Р Е Ш Е Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова разгледа докладваното от съдия
Чолакова административно дело № 2271 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145-178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл. 87 във
вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Д.С.И. гражданин на Кригизстан,
ЛНЧ **************, подадена чрез адв. В. против Решение № 1857/19.08.2020 г.
издадено от зам. председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е
отхвърлена молбата на оспорващия за предоставяне статут на бежанец и
хуманитарен статут.
Жалбоподателят иска отмяна на
решението като незаконосъобразно и немотивирано, постановено в противоречие с
административно-производствените правила и с материалния закон. Прави
възражения, че административният орган не е обсъдил посочените от жалбоподателя
факти и причините, поради които изпитва основателен страх да се завърне в
Киргизстан. Счита, че бежанската му история сочи, че същият попада в хипотезата
на чл. 8 и на чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен
статут. Сочи се, че в хода на административното производство не са събрани
относими доказателства необходими за преценката относно наличието на
предпоставките по чл.8,ал.1 от ЗУБ, с което е нарушено изискването на чл.36,ал.1
от АПК и чл.75,ал.2 от ЗУБ. Сочи се, че се намира в непосредствена опасност да
бъде подложен на нови изтезания и побои, както и, че е бил обект на унизително
и нечовешно отношение в родината си. Счита,
че оспореният акт не съответства на Директива 2013/32 на ЕП и Съвета относно
общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила и Директива
2013/33 за определяне на стандарти относно приемане на кандидати за
международна закрила.
В с. з. жалбоподателят се явява
лично и с адв. В. и адв. А , като поддържа жалбата и моли да му бъде
предоставен статут на бежанец в Република България.
Ответникът – Зам. председателят
на Държавната агенция за бежанците при
МС, оспорва жалбата в представен писмен отговор и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна изразява становище за основателност на жалбата. Счита, че
оспореният акт не изпълнява изисктванията на чл.10,т.3 б.“б“ и на чл.11,т.2 от Директива
32/2013.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена срещу подлежащ
на оспорване административен акт, от лице адресат на акта и в законоустановения
срок съгласно чл.149 , ал.1 от АПК, при данни, че решението е връчено на
жалбоподателя на 23.09.2020 г.,видно от отбелязване в акта, жалбата е подадена
на 06.10.2020 г., видно от приложен пощенски плик на л.75 от адм. дело №
367/2020 г. по описа на Административен съд-Сливен.
По основателността на жалбата:
Административен съд - Варна, след
като взе предвид наведените в жалбата доводи и се запозна с приетите по делото
писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е
образувано с молба вх. № 1/30.01.2020 г. , подадена от жалбоподателя Д.И.,
роден на *** ЛНЧ ********** /л.288 от адм. преписка/. С подадената молба той е
поискал международна закрила. Личните му данни са установени въз основа на
предоставен от него международен паспорт, издаден на 22.06.2017 г. от
Киргизстан, валиден до 22.06.2027 г. Чужденецът е получил копие на руски език от
Указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в
Република България, включваща пояснения относно производството за предоставяне
на международна закрила; относно последваща молба за международна закрила;
относно връчване на решенията в превод на езика дари, в потвърждение на което
на последната страница на екземпляра им на български език се е подписал лично /л.289-293/.
На 30.01.2020 г. е проведено интервю с жалбоподателя, за попълване на
регистрационния лист , в присъствието на преводач от руски език, обективирано в
Протокол за проведено интервю рег.№ УИ2652/30.01.2020 г./л.266-272/. От него се
установява, че чужденецът мотивира молбата си за международна закрила с
упражнено насилие провокирано от заемания политически пост на неговия баща и
близките му отношения с предишния президент на Киргизстан. Напуснал е страната
си по произход през декември 2019 г., като е преминал границата с Казахстан
легално с кола. Заминал със самолет до гр. Истанбул, където останал около
месец. В България пристигнал на 10.01.2020 г. легално с автобус до гр.Варна.
Избрал е България, защото е европейска държава. Влязъл е с туристическа виза,
издадена в гр.Астана на 02.01.2020 г. Не е подавал предходни молби за закрила.
Напуснал е държавата си на произход ,заради проблеми свързани с политическата
кариера на баща му. В страната е имало
революция през 2010 г. Неговият баща и бившият президент Атамбаев са членове на
СДПК. През 2010 г. баща му е станал депутат от тази партия. През същата година
той и брат му също са станали членове на партията. Активно е участвал в
политическия живот. През 2015 г. баща му е преизбран за депутат от тази партия.
През 2014-2014 г. жалбоподателят се оженил, а през 2015 г. е започнал да се
занимава с бизнес. Баща му е прихвърлил бизнеса си на него, поради несъвместимост
с качеството му на депутат. Основно се е занимавал с продажба на метали,
също със строителство, туризъм и в други сфери.
До 2018 г. не е имал проблеми, но през тази година били проведени избори
и за президент бил избран Соронбай Жеенбеков. Тъй като баща му бил много близък
с предишния президент, започнал силен натиск върху него и цялото му семейство.
Получавал е заплахи, че ще му вземат бизнеса и ще го вкарат в затвора, ако не
предаде поста си. През 2019 г. настоящият президент решил да атакува бившия
президент. Жалбоподателят и брат му го
защитавали в акцията по ареста.След този ден жена му получавала обаждания със
заплаха към децата им, в случай, че той не се откаже от партийна дейност.
Получавал лично и заплахи за бизнеса му. Започнали проверки от различни
държавни органи: данъчни и др. Бил заплашван и с физическа разправа. След ареста
на бившия президент, започнали да преследват неговите привъженици. През
октомври или ноември 2019 г. двама въоръжени души, които заявили, че работят в
органите го принудили да се качи с тях в автомобил. Заплашили го с
предупреждение, че това е само началото, трябвало да напусне партията, а баща
му да напусне поста си в парламента. Тормозът след август 2019 г. бил
постоянен, имало е 5-6 обаждания на седмица. Били са отправяни заплахи към
съпругата му, баща му и брат му. Съпругата му е напуснала Киргизстан и е
заминала легално за Истанбул на 28-29.12.2019 г. Заявил е , че дейността му в партията
била да прокарва нейните идеи, организирал и участвал в конгреси и събрания. На
два пъти е преживял физическо насилие. Единият път по време на събитията, при
които са арестували бившия президент, а втория път през октомври или ноември
2019 г., когато трима мъже му нанесли побой в офиса. Не е подал сигнал до
полицията, а при престоя си в болница посочил друга причина. Не иска да се
върне, докато на власт е новия президент. Отрекъл е да е бил арестуван, съден
или осъждан. В заключителната част на протокола от проведеното интервю е
отразено, че същото е проведено на разбираем за него език, че той разбира
смисъла на написаното и не отправя възражения по него.
До председателя на Държавната
агенция за бежанците е постъпило писмо от Министерство на вътрешните работи,
Дирекция „Международно оперативно сътрудничесто“ , с което уведомяват, че в
ДМОС е получено съобщение от Интерпол Бишкек, Киргизстан съдържащо информация
за обявено международни издирване, с цел задържане и последваща екстрадиция на
гиргизстанския гражданин И.Д., поради обвенение за извършено престъпление,
наказуемо по смисъла на чл.204(3) от НК на Р Киргизстан-измама /л.259/.
С жалбоподателя е проведено
интервю в присъствието на преводач от руски език, обективирано в Протокол от
проведено интервю рег.№ УП2652/27.05.2020 г. /л.227-232/. Заявил е, че казаното
при попълване на регистрационния лист е вярно, с някои настъпили промени. Няма
официален брак със съпругата си. Тя се намира в гр.Бишкек, тъй като й била
отказана виза за Република България. Не е имал проблеми във връзка с
принадлежност към етническа група и вероизповедание. Има две малолетни деца,
родени в гр. Бишкек, които живеят със съпругата му. Баща му е действащ депутат
в парламента от Социалдемократическата партия. През април 2020 г. е напуснал
длъжността ръководител на администрацията на парламента поради политически
натист. Майка му е собственик на фирми , които се занимават с частен бизнес, домакиня
е и основно се занимава с възпитанието на брат му. Има две висши образования.
От 2014 г. до 2016 г. е работил като мениджър-продажби във фирма „Строймир“. От
2016 г. до 2019 г. е бил генерален директор на фирма „Трейдгруп“. От 2019 г. е
бил генерален директор на ОС Строймир. От 2010 г. до настоящия момент е член на
СДПК, на младежкото й крило. Не е имал
проблеми с полицията, но е имал проблеми с други хора, които се представяли за
органи на полицията. Напуснал е страната си поради отправени заплахи към него и
неговия баща. Натискът се състои основно върху търговската му дейност. В
страната има огромна корупция. Заплашвани били жена му и децата му. Този натиск
бил оказван заради политическата дейност на баща му и близките му отношения с
бившия президент. Бил е подслушван. Бил е отвлечен и оставен в местност от
мъже, които се представяли за органи на вътрешните работи. Официално потвърждава две нападения, като
през декември 2019 г. бил пребит до едно кафене. Не е потвърдил твърденията си
за нападение по време на ареста на предишния президент, поради данни, че в
периода от 01.08.2019 г. до 17.08.2019 г. е бил в ОАЕ. Заявил е, че е бил помощник на трима
депутати. В заключителната част на протокола от проведеното интервю е отразено,
че същото е проведено на разбираем за него език, че той разбира смисъла на
написаното и не отправя възражения по него.
С жалбоподателя е проведено
следващо интервю в присъствието на преводач от руски език, обективирано в
Протокол от проведено интервю рег.№ УП2652/30.06.2020 г. /л.130-136 от делото/.
Потвърдил е отново твърденията си за упражнено натист върху семейството му, за
отправяне заплахи, за преследвания на близки с предишния президент и др. Срещу
него и майка му се водят дела и срещу него било повдигнато обвинение за престъпление
, за което се предвижда наказание до три години лишаване от свобода. Бил е
арестуван в края на месец февруари 2020 г. в България.
В хода на административното
производство е приета справка вх. № МД-318/13.07.2020 г. относно актуалното
положение в Киргизстанска република , изготвена от Дирекция „Международна
дейност“ в ДАБ/л.112-153/. Видно е от същата, че Киргизстанската република има
парламентарна форма на управление, предназначена да ограничи ролята на властта
на президента и да засили ролята на парламента и министър-председателя. Рискови
по отношение спазване на човешките права са определени групи: жени, хора с
увреждания, ЛГБТИ лица и етнически малцинства . Има достоверни съобщения за
изтезания и друго малтретиране в полицейските арести. През август 2019 г. има
въоръжено противопоставяне между служителите на реда и привържениците на бившия
президент Алмазбек Атамбаев, който отказва да бъде разпитван относно обвинения
за корупция. На 01.01.2019 г. влиза в сила нов Наказателен кодекс и нов Наказателно-процесуален
кодекс, които подсилват гаранциите срещу изтезания и друго малтретиране. НПО
обаче продължават да получават сигнали за изтезания и други форми на
малтретиране и етнически профили от страна на полицията.В справката е изложена
подробна информация относно политическото управление, както и данни за
политическата дейност и бизнеси на Самат И.- баща на жалбоподателя. Установява
се, че заема депутатски пост при настоящия и при бившия президент. Дълги години
е бил бизнесмен и е съотсновател на три компании „Стройцентр“ ООД, „Азат
Нур-Пери“ ООД и „Телегей Компани“ ООД.
В хода на производството по
издаване на оспореното решение жалбоподателят е представил документи
установяващи принадлежността му към СДПК, становище от Обществена фондация „
Юристи за правата на човека“ , регистрирана на територията на Република
Киргизстан , доказателства за медицински прегледи в България и др.
По делото са представени статия
от М. М. със заглавие „Национален център срещу изтезанията : В Бишикшек задържан си
преряза ръцете в място за временно задържане“/л.271/, статия от А. Л. „Изтезания в Киргизстан: стотици
обвинени и само един осъден“ /л.272-276/, статия от 11.01.2021 г. от Свободна
Европа / л.277/, статия от М. М.„ Четири прешлена са изгнили, долната част не работи.“, информация за
събитията в Коргизстан от 2020 г. от Световен доклад от 2021 г. /л.279-284/,
извлечение от история на заболяването на Д.И. от 25.11.2019 г., писмо от
Национален център на Киргизската република за предотвратяване на изтезанията и
другите жестоки, нечовешки или унижаващи достойнството отношения и наказания,
медицински документи от прегледи на Д.И. и писмо от адвокат Т.У. до адвокат И А
/л.291-308/.
Установява се, че с Решение №
79/03.06.2020 г. постановено по ЧНД № 331/2020 г. , състав на Окръжен съд-Варна
е отказал екстрадицията на Д.И., поискана от компетентните власти на
Киргизстан, които го издирват за нуждите на разследването по образувано срещу
него наказателно производство. С решение по ВЧНД № 178/2020 г. състав на
Апелативен съд-Варна е отменил решението за отказ и е допуснал екстрадиция.
При така установеното от
фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
По валидността на акта:
При извършената служебна проверка на
законосъобразността на оспореното решение на основанията, посочени в чл. 146 АПК, Съдът намира, че решението е издадено от компетентен
орган по смисъла на ЗУБ – зам. председателят на Държавната агенция за бежанците,
на когото на основание чл.52 от ЗУБ са делегирани правомощия по чл.48,ал.1,т.1
от ЗУБ и по чл.48,ал.1,т.3 от ЗУБ със Заповед № РД05-392/30.06.2020 г. на
председателя на ДАБ / л.57 от делото/ . При издаването на акта е спазена
предвидената в закона форма, като не са допуснати особено съществени нарушения
на материалния закон и на административнопроизводствените правила, обосноваващи
неговата нищожност.
По приложението на процесуалния и
материалния закон и съответствието с
целта на закона:
В процедурата не е нарушен чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗУБ, както и материалноправната
разпоредба на чл. 9, ал. 1, т.
3 ЗУБ.
Интервютата са протекли при стриктно спазване на процедурите, регламентирани в
закона и приложимата европейска директива – проведени е лично интервю с
молителя в присъствието преводач. Предоставена му е възможност да изложи
съображенията си относно неговата молба за предоставяне на международна закрила
пред лице, което има правомощия по силата на националното право за провеждането
на подобно интервю. Личните
интервюта по същността на молбата за международна закрила се провеждат винаги
от персонала на решаващия орган.
Всяко интервюто е проведено от интервюиращ орган, който е
отчел личните и общите обстоятелства във връзка с молбата на търсещия закрила,
който е бил в състояние да гарантира подходящо общуване между кандидата и
лицето, което провежда интервюто, избран е преводач, който да е в състояние да
гарантира подходящо общуване между кандидата и лицето което провежда интервюто.
Общуването е осъществено на предпочетения от
кандидата език. На проведеното интервю, кандидатът е дал
обяснения, свързани с неговата бежанска история, интервюто е обективирано в
протокол от проведено интервю. Оспорващият е подписал протоколите от проведените интервюта като текстът
е бил преведен на разбираем за него език, отново с помощта на преводача от руски език.
Производството е приключило без забавяне,
изготвено е становище от страна на интервюиращия орган съобразно преценка на
събраните по преписката доказателства, с което е предложено на оспорващия да
бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут.
Относно статута на бежанец:
Молбата
на жалбоподателя за предоставяне статут на бежанец не доказва, че той има
основание да се страхува от преследване поради своята раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или поради
политическо мнение и/или убеждение в страната си по произход. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на лице, което
основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или поради
политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея. По смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване
е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които
водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето
естество или повторяемост. За да може да се квалифицира като преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, събитията които са
претърпени или представляват заплаха,
трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество , повторение , или да
представялавт сериозно посегателство над
правата на лицето, които да не му позволяват да живее в безопасност в страната
си на произход в безопасност и се основават на една от причините за преследване
по чл.8 от ЗУБ: раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група.
Твърденията на жалбоподателя
обективирани и в трите интервюта са противоречиви. В оспореното решение
подробно са анализирани констатираните противоречия и същите се установяват и
от съда.
В настоящия случай от проведените интервюта се
установява, че до
напускането си жалбоподателят
не е имал проблеми с официалните власти в страната по произход, не е бил
арестуван, не е осъждан. Дори и към него да са отправяни заплахи или съответно упражнен физически
тормоз и нападение, не установява, че изхождат от лица свързани с официалните
власти на държавата. Тези деяния могат да се квалифицират като такива от
криминален характер. Извършването на проверки за спазване на данъчното
законодателство и предприемането на съответни мерки за обезпечаване на
производствата, е законова-рекламентирана дейност на органите на изпълнителната
власт във всяка демократична държава.
Обстоятелството, че е членувал в
политическа партия, също не може да обоснове извод за осъществяван тормоз
поради ченството му в тази партия.
Твърденията му, че чрез него е бил упражняван политически натист върху
баща му, не е подкрепено с доказателства. Още повече, че и към момента на
напускането му на Киргизстан, неговият баща е бил действащ депутат. Установава
се, че не е имал проблеми заради
изповядваната от него религия, върху него и негови близки и роднини не е
оказвано насилие от официалните власти в Киргизстан.
Твърденията относно упражненото
върху него насилие и причините, които са го провокирали са противоречиви. Не
представя никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Не представя
медицински документи, с които да установи , че е бил подложен на физическо
насилие. Следва да се посочи, че той не е напуснал страната си на произход
внезапно и поради крайна необходимост. Всички данни сочат, че това е планирано
решение. Отделно от това се установява, че той нееднократно е напускал и се е
връщал в страната си, което опровергана тезата му за възникнал проблем с
официалните власти в резултат на членството му в партия и политическата позиция
на баща му. Напуснал е Киргизстан сам, като там са останали всички членове на
неговото семейство. Този факт опровергава твърденията му за оказван тормоз
върху цялото му семейство. Логично е при възникнала опасност за живота и
здравето им, всички да потърсят убежище.
Всичко изложено дава основание да
се приеме, че при напускането му от страната на произход, жалбоподателят не е
бил изложен на реална опасност от тежки посегателства , в резултат на членството
му в политическа партия, политическа идеология или заемания от неговия баща
държавен пост.
Твърденията на жалбоподателя
следва да бъдат преценявани в съответствие с изискването на чл.73,ал.3 от ЗУБ. Съгласно
чл.75,ал.3 от ЗУБ когато
твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако
той е положил усилия да обоснове молбата си, дал е задоволително обяснение за
липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и
достоверни. Липсата на достатъчно данни за преследване, включително поради
непровеждане на интервю по чл. 63а, ал. 6, не може да бъде основание за отказ
за предоставяне на международна закрила. В настоящия случай се констатират
множество несъотвествия в твърденията му за упражнено физическо насилие и
преследване в резултат на заявената принадлежност. Липсват и доказателства,
които да установят неговите твърдения за упражнено насилие, подслушване,
отправяне на заплахи и т.н. към него и неговото семейство.
При издаване на решението е
спазено и изискването на чл.75,ал.2 от ЗУБ и това на чл.10, пар.3,б.“б“ от
Директива 2013/32/ЕС на ЕП и на Съвета от 26 юни 2013 г. Решението е
постановено след запознаване и с данните на Справка относно Киргизстан
изготвена от Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ. Справката съдържа данни
относно общото положение в страната, актуалната политическа и икономическа
обстановка, спазването на човешките права. Справката е съставена на базата на
преглед на публично достъпни източници на информация,като всички използвани
източници и адреса на уебсайта, където са публикувани, са посочени в бележка
под линия на съответното място в документа. Жалбоподателят не представя, нито
прави искане за събиране на друга достоверна информация, с която да опровергае
установената относно държавата му на произход актуална информация. В хода на
административното производство са положени достатъчно усилия за обективното
установяване на обстоятелствата относно правото му на статут на бежанец и са
изпълнени изискванията на приложимите директиви на ЕС - Директива 2013/32/ЕС на
ЕП и на Съвета от 26 юни 2013 г. и Директива 2013/33/ЕС на ЕП и на Съвета от 26
юни 2013 г.
По така изложените съображения, правилен и
законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни
предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец.
Относно
хуманитарен статут:
Съдът счита, че не са налице предпоставки
за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно чл. 9 от закона такъв статут се предоставя
на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход,
тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства
като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание, тежки заплахи срещу живота или личността му, като
гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен
конфликт. В случая не е налице никоя от тези хипотези на цитираната правна
норма. Срещу
жалбоподателя има повдигнато обвинение и
допусната екстрадиция с Решение № 75/23.07.2020 г. на Апелативен съд-Варна по ВЧНД № 178/2020 г.
, за извършени престъпления , за които се предвижда наказание лишаване от
свобода от 5 до 7 години и 6 месеца, но не и смъртно наказание. От мотивите на
решението е видно, че с молбата за екстрадиция Генералната прокуратура на
Киргизстанската република гаратнира, че ще му бъдат предоставени всички
възможности за защита, няма да бъде подлаган на изтезания, жестоко, нечовешко ,
унизително отношение. Наказателното преследване има за предмет криминална дейност,
не се касае за военни престъпления, няма да бъде екстрадиран в трета държава
без съгласието на Министерство на правосъдието на Република България, няма да
бъде преследван или съден за друго престъпление, извършено преди екстрадирането
му, за което не е изрично предаден.
В нормата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗУБ е предвидено, че при произнасяне по молбата за
статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на
молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Това изискване е
изпълнено, тъй като административният орган е извършил преценка на всички факти
и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето търсещо закрила,
конкретно предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно общото правило на чл. 35 АПК решението е издадено при изясняване на
обстоятелствата от фактическа страна. Датата, към която следва да се преценява
ситуацията в държавата на произход по отношение наличието на обстоятелствата
по чл. 9, ал. 1 ЗУБ е
датата, когато съдът се произнася по случая. В тази връзка съдът е изискал справка
представена с вх.№ 7593/21.05.2021 г. /л.327/, от която е видно, че
политическото ръководство на страната е сменено с избор на нов президент –
Садир Джапаров. По данните от
тази справка не съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице,
върнато в страната, поради самия факт на членство в определена политическа партия там или заеман от неговия баща пост в парламента на страната,
се излага на реална опасност
да претърпи тежки посегателства, като съществува реален риск за неговия живот и
сигурност.
Това сочи, че спрямо оспорващия не е налице
заплаха, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 3 ЗУБ. При преценка относно ситуацията в страната на
произход на оспорващия е видно, че има проблеми при обезпечаване на спазването на човешките
права, но те не могат да се причислят на събития създаващи реалната опасност от тежки посегателства.
С оглед на горното жалбата се прецени от съда
като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл.172,ал.2,
предл. последно ,
Административен съд-Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.С.И. гражданин на Кригизстан,
ЛНЧ **************, подадена чрез адв. В. против Решение № 1857/19.08.2020 г.
издадено от зам. председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е
отхвърлена молбата на оспорващия за предоставяне статут на бежанец и
хуманитарен статут.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщението му.
СЪДИЯ: