Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
гр. Варна, 11.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
- ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
втори юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Р.,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 7640 по описа за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е делбено във фаза по извършване на делбата, допусната с решение № 373/04.02.2016г.
на недвижими имоти находящи се в
гр.Варна, ул.”***” 9, представляващи: сграда с ид.***.***.***
по КК на гр.Варна, със застроена
площ от 45 кв.м., както и сутеренно помещение /изба/ с площ от 45 кв.м.,
построена върху дворно място с ид. № ***.***.*** по КК на гр.Варна и самото дворно място с ид. № ***.***.*** по КК на гр.Варна с площ от 173 кв.м. по скица, при
граници имоти с ид.***.***.***; ***.***.***; ***.***.*** и ***.***.***, между
съделителите, при квоти както следва:
1) За сградата с ид.***.***.*** по КК на гр.Варна:
- 4/6 ид.част за О.С.Й., ЕГН ********** и
Й.М.Й., ЕГН ********** *** в режим на СИО;
-
1/6 ид.част за О.С.Й., ЕГН **********, с адрес: *** и
-
1/6 ид.част за Т.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***;
2) За
дворно място с ид. № ***.***.*** по КК на гр.Варна
- 5/6 ид.част за О.С.Й., ЕГН ********** и
Й.М.Й., ЕГН ********** *** в режим на СИО;
-
1/6 ид.част за Т.С.К., ЕГН ********** и Р.В.К., ЕГН ********** *** в
режим на СИО, на основание чл.34, ал.1 от ЗС.
В първото по делото съдебно заседание
във фазата по извършване на делбата съделителите О. и Й. *** са предявили и
съдът е приел за разглеждане претенцията им по сметки за осъждане на Т.С.К. да
заплати солидарно на ищците сумата от 2495,65 лева, представляваща припадащата
му се част от разходите сторени за съсобствената сграда, изразяващи се в
изграждане на нова електрическа инсталация през 2006г., ремонт на покрива през
2009г., ремонт на жилищния етаж и изграждане на вътрешна изолация на една от
стаите изпълнена през 2007г., изграждане на нов салон и антре на етажа – 2009г.
подмяна на дограмата – алуминиеви елементи – алуниниева и ПВЦ дограма –
прозорци и врати – от 2006г., 2009г., 2012г., ремонт на банята и поставяне на
теракот - 2007г. ремонт и поставяне на
теракот на стълбите към избените помещения и коридора -2012г., както и на коридора
– 2011г., поставяне на мивка на двора – 2007г., изграждане на ограда от
подцинкована мрежа – 2010г., събаряне н външния тоалет и бетониране на отвора
на септичната яма – 2010г., озеленяване на дворното място – 2007-2012г., изграждане
на дървена ограда – 2012г., подмяна на ВиК инсталацията и мръсния канал -
2006-2012г., направа на нова тоалетна в мазата – 2007г. Същите са уточнили, че
са извършвали подобренията като владелци на собствената си ид.част и държатели
за частта на ответника Т.К., който е бил наясно с извършваните в имота
дейности, не се е противопоставял, но не е участвал в разходите съобразно дела
си.
Ответникът Т.К.,
чрез процесуалния си представител оспорва претенцията на ищците ***, като
твърди, че не е бил уведомяван за предприетите действия и да е давал съгласието
си за тях, оспорва да е извършен цялостен ремонт на покрива, както и че част от
подобренията могат да бъдат отделени от сградата без увреждането им – ПВЦ
дограма и др., поради което не следва да бъдат заплащани от ответника. Отделно
от това прави възражение за погасяване по давност на вземанията на ищците за
извършените подобрения.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 373/04.02.2016г. на Варненския
районен съд, 19-ти състав, е допусната делба на недвижими имоти, представляващи
жилищна сграда с ид.***.***.*** по
КК на гр.Варна, със застроена площ от 45 кв.м., както и сутеренно помещение
/изба/ с площ от 45 кв.м., построена върху дворно място с ид. № ***.***.*** по
КК на гр.Варна и самото дворно място с
ид. № ***.***.*** по КК на гр.Варна с
площ от 173 кв.м.
Видно
от заключението на допуснатата и изготвена по делото Съдебно-техническа
експертиза, поддържано в съдебно заседание от вещото лице П.М. процесната
жилищна сграда и дворното място са реално неподеляеми на дялове съобразно
квотите на страните в съсобствеността при спазване на изискванията на ЗУТ и
Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. Дадено е заключение, че пазарната стойност на жилищната
сграда състояща се от етаж и сутерен етаж с площ от 45 кв.м. е 30540 лева, а на
дворното място – в размер на 48950 лева.
По
делото е проведена и повторна СТЕ по въпросите за пазарната стройност на
съсобствените имоти, поддържана в съдебно заседание от вещото лице М.А., от
заключението на която се установява, че пазарната стойност на дворното място е
36830 лева, а на жилищната сграда – 42834 лева.
Същото
вещо лице М.А. е дала заключение и по въпроса за стойността на вложените труд и
материали за направата на дейностите и подобренията претендирани като извършени
от ищците изразяващи се в изграждане на нова електрическа инсталация през 2006г.,
ремонт на покрива през 2009г., ремонт на жилищния етаж и изграждане на вътрешна
изолация на една от стаите изпълнена през 2007г., изграждане на нов салон и
антре на етажа – 2009г. подмяна на дограмата – алуминиеви елементи – алуниниева
и ПВЦ дограма – прозорци и врати – от 2006г., 2009г., 2012г., ремонт на банята
и поставяне на теракот - 2007г. ремонт и
поставяне на теракот на стълбите към избените помещения и коридора -2012г.,
както и на коридора – 2011г., поставяне на мивка на двора – 2007г., изграждане
на ограда от подцинкована мрежа – 2010г., събаряне н външния тоалет и
бетониране на отвора на септичната яма – 2010г., озеленяване на дворното място
– 2007-2012г., изграждане на дървена ограда – 2012г., подмяна на ВиК
инсталацията и мръсния канал - 2006-2012г., направа на нова тоалетна на етажа–
2005г., изграждане на навес през входа на избата през 2010г., като е посочило,
че пазарната стойност на подобренията е ***68,53 лева. В съдебно заседание
вещото лице е посочило, че целият покрив е ремонтиран, но не е правена нова
дървена покривна конструкци, а само са сменени отделни нейни елементи, което е
съобразено при посочване на пазарната стойност на ремонта. Навесът е изграден
от дървена конструкция и остъклено с
алуминиева и ПВЦ дограма и има предназначение като лятна кухня. Навесът е
долепен до жилищната сграда и е пред входа на избата и предпазва избените
помещения да не се пълнят с вода. Навесът може да бъде отделен без да се
засегне целостта на жилището. Стойността за направата му е 4203,81 лева.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ***
*** ***ев и *** *** ***.
От показанията
на св.***ев се установява, че О. и Й. *** през 2007г. Къщата била много стара,
поради което се наложило да бъде ремонтирана. Ремонти дейности били извършени и
преди това, докато в имота живеела майката на О.. Направена била нова
ел.инсталация и ВиК инсталация, в сутеренния етаж били направена баня, а на етажа
– тоалетна. Извършил се вътрешен ремонт и изолации на двата етажа. Изляло бил
ремонтиран и покрива, поставили се олуци. Подменена била дограмата – с
алуминиева и ПВЦ – два алуминиеви прозореца, три алуминиеви врати, един
прозорец и една ПВЦ врата в сутеренния етаж. На етажа имало поставена само една
алуминиева врата. Направен бил навес пред къщата, който служел за лятна кухня.
От нея се влизало в сутеренния етаж и служел за предпазването му от вода при
дъжд. До тогава имало стреха над вратата на мазата, но тя била тясна и не
предпазвала нищо, когато валял дъжд. Направени били огради – дървена и от мрежа
на двора.
Свидетелятр ***
посочва, че има лични впечатления от къщата на ул.”***”, в която Й. и О.
направили множество ремонти. След 2006-2007г.
Били направени баня и тоалетна вътре в къщата, като до този момент били
на двора. Направил ВиК и елекрто инсталациите на къщата и изолация със
стериопорни панели. Подменил дограмата и вратите с бели – ПВЦ и алуминиеви.
След 2008г. започнали да купуват плоскости за ремонт на покрива. Направена била
и ограда към вътрешния двор от дървени летви. Отзад на къщата имало натурии и
навес излизащ напред около метър-метър и половина. На негово място бил направен нов, който служел за лятна
кухня. Всичко по ремонтите плащали Й. и О., а свидетелят не знаел друг
съсобственик да е участвал в ремонтите и преустройствата.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съсобствеността
във
втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от
посочените способи: чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК, чрез
разпределение на имотите по реда на чл.352 от ГПК, посредством теглене на
жребие или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл.348 от ГПК. Основен
критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове
съответствува на броя на съделителите и
доколко стойността на
реалните дялове съответствува на стойността на дяловете
на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е
налице възможност за обособяване
на повече реални
дялове от допуснатите
до делба имоти, както и становището
на съделителите досежно
начина на нейното
извършване.
По въпроса за делимостта на допуснатата до делба жилищна сграда и
дворното място, в което е изградена, съдът намира, че следва да кредитира
заключението на вещото лице П.М., което е в смисъл за неподеляемостта на същите съобразно
квотите на страните в съсобствеността при спазване на изискванията на ЗУТ и
Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. При това положение и при липса на възлагателни претенции от страните, единственият способ за
ликвидиране на съсобствеността в случая се явява изнасянето на имота на
публична продан по реда на чл.348 от ГПК. Началната цена, при която следва да
бъде извършена проданта на сградата и дворното място следва да бъде съобразена
със заключението дадено от вещото лице по повторната СТЕ – М.А., доколкото
същото е обективно и компетентно дадено, а отделно от това е неоспорено от
страните. Въз основа на него съдът намира, че продажната цена на жилищната
сграда следва да бъде не по-ниска от 42834 лева, а на дворното място – не
по-ниска от 36830 лева. Получената при
продажбата сума следва да бъде разпределена между съделителите съобразно техните
квоти по решението за допускане на делбата.
По отношение заявената по реда на
чл.346 от ГПК претенция по сметки от Й. и О. *** против Т.К., съдът намира
следното: Твърденията на ищците са, че ремонтните дейности и подобренията в
съсобствения имот са извършвани от тях в качеството им на собственици и
владелци на своята ид.част и държатели за ид.част на ответника, като последният
е знаел за извършването им. При това положние квалификацията на заявената
претенция е такава по чл.30, ал.3 от ЗС, при която всеки съсобственик е длъжен
да участва в ползите и тежестите на съсобствената вещ съразмерно с дела си и
следователно претендиращият може да получи стойността на направните необходими
и полезни разноски. Ответникът оспорва да е знаел за предприеманите от ищците
дейности, като в този случай евентуално приложим би бил института на водене на
чужда работа без пълномощие /чл.61, ал.2 от ЗЗД/. И в двата случая обаче
ответникът би отговарял до размера на обогатяването си, което в случая се
равнява на частта от разходите сторени от ищците по общата вещ, които не са
платени от ответника и са съответни на квотата му в съсобствеността. В случая
ищците са навели твърдения за вида, времето на направените от тях разходи за
запазване и подобряване на съсобствените имоти и общия размер на разходите –
14974,17 лева, от които от ответника се претендират 2495,65 лева. Ангажирани са
доказателства – показанията на разпитаните свидетели – ***ев и ***
установяващи, че голяма част от претендираните подобрения действително са
извършени от ищците – направен е ремонт на покрива, нови баня и тоалетна в
жилищната сграда, подменени са вратите и дограмата с алуминиева и ПВЦ, направен
е навес пред входа на избения етаж, направена е ограда на двора, сменена е ВиК
и ел.инсталации, направен е ремонт на помещенията вътре в жилищната сграда,
събаряне на външната тоалетна и др. За голямата част от тези ремонтни и
подобрителни действия самите ищци твърдят, че са извършени в периода от
2006-2010г. За онези, за които са посочили, че са изградени след 2010г. –
поставяне на алуминиева врата на мазата /2012г./, замазка на коридора на мазата
/2011г./, поставяне на теракот на стълбите към избените помещения /2012г./,
поставяне на дървена ограда /2012г./ както и подмяна на елементи от ВиК
инсталацията в имота /2006-2012г./ ищците не са ангажирали доказателства, които
да установяват както че са извършени в имота /с изключение на дървената
ограда/, така и че са извършени в посочените години. Показанията на свидетелите
са неинформативни за тях, а други доказателства целящи установяване на тези
релевантни обстоятелства не са ангажирани. Установяването при условията на
пълно и главно доказване на точният момент на извършване на подобренията от
страна на ищците е от изключителна важност с оглед направеното своевременно в
първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбеното производство
от ответника възражение за погасяване по давност на вземането на ищците, което
съдът намира за основателно. Заявената претенция за подобрения има облигационен
характер и на общо основание се погасява по давност съгласно чл.110 от ЗЗД.
Давността е 5 годишна и започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Изискуемостта зависи от обстоятеството дали съсобственикът, който е
извършил подобренията е бил държател или
владелец на частите на останалите съсобственици, като ако е имал качеството на
държател на ид.части на съсобственика, както в случая се твърди от ищците,
изискуемостта настъпва от момента на извършване на разходите от подобрителя.
Следвайки това се налага извода, че вземанията за всички заявени като извършени
подобрения преди повече от 5 години от преявяване на исковата молба, т.е преди
29.06.2010г. се явяват погасени по давност. За онези посочени по-горе, за които
се твърди, че са извършени след 2010г., претенцията се явява неоснователна
поради недоказаност както на факта на извършването им, така и момента за това.
С
оглед изложеното съдът намира, че заявената от ищците Й. и О. *** претенция по
сметки за осъждане на ответника Т.К. да им заплати солидарно сумата от 2495,65
лева представляваща стойността съответстваща на квотата му в съсобтвеността
част на разходите направени за съхраняване и подобряване на съсобствената вещ
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съобразно квотите в съсобствеността и стойността на допуснатите до делба недвижими имот, определена по заключението на
СТЕ, страните следва да
заплатят държавна такса в размер по 4% върху стойността на притежавания от
всяка от тях дял. Делът на О.Й. от жилищната сграда е 7139 лева, поради което
дължи лично държавна такса в размер на 285,56 лева; О. и Й. *** притежават в
СИО част от сградат и дворното място като стойността на дела им е 59247,67
лева, поради което заедно дължат държавна такса в размер на 2369,91 лева. Т.К.
притежава 1/6 част от сградата като неговия дял е 7139 лева, поради което дължи
лично държавна такса в размер на 285,56 лева, а в СИО с Р.К. – 1/6 от дворното
място, поради което заедно дължат държавна такса в размер на 245,53 лева върху
стойността на общия им дял от 6138,33 лева. Отделно от това О. и Й. *** следва
да заплатят и държавна такса върху разгледаната претенция по сметки в размер на
99,83 лева, на основание чл. 355 от ГПК, вр. чл.8 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ищците Т. и Р. *** са направили искане за присъждане
на съдебно-деловодни разноски в размер на 980 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. Аналогично искане са направили и ответниците О. и Й. *** за
сумата от 600 лева –заплатено адвокатско възнаграждение и 600 лева – депозити
за вещи лица.
Съдът намира, че доколкото между страните *** и *** не
е било налице спор, че имотите предмет
на делбата са съсобствени по между им, на никоя от двете страни /едновременно
ищец и ответник/ не следва да бъдат присъждани разноските направени от тях за
правна защита и съдействие във връзка с иска за делба, тъй като същите не се
включват в разноските по чл.355 от ГПК. Разходите направени за вещо лице по
проведените СТЕ за оценка на имота и поделяемост са определени и възложени от
съда след съобразяване на квотите им в съсобствеността, поради което същите
вече са разпределени съобразно правилото на чл.355 от ГПК. Разходите на *** за
СТЕ дала оценка за стойността на претендираните подобрения, както и за
адвокатско възнаграждение в частта по облигационния иск не подлежат на
репатриране от ответниците с оглед изхода на спора по претенцията по
сметки. На ответника Т.К. се следват
евентуално разноски по отхвърлената облигационна претенция, но доколкото в
представения договор за правна защита и съдействие не е договорен размер на
дължимото възнаграждение за нея различно от договореното за основното
производство за делба, съдът приема, че не следва да присъжда такива.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН следните недвижими имоти находящи се в гр.Варна, ул.”***”
9,
представляващи: сграда с ид.***.***.*** по КК на
гр.Варна, със застроена площ от 45
кв.м., както и сутеренно помещение /изба/ с площ от 45 кв.м., построена върху
дворно място с ид. № ***.***.*** по КК
на гр.Варна и самото дворно място
с ид. № ***.***.*** по КК на
гр.Варна с площ от 173 кв.м. по скица, при граници имоти с ид.***.***.***; ***.***.***;
***.***.*** и ***.***.***, при начална
цена, определена от съдебния изпълнител, но не по-малка от 42834 лева за
сградата и 36830 лева за дворното място, като получената
при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а
именно за жилищната сграда: 4/6 ид.част за О.С.Й., ЕГН **********
и Й.М.Й., ЕГН ********** в режим на СИО; 1/6 ид.част за О.С.Й., ЕГН ********** и 1/6 ид.част за Т.С.К.,
ЕГН ********** и за дворното място при квоти: 5/6 ид.част за О.С.Й., ЕГН **********
и Й.М.Й., ЕГН ********** в режим на СИО и 1/6 ид.част за Т.С.К., ЕГН **********
и Р.В.К., ЕГН ********** в режим на СИО, на
основание чл. 348 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от О.С.Й., ЕГН ********** и Й.М.Й.,
ЕГН ********** *** субективно кумулативно съединени искове за
осъждане на Т.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** да им заплати
солидарно сумата от 2495,65 /две
хиляди четиристотин деветдесет и пет и 0,65/ лева, представляваща припадащата
му се част от разходите сторени за съсобствената сграда, изразяващи се в
изграждане на нова електрическа инсталация през 2006г., ремонт на покрива през
2009г., ремонт на жилищния етаж и изграждане на вътрешна изолация на една от
стаите изпълнена през 2007г., изграждане на нов салон и антре на етажа – 2009г.
подмяна на дограмата с алуниниева и ПВЦ дограма – прозорци и врати - от 2006г.,
2009г., 2012г., ремонт на банята и поставяне на теракот - 2007г. ремонт и поставяне на теракот на
стълбите към избените помещения и коридора -2012г., както и на коридора –
2011г., поставяне на мивка на двора – 2007г., изграждане на ограда от
подцинкована мрежа – 2010г., събаряне н външния тоалет и бетониране на отвора
на септичната яма – 2010г., озеленяване на дворното място – 2007-2012г.,
изграждане на дървена ограда – 2012г., подмяна на ВиК инсталацията и мръсния
канал - 2006-2012г., направа на нова тоалетна в мазата – 2007г., всички в
размер на 14974,17 лева, на основание чл.346 от ГПК.
ОСЪЖДА О.С.Й., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на
ВРС, държавна такса в размер на 285,56 /двеста
осемдесет и пет и 0,56/ лева, представляваща 4 % върху стойността на дела й от делбените
имоти.
ОСЪЖДА О.С.Й., ЕГН ********** и Й.М.Й., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Държавата по сметка на
ВРС, държавна такса в размер на 2369,91 /две
хиляди триста шестдесет и девет и 0,91/ лева, представляваща 4 % върху
стойността на притежавания от тях в СИО дял от делбените имоти, както и сумата
от 99,83 /деветдесет и девет и 0,83/
лева, представляваща дължима държавна такса по предявената по реда на чл.346 от ГПК претенция по сметки.
ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на
ВРС, държавна такса в размер на 285,56 /двеста
осемдесет и пет и 0,56/ лева, представляваща 4 % върху стойността на дела му от
делбените имоти.
ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН ********** и Р.В.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Държавата по сметка на
ВРС, държавна такса в размер на 245,53 /двеста
четиридесет и пет и 0,53/ лева, представляваща 4 % върху стойността на
притежавания от тях в СИО дял от делбените имоти.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: