Р Е Ш Е Н И Е
№ 260023
гр. Горна Оряховица, 04.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, Х
състав, в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 606 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за
Предявен е иск с правно
основание чл.216, ал.2, вр. ал.1 ДОПК.
В исковата молба на публичен изпълнител при Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите – Велико Търново (по-долу ТД на НАП
– Велико Търново) се твърди, че на „Нонов транс“ ЕООД била извършена ревизия с
обхват ДДС за периода от 01.12.2010 г. до 31.01.2016 г. и корпоративен данък за
периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. Заповедите за възлагането й и
изменението в частта за срока на ревизията били връчени лично на Л.Т.Н., тогава
едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, съответно на
23.02.2016 г. и 30.05.2016 г. Бил издаден ревизионен акт №
Р-04000416001091-091-001/31.08.2016 г., който обжалван по административен ред, бил
отменен в обжалваната част и върнат на органа със задължителни указания за
възлагане на ревизия. В изпълнение на тези указания била издадена нова заповед
за възлагане на ревизия № Р-04000417000035-020-001/04.01.2017 г., връчена на
16.01.2017 г. на електронна поща на дружеството. Издаден бил ревизионен акт №
Р-04000417000035-091-001/26.05.2017 г., връчен на 29.05.2017 г. също на електронната
поща на дружеството, влязъл в сила като необжалван. Сочи се, че за принудително
събиране на тези вземания при ТД на НАП – Велико Търново било образувано
изпълнително дело № *********/2016 г., като към 01.06.2020 г. „Нонов транс“
ЕООД размерът на вземането бил общо 76 407,31 лв., от които 44 902,81
лв. – главница и 31 504,50 лв. – лихва. Сочи се, че по изпълнителното дело
няма наложени обезпечителни мерки, тъй като установените вземания и движимо
имущество (автомобил), не били налични.
Твърди се, че „Нонов транс“ ЕООД притежавало недвижим
имот, находящ се в гр.**********, представляващ търговски обект със застроена
площ от 71,73 кв.м. на първи надземен етаж в пететажна жилищна сграда,
построена в имот № 1179, за който е отреден УПИ I-за жилищен блок и магазин, в
квартал 69 по плана на гр.Лясковец, заедно със съответните на застроената площ
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена, придобит през
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „Нонов транс“
ЕООД не е подал отговор на исковата молба и в проведеното съдебно заседание не
се явява да заеме становище по иска.
Ответникът „Рико експрес“ ООД счита предявения иск за
неоснователен. Признава сключването на атакуваната сделка при посочената от
ищеца цена, както и обстоятелството, че съдружниците Р.М.Н. и К.С.Н. са
съпрузи, а първата е дъщеря на Л.Т.Н.. Отрича „Нонов транс“ ЕООД да е имал
намерение да увреди публичния взискател, извършвайки разпореждането. Сочи, че
извод за това не може да се прави от обстоятелството, че дружеството се
разпоредило с имота си след образуване на ревизионно производство, защото то
може и да не установи задължения или установените да не подлежат на изпълнение.
Аргументира довод, че липсва установена в закон забрана за разпореждане по
време на извършване на ревизия. Излага се, че в хода на ревизионното
производство е могло да бъде наложена предварителна обезпечителна мярка –
възбрана върху имота, но това не е сторено. Според ответника това показва
преценката на приходните органи за липса на риск относно бъдещото
удовлетворяване. Прави извод, че това изключва „Нонов транс“ ЕООД да е знаел,
че уврежда взискателя и именно с този мотив да е извършил разпореждането.
Мотивира, че ако се счете, че липсата на обезпечителни мерки се дължи на
пропуск на приходните органи, то небрежното изпълнение на служебните им
задължения не може да се вмени във вина на двете дружества. Възразява „Нонов
транс“ ЕООД да има публични задължения в посочените размери, като твърди, че
ревизионният акт, на който ищеца основава това твърдение, не е влязъл в сила.
Счита, че сделката не е извършена между свързани лица по смисъла на § 1, т.3,
б.“а“ ДР на ДОПК, защото посочената норма касае физически лица. Излага, че не е
налице и предпоставката по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК даденото по сделката
значително да надхвърля полученото, като оспорва заключението по съдебно
оценителната експертиза с довод, че вещото лице не е използвало методите по §
1, т.10 ДР на ДОПК. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените в производството разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за възлагане на ревизия №
Р-04000416001091-020-001/19.02.2016 г., било възложено извършване на ревизия на
„Нонов транс“ ЕООД с обхват данък върху
добавената стойност за периода от 01.12.2010 г. до 31.01.2016 г. и корпоративен
данък за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г., връчена на 23.02.2016 г. на
дружеството чрез неговия управител – едноличния собственик на капитала Л.Т.Н.,
съгласно неоспорената по авторство разписка в заповедта. С последваща заповед № Р-04000416001091-020-002/18.05.2016 г.,
връчена по същия начин на 30.05.2016 г., заповедта за възлагане на ревизия била
изменена.
На 23.03.2016 г. дружеството чрез управителя Л.Н.подало
справка пред ТД на НАП – Велико Търново, че притежава недвижим имот – търговски
обект в гр.********** на стойност 51 000 лв. Към справката било приложено
копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1488, том VIII,
рег.№ 14654/02.12.2014 г., дело № 1365/2014 г. на Нотариус № 296-НК с район на
действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписвания при
Районен съд – Горна Оряховица с вх. рег.№ 6390/02.12.2014 г., акт № 94, том
XХII, дело № 2905/2014 г. и фактура № **********/23.10.2014 г., видно от които на
02.12.2014 г. дружеството закупило от Всестранна кооперация „Пчела-Лясковец“
недвижим имот, находящ се в гр.********** – търговски обект със застроена площ
от 71,73 кв.м., на първи надземен етаж в пететажна жилищна сграда, построена в
имот с кадастрален № 1179, за който е отреден урегулиран поземлен имот I-за
жилищен блок и магазин в кв.69 по плана на града със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, върху мястото, върху което
е построена, за цена от 51 000 лв., платена на продавача по банков път. На
същата дата – 23.03.2016 г., „Нонов
транс“ ЕООД подало и справка, съгласно която притежавало две моторни превозни
средства.
Съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 959, том V, рег.№ 10057/29.07.2016 г., дело № 771/2016 г. на
Нотариус № 296-НК с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в
Служба по вписвания при Районен съд – Горна Оряховица с вх. рег.№
3682/29.07.2016 г., акт № 58, том XII, дело № 1739/2016 г., на 29.07.2016 г. „Нонов
транс“ ЕООД продало имота на учреденото на 21.06.2016 г. дружество „Рико
експрес“ ООД, с адрес на управление – адреса на имота и със съружници и
управители К.С.Н. и Р.М.Н.. Продажната цена на имота била 12 500 лв., при
данъчна оценка към момента на сделката 12 254,60 лв., а към датата на
предявяване на иска – 18 615 лв. (удостоверение
за данъчна оценка изх.№ **********/08.01.2020 г. на Община Лясковец).
Съгласно
констативно-съобразителната част на съдебно-оценъчна експертиза процесният имот
е разположен в северозападната част на първи надземен етаж на сградата, състои
се от салон за обслужване на клиенти, складово помещение, санитарен възел и
изолационно преддверие към санитарния възел, като в момента се използва за офис
на куриерска фирма „Еконт експрес“. Съгласно заключението през
Съгласно
заключението по експертизата, към датата на разпоредителната сделка –
29.07.2016 г. пазарната стойност на имота е била 31 570 лв., а към
изготвяне на експертизата – 46 900 лв. Съгласно
констативно-съобразителната част на заключението и изясненото от вещото лице
при изслушването на експертизата, пазарната стойност на имота към 29.07.2016 г.
е определена по метода на вещната стойност и метода на пазарните аналози при
равна тежест на двата, а към месец декември
Съдът
намира, че заключението по приетата експертиза е пълно, обосновано и
компетентно дадено, поради което го кредитира и основава на него изводите си за
пазарната стойност на процесния имот към момента на атакуваната сделка и
понастоящем. Възраженията на ответника „Рико експрес“ ООД във връзка с
ползваните от вещото лице методи е неоснователно, но не заради изричното
препращане на чл.216, ал.2 ГПК към съдопроизводствения ред по ГПК, както сочи
ищецът. Дефинитивната норма на § 1, т.10 ДР на ДОПК, на която ответникът се
позовава, касае понятието „методи за определяне на пазарните цени“, установено
единствено за целите на данъчното облагане, което изрично следва от чл.1 на
издадената по възлагане от посочената норма Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за
реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
Аргумент за приложение на изброените методи не може да бъде изведен и от
ищцовото твърдение, че страните по покупко-продажбата са свързани лица, т.е.
