Присъда по дело №365/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта:	15
Дата:	6 юли 2022 г.
Съдия:	Йоланда Мильова Цекова

Дело:	20211500200365
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Кюстендил, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
СъдебниГергана Й. Колева

заседатели:Малинка Любомирова Стойкова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
и прокурора В. Д. П. В. П.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Наказателно дело от общ
характер № 20211500200365 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. К. СТ., роден на 02.11.1972 г. в гр.
Кюстендил, живущ гр. Кюстендил, кв. „Герена", ул***, българин, българско
гражданство, женен, с висше образование, зъботехник, неосъждан, ЕГН
**********
за ВИНОВЕН в това, че на 10.11.2019 г., около 00:20 часа, в гр.
Кюстендил, кв. „Герена", на ул***, срещу бл. № 160, умишлено умъртвил
Х.Б. С. от гр. Кюстендил, поради което и на основание чл. 115 и във вр. с чл.
54 от НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 г.,
което да се изтърпи при първоначален „строг” режим.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения граждански
иск в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2019
г. до окончателното изплащане на сумата от М. Б. СМ., ЕГН ********** от
гр.София, ж.к. „М.” /М./, бл. 104, вх. Г, ап.52 против подсъдимия Г. К. СТ., с
посочени по-горе лични данни.
Веществените доказателства:
Обект № 3 - нож, запечатан в жълт хартиен плик,
1

Полиетиленова торбичка - случай № 2019-04906, пакет № 044747,
Обект № 4 - хартиен кашон - дрехи от трупа на Х.Б. С.,
Обект № 4 - бял хартиен плик – нокти и поднокътно вещество от Г.С.,
Обект № 3 - бял хартиен плик – нокти и поднокътно вещество от В.С.
– дясна ръка.
Обект № 4 - бял хартиен плик – нокти и поднокътно вещество от Г.С.
– лява ръка
Обект – бял хартиен плик – случай ********* – пакет 045547
Обект - бял хартиен плик – марлен тампон – обект по ДП № 1113/2019
г. – да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства:
Обект № 1 - хартиен кашон - дрехи на лицето Г.С. – анцунг /горнище и
долнище да се върнат на Г.С., след влизане в сила на присъдата.
Обект № 2 - полиетиленов плик - маратонки от В.С. - да се върнат на
В.С. след влизане на присъдата в сила.
Обект № 1 – хартиен кашон – дрехи от В.С. - да се върнат на В.С. след
влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства:
Обект № 1.1 - бял хартиен плик – документи на Х. С.,
Обект № 2 – бял хартиен плик – 3 бр.ключове
Газов пистолет „SIEGER INTERO“ - предаден на служба КОС да се
върнат на М.С. след влизане в сила на присъдата.
ОСЪЖДА подсъдимият Г. К. СТ., ЕГН ********** да заплати по
сметка на РУ на МВР – Кюстендил към ОД МВР - Кюстендил сторените
разноски по делото в размер на 4855.80 лв.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Софийския
апелативен съд с въззивна жалба или въззивен протест в 15-дневен срок,
считано от днес.

2

ПРИСЪДИ:
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

по Присъда № 15/6.07.2022 г.,

постановена по НОХД № 365/2021 г. по описа на КнОС

Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Г. К.
СТ. , ЕГН **********, от гр. **, ул. „*** № *** за престъпление по чл. 115
от НК – за това, че на 10.11.19 г. около 00,20 ч. в гр. ****, кв. „***", на ул.
„*** № ***, срещу бл. № ***, умишлено умъртвил Х.Б. С., от гр. ****.
Прокурорът поддържа внесеното обвинение с посочената правна
квалификация и след като изложи установената в ОА фактическа обстановка,
го намира за доказано по несъмнен начин от обективната и субективната му
страна, както и откъм неговото авторство и пледира с присъдата си съдът да
признае подсъдимия С. за виновен по него, като му наложи наказание
“лишаване от свобода“ в размер над минималния, но под средния такъв за
конкретното престъпление.
Повереникът на гражданския ищец М.С. – адв. М. Й., надлежно
преупълномощен от адв. М.Х., изрази лаконично становище за безспорна
доказаност на обвинението и за цялостно уважаване на гражданския иск за
неимуществени вреди, предявен за сумата от 200 000 лв.
Защитникът на подсъдимия Г.С. адв.Е.В. изрази становище за
оправдаване на подсъдимия на основание чл.304 НПК, тъй като не е
установено по несъмнен начин авторството на деянието и че то е извършено
виновно по съображения, че изложената в ОА фактическа обстановка
представлява предположение. Не е доказана според защитата с никакви
свидетелски показания твърдяната в ОА любовна връзка между съпругата на
подсъдимия и пострадалия, както и че подсъдимият я хванал в изневяра и
поради това липсва мотив за извършване на престъплението от подсъдимия.
Освен осъществени разговори по два телефона на 9.11.2019 г. не е установено
нищо друго според защитата, не е ясно съдържанието на проведените
разговори и между кои лица са се провели те. Недоказано е според защитата и
посоченото в ОА, че подсъдимият отишъл на среща с пострадалия, като е взел
нож тип“Войнишки“ от дома си. Няма нито един свидетел, който да казва, че
двамата – подсъдимият и пострадалият - са се изправили един срещу друг и
че са се сбили. Недоказани са от свидетелските показания и твърденията в
ОА, че подс. С. като по-силен надвил на пострадалия и и че последният се
уплашил от ножа и извадил заредения с един патрон газов пистолет.
Единствено двамата свидетели полицаи твърдят нещо, което са чули от някой
друг, но не са видели лично. Поради това защитата изказа мнение, че
пострадалият е нападнал подсъдимия, че го е пребил и подсъдимият е взел
1

ножа от ръцете на пострадалия и го е пробол, за да се защити, защото иначе
щял да умре на място. Възможно е според защитата някой друг да е автор на
деянието и защо тогава трябва да бъде наказван невинен според защитата
човек. Твърдението за защитата е, че подсъдимият се е защитавал от
пострадалия първоначално с голи ръце и че ножът е бил на пострадалия и че
никой не може да обори това твърдение. По всички тези съображения
защитата моли подсъдимия да бъде признат за невиновен, защото не е
извършил деяние с правна квалификация по чл.115 НК. Гражданският иск е
недоказан според установеното от свидетелите за епизодичните връзки между
пострадалия и гражданския ищец и според защитата следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Подсъдимият Г.С. изрази съгласие със заявеното от защитника му. В
последната си дума заяви, че иска съдът да го оправдае и че това, което съдът
има като информация за него, е достатъчно да се разбере какъв човек е.
Кюстендилският окръжен съд, след преценяване на събраните
доказателства по делото при условията на чл. 13,14, 107 ал.3 , 301, 303 и 305
ал.3 НПК, прие от фактическа и правна страна следното:

1. По фактическата обстановка:
Подсъдимият Г. К. СТ. е с чисто съдебно минало и живее в гр.
Кюстендил, кв.“***“, ул. „*** № ***. По професия е *** и често пътува до
гр.***, като вечер се прибирал в дома си в гр. ***.
Пострадалият Х.Б. С. също е от гр. ***. Той имал цех за производство
на саи за обувки в кв.“****“ в гр. *** и работел с един италианец , който му
давал материал за това, а пострадалият шиел за него саите за обувки. В цеха
имало три работнички. Съседното помещение на цеха на пострадалия той
отдал под наем на италианеца – ненамерения свидетел И.А., който му
заплащал наем за това. Подсъдимият имал и кафе, което пък отдал под наем
на негов приятел с име Л. и също получавал наем. Той живеел сам, въпреки че
имал връзка със св.Л.Й., но не са живели заедно и често оставал да преспива в
стая в цеха за обувки. Пострадалият притежавал газов пистолет и го носел със
себе си..
Подс. С. и съпругата му св. В.Д. стопанисвали под наем заведение,
което представляващо кафе - аперитив с търговско име ***", намиращо се в
кв.“***", ул." *** в близост до дома им. Основно се обслужвало от С.а, но
цялото семейство помагало при осъществяване на дейността му.
Чест посетител на заведението станал пострадалият С., защото цеха за
производство на саи за обувки в кв. „****" бил в близост до кафенето“***“.
В кафенето заедно с пострадалия ходел и неговият приятел свидетелят В.Я.,
който познава и подсъдимия, понеже били израсли в един квартал –
кв.“***“ и съпругата му. Св.В.Я. и пострадалият се познавали около 1
година преди м.ноември 2019 г., виждали се по-често на кафе и от време-
навреме – и на чаша алкохол. От лятото на 2019 г. приятелството между тях
се задълбочило и се виждали почти всеки ден на различни места, като често
2

си правели среща и в заведението“****“, в което работела съпругата на
подсъдимия като барманка.
Няколко месеца преди трагичната случка т Х. С. споделил пред
приятеля си св. Вл. Я., че има връзка със съпругата на подсъдимия В. С.а. А
на св.Я. правело впечатление, че докато двамата били в заведението“***“
заедно с пострадалия, често пострадалият и съпругата на подсъдимия В. С.
си пишели по телефона. Мобилен номер + ****е собственост на В.Г. Д. -
С.а, съпругата на подсъдимия,установено от Писмо изх.№ 35419/11.12.2019
г. на Теленор/ на л.44 от том ІV на ДП/. Мобилният телефон на
пострадалия е с номер +***. Телефонната комуникация между тях е
установена от разпечатка от двата телефона, приложена на л.45 и сл. от том
ІV на ДП, а осъществяваната комуникация по Вайбър – от техническата
експертиза на инж.Н.Х..
Седмица преди трагичната случка пострадалият споделил на приятеля
си св.Я., че подсъдимият е разбрал за изневярата на съпругата си и по тази
причина пострадалият и св.Я. престанали да ходят в кафето“****“ и се
виждали на други места, вкл. в цеха на пострадалия.
В деня преди преди трагичната случка - на 9.11.2019 г., който бил
събота, около 18 часа пострадалият се обадил по телефона на св.Я. и го
попитал дали ще се виждат, но св.Я. му казал, че има други ангажименти и
няма да се виждат. Тогава постр.Х. С. казал на приятеля си св.Я., че ще
остане да работи в цеха и приключили разговора.
Същата вечер късно, около 23 часа, пострадалият отново позвънил по
телефона на св.Я. и му казал, че подсъдимият му се обадил по телефона и го
заплашил, че ще го бие и затова пострадалият щял да ходи да се разбират с
подсъдимия. Св.Я. казал на пострадалия да не се занимава с глупости, къде
ще ходи по нощите да прави циркове. Пострадалият се съгласил с него и
казал:“Да, да, прав си“ и приключили разговора. След около десетина
минути пострадалият отново позвънил на св.Я. и му казал, че подсъдимият
му е позвънил отново и тогава на св.Я. се сторило, че пострадалият е
напрегнат.Св.Я. отново го разубеждавал да не ходи на среща с подсъдимия
и на думи пострадалият се съгласил със св.Я. и това бил последният им
разговор.
Подсъдимият е собственик на мобилен телефон с номер+ ****,
установено от Писмо на Теленор с изх. № 35419/11.12.2019 г., приложено на
л.44 от том ІV на ДП. От заключението на съдебно-техническата
експертиза на в.л.инж.Н.Х. – на л.99 от том ІІІ на ДП от нея – е
установено, че първото изходящо обаждане от телефона на подсъдимия с №
+ **** към телефона на пострадалия с № +**** е регистрирано на 9.11.2019
г.в 9:52:41 часа и разговорът е с продължителност 2,03 минути. Изходящото
обаждане от телефона на пострадалия към телефона на подсъдимия е
регистрирано на 9.11.2019 г. в 9:56:35 часа с продължителност на разговора
2:41 минути. Следва регистрирано входящо обаждане от телефона на
подсъдимия към телефона на пострадалия в 10:00:17 минути на 9.11.2019 г.
с продължителност на разговора 1:09 минути. Следва регистрирано
3

изходящо позвъняване от телефона на пострадалия към телефона на
подсъдимия, но няма проведен разговор на 9.11.2019 г. в 10:05:41 минути.
Следват две изходящи обаждания от телефона на подсъдимия към телефона
на пострадалия - на 9.11.2019 г. в 10:06:47 минути, с продължителност на
разговора 1:33 минути и на 9.11.2019 г. 10:14:28 часа с продължителност на
разговора 00:21 минути.След този разговор, видно от споменатата
експертиза, на телефона на пострадалия са регистрирани пропуснати
обаждания с начален час 8:08:18 часа от телефон на майка му. Телефонът на
подсъдимия не е фигурирал с име в телефонния указател на телефона на
пострадалия.
Въпреки съгласяването на пострадалия със съвета на св.Я. да не отива
на среща с подсъдимия, пострадалият около 0,20 часа на 10.11.2019 г.
отишъл пред дома на подсъдимия, като носел в себе си обичайно носения
винаги от него газов пистолет. Подсъдимият излязъл от къщата си на
ул.“****“ № *** в кв.*** на гр.Кюстендил, като носел в себе си нож. Задно
с него бил и синът му В.С.. Подсъдимият и пострадалият се срещнали на
улицата пред къщата на подсъдимия.
Първоначално двамата били изправени един срещу друг лице в лице,
като се хванали взаимно и след това се сбили. Подсъдимият нанесъл удари с
ръце по лицето и главата на пострадалия и удари с крак по лявото му коляно
именно от това изправено положение, което е установено от комплексната
инженерно-техническа медицинска експертиза.
Тогава, като ответна защитна реакция от нападението на подсъдимия,
пострадалият извадил носения газов пистолет и произвел изстрел от близко
разстояние/упор/ в корема на пострадалия. От изстрела на подсъдимия са
причинени мекотъканни увреждания, които не били пречка той да извършва
активни движения – да оказва съпротива, да нанася удари , да се движи, да
говори и т.н., сочи комплексната инженерно-техническа и медицинска
експертиза на вещите лица д-р В.Т. и инж. Н.Д..
И тогава подсъдимият, както били изправени лице в лице с
пострадалия, му нанесъл с държания от него нож, приложен като
веществено доказателство и видим на фотоалбума, два последователни
бързи удара, с които причинил на пострадалия: 1/. Прободно-порезно
нараняване на лява половина на гръдния кош, с кожна рана в
предновъншната му част; с проникване в гръдната кухина и нараняване на
горния лоб на ляв бял дроб с главен бронх и вена и нараняване на стената на
аортата, с масивен левостранен хемопневмоторакс - кръвоизлив в гръдната
кухина вляво в обем около 1,8 л и кръвоизлив в меките тъкани по хода на
раневия канал;2/. Две прободно-порезни наранявания на лява половина на
корема отпред с проникване в коремната кухина и нараняване на голямо
було, дебело черво и стомах, кръвоизлив в коремната кухина.
От нанесените удари в корема и гръдния кош с нож от подсъдимия
пострадалият паднал по гръб на земята. Подсъдимият въпреки това
продължил физическото нападения над пострадалия , надвесен над него на
колене и от тази позиция с ножа си причинил на пострадалия още
4

увреждания: 1/. прободно- порезно нараняване в областта на раменния пояс,
повърхностно, непроникващо в гръдната кухина; 2/.тангенциално прободно-
порезно нарянаване на лява мишница и рамо с входна рана в областта на
мишницата и изходна в областта на рамото отпред, с раневи канал само в
подкожната тъкан. За първото нараняване посоката на раневия канал е
отгоре-надолу, леко отпред и отляво надясно, а за второто - също отдолу
нагоре, съвсем леко отпред-назад и леко отляво-надясно. В това положение
са причинени на пострадалия и още две порезни наранявания по ръцете – по
дланта на лява ръка до основите на втори и трети пръсти и по първа фаланга
на трети пръст на дясна ръка. Порезните наранявания на ръцете са
причинени от тангенциално действие на режещ ръб на нож или подобен
режещ предмет и е възможно да са получени като защитни порязвания при
опит на пострадалия да се предпази и да хване ножа.
Но и след нанесените удари с нож в легнало положение на пострадалия
подсъдимият не спрял нападението си над него. Ритал го в лицето и
главата, от което са причинени на пострадалия следните увреждания: три
разкъсно-контузни рани по лицето около дясно око; кръвонасядания и
охлузвания по кожата на лицето; кръвонасядания по меките черепни
покривки в областите на челото и дясно слепоочно, които са видими на
фотоалбума.
Смъртта на Х. С. се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, настъпили в резултат на прободно-порезното нараняване на
гръдния кош – с нараняване на бял дроб и аорта, с последващ масивен
кръвоизлив и навлизане на въздух в гръдната кухина и настъпилата основно
в резултат на него остра кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо, но не
мигновено и в случая, предвид характера на нараняванията, е била
неизбежна. В с.з. при приемане на заключението вещото лице поясни, че
описаното на стр.5 т.2 от заключението „прободно-порезни наранявания на
лява половина на корема отпред, с проникване в коремната кухина и
нараняване на голямо було“ сами по себе си биха могли да доведат до
смърт, но на по-късен етап.В случая в коремната кухина имало около 500-
600 мл кръв. Тези наранявания обаче са допринесли за кръвозагубата, но в
по-малка степен. Основна причина за кръвозагубата, респ. за смъртта на
пострадалия, е прободно-порезното нараняване на гръдния кош.
Виждайки състоянието на С. и голямото количество кръв по ръцете си и
дрехите си и на асфалта, подсъдимият се уплашил. Сложил в ръцете на
пострадалия С. четири броя банкноти от по 100 евро, след което се обадил на
тел.112.
Предаденият сигнала от тел.112 на РУ – *** бил получен от св.Г.К.,
полицай в сектор“Криминална полиция“, който се намирал в дежурната стая
на РУ. Мъжки глас се обадил и казал, че се сбили с даден човек и го е
утрепал и да идва по-бързо полицията. Св.К. заедно с колегите си от
автопатрула св.Д.Х. и св.М.В. незабавно се насочили към мястото на сигнала
– ул.“***“ № *** в гр.***. При пристигането им на мястото заварили
подсъдимия и синът му В.С. , които седели отстрани на тротоара, а в средата
5

на улицата имало легнал човек, около който имало кръв. Близо до лежащия
човек имало нож и встрани от него и пистолет. По дрехите на подсъдимия и
сина му имало кръв. Свидетелите ги попитали какво е станало и подсъдимият
казал пред свидетелите К., Х. и В., че с пострадалия се сбили и че той го бил
рекетирал, извадил пистолет и го прострелял, а подсъдимият извадил нож и
го пробол няколко пъти. Подсъдимият показал на полицаите дрехата си и
мястото на прострелването, при което отдолу се виждало леко обгаряне.
Полицейските служители видели пострадалия С. да лежи в безпомощно
състояние на земята, издавайки хрипове, около него имало много кръв , но
той бил все още жив. Те видели също, че в едната си ръка държи свити
четири банкноти от по 100 евро. Банкнотите са заснети на фотоалбума
–снимка 32 на л. 49 от том 1 на ДП , като на снимката се виждат петна от
кръв само по първата банкнота.
При качване в линейката св. К. взел парите от ръцете на пострадалия и
ги пуснал на мястото на инцидента, където впоследствие с протокола за оглед
на местопроизшествие са иззети като веществени доказателства.
След качването му в линейката С. починал, а смъртта му била
документирана в ЦСМП. Подсъдимият и синът му били задържани за срок от
24 часа.
Бил извършен оглед на местопроизшествието и бил изготвен Протокол
за оглед на местопроизшествие и съставен фотоалбум. Иззети били като
веществено доказателство оръжието на престъплението - черен нож, тип
войнишки, с обща дължина 28 см. и надпис „Ехтрема ратио", газов пистолет
„Сиегер Интеро" - 9 мм, №У641929, без патрони, 1 гилза от същия и четири
банкноти от по 100 евро. Иззетите веществени доказателства са подробно
описани в протокола.
Бил извършен и оглед и освидетелстване на лице - на подс. С. и
установеното е описано в изготвения протокол и заснето във фотоалбума/ на
л.67 и сл. от том 1 на ДП/. О последния е видно, че вдясно над дясната вежда
има охлузна рана, такава рана има и пред лявото ухо, както и на дясното
коляно. Също е видно от фотоалбума, че подсъдимият има кръв по външната
част на двете си ръце, както и по вътрешността на дясна и лява длани на
ръцете.

2 . По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен
начин от събраните в хода на разследването гласни, писмени и веществени
доказателства, които, преценени поотделно и в съвкупност, са
непротиворечиви и взаимно се допълват.
Съдът кредитира като обективни показанията на полицейските
служители свидетелите Г.К., М.В. и Д.Х. , с изключение на едно единствено
съобщено от тях обстоятелство. Свидетелят Г.К. е приел сигнала за
убийството и той заедно със св.Х. и св. В. са първите лица, отишли на мястото
6

на произшествието. В показанията си тримата свидетели описват лично
видяното от тях на място, кои лица са заварили там и в какво състояние са
били заварените лица, както и какво е казал пред тях подсъдимият. Пред св.К.
подсъдимият е заявил, че въпросният човек, т.е. пострадалият, е имал
интимна връзка със съпругата му и че той, подсъдимият, го е пробол няколко
пъти с ножа си. Освен това св.К. е заявил, че познава съпругата на
подсъдимия и синът му, тъй като децата им от 1-ви клас учат заедно.
Заявеното от подсъдимия на мястото на престъплението е установено и от
показанията на свидетелите В. и Х. и показанията на тримата са абсолютно
непротиворечиви относно заявеното пред тях от подсъдимия.
Съдът не кредитира за достоверно единствено добросъвестно
съобщеното от тримата свидетели, което подсъдимият е казал пред тях - че
пострадалият го е рекетирал и му е искал 700 евро, а подсъдимият му дал 400
евро, които са били в ръцете му при идването на полицаите и че пострадалият
първо е стрелял и за самозащита подсъдимият го пробол. Защото тази версия
на подсъдимия – за рекет и самозащита - се опровергава категорично от
заключенията на СМЕ на д-р Н. и от комплексната инженерно-техническа и
медицинска експертиза на вл.л.д-р В.Т. и инж.Н.Д., сочеща вида, броя и
механизма на причиняване на уврежданията на пострадалия, както и в каква
позиция на двамата са причинени отделните увреждания. А твърдението за
дадените на срещата им 4 банкноти от по 100 евро от подсъдимия на
пострадалия в подкрепа на версията за рекет съдът също приема за защитна
версия на подсъдимия. Това е така, защото, ако тези пари са били дадени на
пострадалия, то след случилото се между двамата - стрелбата с газовия
пистолет на пострадалия, нанесените му 2 прободни рани от изправено
положение, последвалото падане на пострадалия по гръб на земята и опита му
за защита с ръце, при което са нанесени прорезните наранявания на ръцете
му, няма как тези банкноти да останат в ръката на пострадалия. Отделно от
това, при констатираната обилна кръвозагуба на подсъдимия, която е
оставило голямо количество кръв по асфалта няма как тази кръв да не е
изцапала поне малко въпросните банкноти. А на снимката на л.32 от том 1 на
ДП от местопроизшествието малки петъаца от кръв се виждат само на
първата банкнота. От това съдът прави извод, че тези банкноти са поставени
в ръката на пострадалия след деянието, когато са били вече причинени
порезните наранявания на ръцете му. Поставянето на банкнотите се
възприема от съда като опит за изграждане на защитна версия, оправдаващ
извършеното от него, която изложил в още веднага след деянието в
обаждането си на тел.112 и след това и пред дошлите служители на МВР.
Съдът не възприема тезата за рекет като причина за срещата им за
достоверна и я приема като защитна версия на подсъдимия, заявена пред
полицейските служители, тъй като тя е опровергана и от част от
веществените доказателства - намерените и описани банкноти в портфейла на
пострадалия в левове и в евро и от показанията на св.М.З. и Л.Й., които ще се
обсъдят подробно по-долу. А в разписката, в която са описани върнатите на
брата на пострадалия банкноти/ на л.42 от том 2 на ДП/ са описани
намерените в портфейла му след деянието пари, а именно: 5 банкноти от по
7

1000 евро, 5 банкноти от по 50 евро, 2 банкноти от по 20 лв., 1 банкнота от 10
лв., 1 банкнота от 5 лв. и 4 банкноти от по 100 евро. Т.е. при наличие на
парични средства в общ размер на 1150 евро и 55 лв. е нелогично да се иска
рекет от подсъдимия. Защото версията за парични затруднения на
пострадалия не намира подкрепа в доказателствата по делото.
Кредитират се изцяло за достоверни показанията на св.В.Я., приятел на
пострадалия, защото заявеното от него се подкрепя от писмото на Теленор за
телефонния номер на подсъдимия и от заключението на техническата
експертиза относно последователността на проведените разговори между
подсъдимия и пострадалия в деня преди деянието и че първото обаждане към
пострадалия е именно от телефона на подсъдимия с посочения по-горе номер,
в които подсъдимият е казал на пострадалия, че иска да се срещнат, за да го
бие. Този свидетел е съобщил на съда заявеното му от пострадалия за
интимната му връзка със съпругата на подсъдимия, което се подкрепя и от
заявеното от самия подсъдим пред полицейските служители непосредствено
след деянието и че подсъдимият е разбрал за това.
Кредитират се изцяло и показанията на св. М.З., съседка на пострадалия,
присъствала на погребението му и познаваща отдавна и подсъдимия и
съпругата му, тъй като големите им деца са в едно училище, а малките им
деца са приятели и са постоянно заедно. Тя е заявила, че с познати са
обсъждали причините за смъртта на Х. и че най-вероятно причината за
смъртта му е жена, която те подозирали, че е В. - съпругата на подсъдимия.
Защото при посещението на св.З. в кафето “**“много от общите й познати
забелязали странно поведение на двамата, когато Х. се е намирал в кафенето
и че лично тя не вярва причината за смъртта му да са пари. Пред съда
свидетелката заяви, че при разговор в магазина в кв.“***“ между нея и
пострадалия преди деянието последният й казал, че си е оправил заемите и
вече няма финансови затруднения и това е причината за заявенотото
свидетелката, че не вярва причина за смъртта му да са пари.
Показанията на свидетелите В.Д. и съпругата му св.Е. Д. не съдържат
преки данни , релевантни за обвинението, но съдържат характеристични
данни за подсъдимия и се кредитират изцяло. Те са съобщили, че познават
подсъдимия и съпругата му и веднъж след случая са ходили у тях на гости, но
не е коментиран тогава случая, само дъщеря им е била с подпухнали очи, а
кафенето след случая не е отваряно.
Кредитират се и показанията на св.Л.Й., интимна приятелка на
пострадалия и познаваща го от 2016 г., като обективни и достоверни. Тя е
заявила, че не са живели заедно с пострадалия, че италианецът
И./ненамереният свидетел И.А./ е взел под наем от пострадалия другата зала в
помещението, където е бил цеха му за саи и че е плащал наем на пострадалия.
Пострадалият е имал и друго заведение, което дал под наем на лице с името
Л. и той също му плащал наем. Връзката им била бурна, на приливи и отливи,
карали се, но според нея имали планове за общо бъдеще. Л. подозирала Х. в
изневяра, но все пак не вярвала, че има друга жена. Това разбрала след
смъртта му, за която узнала от общи познати.
8

Съдът кредитира изцяло като обективни и компетентно изготвените
наличните по делото експертизи, намиращи се в том 3 на ДП: СМЕ на в.л.д-
р Н., комплексната инженеро-техническа и медицинска експертиза на вещите
лица инж.Н.Д. и д-р В.Т., съдебно-психиатричната експертиза на в.л.д-р В.Р.,
комплексната техническа и биологична експертиза № 587/28.11.2019 г. на в.л.
инж.К.Н., на аудиотехническата експертиза на в.л.В.П., ДНК експертиза на
веществени доказателства № PG126/DNA/ 02062021 на вещите лица Н.Т. и
Б.Ш., комплексна биологична дактилоскопна химична и балистична
експертиза на вещите лица П.П., Н. В. и СВ. М., съдебно-медицинска
експертиза по ДНК профилиране, обективирана в Протокол № 20/ДНК – 287
на в.л.Н.С., техническа експертиза на в.л.инж.Н.Х., балистичната експертиза
на в.л.П.. Тези експертизи, преценени в съвкупност с кредитираинте гласни
доказателства, очертават изложената фактическа обстановка.
СМЕ на труп на в.л.д-р Н. описва причинените на пострадалия
увреждания, механизма на причиняването им и причината за смъртта му.
Комплексната инженеро-техническа и медицинска експертиза на вещите лица
инж.Н.Д. и д-р В.Т., обективирана в Протокол № 8/21-22 от 20.01.2021 г./ на
л.156-167 от том 3 на ДП/ потвърждава причината за смъртта на пострадалия
и допълва СМЕ на д-р Н.. Тази комплексна експертиза конкретизира
механизма на причиняване на отделните видове увреждания на пострадалия,
като сочи положението на подсъдимия и пострадалия и че уврежданията на
пострадалия са причинени на 3 пъти. В началото на инцидента пострадалият и
подсъдимият са били прави и са се намирали в положение лице в лице, като
тогава са причинени нараняванията на корема на пострадалия/от два удара
нанесени в сравнително бърза последователност/, както и ударите с крак по
ляво коляно на пострадалия. След падане-събаряне на пострадалия го гръб на
земята, са причинени гореописаните подробно прободно-порезни
наранявания в областта на раменния пояс и мишницата, както и нанасяне
удари с крак по лицето/главата на пострадалия, като подсъдимият е бил на
колене, непосредствено над пострадалия. В това положение, предвид
експертизата на в.л.д-р Н., съдът прие че са причинени охлузните рани с нож
по ръцете на пострадалия като негова защитна реакция, което подробно се
посочи по-горе. Комплексната експертиза сочи и нещо много важно и
релевантно за обвинението – че изстрелът от газовия пистолет в тялото на
подсъдимия е произведен от упор и че с него са причинени на подсъдимия
мекотъканни увреждания, които обаче не са пречка за извършване на
активни движения – да оказва съпротива, да напада, да нанася удари, да се
движи, да говори и др. И като взе предвид именно така установеното от тази
експертиза положение подсъдимия и пострадалия, съпоставено с
констатираните увреждания на пострадалия, съдът възприе в горната
фактическа обстановка описаната последователност и механизъм на
причиняване на уврежданията на пострадалия от подсъдимия.
Съдебно-психиатричната експертиза на в.л.д-р В.Р. също се кредитира
изцяло като обективна и компетентно изготвена. Тя установява, че
извършеното от подсъдимия деяние не е извършено при физиологичен или
патологичен афект, както и че подсъдимият в момента на извършване на
9

деянието и след него е в състояние да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си по см.на чл.31 НК.
Комплексната техническа и биологична експертиза № 587/28.11.2019 г.
на в.л. инж.К.Н. , изследвала мобилния телефон на пострадалия установява,
че в него е поставено СИМ карта на Виваком и се ползва за мобилен
номер+****, с приложена снимка на пострадалия, се кредитира изцяло като
обективна и компетентно изготвена.
Аудиотехническата експертиза на в.л.В.П. установява съдържанието на
обаждането на тел.112и че аудиофайловете са от телефон ****, който телефон
принадлежи на подсъдимия, установено от писмото на Теленор в т.4 от ДП.
ДНК експертиза на веществени доказателства № PG126/DNA/
02062021 на вещите лица Н.Т. и Б.Ш. е изследвала ДНК профил на
биологичния материал по ноктени изрезки от подсъдимия и пострадалия и е
установила, че в ноктените изрезки на подсъдимия има биологичен материал
от пострадалия Х. С., по посочени номера на изследваните обекти. Затова
именно съдът прие, че първоначално двамата са се сбили, като подсъдимият е
държал пострадалия и затова е наличен в ноктените му изрезки биологичен
материал от пострадалия.
Комплексната биологична дактилоскопна химична и балистична
експертиза на вещите лица П.П., Н. В. и СВ. М. /на л.19 и сл.от том 3 на
ДП/установява следното: Процесният газов пистолет е произведен фабрично,
предназначен за стрелба със сигнални и газови патрони 9 мм и представлява
неогнестрелно оръжие, годно да произведе изстрели. Поради наличните в
цевта на пистолета капсулни микрочастици от олово, антимон и барий следва,
че са произвеждани изстрели след последното му почистване, като времевия
интервал от последния изстрел не може да се определи поради липса на
методика. В пробата от лявата ръка на пострадалия С. са регистрирани 18
капсулни микрочастици със състав олово, антимон и барий, а от дясната му
ръка – 154 капсулни микрочастици със същия състав. В отривката на
коремната област на подсъдимия С. са регистрирани микроследи със състав
олово, антимон и барий. Капсулните микрочастици, регистрирани по ръцете
на пострадалия С. съответстват по състав на регистрираните такива в цевта на
изследвания пистолет и на капсулните микрочастици, установени по
нарушението в горнището на анцунга и обтривката от коремната област на
подсъдимия С..В изследваното горнище от анцуг на подсъдимия е установено
липса на материя с размери 20/20 см в средната част характерни линейни
разкъсвания на плата надолу и надясно с размери съответно хоризонтален лъч
с дължина около 35 мм и вертикален -15 мм, илюстрирано със снимки №№ 5,
7 и 8. Въз основа на тази експертиза се установи безспорното произвеждане
на изстрел с газовия пистолет от пострадалия.
Съдебно-медицинска експертиза по ДНК профилиране, обективирана в
Протокол № 20/ДНК – 287 на в.л.Н.С./ на л.36 и сл. от том 3 на ДП/
установява , че червено-кафявата материя по острие на нож и ръбове на
дръжка на нож и по изследвания пистолет представлява човешка кръв и се
определя един и същ ДНК профил на лице от мъжки пол, който напълно
10

съвпада с профила на пострадалия Х.Б. С. и произхожда от него.
Вероятността да се установи този ДНК профил, ако биологичният материал е
оставен от някой друг индивид, е 1 на ****.
Техническа експертиза на в.л.инж.Н.Х./ на л.70-113 от том 3 на ДП/ е
изследвала мобилния телефон на пострадалия , представляващ мобилен
апарат“Хуавей“ - Р 10/VRT-L09, с поставена СИМ карта и абонатен № +****
със задача да се свали на хартиен носител“историята“ на повикванията –
приети и неприети и на мобилните съобщения в периода от 24.0.2019 г. до
26.11.2019 г. Именно на л.99 от тази експертиза са посочени мобилните
комуникации между подсъдимия и пострадалия вечерта на 9.11.2019 г.,
няколко часа преди деянието, от което се установява безспорно, че първото
входящо обаждане в 9:52:41 часа е от телефона на подсъдимия с № +***към
телефона на пострадалия. А това безспорно установява, че именно
подсъдимият пръв е позвънил на пострадалия и това потвърждава заявеното
от св. В.Я. – че подсъдимият пръв е позвънил на пострадалия и е искал среща
с него, за да се бият. Експертизата съдържа и хронология на обажданията от
комуникационна програма Вайбър. От посоченото на л.111-112 от
експертизата се установява комуникацията по Вайбър между съпругата на
подсъдимия, посочена с името“****“ с мобилен № „**** и пострадалия С..
Писмените доказателства: Протокол за оглед на
местопроизшествие,фотоалбум,Протокол за оглед на труп в Спешен център,
Фотоалбум, Протокол за освидетелстване на лице с негово съгласие - лицето
Г.С. и фотоалбум, Протокол за доброволно предаване, писмото от „Теленор“
за номерата на мобилните телефони на пострадалия, подсъдимия и съпругата
на подсъдимия, Извлечението от телефоните на пострадалия и съпругата на
подсъдимия на л.48 и сл. от том 4 на ДП подкрепят установеното от
експертизите и кредитираните гласни доказателства. Протоколът за
освидетелстване на лице и фотоалбума към него установяват , че по лицето на
подсъдимия отдясно на слепоочието и дясна вежда и отляво пред ухото има
засъхнала кръв,. Засъхнала кръв се вижда и по горната повърхност на двете
ръце и пръстите, както и по дланите му. Наблюдават се също охлузни рани по
дясно и ляво коляно на подсъдимия от снимки №№ 9-12, което според съда
потвърждава посоченото в комплексната инженеро-техническа и медицинска
експертиза, че след падането на пострадалия на земята подсъдимият е стоял
на колене непосредствено над пострадалия и нараняванията на коленето му са
получени именно тогава. Снимките установяват и прокъсване то горнището
на анцунга на подсъдимия вследствие изстрела с газовия пистолет от
пострадалия.
Дактилоскопната експертиза е установила невъзможност да се установи
наличие на пръстови отпечатъци по пистолета.
Писмените доказателства-писмото от Теленор за телефонните номера на
мобилните телефони на пострадалия и на съпругата на подсъдимия, както и на
подсъдимия, извлечението на л.45-48 от том 4 на ДП се кредитират от съда
като обективни. Те потвърждават установеното с останалите кредитирани
доказателстава за осъществяваната мобилна комуникация между пострадалия
11

и съпругата на подсъдимия.

3. От правна страна:

От установената по несъмнен начин гореизложена фактическа обстановка
се извежда обоснован извод за съставомерност на инкриминираното в ОА
деяние „ умишлено убийство“ по основния състав на чл.115 НК от обективна
и субективна страна.
Систематичното място на чл.115 НК е в глава ІІ. Престъпления против
личността, Раздел І от нея – Убийство. С престъплението са засегнати
обществени отношения, свързани с едно от най-ценните блага на човека –
посегателство върху живота и телесната неприкосновеност на личността.
Затова престъплението по същността си се отличава с висока степен на
обществена опасност.
Субект на това престъпление е всяко физическо лице. Безспорно се
установи по делото, че извършителя на престъплението е подсъдимият Г.С..
Това е установено по изискващия се от чл.303 НПК несъмнен начин от
показанията на полицейските служители свидетелите Г.К., Д.Х., М.В.,
посетили местопроизшествието непосредствено след извършването на
престъплението. Именно пред тях подсъдимият е заявил , че пострадалият е
имал интимна връзка със съпругата му , че се сбили, пострадалият го
прострелял с газовия пистолет и че той го е наръгал няколко пъти с ножа си.
Друго доказателство за авторството е и обаждането на подсъдимия на тел.112
и съобщаването именно от него за случилото се, като при пристигането на
полицаите на мястото са били само подсъдимият и синът му и че по ръцете на
подсъдимия е имало кръв. Наличието на кръв по горната част и по дланите на
ръцете на подсъдимия се потвърждава и от снимките при извършеното му
освидетелстване при задържането. Ако той не е авторът на престъплението,
както защитата голословно твърди, то логично е при пристигането на
полицаите той да каже, че е намерил пострадалия и съобщава за това. Но той
друго е казал пред полицаите – че е наръгал няколко пъти пострадалия, който
го е прострелял с газов пистолет и че пострадалият е имал интимна връзка
със съпругата му. Доказателство за авторството са и показанията на св.Вл.Я..
Той е разговарял с пострадалия само няколко часа преди деянието и
пострадалият на него е казал, че му се е обаждал подсъдимият и е поискал
среща с него, за да се бият. А така заявеното е безспорно потвърдено от
извлечението на техническата експертиза на в.л.Н.Х. на л.99 от том 3 на ДП,
сочещо мобилната комуникация между пострадалия и на подсъдимия. Да,
мобилният телефон може да се ползва не само от неговия титуляр, а и от
други лица, както твърди защитата. Само че пострадалият С. е живеел сам и
неговият телефон не е ползван от друг. А относно безспорно установеното
първо обаждане именно от подсъдимия на пострадалия на 9.11.2019 г. в
9:52:41 часа с продължителност на разговора 2:03 минути, съпоставено със
12

съобщеното от св.Я., че подсъдимият иска среща с пострадалия, за да го бие
заради жена му, което му е съобщено лично от пострадалия, сочи на
единствено възможния и обоснован извод, че подсъдимият е инициатор за
срещата между него и пострадалия и не някой друг, а точно той е разговарял с
пострадалия на 9.11.2019 г. във времето между 9:52:41 часа и 10:14:28 часа и
съдържанието на разговора е съобщеното от св.Я.. А разликата между часа на
последното обаждане и срещата между тях и извършване на деянието с около
2 часа се дължи според съда на това, че пострадалият два пъти се е обаждал
на св.Я. и му е споделил казаното от подсъдимия и че и двата пъти св.Я. е
разубеждавал пострадалия да не ходи и той и двата пъти се е съгласил с него.
Именно така развилите се събития в часовете, предхождащи деянието,
категорично опровергават твърдението на подсъдимия пред полицаите, че
пострадалият“ му искал рекет“ и затова е дошъл при него. Тъй като е
безспорно по делото, че инициаторът на срещата е бил именно подсъдимия, а
не пострадалият и то „за да го бие“ и липсват каквито и да било
доказателства за твърдяния от защитата на подсъдимия рекет от пострадалия,
съдът прие, че поставените в ръката на пострадалия 400 евро са поставени
впоследствие, тъй като е невъзможно след трите етапа на причинените
увреждания на пострадалия и след извършваните от енго горепосочени
действия те да останат в ръката на пострадалия и само едната от тях да е леко
зацапана с кръв при голямата кръвозагуба на пострадалия -1,8 л според СМЕ
на пострадалия.
Тъй като подсъдимият е неосъждан, с добри характеристични данни и е
трудово ангажиран, е съдът приема степента на обществена опасност на дееца
за ниска.
От обективна страна се установи безспорно, че на 10.11.2019 г. Около
0,20 часа в гр.****, кв.“***“, на ул.“***“ № ***, срещу блок № 160,
подсъдимият умишлено е умъртвил Х.Б. С., ЕГН ********** от гр.****, с
което е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението по чл.115 от НК.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в
умъртвяване чрез въздействие върху организма на пострадалия, което е от
естество да предизвика неговата биологична смърт.
Въпреки привидното съгласяване на пострадалия със съвета на св.Я. да
не отива на среща с подсъдимия, пострадалият около 0,20 часа на 10.11.2019
г. отишъл пред дома на подсъдимия, като носел в себе си обичайно носения
винаги от него газов пистолет. Подсъдимият излязъл от къщата си на
ул.“***“ № *** в кв.*** на гр.***, като носел в себе си нож. Задно с него
бил и синът му В.С.. Подсъдимият и пострадалият се срещнали на улицата
пред къщата на подсъдимия.
Първоначално двамата били изправени един срещу друг лице в лице,
като се хванали взаимно и след това се сбили. При сбиването на подсъдимия
са причинени охлузванията по лицето, описани по-горе и заснети ан
фотоалбума.
13

Подсъдимият обаче нанесъл удари с ръце по лицето и главата на
пострадалия и удари с крак по лявото му коляно именно от това изправено
положение, което е установено от комплексната инженерно-техническа
медицинска експертиза.
Тогава, като ответна защитна реакция от нападението на подсъдимия,
пострадалият извадил носения газов пистолет и произвел изстрел от близко
разстояние/упор/ в корема на пострадалия. От изстрела на подсъдимия са
причинени мекотъканни увреждания, които не били пречка той да извършва
активни движения – да оказва съпротива, да нанася удари , да се движи, да
говори и т.н., сочи комплексната инженерно-техническа и медицинска
експертиза на вещите лица д-р В.Т. и инж. Н.Д..
И тогава подсъдимият, както били изправени лице в лице с
пострадалия, му нанесъл с държания от него нож, приложен като
веществено доказателство и видим на фотоалбума, два последователни
бързи удара, с които причинил на пострадалия: 1/. Прободно-порезно
нараняване на лява половина на гръдния кош, с кожна рана в
предновъншната му част; с проникване в гръдната кухина и нараняване на
горния лоб на ляв бял дроб с главен бронх и вена и нараняване на стената на
аортата, с масивен левостранен хемопневмоторакс - кръвоизлив в гръдната
кухина вляво в обем около 1,8 л и кръвоизлив в меките тъкани по хода на
раневия канал;2/. Две прободно-порезни наранявания на лява половина на
корема отпред с проникване в коремната кухина и нараняване на голямо
було, дебело черво и стомах, кръвоизлив в коремната кухина.
От нанесените удари в корема и гръдния кош с нож от подсъдимия
пострадалият паднал по гръб на земята. Подсъдимият въпреки това
продължил физическото нападения над пострадалия , надвесен над него на
колене и от тази позиция с ножа си причинил на пострадалия още
увреждания:
1/. прободно- порезно нараняване в областта на раменния пояс,
повърхностно, непроникващо в гръдната кухина;
2/.тангенциално прободно-порезно нарянаване на лява мишница и рамо
с входна рана в областта на мишницата и изходна в областта на рамото
отпред, с раневи канал само в подкожната тъкан.
За първото нараняване посоката на раневия канал е отгоре-надолу, леко
отпред и отляво надясно, а за второто - също отдолу нагоре, съвсем леко
отпред-назад и леко отляво-надясно.
В това положение на подсъдимия на колене над пострадаиля са
причинени на пострадалия и следните увреждания: две порезни
наранявания по ръцете – по дланта на лява ръка до основите на втори и
трети пръсти и по първа фаланга на трети пръст на дясна ръка. Порезните
наранявания на ръцете са причинени от тангенциално действие на режещ
ръб на нож или подобен режещ предмет и е възможно да са получени като
защитни порязвания при опит на пострадалия да се предпази и да хване
ножа.
14

Но и след нанесените удари с нож в легнало положение на пострадалия
подсъдимият не спрял нападението си над него. Ритал го в лицето и главата,
от което са причинени на пострадалия и следните увреждания: три
разкъсно-контузни рани по лицето около дясно око; кръвонасядания и
охлузвания по кожата на лицето; кръвонасядания по меките черепни
покривки в областите на челото и дясно слепоочно, които са видими на
фотоалбума.
Смъртта на Х. С. се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, настъпили в резултат на прободно-порезното нараняване на
гръдния кош – с нараняване на бял дроб и аорта, с последващ масивен
кръвоизлив и навлизане на въздух в гръдната кухина и настъпилата основно
в резултат на него остра кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо, но не
мигновено и в случая, предвид характера на нараняванията, е била
неизбежна. В с.з. при приемане на заключението вещото лице поясни, че
описаното на стр.5 т.2 от заключението „прободно-порезни наранявания на
лява половина на корема отпред, с проникване в коремната кухина и
нараняване на голямо було“ сами по себе си биха могли да доведат до
смърт, но на по-късен етап.В случая в коремната кухина имало около 500-
600 мл кръв. Тези наранявания обаче са допринесли за кръвозагубата , но в
по-малка степен. Основна причина за кръвозагубата, респ. за смъртта на
пострадалия, е прободно-порезното нараняване на гръдния кош.
Престъплението е резултатно и е довършено с умъртвяването на
пострадалия, което е налице с настъпване на биологичната му смърт. Налице
е и причинна връзка между умъртвителното деяние и умъртвяването, като
смъртта е настъпила бързо, но не мигновено и предвид характера на
причинените увреждания е била неизбежна.
Предметът на престъплението е нож с черна дръжка и черно покритие,
с надпис „EXTREMA PATIO”/ описан в списъка на веществените
доказателства като ВД № 1 – обект № 3/, заснет е на фотоалбума и е
изследван от съдебно-медицинската експертиза по метода на ДНК
профилиране, обективирана в протокол № 20/ДНК – 287. По острието на
ножа и ръбове на дръжката му е имало червеникаво-кафява материя, доказана
като човешка кръв, за която е определен един и същи ДНК профил на лице от
мъжки пол, който напълно съвпада с профила на Х.Б. С. и произхожда от
него. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако биологичният
материал е оставен от някой друг индивид, е 1 на 7****
От субективна страна подсъдимият С. е извършил престъплението при
форма на вината пряк умисъл. Умишленото престъпление е съзнателен
волеви акт, при който общественоопасните последици представляват цел на
дееца или най-малко съзнателно допускан от него страничен резултат. Такова
волево отношение е възможно само при наличност на представи относно:
- извършеното деяние с неговите особености при конкретните условия на
времето и мястото;
- общественоопасният характер на деянието и последиците.
За умисъла на дееца се съди от обстоятелствата, при които е извършено
15

деянието, от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата
на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга
на жертвата/срвн.ППВС № 2/1957 г./. В случая се установи, че преди
деянието подсъдимият е извършил съзнателни целенасочени действия.
Позвънил е по телефона на пострадалия и е поискал среща с него, за да го бие.
И след като пострадалият, първоначално разубеждаван от приятеля си св.Я.
да не ходи на среща с подсъдимия, отишъл около 0,20 часа на 10.11.2019 г.
пред къщата му, подсъдимият носел в себе си гореописания нож. След
сбиването между тях, последвано от нанесените удари от подсъдимия на
пострадалия в лицето и удар в лявото му коляно с крак и защитната реакция
на пострадалия - стрелбата от упор с газовия пистолет в подсъдимия от
страна на пострадалия, който изстрел не оказал влияние на възможността на
подсъдимия да се движи, да напада и т.н.,подробно посочено по-горе и
установено в комплексната експертиза, подсъдимият нанесъл на пострадалия
двата бързи прободни удара с ножа си, единият от които причинил
смъртоносното нараняване и пострадалият паднал на земята. Средството, с
което е извършено деянието - нож, е годно да причини смърт, още повече, че
всички удари са нанесени с режещата част върху жизненоважни органи –
корема и гръдния кош. Първите два удара, нанесени в изправено положение,
са били с по-голяма сила. След падането на земята обаче подсъдимият не
преустановил физическото си нападение над пострадалия, а именно тогава,
клекнал на колене непосредствено над пострадалия, му причинил останалите
две горепосочени наранявания с ножа си и го ритал с крака в лицето и в
главата. Тези последователни целенасочени действия на подсъдимия са
целели именно умъртвяване на пострадалия. След това, по посочените вече
съображения, съдът прие, че подсъдимият е поставил в ръката на пострадалия
400 евро и се обадил на тел.112, като още оттогава е развил защитната си
версия за рекет и самозащита от пострадалия.Всички тези целенасочени
действия на подсъдимия водят на извода, че той е предвиждал
общественоопасните последици от деянието си – че с действията си и с
носеното от него оръжие-нож- може да причини смъртта на пострадалия, но
е целял постигането именно но този противоправен резултат поради това, че
пострадалият е имал интимна връзка със съпругата му.
За пълнота на правния анализ на престъплението, въпреки незастъпване на
подобна позиция от страните по делото, съдът намира за необходимо да
посочи, че престъплението не е извършено нито в състояние на афект от
подсъдимия, нито в условията на неизбежна отбрана, нито при превишаване
пределите на неизбежната отбрана.
Неизбежната отбрана е дефинирана в чл.12 ал.1 НК и означава
упражняване право на защита, при която нападнатият може да причини вреди
на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението в рамките на
необходимите предели. Преценявайки конкретиката на процесното деяние,
не може да не се посочи ППВС № 2/1973 г., чиито постановки имат
задължителна сила за правоприлагащите органи. Съгласно т.5 от ППВС №
16

12/1973 г. „нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или
трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е
завършил.” В случая стрелбата с газовия пистолет от пострадалия предхожда
нанесените прободни удари от подсъдимия на пострадалия, но с това си
действие именно пострадалият е целял да отблъсне нападението на
подсъдимия над себе си – подсъдимият му е нанесъл удари с ръце в лицето и
удар с крак в лявото коляно, установено от комплексната инженеро-
техническа и медицинска експертиза. Защото подсъдимият, както е посочено
в тази експертиза, е нанесъл в това изправено и за двамата положение удари с
ръце по лицето на пострадалия и удар с крак в лявото му коляно, като в
ноктените изрезки на подсъдимия има биологичен материал от пострадалия,
установено пък от горепосочената ДНК експертиза.
Но от комплексната инженерно-техническа и медицинска експертиза също
се установи безспорно, че от стрелбата с газовото оръжие, макар и от упор, е
причинила на подсъдимия мекотъканно увреждане, което не е било пречка
подсъдимият да извършва активни движения. И именно след това той е
нанесъл двете прободни рани с ножа си в корема и гръдната кухина на
пострадалия, едното от които е причинило смъртта му. Но подсъдимият не
спрял дотук. Той продължил да нанася още удари с ножа на пострадалия,
когато той вече е легнал по гръб на земята и тогава подсъдимият, и клекнал на
колене непосредствено над пострадалия, му е причинил двете останали
прободни наранявания в раменнната област и го е ритал с крака по лицето и
главата. Следва да се посочи също, че двете оръжия са неравностойни.
Използваният от подсъдимия нож, както е видно, може да причини смърт,
докато стрелбата с газовия пистолет на пострадалия не е попречила на
подсъдимия да умъртви пострадалия именно след произведената и то от упор
стрелба с газовия пистолет.
Дори хипотетично да се допусне, че действията на подсъдимия са били
насочени към отблъскване на противоправно нападение срещу него от
пострадалия, то това нападение е било отблъснато в момента, в който
пострадалият вече е лежал по гръб на земята, след нанесените му два удара с
нож от изправено положение и на двамата. Но подсъдимият е продължил да
използва ножа, с което е причинил останалите увреждания на пострадалия.
Нещо повече, той дори го е ритал в главата и лицето, посочено и от вещите
лица, и видимо от снимките на фотоалбума. При това положение при
“защитата“ са причинени на пострадалия вреди, излизащи твърде далеч извън
рамките на необходимите предели по см.на чл.12 ал.1 НК. Защото уизстрела с
газовия пистолет не е попречил на движението на пострадалия, а от единия
удар с нож е настъпила острата кръвозагубал и настъпилата смърт на
пострадалия. По тези съображения института на неизбежната отбрана е
неприложим към процесния казус.
Превишаване пределите на неизбежна отбрана по см. на чл.12 ал.2 НК
има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността от
нападението, когато надхвърля необходимото за отблъскване на нападението.
17

В случая се установи, че подсъдимият е първоначално е нанесъл удари на
пострадалия с ръце по главата и лицето , доказателство за което е наличие в
ноктените му изрезки на биологичен материал от пострадалия. Именно затова
пострадалият се е наложило да използва газовия пистолет като отбранително
действие. Това отбранително действие обаче освен мекотъканно увреждане не
е увредило здравето на подсъдимия и не му е попречило да извърши
последвалото нападение с нож над пострадалия. Тук „защитата“ на
подсъдимия би трябвало да спре след падането на пострадалия на земята. Но
се установи безспорно, че и след падането на пострадалия на земята
подсъдимият, клекнал на колене и надвесен непосредствено над него, е
продължил с настървение да му нанася още удари с ножа, от които
пострадалият се е опитвал да се предпази с ръцете си и именнно отгава са
получени порезните наранявания по ръцете му,описани в СМЕ. Т.е. няма как
да се приеме наличие на нападение от пострадалия над подсъдимия със
стрелбата с газовия пистолет, защото именно след това „нападение“
подсъдимият е извършил по отношение на пострадалия поредица от действия
с ножа си, вкл. смъртоносното му нараняване и последвалите след него
ритници с крака, реализирани на 3 етапа. Това налага извода, че няма
превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй като подсъдимият не се е
намирал в ситуация на такава неизбежна отбрана . Защото при него не е
наблюдавано състояние на уплаха и смущение по см.на чл.12 ал.4 НК, което е
установено от СПЕ на д-р Р.. Експертизата сочи, че поведението на
подсъдимия е съответно на конфликтна ситуация от интерперсонален
характер, свързана със засягане на личното достойнство от страна на
пострадалия. Излизането на подсъдимия от къщи с нож изключва
възможността същият да е действал извън контрола на съзнанието си. В
описаната ситуация липсват данни за наличие на патологичен афект в смисъл
на краткотрайно разстройство на съзнанието, тъй като подсъдимият е със
запазен спомен за случилото се, споменът му е устойчив и пресъздава
ситуацията с подробности. Не са налице симптоми на психично състояние у
подс.С., които да са резултат на изненадваща ситуация и безпомощност. В
тази връзка според д-р Р. подсъдимият не е бил лишен от възможност,
въпреки създадената ситуация, да предвиди и избере алтернативен начин на
поведение.
Отделно от изложеното, причинените на пострадалия увреждания,
подробно описани по-горе, са абсолютно несъпоставими с нараняванията на
подсъдимия, на когото от стрелбата с газовия пистолет е причинено
мекотъканно увреждане на тъканта около корема и отделно - две охлузни
рани на лицето, видно от снимковия материал и протокола за освидетелстване
на лице. А що се отнася до раните на коленете му съдът прие, че те са
причинени от клекналото му положение на земята – на колене над
пострадалия-посочено от комплексната инженеро-техническа и медицинска
експертиза, от което положение е продължил да нанася удари с ножа си на
пострадалия и именно затова съдът приема, че това нараняване на коленете
18

няма как да е причинено от пострадалия.
Не е налице и института на чл.118 НК – убийството да е извършено в
състояние на силно раздразнение. Този си извод съдът обосновава също със
заключението на СПЕ. Експертизата е категорична, че всички данни за
поведението на подсъдимия не съдържат описание на емоционални
преживявания и елементи в поведението, които са валидни за признаване
състояние на афект в смисъл на силна раздраза и че подсъдимият не е бил
лишен от възможност, въпреки създадената ситуация, да предвиди и избере
алтернативен начин на поведение.
По тези съображения съдът прие, че правилната правна квалификация на
престъплението е по чл.115 НК.

4.По възраженията на защитата.

С цялото горно изложение и обсъждане правната страна на обвинението
съдът посочи защо приема за неоснователни доводите на защитата за
оправдаване на подсъдимия на осн.чл.304 НПК. В хода на това изложение
съдът конкретно отговори на отделните защитни доводи и защо ги приема не
само за неоснователни, но и за категорично опровергани от кредитираните
доказателствени средства. Това са доводите на защитата относно
недоказаност авторството на деянието и мотива за извършването му, както и
опровергаването на защитната позиция за рекет и самозашита и че не било
доказано кой и с кого и какво е говорил от два мобилни телефона.
Въпреки това следва изрично да се посочи още, че мотивът за извършване
на деянието, на което защитата акцентира и за недоказаност на любовна
връзка между съпругата на подсъдимия и пострадалия, е безспорно доказан от
показанията на първо място на полицейските служители К., В. и Х., на които
непосредствено след деянието подсъдимият е заявил, че е наръгал с ножа си
пострадалият, защото е имал връзка със съпругата му. Не се кредитира по
подробно посочените съображения единствено заявеното от подсъдимия пред
полицаите, че причината за срещата е била рекет от пострадалия, също по
подробно посечените по-горе съображения - че инициатор на срещата между
двамата е бил именно подсъдимият, който пръв е позвънил на пострадалия и
настоятелно с последващи позвънявания е настоявал за среща, за да го бие,
което се установи и от показанията на св.Вл.Я... Относно намерените в ръката
на пострадалия 4 банкноти от по 100 евро съдът изложи подробните си
съображения защо тази защитна теза не намира опора в доказателствата по
делото и е опровергана от кредитираните такива – както от намереното
количество парични средства в портфейла на пострадалия, така и от
показанията на свидетелките Й. и З. и още – от практическата невъзможност
при всички извършени от пострадалия и подсъдимия действия тези пари да
останат в ръката на пострадалия. А причинените на пострадалия увреждания
19

по вид и механизъм, както и в какво положение между подсъдим и пострадал
са причинени, подробно е изяснено от СМЕ на д-р Н. и от комплексната
инженерно-техническа и медицинска експертиза на вещите лица д-р Т. и инж.
Д.. По така изложените съображения авторството на деянието е установено по
несъмнен начин, с което се опровергават всички защитни доводи в тази
насока. Да, при самото извършване на престъплението не е имало други лица,
което при този вид престъпления е обичайна практика. Но от всички останали
кредитирани и подробно анализирани доказателствени средства в тяхната
съвкупност - свидетелски показания, писмени доказателства и експертни
заключения- по несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл.303 НПК, е
установено авторството на деянието.
По всички изложени съображения защитният довод, че фактическата
обстановка, посочена в ОА, е предположение „и роман“, се опровергава
категорично, вкл. и твърдението, че пострадалият бил носил и ножа, и
пистолета и че подсъдимият му взел ножа и го пробол при самозащита.
Всичко това мотивира съда да признае подсъдимия за виновен и съдът по
вътрешно убеждение и на основание чл.303 НПК, въз основа на
горепосочения доказателствен и правен анализ, призна подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение.

5. По наказанието.

За инкриминираното деяние –„умишлено убийство“ по неговия основен
състав на чл.115 НК законодателят е предвидил наказание ЛС за срок от 10 до
20 години. Систематичното място на чл.115 НК е в глава ІІ. Престъпления
против личността, Раздел І от нея. С престъплението са засегнати важни
обществени отношения, свързани с едно от най-ценните блага на човека –
посегателство върху живота и телесната неприкосновеност на личността.
Затова престъплението по същността си се отличава с висока степен на
обществена опасност.
Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът възприе като
ниска. Подсъдимият е неосъждан, трудовоангажиран, с добри
характеристични данни.
Като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, от
една страна и от друга страна – обстоятелствата, при които е извършено
престъплението и причините, поради които се е стигнало до него, както и
обстоятелството, че непосредствено след деянието подсъдимият сам се е
обадил на тел.112 и е съобщил за случая и е останал на местопрестъплението,
а впоследствие е разказал пред полицейските служители за случилото се,
съдебният състав прецени, че наказанието му следва да се определи при
превес на смекчаващи обстоятелства.
Въпреки това обаче съдът прие, че в случая не е приложима разпоредбата
20

на чл.55 НК при определяне на наказанието поради липса както на
многобройни, така и на изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
Както сочи СПЕ, подсъдимият е имал и други алтернативни възможности за
действие при срещата между него и пострадалия, като убийството на
пострадалия не е било абсолютно наложително. В никакъв случай не може да
се пренебрегне факта, чене пострадалият е бил инициатор за среща с
подсъдимия, а е било точно обратното – подсъдимият пръв се е обадил на
пострадалия и е настоявал за среща с него, и то на два пъти му се е обадил в
късните часове на 9.11.2019 г. и това е безспорно установено по делото.
Съобразявайки изложеното, съдът определи размера на
наказанието“лишаване от свобода“ за извършеното престъпление на подс.
Стоилков в законовия минимум за това престъпление в размер на 10
години“лишаване от свобода“. С такова именно по размер наказание според
настояшия съдебен състав в най-пълна степен ще се изпълнят функциите на
двата вида превенции, визирани в чл.36 НК. Предвид разпоредбата на чл. 57
ал.1 т.2 б.“а“ ЗИНЗС съдът определи първоначален режим на изтърпяване на
така наложеното наказание ЛС за срок от 10 години “строг“.

6. По гражданския иск

Гражданският иск с правно основание чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди в
размер на 200 000 лв. е допустим, защото е предявен от лице, имащо право
съгласно чл. 84 НПК и ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д.№ 1/2016 г.,
ОСНТТК да се конституира като граждански ищец, претърпял
неимуществени вреди от престъплението и това е братът на пострадалия
М.С..
За да се ангажира деликтната отговорност на подсъдимия, трябва да са
налице кумулативно елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане съгласно чл.45 ЗЗД: вреда, противоправно поведение, вина и
причинно-следствена връзка между причинената вреда и виновното
противоправно поведение на дееца.
Налице са в случая първите два елемента от ФС на непозволеното
увреждане – наличие на причинена вреда и връзката й с противоправното
поведение на подсъдимия. Гражданският ищец заяви, че са били в нормални
отношения с пострадалия, но не са се виждали често, тъй като гражданският
ищец живее в София и са комуникирали предимно по телефона.
Гражданският ищец не е идвал често в гр. Кюстендил. Тези факти се
установиха и от разпита на част от свидетелите. Не бяха представени обаче от
гражданския ищец абсолютно никакви доказателства за това как е понесъл
смъртта на брат си, как този факт му се е отразил, каквато е обичайната
доказателствена практика за този род обезщетения. Безспорно загубата на
брат е тежко поносима, но този факт сам по себе си не е достатъчен за
21

уважаване, та било то и частично, на граждански иск за непозволено
увреждане. Затова съдът отхвърли изцяло гражданския иск за непозволено
увреждане на М. Б. СМ..

7. По веществените доказателства:
Относно веществените доказателства с присъдата си съдът постанови
следното:
Веществените доказателства: Обект № 3 - нож, запечатан в жълт хартиен
плик, Полиетиленова торбичка - случай № 2019-04906, пакет № 044747,
Обект № 4 - хартиен кашон - дрехи от трупа на Х.Б. С., Обект № 4 - бял
хартиен плик – нокти и поднокътно вещество от Г.С., Обект № 3 - бял
хартиен плик – нокти и поднокътно вещество от В.С. – дясна ръка. Обект № 4
- бял хартиен плик – нокти и поднокътно вещество от Г.С. – лява ръка Обект
– бял хартиен плик – случай ********* – пакет 045547 Обект - бял хартиен
плик – марлен тампон – обект по ДП № 1113/2019 г. – да се унищожат след
влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства: Обект № 1 - хартиен кашон - дрехи на
лицето Г.С. – анцунг /горнище и долнище да се върнат на Г.С., след влизане в
сила на присъдата. Обект № 2 - полиетиленов плик - маратонки от В.С. - да се
върнат на В.С. след влизане на присъдата в сила. Обект № 1 – хартиен кашон
– дрехи от В.С. - да се върнат на В.С. след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства: Обект № 1.1 - бял хартиен плик –
документи на Х. С., Обект № 2 – бял хартиен плик – 3 бр.ключове Газов
пистолет „SIEGER INTERO“ - предаден на служба КОС да се върнат на М.С.
след влизане в сила на присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимият Г. К. СТ., ЕГН ********** да заплати по сметка на
РУ на МВР – Кюстендил към ОД МВР - Кюстендил сторените разноски по
делото в размер на 4855.80 лв.
8. По разноските:
С присъдата си съдът на основание чл.189 ал.3 НПК осъди подсъдимия Г.
К. СТ., ЕГН ********** да заплати разноските от досъдебното производство
по сметка на РУ на МВР – Кюстендил към ОД МВР - Кюстендил сторените
разноски по делото в размер на 4855.80 лв.
За разноските от съдебното производство съдът, предвид необходимост от
представяне на доказателства за разноските на вещото лице Н.Х. от
последното с.з., на осн.чл.306 ал.1 т.4 НПК постанови допълнително
определение.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
22

Съобщи за изтекли лични данни