Р Е Ш
Е Н И Е
№
46 ,гр.Пазарджик, 12.04.2017 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в открито
заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
при секретаря Н.В.,
като разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧЕВА търг. дело
№36 по описа на съда за 2015г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1, предл 3-то от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от „И."
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул."М.З."
№1 с Едноличен собственик на капитала и управител И.Д.В., чрез пълномощника
адв.Л.А.Б. ***, със съдебен адрес:***, кантора №104 против „В.Л." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.“Г.Б." №21, с Едноличен собственик на капитала и управител В.Й.Д.,
понастоящем със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“Ю.“ №100,
представлявано от управителя Г.В.Р..
Иска се
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от
31 000 лева, представляваща връщане на даденото при отпадане на
основанието; сумата от 1123 лева – мораторна лихва върху
претендираната сума за периода от 29.08.2014г. до датата на подаване на
иск за обезпечението -16.01.2015г.; сума в размер на
740 лева - сторени съдебно-деловодни разноски по обезпечението
по т.д.№6/2015г. на ОС-Пазарджик; сума в размер на 410,85 лева -
разноски по изп.дело №20158820400209 на ЧСИ Г.Т.; сума в размер на 72 лева, представляваща разноски за нотариална покана на Нотариус с
рег. №612 В.Г.; съдебно-деловодните разноски и адвокатски хонорар в
настоящето исково производство, както и законната лихва от 16.01.2015г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът
твърди, че е имал търговски отношения с ответното дружество, като веднъж е
закупило дървен материал за дейността на дружеството си и е бил доволен от
сключената сделка, затова и по-късно след предварителна устна договора с
ответника отново е извършил банков превод на 28.08.2014г. – авансова вноска за
иглолистни трупи по сметката на ответника, за да му бъде докаран договорен
дървен материал. Твърди, че за реализирания банков превод в счетоводството на
ответника е била издадена и авансова фактура №**********/29.08.2014г. на обща
стойност 31 000 лева, с данъчна основа от 25 833,33 лева и начислено
ДДС върху нея от 5166,67 лева.
Твърди, че по тази търговска
сделка не е извършена доставка на заплатените авансово иглолистни трупи. Към
днешна дата доставката на така поръчаната иглолистна дървесина е вече
безсмислена с оглед обстоятелството, че от същия материал ищцовото дружество е щяло
да реализира сделка с определена печалба през лятото на 2014г. Последното било възможно в рамките на
сключването на сделката и авансовото плащане, а именно месеците август-С.
2014г.
Ищецът сочи, че след многократни
разговори и обещания от страна на ответника, че ще върне посочената сума, тъй
като не може да изпълни доставката на заплатения дървен материал, отправил на
ответника нотариална покана чрез Нотариус В.Г. с рег.№612 по регистъра на Нотариалната
камара с район на действие РС-Пазарджик, с която го моли да уредят взаимоотношенията си доброволно извън съда, но не получил
никакъв положителен отговор, освен празни обещания за бъдещо плащане на
дължимото. Затова за обезпечение на иска образувал в ОС-Пазарджик т.д.№6/2015г.
и подал при ЧСИ Г.Т. с рег.№882 молба да изпълни обезпечителната заповед на
съда и да наложи обезпечителните мерки.
Към исковата молба са приложени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.367
ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника с
изложени съображения за неоснователност на предявената искова претенция. Ответникът
заявява, че наистина между него и ищцовото дружество е извършена твърдяната в
исковата молба търговска сделка. Заявява, че невярно е твърдението, че ищецът
не е получил платения авансово дървен материал. Сочи, че ищецът му поръчал да
му доставят 200 куб. метра объл иглолистен материал. Твърди, че още при
приемане на поръчката известили ищеца, че доставката ще бъде извършена от друго
дружество - „Б.К.**+“ ЕООД, а не от ответника. Посочва, че с другото дружество
имат трайни търговски отношения, вследствие на които „Б.К.**+“ ЕООД има към
ответника финансови задължения, за чието уреждане са сключили рамкото
споразумение. Тъй като ищецът се съгласил доставчика на дървения материал да
бъде друг, то ответникът направил поръчка към „Б.К.**+“ ЕООД да предостави 200
куб. метра объл иглолистен дървен материал на ищеца. Сочи, че в изпълнение на
поетия ангажимент договорили с „Б.К.**+“ ЕООД да предаде на ищеца дървения
материал. „Б.К.**+“ ЕООД приел това и предал 200,09 куб. м. иглолистен объл
дървен материал, а ищецът приел без възражение това количество. Сочи датите, на
които са извършени доставките и съответно количеството на дървения материал.
Твърди,
че предаването на дървения материал се удостоверява с превозни билети, издадени
от „Б.К.**+“ ЕООД на купувача-ищеца. Счита, че си е изпълнил задължението да
предостави на ищеца заплатеното авансово количество дървен материал.
По
отношение на твърденията за забава на доставката, счита същите за неоснователни.
Твърди, че от представените от ищеца доказателства не се установява наличието
на договорка за доставка през месеците август-С.. Преводът на сумата е извършен
на дата 28.08.2014г., фактурата е издадена на 29.08.2014г., а 30-ти и 31-ви
август 2014г. били събота и неделя. Няма как ищецът да очаква реализация на
последваща негова сделка през този месец. Още повече, че в основанието за
извършения превод е посочено авансово плащане. Счита, че липсва забава в
доставката. Договореният дървен материал е доставен според уговорката.
Моли
съда да отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани и им
присъди извършените по делото разноски.
С депозирания
отговор по реда на чл.367 от ГПК и съгласно чл.367 ал.4 от ГПК, ответникът по
делото е упражнил правото си по чл.367 ал.4, във връзка с чл.219 ал.1 от ГПК –
за привличане на трето лице – помагач по делото – „Б.К.**+“ ЕООД.
С Определение №410
от 09.06.2015г. по т.д.№36/2015г., Пазарджишкият окръжен съд е допуснал привличане на трето лице - помагач
на страна на ответника по делото „В.Л.“ ЕООД, гр.Б., представлявано от
управителя Вл. Д. – „Б.К.**+“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.Б., ул.„О.“ №80, представлявано от управителя В. Г. А., сега
с управител Г.В.Р..
В срока по чл.367
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
третото лице помагач „Б.К.**+“ ЕООД, с ЕИК ******* с развити съображения за
неоснователност и недоказаност на исковите претенции.
В срока по
чл.372 ал.1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба от ищеца. Постъпили са и допълнителни
уточняващи молби. Ищецът е уточнил, че исковата му претенция се
основава на устен договор за търговска продажба за 300 куб. метра объл иглолистен
дървен материал, сключен на 28.08.2014г. в офиса на дружеството на базата им в
„Блатница“, гр.Р., който договор частично се материализира във фактурата от
29.08.2014г., чийто издател е „В.Л.“ ЕООД, тъй като окончателната фактура се
издава след извършване на цялата доставка от 300 куб. метра. Заплатената сума е
авансова вноска, представялваща част от продажната цена по договора.
В срока по чл.373
ал.1 от ГПК не е постъпил допълнителен
отговор от ответника „В.Л." ЕООД, ЕИК ********.
В срока по чл.
373 ал.1 от ГПК не е постъпил и допълнителен отговор от третото лице помагач –
„Б.К.**+“ ЕООД, с ЕИК *******.
Предявеният иск се поддържа в проведеното
по делото съдебно заседание от пълномощника на ищеца. Моли съда да уважи предявения
иск, с присъждане на разноските по делото. Подробни съображения по съществото
на правния спор са изложени в представената и приета по делото писмена защита.
Ответното
дружество и третото лице помагач не изпращат свои представители в проведеното по
делото съдебно заседание.
Съдът,
като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и с възраженията в
писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна за установено
следното:
Страните –
ищецът и ответникът по делото не спорят, че помежду им е била сключена
твърдяната в исковата молба търговска сделка - устен договор за продажба на объл иглолистен дървен материал, сключен на
28.08.2014г. Не спорят и относно това, че на датата на сключването му –
28.08.2014г., ищецът е заплатил на ответника, по банков път, авансова вноска в
размер на 31 000 лева.
В
подкрепа на последното, към исковата молба на ищеца е представено, прието по делото и неоспорено от
ответника Извлечение по сметката на ищеца „И.“ ЕООД, от което е видно, че на
28.08.2014г., дружеството е превело на ответника „В.Л.“ ЕООД сумата в размер на
31 000 лева. Посоченото основание за плащането е – авансова вноска за
иглолистни трупи.
Във връзка с така извършеното
плащане, ответникът е издал процесната фактура /invoice/ №0000001514/29.08.2014г. Видно от същата
е, че тя е на стойност 31 000 лева, с ДДС /данъчна основа - 25833,33 лева
и ДДС в размер на 5166,67 лева/. Посоченото основание за издаването й е –
авансова фактура за объл материал. Начинът на плащане е с платежно нареждане.
Спорен между страните е въпросът
за доставката на дървения материал.
В исковата си молба, ищецът
твърди, че не е получил дървения материал, въпреки извършеното авансово плащане.
Във връзка с тези си твърдения представя изпратена от него на ответника „В.Л.“
ЕООД Нотариална покана, чрез Нотариус В Г с рег.№ от 13.01.2015г., в която е посочил,
че до датата на поканата /Въпреки, че в нотариалната покана е посочена датата
12 януари 2014г., то съдът приема, че е допусната техническа грешка при
посочването на годината и че правилната година е 2015г. За този си извод, съдът
има предвид цялостното съдържание на отразеното в нотариалната покана, както и
в частност съставянето й на датата 12.01.2015г., рег. й номер при нотариуса от
13.01.2015г. и посочването на факти случили се на датите 28.08.2014г.,
29.08.2014г./ не е получил никакъв дървен материал. Ищецът е поканил ответника до 30.01.2015г.
вкл. да преведе на посочената от него банкова сметка ***, тъй като не е
изпълнил договорката им да предостави искания дървен материал на тази стойност.
Претендирал е връщането на сумата. Посочил е, че ако ответникът не изпълни това
задължение, ще потърси правата си по съдебен ред.
Нотариалната покана е връчена на
ответното дружество на 29.01.2015г., видно от нотариалното удостоверяване.
Твърденията на ответника в
писмения му отговор са, че е изпълнил задължението си и че е доставил на ищеца
дървен материал на стойност дори по-голяма от заплатената от него авансова
вноска, както и че е извършил доставката, чрез третото лице помагач – „Б.К.**+“
ЕООД и във връзка с постигнато помежду им Рамково споразумение. Твърди също, че
своевременно е уведомил ищеца, че дървеният материал ще му бъде доставен от
третото лице помагач.
Във връзка с твърденията си ответникът
/а и третото лице-помагач/ е представил по делото Рамково споразумение от
04.03.2014г., подписано между него – „В.Л.“ ЕООД и третото лице помагач „Б.К.**+“
ЕООД, по силата на което те са се споразумели в замяна на свои финансови
задължения в общ размер от 423 713,00 лева, „Б.К.**+“ ЕООД да приема и се
задължава по нареждане на „В.Л.„ ЕООД да предава дървен материал на трети лица,
фирми и организации, като стойността на предадените количества ще бъде
приспадната от дължимите суми. Съгласно чл.2 от споразумението, всяка отделна
извършена доставка по заявка на „В.Л.“ ЕООД, „Бизнес Консулт“ ЕООД ще удостоверява
и доказва с превозен билет, в който следва да бъде изписано количеството, вида
на дървения материал и получателя му. В чл.3 от споразумението е предвидено, че
при достигане на количествата, които покриват паричното задължение, страните се
задължават да изготвят окончателен двустранен протокол, с който да уредят
окончателно взаимоотношенията си.
По делото са представени и пет
броя превозни билети за превоз на дървесина, съответно от датите 28.08.2014г.,
11.02.2015г., 12.02.2015г., 13.02.2015г. и 14.02.2015г., издадени от третото
лице помагач „Б.К.**+„ ЕООД и с купувач ищеца „И.“ ЕООД. В превозните билети е
описан видът на дървесината - иглолистен материал - смърч и неговото
количество. Видно от същите е, че за получател в четири от превозните билети се
е подписало лицето П В, който е посочен и за водач на превозното средство. Тези
четири превозни билети са издадени след като ищецът е изпратил нотариалната покана
до ответника и след като последният я е получил.
От
приетото по делото и неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза
се установява, че процесната фактура №1514/29.08.2014г. е осчетоводена в
счетоводството на ответника „В.Л.“ ЕООД. Фактурата е включена в дневника за
продажби и справка-декларацията по ЗДДС за месец август 2014г. От
счетоводството на ищеца и третото лице помагач не са били предоставени данни на
вещото лице за извършени счетоводни записвания през 2014г. въз основа на
рамково споразумение от 04.03.2014г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Не е спорно по делото, че на 28.08.2014г. ищецът е превел по банков път на ответника сумата в размер на 31 000 лева, като авансова вноска за
доставка на дървен материал – иглолистни трупи. За платената сума ответникът е
издал на ищеца процесната фактура №********** от 29.08.2014г. на същата стойност, която е осчетоводил в счетоводството си и е включил в
дневника за продажби и в справка-декларацията по ЗДДС за месец август 2014г.
Не се установи по делото, ищецът
да е получил стоката – дървения материал. В хода на производството по делото, ответникът в чиято
тежест бе, не представи категорични доказателства за предаването, съответно
получаването от ищеца на дървения материал. Ответникът не оспорва, че той не е
доставил дървения материал на ищеца. Твърди, че е сторил това, чрез третото
лице помагач и въз основа на подписано помежду им рамково споразумение. От последното
обаче не може да се направи извод, че третото лице помагач е ангажирано и по процесната
сделката между ищеца и ответника. Представените превозни билети не сочат към
рамковото споразумение. Не доказват и предаване на дървения материал по
процесната сделка. Още повече, че четири от превозните билети са с дати,
следващи изпращането и съответно получаването от ответника на нотариалната
покана. Ответникът дори не доказа твърдението си, че при сключването на
процесната сделка е уведомил ищеца, че не той, а трето лице ще му достави
дървения материал и че ищецът се е съгласил с това.
Платецът-купувачът твърди, че е развалил
удостоверения чрез фактурата договор за продажба и претендира връщане на
платената цена – като получена от продавача на отпаднало основание - чл.55 ал.1,
предл.3-то от ЗЗД.
В обобщение, съдът приема, че в крайна сметка е установено по делото, че ответникът е получил сумата от 31 000 лева с включен ДДС по фактурара №1514/29.08.2014 г. и че срещу тази цена ищецът не е получил дървения материал.
При тези данни счита, че
предявеният иск с правно
основание чл.55 ал.1, предл.3 от
ЗЗД за сумата 31 000 лв. е доказан и основателен.
В качеството на купувач по сключен на 28.08.2014г. договор за покупко-продажба на дървен материал, ищецът е заплатил авансово на ответника цената на уговорените в договора иглолистни трупи, възлизаща на 31 000 лв., но тъй като
ответникът-продавач не е изпълнил задължението си да достави дължимия дървен материал, ищецът е развалил едностранно договора и съответно има право да получи обратно платената на
отпаднало основание цена.
Затова искът по чл.55 ал.1, предл.3 от
ЗЗД ще
следва да се уважи изцяло и в претендирания размер от 31 000 лева.
Основателен е акцесорният иск – за
присъждане на законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда, а именно 24.02.2015г. до окончателното заплащане на сумата, поради
което същият следва да се уважи. Претенцията на ищеца за законна лихва върху главницата
преди посочената дата и за периода от 16.01.2015г. до 24.02.2015г. се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
С исковата си молба, ищецът е предявил и акцесорен иск
по чл.86 ал.1 от ЗЗД
- за заплащане на сумата в размер на 1123 лева, представляваща обезщетение за
забавеното плащане на претендираната по делото главница от 31 000 лева, което
обезщетение за забава е в размер на законната лихва върху тази главница за
периода от 29.08.2014г. до 16.01.2015г. /посочена като дата на подаване на иск
за обезпечението/.
В конкретния случай, вземането на ищеца е било
ликвидно и изискуемо едва след изтичането на срока по нотариалната покана,
развалянето на договора от страна на ищеца и съответно отпадането на
основанието, на което сумата от 31 000 лева е била получена от продавача-ответника.
Горните
предпоставки не са били налице към претендирания от ищеца период - 29.08.2014г. до 16.01.2015г.
Предвид
горното, предявеният по делото иск по чл.86 от ЗЗД
за присъждане на обезщетение за забавено плащане на посочената от ищеца главница
от 31 000 лева и за процесния период от 29.08.2014г. до 16.01.2015г., е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло за сумата от 1123 лева.
С оглед изхода на делото,
ответникът дължи на
ищеца част от сторените от него разноски в настоящето исково производство
и във връзка с
воденото преди него обезпечително
производство, изчислени с оглед уважената част от исковите претенции и предвид представения Списък на разноските по чл.80
от ГПК и приложените разходни документи за същите, в размер на 4489,22 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „В.Л." ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.Б., ул.“Ю.“ №100, представлявано от
управителя Г.В.Р. да заплати на „И." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр.Р., ул."М.З." №1, с Едноличен собственик на
капитала и управител И.Д.В., на основание чл.55 ал.1, предл 3-то от ЗЗД сумата в размер на 31 000 лева, представляваща връщане
на даденото по фактура №1514/29.08.2014г. при отпадане на
основанието, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на
4489,22 лева.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „И." ЕООД, ЕИК ******** против
„В.Л." ООД, ЕИК ********, с
правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата в
размер на 1123 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
29.08.2014г. до 16.01.2015г., както и претенцията за присъждане на законна
лихва върху главницата за периода от 16.01.2015г. до 24.02.2015г., като
неоснователни.
Искът с правно основание чл.55 ал.1, предл
3-то от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД е разгледан с участието на трето лице помагач - „Б.К.**+“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.Б., ул.„О.“ №80, представлявано от управителя
Г.В.Р..
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: