Решение по дело №344/2013 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 декември 2013 г. (в сила от 14 декември 2013 г.)
Съдия: Елга Венелинова Цонева
Дело: 20137200700344
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 август 2013 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                       

 

гр. Русе, 14.12.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VІ състав в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:      ЕЛГА ЦОНЕВА

 

при секретаря  ДИАНА МИХАЙЛОВА   като разгледа докладваното от съдията адм. дело 344 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 56 от ЗУТ, вр. чл. 145 АПК.

         Постъпила е жалба от Бодуров и синове” ООД, със седалище с. Пиргово, общ. Иваново, представлявано от управителя А.Е.Б., с която се оспорва изричен отказ за одобряване на схема за поставяне и за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ, обективиран в писмо изх. № 53-2073-3/25.07.2013 г. на Зам.-кмета на Община Иваново. Наведени са основания за нищожност на оспорения административен акт поради липса на компетентност и алтернативно за незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят претендира  прогласяване нищожност на акта или  отмяна, като преписката бъде върната със задължителни указания на компетентния орган. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

         Ответникът по жалбата  - Заместник - кмет на Община Иваново, чрез процесуален представител, изразява становище, че жалбата е недопустима, тъй като оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а има уведомителен характер. Алтернативно застъпва тезата, че жалбата е и неоснователна. Претендира разноски за юрисконсулт.

         След като съобрази оплакванията на жалбоподателя, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът приема за установено следното:

         Жалбоподателят е собственик на имот № 483009, намиращ се в землището на с. Пиргово, община Иваново, област Русе, ЕКАТТЕ 56397, с начин на трайно ползване „стопански двор”, с площ от 2,625 дка, в местността „Върбата”, в едно с намиращия се в имота „плувен басейн” с вместимост 580 куб.м., видно от приложените по преписката нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 22 от 03.08.2012 г., том ІV, рег. № 6728, нот.дело № 438/2012 г. и нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 79 от 05.03.2013 г., том ІІ, рег. № 2016, дело № 111/2013 г. (л.л.7 – 10 от преписката). Със заявление вх. № 53-2368-1/10.07.2013 г. (л. 6 от преписката), адресирано до главния архитект на Община Иваново жалбоподателят поискал да му бъде одобрена схема за поставяне на обект „метален павилион за обществено хранене и навеси за лятна градина. Към заявлението си жалбоподателят приложил нотариален акт, удостоверяващ собствеността му, както и скица – предложение (схема) – л. 11 от преписката. Със заявление вх. № ОБА6-3/10.07.2013 г. (л. 5 от преписката), адресирано до главния архитект на общината, жалбоподателят поискал да му бъде издадено на основание чл. 56, ал. 1 от ЗУТ разрешение за поставяне на същия преместваем обект. Във връзка с първото заявление за одобряване на схема за поставяне кметът на Община Иваново издал заповед № РД-09-486/17.07.2013 г. (л. 4 от преписката), с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и мастната администрация (ЗМСМА) назначил комисия, която да извърши оглед на процесния недвижим имот с цел установяване на място възможността за разполагане на преместваеми обекти, съгласно приложената към заявлението схема, като за резултатите от работата на комисията бъде съставен протокол, в който да се отрази становището й и предложение за приемане на последващи действия. В констативен протокол от 23.07.2013 г. (л. 3 от преписката) комисията описала фактическото състояние на имота, а именно, че в югозападната част на имот се намирала метална постройка павилион (навесен тип) със застроена площ 334 м2 и пристроен до нея покрит летен бар за напитки със застроена площ 26 м2, от същия тип метална конструкция. Имало и изградени масивни тоалетни от четири клетки, със застроена площ от 18 м2, върху стоманобетонна плоча с настилка от плочи. В протокола се посочва още, че посочените обекти са с идентично местоположение с тези, посочени в скицата-предложение към заявление за одобряване на схема за поставяне с вх. № 53-2368-1/10.07.2013 г. В протокола са отразени и обстоятелства, свързани със статута на намиращите се към момента на огледа обекти в имота. Комисията излязла със становище, че „разрешение и схема за поставяне мога да бъдат издадени за исканите обекти, но с различно разположение, понеже на посоченото в скица-предложение към Заявление за одобряване на схема за поставяне с вх. № 53-2368-1/10.07.2013 г. положение има вече изградени сгради и е технологически невъзможно върху тях да се поставят исканите обекти.”

         С писмо изх. № 53-2873-3/25.07.2013 г., подписано от заместник - кмета на Община Иваново, в условията на заместване на отсъстващия кмет на общината (вж.заповед № РД-09-503/24.07.2013 г. на л. 2 от преписката), жалбоподателят бил уведомен, че във връзка с подадените от него заявление за одобряване на схема за поставяне вх. № 53-2368-1/10.07.2013 г. и Заявление за издаване разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ вх. № ОБА6-3/10.07.2013 г. е извършен оглед на имота му от комисия, която е съставила протокол за работата си и в съответствие със становището на комисията жалбоподателят е уведомен, че е технически невъзможно да бъдат поставени исканите преместваеми обекти върху вече съществуващи постройки.

Именно това писмо на заместник кмета на общината е предмет на оспорване в настоящото производство.

Относно допустимостта на оспорването:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима. На оспорване пред съд подлежат административните актове по аргумент от чл. 145, ал. 1 АПК, включително индивидуалните административни актове. Съгласно чл. 21, ал. 1 АПК индивидуален административен акт (ИАА) е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Неоснователно е възражението на ответната страна, че процесното писмо не отговаря на цитираното определение за ИАА, а същото има единствено уведомителен характер за предприети от администрацията действия, поради което не съставлява годен предмет на оспорване. Писмо изх. № 53-2873-3/25.07.2013 г. е издадено от административен орган – заместник -кмет, оправомощен да замества кмета на общината и макар и да не е в предписаната от закона форма съдържа  ясно формулирано волеизявление за отказ да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за одобряване на схема за поставяне и издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 56 ЗУТ. Независимо от използвания в писмото израз „уведомявам” фактически административният орган е отказал издаването на поискания от заявителя административен акт като е мотивирал този свой отказ с липса на техническа възможност за поставяне на преместваемия обект на посоченото в скицата – проект място. Безспорно по този начин се засягат права и интереси на жалбоподателя – адресат на отказа, при което за него възниква правен интерес от оспорването му. В тази връзка съдът намира, че в конкретния случай се атакува индивидуален административен акт, изрично посочен в закона – чл. 215, ал. 1 вр. чл. 56 ЗУТ. Жалбата изхожда от заинтересовано лице – адресат на индивидуалния административен акт и собственик на обекта и е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ.

         Разгледана по същество, жалбата е основателна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други) като за тези обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината (чл. 56, ал. 2, изр. ІІ ЗУТ).

 В Община Иваново редът за поставяне на преместваеми обекти е уреден в Наредба № 15 за условията и реда за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи от градското обзавеждане на територията на община Иваново по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ (л.л.16 – 38). Според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 15 разполагането на преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ се определя чрез схема за поставяне, одобрена от главния архитект. Съгласно чл. 7, ал. 2 от същата наредба за обектите по ал. 1 (това са обектите, регламентирани в чл. 56, ал. 1 ЗУТ) се издава разрешение за поставяне по реда, определен в самата наредба, въз основа на схема за поставяне, одобрена от главния архитект на общината, а по силата на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 15 разрешението за поставяне на преместваеми обекти се издава от главния архитект на общината или от упълномощено от него длъжностно лице, по образец, след решение на ОЕСУТ, заедно с одобряването на съответния проект, когато такъв се изисква.

Съвкупният анализ на цитираните по-горе разпоредби сочи, че компетентният административен орган да одобри схема за поставяне и да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 56 ЗУТ е главният архитект на Община Иваново. Подадените от жалбоподателя заявления вх. № 53-2368-1/10.07.2013 г. и вх. № ОБА6-3/10.07.2013 г. са адресирани именно до този орган. При това положение главният архитект на общината е органът, в чиито правомощия е както да одобри схема за поставяне и да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект, така и да откаже одобряването на схема, респективно издаването на разрешение. В случая писмо изх. № 53-2873-3/25.07.2013 г. не изхожда от този орган, а от заместник кмета на общината, за който по делото няма данни да е упълномощено от главния архитект длъжностно лице. Липсата на правомощие за административния орган да издаде един административен акт, включително да откаже издаването му, води до неговата нищожност, тъй като същият е издаден от некомпетентен за това орган.

Оспореният отказ да бъде одобрена схема за поставяне и да бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект „метален павилион за обществено хранене и навеси за лятна градина” в имот № 483009 в землището на с. Пиргово, община Иваново, обективиран в писмо изх. № 53-2873-3/25.07.2013 г. на зам.-кмета на Община Иваново следва да бъде прогласен за нищожен. Преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган – главния архитект на Община Иваново, за произнасяне по заявление вх. № 53-2873-1/10.07.2013 г. и заявление вх. № ОБА6-3/10.07.2013 г. на „Бодуров и синове” ООД с. Пиргово. Компетентният орган следва да се произнесе след като проведе съответно административно производство, събере относими и допустими доказателства  и прецени основателността на отправените със заявленията искания.

Предвид изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото е основателна и ответникът на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 550 лв., от които 50 лв. – държавна такса и 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 215, ал. 7 ЗУТ настоящото решение не подлежи на обжалване.

         Мотивиран така и на основание чл. 215 и сл. ЗУТ във вр. с чл. 172, ал. 2  и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на изричен отказ за одобряване на схема за поставяне и за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ, обективиран в писмо изх. № 53-2073-3/25.07.2013 г. на Зам.- кмета на Община Иваново.

ИЗПРАЩА преписката на Главния Архитект на Община Иваново за произнасяне по заявление вх. № 53-2873-1/10.07.2013 г. и заявление вх. № ОБА6-3/10.07.2013 г. на „Бодуров и синове” ООД с. Пиргово

ОСЪЖДА Община Иваново да заплати на Бодуров и синове” ООД, със седалище и адрес на управление: с. Пиргово, община Иваново, област Русе, ул. „Трети март” № 24, ЕИК *********, представлявано от управителя А.Е.Б. разноски по делото в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

                                                        

 


                                                                                  СЪДИЯ: