№ 374
гр. Сливен , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Таня Т. Иванова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230102302 по описа за 2021 година
В молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен (ДСП - Сливен) се излага,
че с решение на Окръжен съд - гр. Сливен от 2003-та година Д. С. К., която сега е на 37
години, е поставена под пълно запрещение, а съгласно удостоверение № 237/14.04.2014 г.,
издадено от Органа по настойничество и попечителство при община Сливен, за нейн
настойник е назначен ЗЛ. К. СТ. – директор на ДПЛУИ селище „Качулка“, с. Бяла, общ.
Сливен.
Твърди се, че тя е лице с вродено увреждане и определени 100% с чужда помощ
трайно намалена работоспособност при диагноза: Друга уточнена олигофрения.
/Олигофрения – тежка имбецилност/.
Твърди се от директора на Д СП още, че К. не може да се грижи за себе си и да
защитава интересите си. Не може да взема решения и да преценява последствията от тях, не
проявява инициатива. Затруднена комуникация, реагира единствено на името си и на
елементарни словесни указания. Приспособена към живота в институцията. Ето защо и за да
бъдат осигурени необходимите на лицето специализирани грижи и контрол върху
поведението се извежда становище, че е необходимо жената да остане в специализирана
институция със съответния профил, съответстващ на вида на заболяването й, а именно- Дом
за пълнолетни лица с умствена изостаналост, селище „Качулка“, с. Бяла, общ. Сливен.
Излага се и аргумент, че К. трябва да продължи да ползва социалната услуга, защото
от дълги години е потребител и има изграден определен начин на живот и
взаимоотношения, а и тъй като липсва възможност за настаняване в семейна среда.
1
При горните обстоятелства дирекцията отправя искане, на основание чл. 101 във вр. с
чл. 97 и чл. 95 от Закона за социалните услуги, Д. С. К. да бъде настанена с решение на съда,
за срок от три години, в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост селище
„Качулка“, с. Бяла, общ. Сливен, където и в момента е настанена по административен ред,
със заповед № СУ/Д-СН/43-1 от 15.06.2021 г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ - гр. Сливен.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалния представител на дирекция
„Социално подпомагане“ - Сливен поддържа това искане.
Въпреки разпоредбата на чл. 97 ал. 2 от ЗСУ, на заседанието не присъства лицето,
което се иска да бъде настанено в дома, като отсъствието му се дължи на указание на съда
към директора на ДСП в тази връзка- защото е лишено от смисъл да се изследва волята на
лице, поставено под пълно запрещение, което пък означава, че то, по силата на закона, не
може да формира воля.
Настойникът на К. не присъства на заседанието, но се яви зам. настойника, като
изрази мнение, че е в интерес на жената да продължи да живее в дома.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от решение № 45 от 08.05.2003 г., постановено от Окръжен съд - Сливен по гр.
дело № 171/2003 г., Д. С. К. е поставена под пълно запрещение. От удостоверение №
237/14.04.2014 г., издадено от община Сливен се установява, че за неин настойник е
назначен ЗЛ. К. СТ..
Служебно известно е на съда обстоятелството, че с влязло в сила решение на
Сливенски районен съд- № 682/15.06.2018 г. по гр. дело № 2332/2018 г., жената е била
настанена, за срок от три години, в Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост
селище „Качулка“, с. Бяла, общ. Сливен.
Същият факт се установява и от документа, наречен Доклад за оценка на резултатите
от индивидуалния план за подкрепа. От него е видно и че Д. задоволява ежедневните си
потребности с денонощната подкрепа от персонала, от която има нужда, както и че не е
възможна реинтеграция й в семейна среда или друг тип услуга.
Видно от документа Предварителна оценка на потребностите от социални услуги, К.
има потребност от контрол върху поведението и специализирани грижи, каквито не може да
й бъдат осигурени в семейна среда.
Писменото становище на настойника на К. е, че трябва да продължи да ползва
2
социалната услуга, в която от дълги години е потребител и има изграден определен начин на
живот и взаимоотношения. Липсва възможност за настаняване в семейна среда.
От казаното от зам. настойника в съдебно заседание съда приема, че никой от
роднините или близките на жената не изразяват желание/готовност да поемат грижите за
нея.
Видно от изготвената Справка по чл. 95 ал. 3, т. 3 от ЗСУ, към датата 31.05.2021 г. в
специализираните институции на територията на Сливенска област няма свободни места в
Защитено жилище за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Сливен, а в Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост селище „Качулка“ - с. Бяла, има 17 свободни
места.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен, съотв. отправеното с нея
искане, е с правно основание чл. 95 ал. 2 от Закона за социалните услуги. Съдът я преценя
като основателна- защото са налице всички поставени от закона изисквания за уважаването
й: Д.К. е пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение; диагнозата й е „Олигофрения –
тежка имбецилност“, а от мненията, изказани в проведеното открито съдебно заседание съда
прави извод, че Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост селище „Качулка“, с.
Бяла, общ. Сливен е единствената алтернатива за нея- защото никой роднина или близък не
се интересува от К.; не я посещава и дори не поддържа контакт с нея или пък със служители
на ДПЛУИ - селище „Качулка“. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 10 ал. 1 от ЗСУ.
От друга страна, К. има потребност от съдействие и подкрепа в ежедневието, както и от
специализирани грижи, но не може да ги получи в семейна среда, докато в ДПЛУИ - селище
„Качулка“ има необходимите за това специалисти- социален работник, трудотерапевт, личен
асистент, медицинско лице.
Ето защо съда прави извод, че е в интерес на лицето да продължи да живее в дома, а
при същите съображения преценя, че настаняването може да е за срока, поискан в молбата
на дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен- максималния по закон- тригодишен- чл. 98
ал. 3 от ЗСУ, което представлява дългосрочно предоставяне на социалната услуга по
смисъла на чл.16 ал.2, т.3.
Впрочем, сходно е мнението на настойника /зам. настойника/ на К. - изразено както в
писмен вид, така и заявено в съдебно заседание.
При изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
На основание чл. 95 ал. 2 от Закона за социални услуги ПРЕДОСТАВЯ на
3
пълнолетната, поставена под пълно запрещение, Д. С. К., с ЕГН: **********, социална
услуга за резидентна грижа, която се осъществява в специализирана среда, като за срок от
три години Я НАСТАНЯВА в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост селище
„Качулка“, с. Бяла, общ. Сливен.
РЕШЕНИЕТО подлежи, на основание чл. 98 ал. 1 от ЗСУ, на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-мо дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4