№ 90
гр. Б., 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20221810200659 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № ** от 28.11.2022 г. на
Заместник-директор РДГ - С., с което на М. Г. М., с ЕГН: **********, на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от Закона за горите/ЗГ/ и чл. 275, ал. 1, т. 2 от
с.з., заповед № ***г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите и заповед РД ***г. на Министъра на земеделието и храните и чл. 53,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложено административно наказание глоба в размер
на 100.00 /сто/ лева, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 4, т.2 от ЗГ, като на
основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановено да бъдат отнети в полза на
Държавата вещите, предмет на нарушението и на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е
постановено отнемане в полза на държавата като вещ послужила за
извършване на нарушението - лек автомобил марка „Мицубиши”, модел
"Паджеро", с рег № ***.
Наказаното лице обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му.
Релевираните въззивни основания са за допусната незаконосъобразност,
съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила от
Административно наказващия орган /АНО/, аргументирани в жалбата.
Поради това се иска отмяна на НП.
Пред РС-Б. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
1
упълномощения си представител – адв. Б. от САК, който заявява, че подържа
жалбата. В хода по същество моли РС-Б. да отмени Наказателното
постановление по съображения изложени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писмена защита, излага че в Акта за установяване на административно
нарушение/АУАН/ и НП е точно описано нарушението, мястото и времето на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите
разпоредби, които са нарушени. Предвид изложеното в моли жалбата да бъде
отхвърлена, а НП, с което е наложена глоба - потвърдено.
Собственикът на вещите отнети в полза на държавата Р. П. З., редовно
призован, се явява лично. Моли да й се върнат отнетите вещи.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 14.06.2022г. свидетелите Г. А. и М. Н., и двамата служители в РДГ-
С., след обаждане от служители на ***-В. извършили проверка за нарушения
по ЗГ в м.Шумната поляна, землището на с. Врачеш, където установили
жалбоподателя с лек автомобил марка „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег
№ *** да транспортира 1,0 пр.м. куб. дърва за огрев от габър, нарязани на 30
см дължина, непридружени с превозен билет.
Срещу жалбоподателя от последните бил съставен АУАН, като
актосъставителят приел, че същият виновно е нарушил разпоредбите на чл.
213, ал. 1, пр. 4, т. 2 от Закона за горите. Били задържани дървата и
ползваното МПС. Същите били откарани в база на ДЛС-В., където са
оставени за пазене.
Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя, който отказал да го
подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел.
Въз основа на събраните по преписката материали и след проверка по
реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административно-наказващият орган приел, че
са налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл. 266, ал. 1, предл. 4 от Закона за
горите ангажирал административно наказателна отговорност на
жалбоподателя за нарушение по чл. 213, ал.1, пр. 4, т.2 от ЗГ, налагайки на
2
посоченото основание наказание – глоба в размер на по 100 лв., като на
основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата
вещите, предмет на нарушението- 1, 0 пр. куб. м. дърва за огрев от габър,
както и вещта послужила за извършване на нарушението - лек автомобил
марка „Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ***.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид събраните писмени доказателства, както и
показанията на свидетелите А., Н., М., П..
Съобразно установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът
намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на
изискванията установени към съдържанието им и не са допуснати съществени
процесуални нарушения в административно наказателната процедура, водещи
до извод за незаконосъобразност на обжалваното постановление.
АУАН и наказателното постановление са съставени съобразно
изискванията на закона, с достатъчна по обем описателна част относно
констатираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Фактическият състав на вмененото нарушение е очертан пълно, ясно и
разбираемо. Отразените фактически обстоятелства в съдържанието на акта и
постановлението се припокриват и са достатъчни от гледна точка пълното
очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на
нарушителя.
От събраните по преписката доказателства за собствеността на
автомобила се изяснява, че е собственост на Р. П. З..
Съдът, е назначил и провеждането на съдебно-оценителна експертиза, с
оглед установяване пазарната стойност на предмета и средството на деянията.
В последствие, заключението на вещото лице по експертизата е прието, без да
бъде и оспорвано някого, а то сочи стойности: 100, 00 лв. на дървата за огрев
и 5200, 00 лв. – на автомобила „Мицубиши”, модел "Паджеро".
Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не е транспортирал
никакви дърва с инкриминирания автомобил на процесната дата. От
3
разпитите на свидетелите се установява, че служителите на АНО са били
извикани от служителите ***-В. и лично са възприели автомобила, както и
вида и количеството транспортирана с него дървесина, която лично са
измерили и са констатирали, че е без превозен билет. По отношение на
авторството – свидетелите Н. и А., са участвали в спирането на процесния
автомобил и са категорични, че същият е бил управляван именно от
жалбоподателя, не е имало други пътници. В този смисъл съдът намира
вмененото нарушение за доказано.
Правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане
на административно наказание на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 ЗГ - глоба от
50 до 3000 лв. По определения от наказващия орган размер – от 100 лева
съдът съобрази, че същият съответства на обществената опасност на
деянията, в т. ч. - количеството превозвана дървесина, която била
немаркирана с контролна горска марка, съответно производствена марка. Със
сигурност, случаят не може да бъде приет като маловажен, тъй като неговата
обществена опасност не се явява по никакъв начин по - ниска от тази на
обичайния случай на нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т.1 ЗГ и по чл. 213, ал.
1, пр. 4, т. 2 ЗГ.
На следващо място отделно от административно-наказателната
отговорност, с обжалваното Наказателно постановление е постановено
отнемане на вещи - предмет и средство на нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 4,
т.1 и т. 2 ЗГ.
В чл. 273, ал. 1 от ЗГ се указва съдбата на предмета на нарушенията по
закона и тази разпоредба касае всяко едно нарушение по този закон. Ето защо
съдът намира, че постановеното с НП отнемане в полза на държавата на
предмета на нарушението – 1,0 пр. куб. м. дърва за огрев, също е
законосъобразно /при положение разбира се, че съдът вече прие за доказано
извършването на нарушения на ЗГ, авторството му и вината на извършителя/.
Съгласно чл. 273, ал. 1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на
нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия
собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо и против
волята на собственика им. Същевременно, съгласно чл. 20, ал. 1 и 4 от ЗАНН,
наред с предвидените в чл. 13 административни наказания наказващият орган
постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на
4
нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено
административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или
указ, като отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не
съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен
ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Забраната по чл. 20, ал.
4 от ЗАНН може да отпадне единствено, когато в специалния закон,
респективно указ, е предвидено изрично, че вещите, послужили за
извършване на нарушението, се отнемат независимо от тяхната стойност, т. е.
тогава тази липсваща в ЗГ хипотеза ще бъде специална по отношение на чл.
20, ал. 4 от ЗАНН. При липса на специален текст в ЗГ, въз основа на който да
отпадне ограничението, визирано в чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, приложима остава
последната норма (Решение № 1274 от 14.12.2018 г. на АдмС - С. област по к.
а. н. д. № 999/2018 г.). Следователно, за да бъде законосъобразно отнемането
на вещта, послужила за извършване на нарушението, следва да се извърши
оценка на стойността на вещта, да се изследва характера и тежестта на
нарушението, и при направена преценка следва да се заключи, че е налице
съответствие между тях. Предвиденото ограничение е израз на принципа за
съразмерност между тежестта на наложеното административно наказание и
степента на обществена опасност на извършеното административно
нарушение. В конкретния случай стойността на отнетата вещ явно не
съответства на характера и тежестта на административното нарушение, което
е извършил нарушителят. Стойността на отнетата вещ е многократно по-
висока от стойността на 1,0 пр. куб. м. дървесина. Отделно от изложеното,
нито характера, нито тежестта на извършеното обосновават подобна санкция,
нито личността на нарушителя. Следователно, ако се отнеме автомобила
санкцията би била несъразмерна спрямо административното нарушение (В
горния смисъл Решение № 582 от 22.04.2019 г. на АдмС - С. област по к. а. н.
д. № 290/2019 г. Решение № 1158 от 3.10.2019 г. на АдмС - С. област по к. а.
н. д. № 832/2019 г., Решение № 796 от 12.06.2019 г. на АдмС - С. област по к.
а. н. д. № 358/2019 г.).
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса, но такива не са били претендирани в настоящето производство и
съдът не дължи произнасяне.
5
За заплащане на направени в съдебното производство разноски в размер
на 120 /сто и двадесет/лева за възнаграждение на вещо лице, платими по
сметка на РС-гр.Б., както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист, следва да бъде осъдена ответната страна в процеса –
жалбоподателят.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № *** г. на
Заместник-директор РДГ - С., с което на М. Г. М., с ЕГН: **********, на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от Закона за горите/ЗГ/ и чл. 275, ал. 1, т. 2 от
с.з., заповед № ***г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите и заповед РД ***г. на Министъра на земеделието и храните и чл. 53,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложено административно наказание глоба в размер
на 100.00 /сто/ лева, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 4, т.2 от ЗГ.
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО същото НП № *** г. на
Заместник-директор РДГ - С., в частта му, в която на основание чл. 273, ал. 1
ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на лек автомобил марка
„Мицубиши”, модел "Паджеро", с рег № ***, като вещ послужила за
извършване на нарушението.
ОСЪЖДА М. Г. М., с ЕГН: **********, да заплати на РС-Б. сумата от
120/сто и двадесет/ лева, представляваща направени разноски по делото в
хода на съдебната фаза на наказателното производство, както и да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Б. сумата от
5.00 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6