и
осигурява нужните за осъществяването на специалиризирания превоз
материали. Счита, че преценката на работодателя, че ищецът след
навършване на 65 години обективно не може да изпълнява трудовия си
договор по причини външни за тях е правилна. Поради изложеното моли съда
да отхвърли предявения иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
4
фактическа страна:
От приложеното по делото Предизвестие №75-958/31.10.2022 г.,
издадено от ответника се установява, че ищецът е предупреден, че на
основание чл.328, ал.1, т.12, вр. чл.326, ал.2 КТ и чл.6 от КТД, чл.6, ал.6, т.3
б.“д“ от Политики и управление на човешки ресурси в ЦСМП Плевен и чл.11,
ал.4, т.3, б.“д“ от Правилата за подбор и развитие на персонала в ЦСМП
Плевен ще му бъде прекратено ТПО след 30 дни.
Установява се от приложения по делото трудов договор
№21/30.07.2009г и допълнителните споразумения по тях, че между страните е
възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал в ответното дружество длъжността „шофьор, линейка“.
Видно е от представената по делото Заповед №40/01.12.2022 г.,
издадена от ответника по делото, че на основание чл.328, ал.1, т.12, вр.
чл.326, ал.2 КТ и чл.6 от КТД, чл.6, ал.6, т.3 б.“д“ от Политики и управление
на човешки ресурси в ЦСМП Плевен и чл.11, ал.4, т.3, б.“д“ от Правилата за
подбор и развитие на персонала в ЦСМП Плевен е прекратено ТПО на ищеца,
считано от 01.12.2022 г.
Приобщено като доказателства по делото са и Правила за подбор и
развитие на персонала в ЦСМП Плевен, от които се установява, че
изискванията за назначаване на шофьори са: завършено средно
образование, професионален стаж, придобита проф. категория С за
управление на МПС; работа в системата на СМП е предимство; възраст до 65
години.
Представено като доказателство по делото е и трудовото досие на
ищеца, в което се съдържат данни за: това, че към датата на сключване на
ТПО, съгласно СТМ „Хипократ“ ЕООД ищецът може да изпълнява
служебната си дейност; че длъжностната му характеристика към 27.06.2019 г
се състои в:1. При работа в доболничен реанимационен екип или екип за
първа помощ: отговаря за наличността и изправността на поверения му
санитарен автомобил; отговаря за съхранението и изправността на
медицинското оборудване на санитарния автомобил и на
радиокомуникационната техника в него; носи материална и финансова
отговорност за повереното му МПС, горивото и смазочните му материали;
изпълнява стриктно разпорежданията на ръководителя на екипа; участва
активно в медицинската дейност на екипа; отговаря за санитарно хигиенното
състояние на поверения му автомобил; с изключение на ангажираността му
т.Д; отговаря за поддържането на непрекъсната радиовръзка с РКЦ; при
изпълнение на спешно повикване се движи задължително с вкл. сигнални
светлини и уредба, съгласно правилника и ЗДВ и Правилника за вътрешния
трудов ред в Центъра; работи с регламентирано работно облекло; води
стриктно регламентираната документация на МПС; приема и предава
санитарния автомобил и зачисленото му оборудване срещу подпис; спазва
ЗДвП работи в среда с биологични агенти; 2. При работа като шофьор на
5
санитарен автомобил за транспорта дейност: отговаря за наличността и
изправността на поверения му автомобил; отговаря за съхранението и
изправността на медицинското оборудване на санитарния автомобил и
радиокомуникационната техника в него; носи материална и финансова
отговорност за повереното му МПС, горивото и смазочните му материали;
отговаря за санитарно хигиенното състояние на поверения му автомобил;
отговаря за поддържането на непрекъсната радиовръзка с РКЦ; при
изпълнение на спешно повикване се движи задължително с вкл. сигнални
светлини и уредба, съгласно правилника и ЗДВ и Правилника за вътрешния
трудов ред в Центъра; превозва трупове, подлежащи на съдебно – медицинска
експертиза, от мястото на произшествието до съответното лечебно заведение
за болнична помощ, в случаите на инцидентно настъпила смърт на
обществени места; ; работи с регламентирано работно облекло; води стриктно
регламентираната документация на МПС; приема и предава санитарния
автомобил и зачисленото му оборудване срещу подпис; спазва ЗДвП работи в
среда с биологични агенти.
Видно е от представеното по делото трудово досие и, че при изготвяне
на формуляри за оценка на индивидуалното трудово изпълнение за оценка на
индивидуалното изпълнение на длъжността през времето, през което ищецът
е работил при ответника му е поставена оценка „5“- „изпълнението отговаря
на изискванията.
Установява се от приложеното по делото Разпореждане №2113-14-
445Н3/05.05.2022 г., издадено от ТД на НОИ Плевен, че на ищеца по делото е
отказано отпускане на пенсия.
Видно е от изисканата от НАП ТД на НАП В. Търново, офис Плевен
информация и от служебната бележка, издадена на ищеца, от Бюро по труда
Плевен, че А. Д. до 16.03.2023 г. е се е намирал в ТПО.
От приложената по делото Справка от ЦСМП – Плевен се установява,
че последното брутно трудово възнаграждение на ответника за м. ноември
2022 г. е в размер на 1915,96 лева.
По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита
на свидетеля А.И.Е. който сочи, че работи в ЦСМП-Плевен на длъжност
„Организатор автомобилен транспорт“, Началник на транспорта на ЦСМП-
Плевен и филиалите към плевенския клон. Излага, че той провежда
конкурсите за заемане на длъжност „шофьор“, като работи по документи,
изготвени от Министерството. Сочи, че с оглед длъжностната характеристика
и спецификата на работата едно лице може да бъде шофьор на линейка не
повече от 65 години, като след това длъжностната характеристика, която има
да изпълнява и задълженията, които са в спецификата на работа, не могат да
се изпълняват от по-възрастни хора. Твърди, че това е така, тъй като има
двусменен режим на работа, като нощната смяна е 12 часа, като това било
условно, тъй като в последния 12-ти час може да стане ПТП и тези 12 часа да
станат по-дълги. Разказва, че шофьорите вдигат тежести, пренасят
6
оборудване на линейката до пациента и обратно. Обяснява, че бута и
количката заедно с пациента. Излага, че понякога се свалят пациенти на ръка,
ако няма асансьор във входа, поради което, ако шофьора е по – възрастен,
няма да може да изпълнява тези функции адекватно. Сочи, че на него са му
необходими „дееспособни хора в работна възраст, за да се свърши работата“.
Твърди, че на „65 години човек трябва да се пенсионира и при нас би
трябвало след тази възраст да се вземе мястото му някой по-дееспособен“.
Обяснява, че ищецът не може да изпълнява трудовите си функции, тъй като
не може да се справя с всичко, което примерно е изброил и, че „На него му
тежи, екипът става по-бавен“. Обяснява, че нито ищецът му е споделил, че не
може да работи, нито, че някоя се е оплакал или подавал сигнали срещу него
като шофьор. Сочи, че всички сигнали се подават до РЗИ, които ги
препращат на тях. Твърди, че вътрешните правила са договорени със
синдикатите и подписани в КТД, поради това и те се съобразяват с тях.
По делото е изслушана и СМЕ, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена и неоспорена от страните по делото. От заключението й
се установява, че : ищецът страда от хипертония / повишено кръвно налягане/
с усложнено хипертонично сърце; че хипертоничното сърце представлява
увеличение на размерите на лявата сърдечна камера; че според поставената
диагноза това не е свързано със сърдечна недостатъчност т.е. налице е
адекватна компенсация на сърдечната дейност; че ищецът провежда редовна
терапия; налице е и диагноза „пресбиопсия“, което представлява нормална
възрастова промяна в зрението – развива се далекогледство, като се нарушава
зрението на близо; няма данни за хоспитализации в този период по повод на
сърдечното заболяване.
В проведеното по делото о.с.з. ВДЛ обяснява че хипертонията е
различни степени, различно изразени, като външно може и да не личи. Сочи,
че пациент може да има замаяност, ако вдигне кръвното налягане или то
спадне рязко. Излага, че по начало едно високо кръвно налягане не пречи на
човек да е водач на МПС. Твърди, че доколкото ищецът е на 65 години и без
високо кръвно налягане ще му е тежко продължително време да вдига тежки
предмети. Обяснява, че що се касае до пациенти на носилка зависи и от това
колко тежък е пациента, като уточнява, че всеки отделен случай в бърза
помощ е различен. Сочи, че действително ищецът има намалена
трудоспособност, като той не е с трудоспособността на 30-40 годишен здрав
мъж. Излага, че ищецът не е инвалид. Твърди, че той като сърцето му не е в
застой, то успява да компенсира хипертонията. Излага, че за ищеца няма
противопоказания за шофиране. Сочи, че ищецът не страда от Сънната апнея
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с
чл.225 КТ.
По искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ:
7
В тежест на ищеца е да установи съществувалото трудово
правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в
исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на
твърдяното основание, размера на последното брутно трудово
възнаграждение преди уволнението, оставането си без работа вследствие на
това уволнение за исковия период, респективно че не е получавал трудово
възнаграждение в този период.
В тежест на работодателя е да докаже, че при спазване на трудовото
законодателство е упражнил правото на уволнение, съответно, че са налице
предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ – работникът се намира в
обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, на
основание чл.6 ал.6 т.З б.“д“ от Политики и процедури по управление на
човешките ресурси в ЦСМР-Плевен и чл.11 ал.4 т.З б. д от Правила за подбор
и развитие на персонала в ЦСМП-Плевен.
В настоящото производство се оспорва законността на уволнението на
ищцата на основание обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор. В исковата молба са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед за уволнение на първо място с твърдения, че не е
мотивирана надлежно оспорената заповед за уволнение, тъй като нормата на
чл.328, ал.1, т.12 КТ е бланкетна и следва да бъдат посочени конкретните
факти, които представляват обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор, а в оспорената заповед, работодателя е посочил единствено
текстовете на чл.6 от КТД, чл.6, ал.6, т.3 б.“д“ от Политики и управление на
човешки ресурси в ЦСМП Плевен и чл.11, ал.4, т.3, б.“д“ от Правилата за
подбор и развитие на персонала в ЦСМП Плевен. Наведени са и оплаквания
за материална незаконосъобразност на уволнението, поради липса на
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
С оглед гореизложеното, съдът дължи преценка на оспореното от
ищеца уволнение само на гореизложените, наведени в исковата молба
основания за незаконосъобразност на уволнението.
Не е спорно между страните и се устновява от представените
доказателства, че А. Д. е в бил в трудово правоотношение с ответното
дружество. Не се спори между страните, че до ищеца е отправено
предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника
с 30-дневно предизвестие на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ. Не е спорно и,
че Със заповед от 01.12.2022 г. на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ при
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество, считано от
01.12.2022г.
Съдът намира за основателно възражението на ищцеца за процесуална
незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение, тъй като заповедта
не съдържа надлежно посочване на основанието, на което се прекратява
трудовото правоотношение на ищцата, поради факта, че основанието по
8
чл.328, ал.1, т.12 КТ- обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор е бланкетно, което следва да бъде изпъленено със съдържание от
работодателя с посочване на конкретните факти и обстоятелства, които водят
до тази обективна невъзможност. В практиката на ВКС - напр. по гр. д. №
1251/97 г., трето г. о. - е прието, че заповедта следва да бъде мотивирана.
Обективният характер на отговорността при безвиновните уволнителни
основания предпоставя задължение на работодателя да мотивира заповедта за
уволнение. Само в рамките на изложената в нея фактическа обстановка, съдът
може да извърши преценка за законност. Основание за прекратяване на
трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат
съответното право за работодателя или за работника. Когато работодателят
издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата,
от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда.
Не може да се прекрати трудовото правоотношение на основание факти и
обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг
документ, известен на работника, към който тя препраща. /Решение по гр. д.
№ 380/09 г. на ВКС, четвърто г. о./. В настоящия случай, нито в
предизвестието за прекратяване на труводото правоотношение на ищцата,
нито в заповедта за прекратяване на ТПО се съдържа конкретно основание,
представляващо, според работодателя обективна невъзможност за изпълнение
на трудовия договор. Липсва и препращане към друг документ, с който
работника да е запознат. Поради изложеното оспорената заповед се явява
процесуално незаконосъбразна.
Въпреки гореизложеното, ако бъде допуснато, че като обективната
невъзможност за изпълнение на трудовия договор, ответника при издаване на
оспорената заповед е имал предвид настъпилата 65 годишна възраст на
ищеца, то съдът намира, че заповедта на това основание се явява освен
процесуално и материално незаконосъобразна, тъй като посочения факт на
навършване на определена възраст не съставлява обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор. Сочените от работодателя по делото
причини не биха могли да се квалифицират като такива водещи до "обективна
невъзможност" по смисъла, вложен от законодателя в чл. 328, ал. 1, т. 12 от
КТ. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна фактическа
невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните.
Субективното право на работодателя да уволни работник или служител
следва да се приеме, че би било упражнено законосъобразно, само когато е
възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия
договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по
договора. Съгласно съдебната практика по този въпрос /решение по гр. д. №
947/2004 г., III г. о на ВКС/. са изброени примерно обективни причини, които
могат да засегнат работника или служителя, като всички споменати са такива,
които произтичат от външни фактори, стоящи извън волята на страните. В
същото решение е прието още, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е
самостоятелно и не се припокрива с никое друго от основанията за
9
прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. Именно,
изхождайки от това, че всяко едно от основанията за уволнение съдържа
фактически състав, който следва да бъде установен, то ако приемем че
основанието за оспореното уволнение е навършване на 65 годишна възраст,
то на изследване подлежи дали не се касае за осъществяване състава на чл.
325, т. 9 от КТ и чл.328, т.5. Фактическият състав на чл. 325, т. 9 от КТ, обаче
предполага здравните противопоказания за заемане на определена длъжност,
на каквито се позовава работодателят чрез процесуалния си представител,
като излага твърдения, че възрастта на ищеца е противопозание за изпълнение
на работата по длъжностна характеристика, която е свързана с шофиране,
вдигане на тежко и др. следва да са установени със заключение на
специализирания орган за експертиза на работоспособността - ТЕЛК. В този
смисъл е решение по гр. д. № 2473/2003 г. на III г. о. на ВКС, където
невлязлото в сила /обжалвано пред горестоящия орган/ решение на ТЕЛК е
прието като липса на елемент от фактическия състав на чл. 325, т. 9 от КТ.
Решението на ТЕЛК не може да бъде заместено от преценката на
работодателя, нито е в дискрецията на съда да преценява дали едно или друго
здравословно състояние или възраст е довело до невъзможност да се
изпълняват определени трудови функции.
По същество работодателя би придобил правото да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца на посоченото в заповедта основание, само в
случай, че се установи, че е възникнала обективна невъзможност от
посочената в заповедта вид, за изпълнение на трудовия договор, каквато по
делото не се установи. Предвид гореизложеното искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По изложените съображения предявеният на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ
иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По искът с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ:
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му е
възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка е налице, съдът
счита, че ищцата следва да бъде възстановена на заеманата длъжност
"шофьор, линейка" в ответното дружество.
По искът с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 и ал.2
КТ:
Досежно осъдителния акцесорен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3
КТ за присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 КТ, освен
наличието на успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца е да докаже
оставането си без работа поради уволнението и размера на брутното трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяване на трудовото
правоотношение.
Не е спорно и се установява, че ищецът е останал без работа поради
уволнението. Настоящият съдебен състав следва да се произнесе по силата на
10
диспозитивното начало в рамките на отправеното искане съобразно исковата,
като присъди обезщетението за периода от началната дата на прекратяване на
трудовия договор - 01.12.2022 г. до датата 24.04.2023 г. За този период
размерът на обезщетението възлиза в размер от 9154.03 лв. Доколкото
предявеният иск е за обезщетение е предявен за сумата от 9000 лева за тази
сума иска следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС държавна такса
върху двата неоценяеми иска по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ /за отмяна на
незаконно уволнение и възстановяване на предишната работа/ в размер на по
60 лв. за всеки един от тях, държавна такса по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ в
размер на сумата от 360.00 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
По делото своевременно е направено искане за присъждане на разноски и
от двете страни. С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 700,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на А. Г. Д.,
с ЕГН **********, с адрес в гр. ***, извършено със Заповед № 40/01.12.2022
г., издадена от ръководителя на „Център за спешна медицинска помощ -
Плевен, с адрес гр. Плевен, ул.***, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА А. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. *** на
заеманата преди уволнението длъжност - „шофьор, линейка”, в „Център за
спешна медицинска помощ - Плевен, с адрес гр. Плевен, ул.***, на основание
чл. 344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА „Център за спешна медицинска помощ - Плевен, с адрес гр.
Плевен, ул.*** да заплати на А. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. ***,
сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа за периода от 01.12.2022 г. до 24.04.2023 г., на
основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Център за спешна медицинска помощ - Плевен, с адрес гр.
Плевен, ул.***да заплати на А. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. ***
сумата от 700,00 лева, представляващи сторените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Център за спешна медицинска помощ - Плевен, с адрес гр.
Плевен, ул.***да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Плевенски районен съд сумата от 480.00 лв., представляваща дължимата по
делото държавна такса върху уважените искове, на основание чл. 78, ал.6
ГПК.
11
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок,
считано от датата на обявяването му – 09.05.2023 г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12