касае се за контролирана сделка по смисъла на ДОПК и наредбата. Това е така,
защото стойността на имота, от една страна и страните по сделката, от друга, са
относими към различни хипотези на относителната недействителност (чл.216, ал.1,
т.2 и т.6 ДОПК). Другото възражение на ответника, повдигнато в хода на
изслушване на експертизата, че вещото лице не е ползвало за аналог сделката, с
която „Нонов транс“ ЕООД е придобило имота през
С ревизионен акт №
Р-04000416001091-091-001/31.08.2016 г. били установени задължения на „Нонов транс“ ЕООД в общ размер 44 902,81 лв.
(корпоративен данък – 12 935,42 лв. и данък върху добавената стойност –
31 967,39 лв.), както и лихви в общ размер 14 415,16 лв. Ревизионният
акт, ведно с лихвен лист, бил връчен на дружеството на 01.09.2016 г. на
електронна поща **********. Този фактически извод съдът изгради въз основа на
представените писмени доказателства – възпроизведеното на хартиен носител копие
на електронното съобщение, разписка от 01.09.2016 г. и удостоверение за
извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, съгласно което приложените
към писмото документи са изтеглени от електронна поща **********, както и въз основа на обстоятелството, че ревизионният акт е обжалван
от „Нонов транс“ ЕООД, при което е явно, че му е станал известен.
С Решение № 380/20.12.2016 г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
при ТД на НАП – Велико Търново по жалба от „Нонов транс“ ЕООД ревизионният акт
бил отменен в обжалваната част и върнат на органа, издал заповедта за ревизия,
със задължителни указания за възлагане на ревизия на дружеството. В изпълнение
на тези указания била издадена заповед
за възлагане на ревизия № Р-04000417000035-020-001/04.01.2017 г. с обхват
корпоративен данък за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. и данък върху
добавената стойност за периодите 01.11.2015 г. – 30.11.2015 г.; 01.07.2014 г. –
30.09.2015 г.; 01.07.2013 г. – 31.01.2014 г.; 01.12.2010 г. – 31.10.2012 г. и
01.05.2013 г. – 31.05.2013 г., връчена на дружеството на същата електронна поща
на 16.01.2017 г. съгласно възпроизведеното на хартиен носител копие на
електронното съобщение, разписка и удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС „Контрол“ за изтегляне на приложените към писмото
документи. Възлагането на ревизията станало известно на едноличния собственик
на капитала и управител на дружеството – Л.Н., тъй като след получаване на
електронното съобщение, на 08.02.2017
г., подала във връзка с ревизията справка, съгласно която дружеството не притежава моторни превозни средства.
С постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх. № С170004-023-0001153/29.03.2017 г. били наложени
запори върху налични и постъпващи парични суми на „Нонов транс“ ЕООД по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД
и „УниКредит Булбанк“ АД, запор върху притежаваните ценни книги и запор върху
товарен автомобил „МАН“ рег. № ВТ 8796 ВВ, запориран и по изпълнително дело №
*********/2016 г. (постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С160004-022-0057351/20.12.2016 г.). Действието на наложените обезпечителни
мерки било продължено с постановление
за продължаване на действието на наложени предварителни обезпечителни мерки
изх. № С170004-139-0001368/14.06.2017 г. Съгласно писмо от „Банка ДСК“ ЕАД
изх.№ 17-10-143872/06.12.2017 г. сметката на дружеството била служебно закрита
поради липса на операции за повече от 12 месеца, а видно от писмо от „Уникредит
Булбанк“ АД изх.№ 0890-49-092556/05.12.2017 г., дружеството не разполагало с
авоари по сметката. С писмо рег.№ 127500-11958/28.06.2019 г. ОД на МВР – Велико
Търново уведомило публичния изпълнител в отговор на негова молба за съдействие,
че не може да установи местонахождението на товарния автомобил, а съгласно
удостовереното на 31.03.2018 г. от Централен депозитар, дружеството не
притежавало безналични ценни книги.
С ревизионен акт №
Р-04000417000035-091-001/26.05.2017 г. били установени задължения на „Нонов транс“ ЕООД в общ размер 44 902,81 лв.
(корпоративен данък – 12 935,42 лв. и данък върху добавената стойност –
31 967,39 лв.), както и лихви в общ
размер 17 758,15 лв. Ревизионният акт, ведно с два лихвени листа,
бил връчен на дружеството на 29.05.2017 г. на електронна поща ********** съгласно копието от електронното съобщение от 26.05.2017 г., разписка
от 29.05.2017 г. и удостоверение за активиране на електронната препратка. Не се
твърди и доказателствата не установяват ревизионният акт да е обжалван от „Нонов
транс“ ЕООД.
На 16.08.2017 г. Л.Т.Н. прехвърлила дружествените дялове от капитала на
„Нонов транс“ ЕООД на П.Н.П., който е едноличен собственик на капитала и
управител на ответното дружество и към момента.
Съгласно удостоверения за съпруг/а и родствени
връзки № 1031/21.05.2020 г. и № 1032/21.05.2020 г. на Община Горна Оряховица и
препис-извлечение от акт за сключен граждански брак № 0005/07.05.2016 г. на
Община Лясковец, двамата собственици на капитала и управители на дружеството-купувач
на имота „Рико експрес“ ООД са съпрузи, сключили граждански брак на
07.05.2016 г. Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки №
1033/21.05.2020 г. на Община Горна Оряховица Р.М.Н. е дъщеря на Л.Т.Н.. Съгласно
представените удостоверения за постоянен адрес № № 1038/21.05.2020 г.,
1034/21.05.2020 г. и 1036/21.05.2020 г. и за настоящ адрес № № 1039/21.05.2020
г., 1035/21.05.2020 г. и 1037/21.05.2020 г. на Община Горна Оряховица, Л.Т.Н., Р.М.Н.
и К.С.Н. имат еднакъв регистриран адрес – гр.*****************. Същите справки
установяват, че този адрес е вписан в регистрите на населението като постоянен
и настоящ на К.Н. на 28.05.2018 г. Видно от представените справки за актуално
състояние на действащите трудови договори Л.Т.Н. работи по трудово
правоотношение в „Рико експрес“ ООД от 21.08.2017 г., а Р.М.Н. и К.С.Н. са работили по трудово
правоотношение в „Нонов транс“ ЕООД през периода 01.08.2011 г. –
01.07.2016 г.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са конститутивни искове с правно основание
чл.216, ал.2, вр. ал.1 ДОПК за обявяване на сделка за относително
недействителна спрямо Държавата. Ищецът основава иска си едновременно на три от
хипотезите на относителната недействителност – извършване на възмездна сделка с
имуществени права на длъжника, при която даденото значително надхвърля по
стойност полученото; сделка, извършена с намерение да се увреди публичния
взискател и сделка, извършена във вреда на публичния взискател, по която страна
е свързано с длъжника лице. Така в тежест на ищеца е установяването на общите
за трите хипотези предпоставки – че на 29.07.2016 г. „Нонов транс“ ЕООД продало
на „Рико експрес“ ООД процесния недвижим имот за сумата от 12 500 лв.,
след като на 23.02.2016 г. му била връчена заповед за възлагане на ревизия,
изменена със заповед, връчена на 30.05.2016 г. и в резултат на ревизията, с
влязъл в сила ревизионен акт са установени публични задължения на „Нонов транс“
ЕООД, както и някоя от специалните предпоставки на отделните хипотези, а
именно: по т.2 на чл.216, ал.1 ДОПК – че
стойността на имота значително надхвърля сумата от 12 500 лв.; по
т.4 на чл.216, ал.1 ДОПК – че „Нонов транс“ ЕООД извършил разпореждането с
намерение да се увреди публичния взискател, което по доводите на ищеца се
изразява в това, че сделката е сключена след връчване на заповедта за възлагане
на ревизия, между свързани лица, които попадат в едно домакинство, че
собствениците на капитала на всяко от дружествата – страни по сделката е
работило по трудово правоотношение в другото дружество; че „Рико експрес“ ООД е
регистрирано месец преди сделката и че продажната цена е един и половина пъти
по-ниска от пазарната и обстоятелството, че дружеството няма други активи, или
предпоставките по т.6 на чл.216, ал.1 ДОПК – че продажбата е извършена във
вреда на публичния изпълнител и страна по нея са свързани лица, или с оглед
твърденията на ищеца – че Р.М.Н. е дъщеря на Л.Т.Н.; че към 29.07.2016 г. Р.М.Н.
и К.С.Н. били съпрузи; че Л.Т.Н., Р.М.Н. и К.С.Н. имат един и същ постоянен и
настоящ адрес; че Р.М.Н. и К.С.Н. са работили по трудово правоотношение в „Нонов
транс“ ЕООД за периода 01.08.2011 г. – 01.07.2016 г.; че от 21.08.2017 г. Л.Т.Н.работи
по трудово правоотношение в „Рико експрес“ ООД.
От фактическа страна се установи, че след като на
23.02.2016 г. на „Нонов транс“ ЕООД била връчена заповед за възлагане на
ревизия, а на 30.05.2016 г. – заповед
за изменението й, дружеството продало процесния имот за цена 12 500
лв. Тъй като сделката е извършена след връчване на заповедта за възлагане на
ревизия, първата от посочените общи предпоставки е осъществена. Действително,
законът не забранява извършване на разпоредителна сделка след започване на
ревизионно производство, но този аргумент на ответника „Рико експрес“ ООД не
държи сметка, че това не е единствената предпоставка за предвидената в чл.216,
ал.1 ДОПК относителна недействителност и най-вече, че тя не може да бъде
разглеждана изолирано от втората обща предпоставка – наличие на установени с
влязъл в сила ревизионен акт публични задължения. Ето защо не са релевантни и
допълнителните аргументи, че ревизията може и да не установи задължения, установените
да не подлежат на изпълнение или да се погасят чрез прихващане.
Установи се
още, че след частична отмяна по административен ред на издадения по тази
ревизия ревизионен акт №
Р-04000416001091-091-001/31.08.2016 г. и в изпълнение на дадените с решението указания,
била възложена ревизия, приключила с необжалвания ревизионен акт № Р-04000417000035-091-001/26.05.2017
г. Съдът намира, че и втората обща предпоставка е осъществена и аргумент за
противното не е отмяната на първоначалния ревизионния акт. Съгласно чл.155,
ал.6 ДОПК, когато ревизионният акт се отмени изцяло или отчасти, преписката се
връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия, със задължителни
указания, като производството за издаване на новия акт започва от
незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на
акта. Поради това в тези случаи не се касае за нова ревизия, а за
възстановяване на висящността на ревизионното производство по отношение на
същия данъчен субект (в същия смисъл и Решение № 78/26.07.2010 г. по търг.д. №
710/2009 г. на I T.O. на ВКС, постановено по
идентичен случай). Щом това е така, релевантният момент на връчване на
заповедта за възлагане на ревизия по смисъла на чл.216, ал.1 ДОПК е връчването
на първоначалната заповед на 23.02.2016
г., а ревизионният акт, установил данъчни задължения – ревизионен акт № Р-04000417000035-091-001/26.05.2017 г. Неоснователни са
аргументите на ответника „Рико експрес“ ЕООД, че той не е влязъл в сила.
Съгласно приложените писмени доказателства, ревизионният акт е изпратен на
дружеството-длъжник на електронната поща, по която в рамките на същото
ревизионно производство вече доказано е получавал книжа (тъй като е обжалвал
първоначално издадения ревизионен акт, връчен също по този ред). Връчването е
извършено по реда, предвиден в чл.29, ал.4, предл.2 ДОПК и е удостоверено
съгласно чл.30, ал.6 ДОПК в актуалната към момента на връчване (29.05.2017
г.) редакция – чрез заверена от органа
по приходите разпечатка на записа в информационната система за активиране
на електронна препратка, съдържаща се в писмото. Така ревизионният акт е бил
връчен на „Нонов транс“ ЕООД на 29.05.2017 г. и необжалван в срока по чл.152,
ал.1 ДОПК, е влязъл в сила на 13.06.2017 г.
Изложеното води на извод за осъществяване на общите
предпоставки на претендираната относителна недействителност и предпоставя
разглеждане на специалните. За да се обяви претендираната недействителност,
наред с осъществената предпоставка,
кумулативно следва да е налице поне една.
Законът и съдебната практика не въвеждат единен
критерий за определяне на величината „значително" при съпоставяне на
стойностите на даденото и полученото в хипотезата на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК.
Такъв не може да бъде определен нито като абсолютна стойност, нито като процент
или обикновена дроб, а преценката следва да бъде извършвана във всеки отделен случай
съобразно конкретните факти (така Решение №64/09.06.2009 г. по т.д. № 504/2008г.
на II Т.О. на ВКС; Решение № 107/14.11.2011
г. по търг. д. № 742/2010 г. на I Т.О. на ВКС). В разглеждания случай безспорно
даденото по сделката (продажната цена от 12 500 лв.) надвишава полученото
(имот с пазарна стойност 31 570 лв.). При сравнение между съотношението на
двете стойности съдът счита, че превишението е значително. Мотив за това е не
само аритметичната разлика от 19 070 лв., съставляваща 150 % от продажната
цена, но най-вече обстоятелството, че имотът е закупен от „Нонов транс“ ЕООД
две години преди процесната сделка за сумата от 51 000 лв. при данъчна
оценка към датата на сделката 19 944,60 лв. Четири месеца преди процесната
сделка, самото дружество „Нонов транс“ ЕООД удостоверило, че цената на недвижимия
имот е 51 000 лв., като в справката за нуждите на ревизията посочило тази
стойност в графа „данъчна оценка/балансова стойност“. Доколкото данъчната
оценка към този момент е известна – 12 254,60 лв., то е явно, че се касае
за балансова стойност – разликата между първоначалната стойност на имота и
начислените амортизации. Това изявление съставлява признание на дружеството, че
имотът не е амортизиран за времето от покупката му и стойността му и към
23.03.2016 г. е същата. Дори да се приеме, че е налице такава естествена
амортизация в следствие на експлоатацията, то стойностното изражение на
намаляването на цената намира отражение в съотношението на данъчните оценки –
намаление с 38,55 %. За разлика от тази стойност, сравнението между продажните
цени показва намаление със 74,50 % – разлика, която няма как да се дължи на
естествената амортизация. По изложените съображения за значително превишаване
на даденото спрямо полученото по сделката, същата се явява относително недействителна
спрямо Държавата на това основание.
По отношение на втората от алтернативите, сочени от
ищеца – на чл. 216, ал. 1, т.4 ДОПК, следва да се има предвид, че намерението
за увреждане на публичния взискател не
се предполага, а следва да бъде доказано от ищеца. Субективният елемент
на фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК се изчерпва с намерението за
увреждане само у длъжника, като знанието
на приобретателя за увреждането е без значение. Намерението за увреждане
означава, че увреждането следва да е включено в целта, за чието осъществяване е
сключена сделката, съответно извършено действието. Субективното отношение на
представляващия дружеството, в тази хипотеза, предполага съзнателно насочване
към причиняването на съответното увреждане, изразяващо се в намаляване на
имуществото или затрудняване удовлетворението на публичния взискател.
Увреждането може да съставлява крайна цел или неизбежен резултат, но при всички
случаи следва да е налице съзнание за сигурното бъдещо настъпване на неблагоприятните
последици за публичния взискател като пряк резултат от сключването на сделката.
Като вътрешно мисловно-емоционално състояние на длъжника (в случая чрез неговия
управител и едноличен собственик на капитала), намерението няма самостоятелна
изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на
увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка
на всички факти по конкретния спор. Естеството на обсъждания факт предполага,
че той рядко би се доказал при пряко доказване, а по-скоро при косвено такова –
въз основа на предположение, произтичащо от съвкупната преценката на всички
конкретни факти по спора – извършени действия или бездействия на
представляващия дружеството и едноличен собственик на капитала, отразяващи субективното
намерение за увреждане, но не и само факта на връчване на заповедта за възлагане
на ревизия и сключване на сделката след това (Решение № 436/22.12.2011 г.
