Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
гр. Перник, 06.04.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 31 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на В.И.С., с
ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адвокат В.П. ***, против решение №
260070 от 09.08.2021 г., постановено по АНД № 304 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Радомир.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено
наказателно постановление № 14-03 от 04.08.2020 г. на началник на отдел
„Рибарство и контрол“ – Западна България, към Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури (ИАРА), с което за извършено административно нарушение по чл. 17,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 56, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите
(ЗРА), на В.И.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 500 (хиляда и петстотин) лева, както и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА
в полза на държавата са отнети вещите, послужили за извършване на нарушението:
1 (един) бр. риболовен уред – хрилна мрежа с размери: дължина 20 м и размер на
окото 100 мм; 1 (един) брой лодка – пластмасова, бледосива, с дължина 2.40 м, с
2 (два) броя гребла; уловената риба от вида „сребриста каракуда“ – 7 (седем)
броя, с общо тегло 5.120 кг, измерена със служебна електронна везна със сериен
№ *********, пусната обратно във водата жива.
В касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Моли се съда да отмени решението на районния
съд и постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.
Претендира присъждане на съдебни разноски, сторени пред първата и касационната
съдебни инстанции.
В проведеното съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В.П.,***. Поддържа
касационната жалба. Пледира решението да се отмени и делото да се реши по
същество посредством отмяна на наказателното постановление. Претендира
присъждане на съдебни разноски. В указания срок депозира писмени бележки по
изложените в касационната жалба доводи.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – Отдел „Рибарство и контрол“ към ИАРА, редовно призован, за
представител изпраща ст. юрисконсулт И.П.. Оспорва касационната жалба, моли
съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Прави възражение
за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски за
адвокатски хонорар. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Перник намира касационната жалба за неоснователна.
Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Перник, като провери
процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание
чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия
закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна
по следните съображения:
С НП № 14-03 от 04.08.2020 г. началникът на
отдел „Рибарство и контрол“ – Западна България, към ИАРА, е наложил на В.И.С.
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева,
за това, че на 28.04.2020 г., в 13:25 часа, на язовир „***“ (рибностопански
обект, различен от Черно море и река Дунав), находящ се в землището на с. К.,
община К., област Перник, след проведено продължително наблюдение в района на
Ковачевски залив, е установено, че В.И.С. извършва стопански риболов от лодка с
един брой риболовен уред – хрилна мрежа с дължина 20 м и размер на окото 100
мм, поставена във водата в работно положение и под негов контрол във време на
проверката, с което същият е извършил административно нарушение по чл. 17, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 56, ал. 1 от ЗРА. Със същото наказателно постановление,
на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА, в полза на държавата са отнети вещите,
послужили за извършване на нарушението: 1 (един) бр. риболовен уред – хрилна
мрежа с размери: дължина 20 м и размер на окото 100 мм; 1 (един) брой лодка –
пластмасова, бледосива, с дължина 2.40 м, с 2 (два) броя гребла; уловената риба
от вида „сребриста каракуда“ – 7 (седем) броя, с общо тегло 5.120 кг, измерена
със служебна електронна везна със сериен № *********, пусната обратно във
водата жива.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд – Радомир, който с решение № 260070 от 09.08.2021 година,
постановено по АНД № 304 по описа на съда за 2020 г., е потвърдил издаденото
наказателно постановление.
За да постанови този резултат районният съд,
след събиране, преценка и анализ на доказателствата, е изложил мотиви за
доказаност на процесното нарушение, процесуална и материална законосъобразност
на проведеното административнонаказателно производство, включително липса на
предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Размерът на наложеното
административно наказание глоба е преценено от решаващия първоинстанционен
състав за правилно определен в предвидения в санкционната разпоредба
минимум.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в
касационната жалба пороци на решението, като за валидността, допустимостта и
правилното приложение на материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК.
След
извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и
второ от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд
е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Доводите в
касационната жалбата са неоснователни.
Решаващият
съд е събрал гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет
на доказване по делото. Изводите са формирани при спазване принципите на чл. 13
и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно
обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и законът е приложен правилно.
Съответстващ на установената фактическа
обстановка и обоснован е решаващият извод на Районен съд – Радомир.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилно
приложение на закона. Правилно районният съд е приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при образуване на
административно-наказателното производство и налагане на административното
наказание. Видно от приложения АУАН, същият е съставен от компетентно за това
лице, съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗРА във
връзка със заповед на министъра на земеделието и храните. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН
реквизити. Подписан е от съставителя, двама свидетели, присъствали при
установяване на нарушението и е предявен на нарушителя. Същият е отказал да го
подпише, което е удостоверено с подпис на свидетел. Наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол е издадено от компетентен орган, оправомощено
длъжностно лице, съгласно чл. 91, ал. 4 от ЗРА. Обективирано е в изискуемата писмена
форма, отговаря на изискванията за съдържание и реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя му.
Неоснователни са оплакванията на
касатора, че в АУАН и НП нарушението не е описано. Настоящият касационен състав счита, че в тях са
посочени всички факти, представляващи елемент от състава на административното
нарушение по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА. Видно от АУАН и НП в тях е
конкретизирано мястото на извършването
му-язовир „***“, землището на с. К., посочена
е дата на извършване на нарушението и нарушението е описано в достатъчна
степен. Поради това не се подкрепят доводите в касационната жалба за допуснато
съществено процесуално нарушение на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1 , т. 5 от ЗАНН.
Предвид установената фактическа обстановка
и с оглед събраните в производство доказателства се обосновава извод за
правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора за
нарушение на чл.
17, ал. 1, т. 1 от ЗРА. Риболовът е извършван във воден обект, различен от
Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17. В случая както начинът на
извършване на улова, така и количеството на уловените водни организми,
квалифицират риболова като стопански. По смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗРА "За стопански
риболов по смисъла на този
закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24,
ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер,
надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества". Посоченото легално
определение определя риболова като стопански при наличието на две основания-
начин на риболова и количество на уловената риба. В случая са налице и двете
условия. Уловът е извършван с уреди, различни от разрешените в чл.
24, ал. 1 от ЗРА, уловените риби надхвърлят и определените от законодателя
в чл.
24, ал. 3 от ЗРА количества. С оглед на това уловът е стопански и правилно
е за установеното нарушение, касатора е санкциониран на основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА, като му е наложена
глоба в минимален размер. Съгласно чл. 27
от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в
границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. Настоящия съдебен състав, изцяло
споделя доводите на първоинстанционния съд за размера на наложената санкция. Напълно се споделя и извода на въззивната
инстанция за липса на предпоставки за
прилагане на чл.
28 от ЗАНН.
Законосъобразното реализиране на
отговорността по чл.
56 от ЗРА обуславя и отнемането в полза на държавата на уредите, средствата и приспособленията, с
които те са придобити, в изпълнение разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗРА. Тази правна регламентация
предписва императивно на АНО след налагането на административно наказание да се
произнесе за отнемане в полза на държавата на улова и средствата, послужили за
реализиране на нарушението, и то в условията на обвързана компетентност. По
делото не ангажирани доказателства някой от уредите, средствата и
приспособленията, с които е извършван стопанския риболов да е на трети лица, за
да се преценява законосъобразността на отнемането в този случай. С оглед на
това правилно е приложена разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗРА.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото касатора следва да бъде осъден да заплати в полза на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, определено съгласно чл. 27е
от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл. 37
от Закона за правната помощ, вр. чл.
63д, ал. 1, вр. с ал. 4 от ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260070 от 09.08.2021 г., постановено по АНД
№ 304 по описа за 2021 г. на Районен съд – Радомир.
ОСЪЖДА
В.И.С., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури съдебни разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/