по гр.д. № 308/2011 г., на ІІІ Г.О. на ВКС;
Решение № 69/22.06.2012 г. по търг.д. № 534/2011
г. на I
Г.О. на ВКС; Решение № 27/28.02.2013 г.
по т.д. № 410/2012 г. на II Т.О на ВКС;
Решение № 9/08.05.2020 г. по гр.д. № 1683/2019
г. на IV
Г.О. на ВКС; Решение № 84/01.07.2020 г. по т. д. № 601/2019 г. на II Т.О на ВКС).
В случая „Нонов транс“ ЕООД
се е разпоредил с имота две години след придобиването му и при липса на други
недвижими имоти. Спрямо връчване на заповедта за ревизия, обаче, разпореждането
е извършено след по-малко от половин година. Както горе бе посочено, цената на
двете сделки се различава драстично, като имотът е продаден за цена близо 75 %
по-ниска от придобивната. От финансово-икономическа гледна точка въз основа на
този показател, разпореждането следва да се оцени като неизгодна за дружеството
сделка. Купувач по посочената сделка е ответното дружество „Рико експрес“ ООД –
учредено от дъщерята на едноличния собственик на капитала и съпруга й един
месец преди сделката, докато двамата били служители по трудово правоотношение
при „Нонов транс“ ЕООД. Още преди придобиване на имота, адресът на управление на
новоучреденото дружество бил адресът на имота. На следващо място – след влизане
в сила на ревизионния акт, Л.Н.прехвърлила дружествените си дялове от капитала
на „Нонов транс“ ЕООД и започнала работа по трудово правоотношение в „Рико
експрес“ ООД. Съвкупното тълкуване на обстоятелствата по времето и начина на
разпореждане, размера на продажната цена и насрещната по сделката страна, както
и извършените по-късно действия на едноличния собственик на капитала и
управител на „Нонов транс“ ЕООД, сочат, че с извършване на сделката дружеството
е имало намерение да увреди публичния взискател. Това е така на първо място,
защото сделката – продажба на единствения имот на дружеството скоро след
придобиването му на значително по-ниска от пазарната и покупната цена, е лишена
от икономическа обосновка, а на следващо – защото знанието на Л.Н.за
провежданото ревизионно производство, съчетано с момента на учредяване на
дружеството-купувач и съдружниците в него и действията й след влизане в сила на
ревизионния акт, показват мотива на иначе неизгодната сделка – да се съхрани
имота от бъдещо принудително изпълнение и с липсата на възможност за
осребряване, да се увреди публичния взискател. Съдът не споделя довода на
ищеца, че тримата представляващи дружествата живели в едно домакинство –
съгласно § 1, т.2 ДР на ДОПК ако се касае за роднини на съпрузите или
фактическите съжители, въпросът дали лицата живеят в едно домакинство е
фактически и не може да се установи единствено с идентичността на регистрираните
адреси. Нещо повече – към момента на сключване на процесната сделка
регистрираните постоянен и настоящ адрес на К.Н. не са били идентични с тези на
съпругата му и майка й – това е станало едва през
Действително, ТД на НАП – Велико Търново е могло да
наложи възбрана като предварителна обезпечителна мярка с възлагането на
ревизия. Посоченото, обаче, е право, а не задължение, поради което не може да
се счете, че съставлява небрежност при изпълнение на служебната функция. От този
факт не може да се съди, че органите по приходите са счели, че липсва риск за
бъдещото изпълнение, защото до момента на разпореждането няма обстоятелства, за
които може да се съди за такъв. Именно разпореждането е дало повод за налагане
на предварителни обезпечителни мерки по-късно по отношение на друго имущество
на „Нонов транс“ ЕООД, което се установи, че не е налично.
В хипотезата на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, на която
ищецът също се позовава, разпоредителната сделка следва да е извършена във
вреда на публичния взискател и между свързани лица по смисъла на дефинитивната
норма на §1, т.3 от ДР на ДОПК. Смисълът на последната предпоставка е, че когато
страните по една сделка, са свързани лица, те знаят за увреждащото й действие
спрямо кредиторите, като връзката – било то родствена, трудовоправна или
корпоративна, предполага близки отношения, включващи по презумпция знанието
защо и с каква цел се сключва сделката. Тъй като юридическите лица се управляват
от определени в закона органи, състоящи се от физически лица, които образуват и
изявяват волята на юридическото лице и валидно го обвързват, то родствената
връзка между тези физически лица предполага знанието, в което се корени смисъла
на различното третиране на свързаните лица. В случаите като настоящия, в които
единствени собственици на капитала и управляващи юридическите лица, са в
родствена връзка измежду изброените в §1, т. 3, б."а" ДР на ДОПК (в
случая – родство по права линия от първа степен и по сватовство от първа
степен), юридическите лица се явяват свързани лица по смисъла на разпоредбата.
По посочените съображения, доводите на ответника „Рико експрес“ ООД, че
юридическите лица не могат да са роднини, макар и формално правилни, не
обуславят извод за неприложимост на разглежданата хипотеза на свързаност. Ако
се приеме становището, че чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, вр. §1, т. 3,
б."а" ДР на ДОПК се прилага само за сделки, по които страна е
свързано с родствена връзка с длъжника лице, каквато свързаност не би могло да
има, ако страна по сделката е юридическо лице, ще се обезсмисли прилагането на
разпоредбата на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК по отношение на юридическите лица,
сключили сделките по чл.216, ал.1, т. 1-6 ДОПК след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия, в резултат на която се установяват публични задължения (Определение
№ 426/05.07.2010 г. по т.д. № 94/2010 г. на II Т.О. на ВКС). Доколкото сделката съставлява
разпореждане с имуществено право на длъжника, срещу което той е получил в
патримониума си парични средства, но на значително по-ниска стойност, а и не е
разполагал с друго имущество, с извършеното разпореждане длъжникът значително
затруднил погасяването на публичните задължения, поради което съдът приема, че сделката
е извършена във вреда на публичния взискател.
В обобщение на изложеното, „Нонов транс“ ЕООД продало
имота си след като му била връчена заповед за ревизия, установила публични
задължения с влязъл в сила ревизионен акт, а даденото по възмездната сделката
значително надхвърля по стойност полученото и тя е извършена, както с намерение
да се увреди публичния взискател, така и със свързано с длъжника лице и във
вреда на публичния взискател. Искът се явява основателен и на трите предявени
основания, поради което сделката следва да бъде обявена за относително
недействителна по отношение на Държавата.
По
присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят направените разноски. Той е направил
такова искане и е представил доказателства да е сторил разноски в производството
от 250 лв. – за възнаграждение на вещо лице, поради което тази сума следва да му
бъде заплатена от ответниците.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА по
иска на публичен изпълнител при Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите – Велико Търново за недействителен по отношение на
Държавата на основание чл.216, ал.1,
т.2, т.4 и т.6 ДОПК договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 29.07.2016
г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 959,
том V, рег.№ 10057/29.07.2016 г., дело № 771/2016 г. на Нотариус № 296-НК с
район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписвания
при Районен съд – Горна Оряховица с вх. рег.№ 3682/29.07.2016 г., акт № 58, том
XII, дело № 1739/2016 г., с който „НОНОВ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, понастоящем със
седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Деньо Чоканов“ № 7, вход „Б“,
етаж 2, апартамент № 6, представлявано понастоящем от управителя П.Н.П. продало
на „РИКО ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.**********, представлявано заедно и поотделно от
управителите К.С.Н. и Р.М.Н. недвижим имот, находящ се в гр.**********,
представляващ търговски обект със застроена площ от 71,73 кв.м.,
разположен на първи надземен етаж в пететажна жилищна сграда, построена в имот с
кадастрален № 1179, за който е отреден урегулиран поземлен имот I-за жилищен
блок и магазин, в кв.69 по плана на града, при
граници; от две страни – улици, имот № 1178 и имот № 1180, със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, върху
мястото, върху което е построена, за цена от 12 500 лв.
ОСЪЖДА „НОНОВ
ТРАНС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Деньо
Чоканов“ № 7, вход „Б“, етаж 2, апартамент № 6, представлявано от управителя П.Н.П.
и „РИКО ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.**********, представлявано заедно и поотделно от
управителите К.С.Н. и Р.М.Н. да заплатят
на Териториална дирекция на
Национална агенция по приходите – Велико Търново, с адрес: гр.Велико Търново, пл.“Център“ № 2 сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направени разноски в първоинстанционното
производство за възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: